Трите пътя пред Путин: Помирение, скрита интервенция, нахлуване в Украйна

Трите пътя пред Путин: Помирение, скрита интервенция, нахлуване в Украйна
Изминаха повече от три месеца от триумфалната реч на Владимир Путин пред руския парламент. В нея той тържествуваше след военното завземане на Крим и тя изобилстваше от шовинистични чувства. Путин се отдаде на ентусиазма и явно не помисли за по-широките, дългосрочни стратегически последствия от това, което отприщи.
<p>Три месеца по-късно, на фона на несигурността относно бъдещето на руско-украинските отношения и нарастващите международни разходи за Русия,</p> <p>Путин е изправен пред три основни избора:</p> <p><strong>1. Той може да започне помирение с Украйна</strong>, като прекрати атаката срещу нейния суверенитет и икономическо благосъстояние. Това ще изисква мъдрост и постоянство както от Русия, така и от Украйна и Запада.</p> <p>Подобно помирение трябва да включва прекратяване на руските усилия за дестабилизиране на Украйна отвътре, оттегляне на всяка заплаха за по-широка инвазия и някакъв вид разбирателство между Изтока и Запада, налагащо мълчаливо приемане от Русия на дългия път на Украйна към евентуално членство в ЕС. В същото време трябва да стане ясно, че Украйна не се стреми към и Западът не планира украинско членство в НАТО. Русия има основания да се чувства некомфортно от тази перспектива.</p> <p>Освен това трябва да стане ясно, че Русия вече не очаква от Украйна да стане част от &quot;Евразийския съюз&quot;, който е прозрачно прикритие на пресътворяването на подобие на бившия СССР или на царистката империя.</p> <p>Това обаче не трябва да изключва руско-украинско търговско споразумение, тъй като и двете страни могат да се възползват от по-кооперативна търговия и финансови отношения.</p> <p>Международната общност би могла да потвърди подкрепата си за този резултат и за възобновяването на по-нормални отношения със самата Русия, включително отмяна на санкции.</p> <p><strong>2. Путин може да продължи да подкрепя прикритата с тънко було интервенция</strong> за разстройване на живота в части на Украйна. Ако Русия продължи по този път, Западът ще трябва да предприеме трайно прилагане на санкции, съдържащи истинско наказание, които да покажат на Русия болезнените последствия от нарушаването на суверенитета на Украйна. Този злополучен изход вероятно ще донесе две страни с разбита икономика в Източна Европа &ndash; Украйна заради разрушителните действия на Русия, и самата Русия.</p> <p><strong>3. Путин може да нахлуе в Украйна</strong>, използвайки много по-големия военен потенциал на Русия. Но подобно действие не само ще предизвика ответна реакция от Запада, а също ще породи съпротива в Украйна. Ако тя е трайна и интензивна, страните членки на НАТО ще бъдат подложени на нарастващ натиск да подкрепят украинците под различна форма, което ще направи конфликта много по-скъп за агресора.</p> <p>За Кремъл последствията от третата опция ще бъдат не само трайна враждебност от над 40-милионното население на Украйна, но и икономически и политически изолирана Русия, изправена пред все по-голяма възможност от вътрешни вълнения.</p> <p>Очевидният правилен избор е да се намери формула за помирение, която трябва да включва прекратяване на използването на сила срещу Украйна от Русия.</p> <p>Кримският проблем ще остане неразрешен засега, но ще напомня трайно, че шовинистичният фанатизъм не е най-добрата отправна точка за разрешаване на сложни проблеми.</p> <p>Поради това действията на Путин са заплаха не само за Запада, но в крайна сметка и за самата Русия.&nbsp;</p>

Коментари

  • ЯСНО,ТОЧНО и ИЗЧЕРПАТЕЛНО!!!

    09 Юли 2014 21:24ч.

    на ход сте Вие,г-н Путин!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • горд българин-евроатлантист

    09 Юли 2014 21:29ч.

    като чета брилянтната формулировка на Бжежински,няма как да не изпитвам Гордост, че и България е солидарна с този начин на Мислене и принадлежи на този кръг от държави ,които стоят върху същите Ценности!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    09 Юли 2014 21:49ч.

    Нещата са съвсем различни - Путин нямаше полезен ход след преврата в Киев. Крим му беше нужен на всяка цена като база на Черноморския флот и той направи всичко, за да си го вземе, преди Украйна да го продаде на САЩ. Да нападне Украйна не може. Това си го позволяват единствено Щатите и единствено на тях им се разминава, което е и разликата между първата имперска сила и второстепенните, като Русия. Ако остави Киев да прочиства Изтока от руското му население, ще загуби подкрепата на избирателите. Това именно се случва сега там - етническо прочистване. Затова Путин изчаква и прави декларации, което е също губеща позиция. Русия е страна с авторитарно управление и затова е непредвидима, една е при мекия Горби, друга при пияницата Елцин, трета при хардлайнера Путин. Оттам са и трудностите в контактите на Запада с нея и желанието му да я притисне до стената за собствената си сигурност. Което пък гарантира бъдещи проблеми, защото една притисната до стената Русия е много по-опасна, отколкото като интегрирана с останалия свят държава. Това един поляк, независимо от интелигентността си и политическия си опит, никога няма да разбере.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • един

    09 Юли 2014 22:29ч.

    не бъдете пристрастни глупаци .....препоръчвам ви да не слушате какво ви говори този изкуфял старец, който така и не можа да преодолее патологичната си омраза към русия...бжежински нищо ново не е казал от поне 40 години насам....не съм русофил, но попрочетете малко и сериозни западни издания - няма уважава7ща себе си дипломация, която да не иска да има в редиците си такъв блестящ представител на руската дипломатическа школа, какъвто е лавров...всъщност - прочетете още веднъж мемоарите на бисмарк..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до \&quot;гордия българин\&quot;

    09 Юли 2014 22:29ч.

    Би ли могъл да ми изброиш ценностите за които говориш? Една по една ако може - 1... 2... 3... А може би въобще не знаеш какво е \&quot;ценност\&quot;?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до observer

    09 Юли 2014 22:33ч.

    Напълно съм съгласен с Вас!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Братушка

    09 Юли 2014 22:38ч.

    Ванга: «То, что объединялось, - рассыплется на кусочки. Это будет рядом с Россией»

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Братушка

    09 Юли 2014 22:39ч.

    Ванга предсказала, что чернокожий президент США, то есть, Барак Обама, станет для страны последним. Потому что Америка то ли замерзнет, то ли ее «сломает» крупнейший экономический кризис, то ли она распадется на южные и северные штаты.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Братушка

    09 Юли 2014 22:40ч.

    \&quot;Все растает, словно лед, только одно останется нетронутым - слава Владимира, слава России. Слишком много принесено в жертву. Никто не сможет остановить Россию. Все сметет она со своего пути и не только сохранится, но и станет властелином мира\&quot;.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hunter Douglas

    09 Юли 2014 22:41ч.

    В Украйна се разиграва поредната геополитическа драма от началото на ХХІ век. Продължава преформатирането на цялата световна система. Атаката на САЩ и НАТО на Изток беше спряна. Започва операция \&quot;Бумеранг\&quot; на Русия, с която завършва и най-позорният период в съвременната й история – на безличие, на подчиненост, на колонизиране, на загуба на духа и вярата. Осъзнаването и изтрезняването все пак настъпи. Руската пролет събуди мечката. Какво ще става оттук нататък едва ли може да се предвиди. Но едно е ясно – еднополюсният свят, налаган от 80-те години на ХХ век от САЩ и световната олигархия, приключва. Сега въпросът е дали ще завърши с ядрена катастрофа или светът ще намери сили да погребе без сериозни трудове западната империя. На повърхността изплуваха всички процеси, които се трупаха и оформиха през последните 20 години – САЩ срещу Русия, възходът на Китай, залезът на долара, развитието на новите икономики в БРИКС, \&quot;нуждата от нова идеология за човечеството\&quot; и т.н. САЩ правят всичко възможно да останат на върха. Избраха тактиката за пълно хаотизиране на света, и ограждането с него на Русия, след това на Китай. През последните години неведнаж писахме, че арабската пролет и цветните революции в Югославия, Грузия, Eгипет, Северна Африка сега и в Киев, имат една цел – да родят хаос и насилие. САЩ откриха и украинския фронт и докато всички изгледи са насочени към него, подготвят нови – молдавски, киргизки, черноморски. Утре ще дойде и полски и накрая немски фронт. Това е целта, т.е. украинската криза да даде метастази в други райони на Евразия. След пораженията в Афганистан, Ирак, Либия и особено в Сирия, където Русия най-накрая зае своята роля, САЩ се решиха на най-голямата провокация, пренесоха фронта в Украйна, през вратите на Русия. Заради това киевският евромайдан е само епизод в цялата тази операция, чиято крайна цел е разрушение на изграждания съюз между Русия и Китай и между Русия и Европа. В Европа започна процес на деамериканизиране, създава се автономна военна система, независима от НАТО. Появяват се конурите на нова велика континентална асоциация, като конфедерация на Европа и Евразия, на Европейския съюз и Евразиатския съюз. Американската хегемония и господството на долара, както и доминацията на атлантизма, либерализма и финансовата олигархия завършва. Започва нова страница в световната история. Славяните отново се обединяват но не срещу Европа, а заедно с Европа, в рамките на многополюсния, полицентричен свят от Лисабон до Владивосток. САЩ се намират в такова чудовищно икономическо и политическо положение, че може да ги спаси само световна война. Най-добре е отново да я водят с чужди ръце и за чужда сметка. Още по-добре е това да е война между Русия и Украйна. Трябва да настъпи пълен колапс в Киев и Москва в духа на Горбачов, и хаосът и гражданската война да преминат в Русия. Рикошетът трябва да удари и Европа. На сцената трябва за излязат нови атланто-фашисти и европейски ултрадесни групировки, които в съюз с анархизма и левичарството да станат сила, аналогична на салафитите и уахабизма в ислямския свят. Световният ред ще бъде окончателно разрушен и ще настъпи хаос в него. САЩ ще се опитат да продължат своята хегемония, тъй като в глобалния колапс те могат да припишат на извънредните обстоятелства всички свои проблеми и противоречия. В този хаос вече никой няма да има време и желание да пита кое е истина и кое е лъжа. Но, ако все пак има нещо реално в тези процеси, това преди всичко е икономиката. Икономическите причини за състоянието на съвременния свят обсъждаме вече 20 години. Кризата през 2008 г. в САЩ можеше да се предвиди от ръста на частните дългове. А какво е днес. Според повечето икономисти това е колосалният балон на фондовия пазар на САЩ, който отдавна се е откъснал от реалните икономически показатели на компаниите и рязко расте на фона на стагниращата икономика. Най-вероятно той ще се пукне към средата на 2015 г., което ще доведе до масови фалити на домакинствата и финансовите институции и пълен срив на финансовата система. В тази ситуация САЩ имат максимум една година да се подготвят за краха на долара и засилването на съперничещите му регионални валути. Кои са тези валути? Реално са три – еврото, юанът и рублата. И какво виждаме? САЩ засилиха процеса на преговорите за създаване на зона за свободна търговия между ЕС и САЩ, която фактически ще превърне Западна Европа в търговска колония на САЩ, засилват напрежението в Украйна по пътя на новия велик Копринен път от Китай към Западна Европа, и плашат ЕС с Русия. В тази ситуация е ясно в какво са проблемите на Украйна. Тя стана заложник на САЩ, тъй като се намира между основни потенциални конкуренти на долара и няма собствени сили, за да избегне кризата. Но действията на САЩ през близката година ще продължат да носят нестабилност в много повече райони в света. Явно ситуацията в САЩ вече е толкова трагична, че там взеха решене за ускоряване на хаоса в Украйна, който планираха за 2015 г. Какво ги принуди – дали поражението в Сирия, заради съпротивата на Башар Асад, Русия, Китай и Иран, дали осъзнаването, че Русия започва да се събужда и е по-добре да ударят веднага вместо да чакат 2015 г. Несъмнено основна причина беше и еволюцията на Путин и появата на онова, което вече се определя като \&quot;доктрина Путин\&quot;. Какви са нейните основни характеристики. На първо място Русия повече не разглежда Запада и САЩ като заслужаващи доверие партньори. Предупрежденията в мюнхенската реч на Путин от 2007 г. не бяха чути от Запада. Опитвайки се да въвлече и Украйна в НАТО, Западът премина \&quot;червената линия\&quot; и от баланс на силите премина към политика на възпиране на Русия. Политиката на Запада спрямо Русия е измами, лъжи, взимане на решения зад нейния гръб, експанзия и пренебрегване. Най-накрая Русия разбра, че не само са я измамили, но и ограбили. Отсега Русия ще изхожда именно от тази база. На второ място Путин призова народа и всички руснаци вътре и извън Русия да се сплотят около нова идеология и да станат единен организъм. Русия повече не вярва в западните универсални ценности на \&quot;демокрация и права на човека\&quot;. Всяка силна страна сама по себе си е ценностна система, и сама по себе си е модел. На трето място международното право вече не е никаква система от правила. САЩ и Западът превърнаха международното право в меню, от което си избират онова, което им харесва. Светът отново е свободна игра на силните и баланс на техните сили. На четвърто място сферата на \&quot;доктрината Путин\&quot; е преди всичко постсъветското пространство с историческото наследство, руския мир и стратегическата безопасност. В случай на ново прекрачване на червената линията от Запада, Русия отново ще действа. Готовността да премине от дипломатически увещания и предупреждения към категорични силови действия е главното отличие на новата доктрина, което беше доказано от присъединяването на Крим. През 2008 г. тази готовност беше демонстрирана в Грузия. Сега всеки, който прекрачи \&quot;червената линия\&quot; в постсъветското пространство, трябва да е готов да срещне противодействието на Русия, в това число и въоръжено. Едновременно доктрината е покана към всички други сили да преразгледат правилата на \&quot;играта\&quot;. В този смисъл тя е и глобална. Още през 2012 г., в своята програмна статия \&quot;Русия се съсредоточава\&quot; Путин заяви, че Русия не само ще следва, но и ще формира правилата на играта в света. Времето настъпи. На пето място ролята на международните организации рязко намалява. Досега те бяха под влиянието на САЩ, НАТО и ЕС и игнорираха Русия и Китай. И тук настъпи край. На шесто място новата \&quot;доктрина Путин\&quot; изхожда от принципно новия баланс на силите. Съвкупната военна, икономическа, човешка тежест на Запада рязко се съкрати и продължава да се съкращава. Бързо нараства тежестта на Азия, Латинска Америка, Африка, БРИКС и ШОС, които са заинтересовани да наложат нови правила на \&quot;играта\&quot;. На този фон основният интерес на Русия и вероятно лично на Путин към Украйна е рационален, т.е. икономически. 66 процента от природния газ, който Русия изнася за ЕС, преминава транзит през Украйна. Парите, които Русия получава от продажбата на газа, й помагат да укрепи своята икономика и да повиши жизненото равнище на руснаците. За европейците това също е изгодно, защото имат енергоресурси за икономиката и домакинствата. Но достатъчно е да се погледне схемата на европейските газови артерии и да се види, че Украйна има ролята на транспортен хаб. На това се дължи и основната цел на американската политика в Украйна – да спре по-нататъшното икономическо интегриране на Азия и Европа. САЩ искат да контролират или да спрат енергопотоците от Изток на Запад, искат да изградят де факто митническа бариера между континентите и всички договори да се плащат с американски долари, които след това се превръщат в ценни книжа на САЩ. САЩ искат да заемат и това място между двата най-перспективни пазари на настъпващото столетие. Но там не ги искат и не искат долара като разчетна единица. В конкретния случай, ролята на мост между Евразиатския съюз и ЕС се падна на Украйна. Заради това САЩ искат да я вкарат под контрола на НАТО и саботират перспективата от обща икономическа зона от Лисабон до Владивосток, т.е. зоната на \&quot;великия континент\&quot;. Това е същността на американската политика. Тя няма нищо общо в демократичните ценности или правата на човека. Всичко е в парите и силата. Всичко е в това кой ще бъде най-важният играч в най-новия световен растящ център. Това е господстващата доктрина, според която живее Вашингтон. Никакви съперници, никаква конкуренция, ние сме господарите, ще правите това, което искаме. САЩ са най-важни, най-красиви, най-велики. За Вашингтон не е нужно мирно решение в Украйна. Той иска конфронтация. Иска да въвлече Москва в конфликт в Украйна и да пресъздаде Афганистан от 80-те години, но вече в сърцето на Европа. Целта е да бъде въвлечен Путин във военната пропаст, която ще изолира Русия от нейните съюзници, ще подкопае съвземащата се руска икономика, ще сблъска руските войски с американските наемници и ще разруши отношенията на Русия с ЕС, ще създаде оправдание за интервенции на НАТО, след което ще последва разполагане на ядрено оръжие на украинска територия. Такъв е планът. За да създадат оправдание за своя имперски план САЩ трябва да направят Путин да изглежда като опасен агресор. Това е капанът в Украйна – че Путин няма да издържи на провокацията и ще изпрати руски войски. Пропагандата на хунтата в Киев поде този мотив из всички сили раздува идеята, че това е война между Русия и Украйна. Това обаче е лъжа. Украйна въобще не е субект на тази събития. Тя е само поле, на което се сблъскаха интересите на САЩ, Русия, ЕС и Китай. От САЩ е поставена задачата на всяка цена да бъде въвлечена Украйна или част от нея в силов сблъсък с Русия, или да се разпали гражданска война вътре в страната. Заплахите на неонацистите, че ще взривят тръбата или даже атомна централа, не са изгодни за Русия, ЕС и Украйна, но са удобни за САЩ. С други думи няма никаква украинска страна на конфликта, още повече че има хунта, появила се в Киев. Има руска страна и американски марионетки, завзели с преврат властта в Киев и изпълняващи инструкциите на господарите си. Но САЩ направиха фатална грешка. Западът повярва на Киев и на собствените си илюзии, че в Украйна живеят само украинци и само няколко милиона рускоезични, които щом като 23 години са търпели украинизиране и сега нищо няма да направят. Но това не се случи. Политиката, построена на невежество, предразсъдъци и илюзии, рано или късно завършва с крах. Населението на Украйна, както до 1991 г. така и сега, се състои примерно от равни по численост етноси – украинци и руснаци. Плюс национални малцинства. 23 милиона руснаци не са съгласни с идването на власт в Киев на расисти и шовинисти. И така, Западът вече разбра, че в Украйна има не по-малко от 22 милиона руснаци, които нямат никакво намерение да бъдат украинизирани от хунтата, която чака Западът да й помогне. Но Западът иска хунтата сама да усмири руснаците в източна Украйна. Парите - след това. Какво ще прави хунтата не е ясно, но най-вероятният изход ще бъде или бягство на Запад или към подсъдимата скамейка. Кой може да си представи как ще бъде установена неонацистка диктатура в огромна по площ държава с население 45 милиона души почти в центъра на Европа. Това не е Косово. Такава криза не е имало. На сцената са наследниците на нацистката дивизия \&quot;Галичина\&quot;. САЩ заложиха на маргиналните Турчинов, Яценюк, Кличко, Тимошенко. Но в резултат създадоха всички необходими суловия за разпадането на Украйна. Ако на левобрежната Украйна навлязат войски на НАТО, т.е. немци, това за руснаците в Русия и в Украйна ще означава нов 22 юни 1941 г. Ако в Украйна навлязат американци, това ще бъде пряк военен сблъсък с Русия. Ако се погледне трезво ситуацията, може да се каже, че Путин вече е спечелил. В по-широк мащаб Западът губи втората Студена война. Засега Путин формално не обявява програмата за строителството на нов световен ред, но неговите черти отдавна се обсъждат от геополитиците и икономистите. Част от тях бяха озвучени веднага след като САЩ започнаха да плашат със санкции. Русия ще бъде принудена да се пренасочи към други валути и към собствена платежна система. Балансът на новите сили ще се изгражда вътре в нови структури. Мястото на Г-8 ще се заеме от Г-20 и БРИКС. Руската пролет не събуди само мечката. Тя е сигнал за цялото човечество. Битката за Украйна е битка между доброто и злото. Путин иска да остави Русия в такъв вид, в който няма да му е жал да отива в историята. Но това трябва да направи при своя политически живот. Значи бързо, много бързо. На последната си пресконференция Путин каза нещо, което не беше забелязано – \&quot;Както знаете аз съм работил за КГБ, за външното разузнаване. А там ни възпитаваха към преданост на родината.\&quot;. Това всъщност е най-важната декларация. Човек с такова мислене ще се бори за всяка педя историческа земя не само на руснаците, но и на славянщината. Процесът вече е започнал и никой не може да го спре. Той ще определя същността на целия ХХІ век.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hunter Douglas

    09 Юли 2014 22:41ч.

    Мечти Четвърт век “цивилизованият” Запад смяташе за свое неотменимо право и свещен, “демократичен” дълг да поучава Русия, да я унижава, а тя, Русия, да мълчи и да подсмърча виновно в ъгъла. Русия няма право да защитава своите интереси. Русия няма право изобщо да има някакви свои интереси. Русия няма право да защитава своите сънародници. Русия няма право да бъде най-голямата държава в света. Русия няма право да се шири на 17 млн. кв. км. Русия няма право да притежава 60% от природните богатства на планетата. Русия няма право изобщо да има каквито и да било права. Русия има само задължения. Русия има само едно просто задължение – да легне и да мре. Да бъде така любезна да се саморазпадне и да изчезне от географската карта. В името на “евроатлантическите ценности”, “демокрацията” и “всеобщото благо”. И така – 25 години. (Ако не броим 1812-а и 1941-а.) През 1994 г. Бжежински (“Глобален безпорядък”) отправи неприлично предложение към Русия – да се разпадне. На: Сибирски Далечен изток (ориентиран към Китай, Япония и Корея), Санкт-Петербургски регион (който да се сближи с Германия и Скандинавия), още 1-2 рускоезични държави и няколко “неруски държавички”. Вдъхновен, Соломон Паси (и трима “независими” оракули), произведе през 2000 г. една брошурка – “Краят на предпоследната империя: Разпадането на Русия”. Според Паси – поне на 7 части: - Европейска Русия (Русия) – столица Санкт-Петербург, евентуален член на ЕС и НАТО, валута – евро. - Сибир – столица Новосибирск, валута – долар/евро. - Далекоизточна република – столица Хабаровск, гравитираща към САЩ, Япония, Корея и Тайван, валута – долар/йена. - Анклавът Калининград, “който притежава особено ценно географско местоположение и е предмет на специален интерес от страна на Балтийските републики, Северните държави и Полша”, статут – зона на “офшорно благополучие”. - Карелия – благоденстваща офшорка като Калининград. - Обособяване на Южноруските територии около Каспийския басейн. - И “като страничен продукт на разпада” – “някои малки независими държавици като Чечня и евентуално други, обособени по етнорелигиозен критерий”. Според Паси изчегъртването на Русия от картата на света ще донесе вечно щастие и благоденствие на целокупното човечество: “Предстоящото разпадане на Русия ще бъде едно от най-значителните събития в геополитиката на 21-ви век… ще срути остатъците от мита за втори геополитически полюс (ето къде е заровено кучето! – б.а.), построен върху морални норми, противоречащи на евроатлантическата ценностна система… ще бъде триумф на либералните ценности… и принос към утвърждаването на съвременната система на международна сигурност”, за да заживеем – най-сетне! – в “един свят без най-голямата по територия страна, която има почти 60% от ресурсите на полезни изкопаеми и граничи с 42% от населението на света”. Но окончателният “триумф на либералните ценности” предстои, защото: “Съдбата на предпоследната империя е предвестник на разпадането и на последната, Китайската империя. Но това е предмет на друго есе”, завършва Паси многообещаващо. Друго есе тъй и не се появи. Китай едва преживя този факт. И както Бог говори чрез устата на младенците, тъй и Менторите говорят чрез устата на Паситата. Те са изпълнителни, целенасочени и вдъхновени, те разпарчетосват Русия, втикват ни във войни, легитимират терористи, ксенофоби и неонацисти. Иначе Западът обича Русия. Искрено, безкористно! Особено – нейната безкрайност, ширнала се на 17 млн. 124 хил. 442 кв. км., нейните гори, реки, жито, нефт, газ, въглища, уран, никел, олово, цинк, волфрам, желязна руда, злато, сребро, платина, скъпоценни камъни… И цялото това богатство се намира (неизвестно защо, недемократично някак) на някаква руска територия – черна несправедливост, която обижда, огорчава и направо наранява чувствителния Запад. За да поправи тази въпиеща несправедливост, Западът хвърли всичките си усилия и енергия да огради Русия с Берлинска стена от запад и юг, да я изолира, да а превърне в геополитически пигмей, в икономически просяк, да я изтласка далече от Европа, в азиатските глъбини, а най-добре – да я натика в Северния ледовит океан. Да не пречи. Четвърт век Западът не промени своята тактика и стратегия. По западните граници на Русия – държави-членки на ЕС и НАТО, откъм юг-югозапад – надлежно организирани и финансирани от САЩ “цветни революции”. Масово производство на васали, на инструменти за натиск, на остриета срещу Русия. И докато васалите, умилени, “лъжливи уста слушат със вяра”, Западът не откъсва алчно око и от техните природни богатства. “Ударното приемане на България и Румъния, както и на бивши Съветски републики в ЕС и НАТО, беше недопустим натиск върху Русия”, казва днес Робърт Гейтс (бивш шеф на Пентагона). Елцинова Русия! Това беше въплътената мечта на Запада, златното време, в което превърнаха руската мечка в плюшено мече. Обаче Путин изправи Русия на крака, върна на руския народ самочувствието и достолепието, и обърка самодоволната, егоцентрична концепция на Запада. Тази концепция катастрофира на Майдана, опалена от неонацистка злост и потъна безславно край бреговете на Крим. Язък за 5-те млрд. долара!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hunter Douglas

    09 Юли 2014 22:43ч.

    Украйна (от староруски – оукраина, окраина, окрайна) означава “погранична земя”. До ХVІІІ в. Русия така нарича пограничните военни зони и територии. “Украинци” означава “жители на пограничните земи”. През XVII в. с думата “украинци” (ukraincy) Полша обозначава полските шляхтичи в граничните източни земи, за да ги отличава от руснаците, които поляците никога не наричат “украинци”. Държава Украйна няма, но има Киевска Рус – сърцевината, духовната идентичност на Русия. В нейното съграждане участват волжските българи, после пристигат българските монаси и книжовници, донасят кирилицата и православието, и започва великото духовно въздигане на Русия. От ХІ до ХVІІ в. предстоятелите на Руската православна църква носят титулатурата “Митрополит Киевский, Московский и всея Руси”. От 1389 г. до 1406 г. митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия е св. Киприан Български. Той обединява духовно Русия и съхранява единството на руската земя и църква. Той е единственият духовен и политически водач, който не се подчинява на Златната орда, организира (като своя родственик св. патриарх Евтимий) всеобщата съпротива срещу Тимур, и повежда духовенството, армията и божия народ пред стените на Москва, издигнал в ръце чудотворната икона “Св. Богородица Владимирска”, а Тимур се оттегля. Заради това чудотворно избавление руският народ почита св. Киприан като всеруски чудотворец още приживе. До 1917 г. западните части на днешна Украйна се намират ту под полско, ту под литовско, ту под румънско, ту под австро-унгарско владичество. За първи път държава Украйна се появява на картата след 1917 г. с подписа на един човек, чиито паметници украинските неонацисти събарят в захлас, а полският външен министър позира ухилен пред останките на един такъв паметник. Името на човека е Ленин. През 1922 г. Украйна влиза в СССР и получава като подарък източни територии, които хич не са “окраина”. През 1954 г. Хрушчов приподнася на Украйна още едно сладко подаръче – Крим. Крим е завладяван от готи, хуни, прабългари, хазари, Киевска Рус, Византия, кумани, монголи, генуезци, Чингис хан, Османската империя. В Крим през 860 г. пристигат св. св. Кирил и Методий на своята най-деликатна мисия – хазарската. От 19 април 1783, когато императрица Екатерина II подписва Манифест за присъединяване на полуострова към Руската империя, Крим е интегрална част от Русия. Крим никога не е бил интегрална част от Украйна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hunter Douglas

    09 Юли 2014 22:45ч.

    За 12 години Путин увеличи бюджета на Русия 22 пъти. Увеличи военните разходи 30 пъти. Увеличи брутния вътрешен продукт 12 пъти (по ниво на брутния вътрешен продукт Русия се издигна от 36-то на 6-то място в света). Увеличи златно-валутните резерви на Русия 48 пъти. Истина или не, съдете сами, пише rublogers.ru и припомня данни, които говорят сами по себе си за резултатите от управлението на Владимир Путин в опит да отговори на въпроса \&quot;Защо русофобите мразят Путин?\&quot; Върна 256 залежи на полезни изкопаеми под руска юрисдикция (под чужда останаха само 3). Национализира 65% от нефтената промишленост и 95% от газовата. Вече пета година поред Русия заема 2-ро или 3-то място в света по износ на зърно (в момента САЩ са на 4-то място), посочва още в анализа. Средната заплата в на държавните служители се увеличи 18,5 пъти. Средната пенсия се увеличи 14 пъти. Намаляването на населението спадна от 1,5 млн годишно през 1999 г. на 21 хил. през 2011 г. - тоест, 71,5 пъти. Забрани депутатите в Държавната дума да имат сметки в чужбина. Предотврати американското нападение срещу Сирия. Прекрати войната в Чечня. От януари 2000 г. до днес курсът на рублата е промени от 28 рубли за долар на 29 рубли за долар. Днешна Русия е нормална европейска държава - а не онази просяшка страна, в която средната пенсия беше 20 долара и където господари бяха финансовите пирамиди и Международният валутен фонд. През 1992 г. режимът на Елцин отмени ИЗЦЯЛО износното мито на нефтопродуктите. На 23 януари 1999 г. правителството на Е. Примаков въведе отново такова мито. При износна цена на нефта от 9,5 долара/барел митото беше 2,5 евро на тон, а при цена над 12,5 долара/барел - 5 евро на тон. Това не беше кой знае колко обременително за износителите, но веднага даде 14 милиарда рубли в празната хазна. През август 1999 г. Елцин назначи Путин за министър-председател. Само след месец Путин увеличи митото на 7,5 евро/тон, а от 8 декември - на 15 евро/тон. Митото все повече се увеличаваше - и днес износителите отчисляват в държавния бюджет около половината от цената на експортирания нефт. От януари до ноември 2007 г. митниците на Русия предадоха в държавния бюджет 2,57 трилиона рубли - около половината от всички приходи в бюджета. Рязко се увеличиха и доходите на гражданите. Това се отрази най-вече върху строителството на жилища. Цяла Русия днес на практика е една огромна строителна площадка: от януари до септември 2007 г. са построени 375,9 жилища с обща площ 34 млн. кв. метра Циментовите заводи в Русия не успяват да задоволят търсенето и се налага внос на цимент от Китай. Нарасналите доходи на населението доведоха до увеличаване на търсенето на жилища, това увеличи цената има, което пък на свой ред повиши доходността от строителната дейност. Резултатът е, че в строителството се вливат огромни средства и се наблюдава истински строителен бум. Увеличените доходи на гражданите повишиха търсенето на автомобили. Само за 2006 г. обемът на автомобилния пазар в Русия се увеличи с 45% и достигна 32 милиарда долара, а броят на продадените нови коли - 2 милиона броя. По този показател Русия е на 5-то място в Европа след Германия, Великобритания, Италия и Франция. В момента се строят няколко нови автомобилни завода, а досегашните увеличават обема на производството си. Всичко това е последица от увеличаване на търсенето, което означава - от повишаване на доходите на населението. За 10 години бюджетните разходи за социална политика (пенсии и помощи) се увеличиха с 30%. Преди Путин пенсиите бяха под екзистенц-минимума с около 25%, а през 90-те години и въобще не се изплащаха. Сега са с 50% над екзистенц-минимума и постоянно се увеличават. През 2000 г. средната заплата в Русия е била 2223 рубли (около 80 долара). Сега средната заплата в Русия е 19174 рубли (около 660 долара). Закупуването на домашни потребителски стоки за 10 години се увеличи 10 пъти. Броят на личните автомобили се увеличи 3 пъти. Путин национализира ЮКОС, без да изнервя зараждащия се руски бизнес, по съвсем пазарен начин - чрез фалит и търг. Това стана в рамките на законите, приети от демократичния парламент. Президентът няма право да използва други средства. Формален повод за арестуването на Ходорковски бяха данъчните машинации на ЮКОС. С такива машинации се занимават практически всички големи частни фирми и затова никой не вярва в този предлог. То не е и за вярване. Но Путин защити интересите на държавата. Доказателство за това е предаването на активите на ЮКОС на държавната компания „Роснефть\&quot;. По-справедливо би било тези активи просто да бъдат конфискувани, но... има си закони. И Путин просто се придържа към тях. Президентът не може да излезе от рамките на своите пълномощия. Може само да се добави, че след като Ходорковски влезе в затвора, събираемостта на данъци от бившите активи на ЮКОС се увеличи 80 ПЪТИ! През 2004 г. Путин окончателно премахна закона „Споразумение за дележ на продуцията\&quot;. Този закон беше приет от режима на Елцин, за да забогатяват олигарсите (Ходорковски, Гусински, Березовски и т. н.) и за да може руските нефтени залежи да бъдат заграбени от западни (американски и британски) нефтодобивни корпорации. По този закон руските залежи на природни ресурси минаха под международна юрисдикция, съответно парите от добива на руския нефт постъпваха не в бюджета на руската държава, а в западни фирми. Парите от добива на нефт отиваха най-вече в британската компания „Шел\&quot; за покриване на фирмените й разходи. Чак когато останеше нещо, те го предаваха на Русия. През 2006 г. Путин заяви следното по този повод: „Ние и сега нищо не получаваме от тях, а ако те увеличат разходите си, няма да получаваме и през следващите 10 години\&quot;. Фактически до този момент Русия не получаваше никакви пари от собствения си нефт. След като законът беше премахнат през 2004 г., постъпленията в бюджета се увеличиха от 3 до 4 пъти. След развалянето на договорите по залежите „Сахалин-1\&quot; и „Сахалин-2\&quot; Русия остана с дългове към американски фирми в размер на 700 млн. долара. За онзи момент това беше твърдемного. Целият англо-саксонски свят настръхна срещу Путин по една проста причина: Великобритания планираше да осигури петролните си резерви за дълги години напред за сметка на Русия - единствено Германия и Франция, които нямаха пряк интерес в този процес, останаха неутрални... През 1992-1995 г. държавният апарат на Русия се формира според вижданията на чуждестранни съветници. Цялото законодателство на Русия от 90-те години, в това число данъчното, беше написано от тях. В руските министерства работеха около 10 хиляди чужди съветници. Джордж Сорос финансираше написването на учебници по история, където за битката за Сталинград се споменаваше на 2 страници, а за срещата на Елба между съветските и американските войници - на 10. Върху тетрадките на руските ученици се мъдреха портретите на четирима президенти на САЩ. За съжаление, и до ден-днешен в правителството са останали реликти от онази епоха - но да се надяваме, че постепенно Путин ще ги изхвърли окончателно. Но защо Путин не може веднага да уволни всички тези враждебно настроени към Русия чиновници? Причината е проста: Конституцията на Русия, написана под диктовката на западните съветници, не позволява бързата им замяна. Сега Президентът е само един от многото хиляди чиновници, при това с доста ограничени пълномощия. Вярно, малко по-големи, отколкото на другите чиновници - но държавният глава не може да влияе върху всичко. Той дори не може изцяло да определи състава на Министерския съвет, макар по закон това да е в сферата на пълномощията му. Преизпълнението на бюджета по времето на Путин позволи да бъде създаден Стабилизационен фонд. Сега е натрупан огромен златно-валутен резерв - и практически Русия няма външен дълг. Войната в Кавказ е приключена, сепаратистите са унищожени. Всички що-годе известни лидери на терористите са ликвидирани физически. Даже е убит и Яндарбиев в Катар, да не говорим за всякакви там басаеви и умарови. Путин обеща да ги „удави, ако трябва, и в тоалетната чиния\&quot; - и изпълни обещанието си. Разбира се, сепаратизмът не е унищожен напълно, такива конфликти не се решават бързо. Но сегашното положение в Кавказ е оптималният вариант. Ако чеченският елит чувства силата на Москва и ползите от сътрудничеството си с нея - тогава сепаратизмът ще изчезне от само себе си. Именно това се случва. Опитите на западните шпионски централи да захранват терористите все още водят до отделни терористични актови, но това е максимумът. Война вече няма да има. За 10 години Путин увеличи политическото влияние на Русия в света и издигна нейния имидж. Днес тя следва собствените си интереси, а не тези на Запада. Путин беше признат за най-влиятелния световен политик за 2013 г. Той предотврати унищожението и разрушението на Русия, като я изведе от катастрофата, причинена от Горбачов и Елцин. Затова и западните медии го ненавиждат и го сравняват с дявола. Всеки, който се интересува от политическия живот в Русия, вижда, че борбата срещу корупцията придоби невиждани мащаби. Поне 2-3 пъти седмично телевизиите показват арести на чиновници или полицаи, и съобщават за поредните присъди срещу държавни служители. Да не забравим и Крим. Ето как беше предаден той на Украйна. През 1992 г., на подписването на Беловежките споразумения за разпадането на СССР, украинският представител Леонид Кравчук забелязва, че Борис Елцин се е заиграл с водката и бави подписването. Затова го подканва: - Боря, ако искаш, вземи Крим - само подпиши най-после договора! Пияният Елцин великодушно махва с ръка: - За какво ми е Крим? Ето, подарявам ти го! И подписва, като по този начин с едно драсване зачеркна усилията на княз Потьомкин, Екатерина Велика, героите от отбраната на Севастопол през 1856-та, героите от отбраната на Севастопол през 1941-ва... Преди няколко дни Путин премахна последиците от тази подигравка с историята - и хората в Крим пееха и танцуваха по площадите, завръщайки се в Родината си. Ето, затова русофобите мразят Путин!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hunter Douglas

    09 Юли 2014 22:47ч.

    Русия не започва войните, тя ги завършва Трябва да се разбере, че това е война, която се води по нов начин. Това е война на САЩ с техните политически, икономически и финансови инструменти практически срещу целия свят, но преди всичко срещу Русия и Китай. Това е война, която САЩ водят с чужди ръце, чужди жертви и с най-малки разходи. \&quot;Нека се избиват помежду си.\&quot;. Това изтренираха по време на Втората световна война. По същия начин започнаха и след краха на СССР - в Югославия, Ирак, Либия, Сирия, Египет, Турция. И сега в Украйна. Но целта продължава да е Русия. Основната причина също е ясна - кризата на световната икономическа система, създадена в рамките на икономическото господство на САЩ, най-напред на Запад, а след 1991 г. и в целия свят. В тази система доларът беше основна валута и с неговото преразпределение САЩ осигуряваха дълго време световния ред. На някои държави даваха повече, на други – по-малко. Но през 2008 г. избухна голямата криза и в САЩ разбраха, че техният край наближава. След провала Сирия решиха да се насочат директно срещу Русия. Избраха Украйна, която още от 1991 г. подготвят като антируски плацдарм и бариера пред руско-европейското сътрудничество, като част от глобалната игра за икономическо преразпределение по линията Запад – Изток. Но изведнъж операцията забуксува и спря. Истерията на САЩ е разбираема. От своя гледна точка в Украйна те правеха всичко правилно. Корумпираха лидерите, превърнаха парите в идеология, преустроиха армията и органите за сигурност, отгледаха неонацистки главорези. С една дума, американците последователно реализираха крупна и обезпечена с ресурси и хора операция, която, според всички техни закони, нямаше право на провал. От друга страна – Русия правеше всичко неправилно. Кремъл, и лично Путин, дълги години нямаха никаква разумна политика спрямо Украйна. Цялата им дейност се свеждаше до случайни реакции на една или друга конкретна ситуация, до опити за подкуп на един или друг олигарх. Но това не решаваше нищо, тъй като парите веднага заминаваха в западните банки. Значи, САЩ бяха длъжни да победят, а Русия беше длъжна да загуби. За тази цел Янукович /или заместващият го екип Яценюк - Турчинов/ трябваше да съобщи на 15 май за денонсирането на договора с Русия за черноморския флот в Крим. След това Крим трябваше да стане новият непотопяем американски самолетоносач до входа на Русия, която оттук нататък губеше възможност за суверенна политика. Американците бяха уверени до такава степен в своя успех, че изпратиха ремонтни части за реконструкцията на необходимата им инфраструктура в Крим, за строителството на болници и училища за американските военнослужещи и техните семейства, които трябваше да се появят в Крим през това лято. Това по света не се знаеше, но в Москва знаеха за какво става дума. Янукович се отличаваше от Юлия Тимошенко с това, че поддържаше топли отношения и с ЕС, откъдето му обещаха запазване на личните капитали в чужбина, ако подпише споразумението за асоцииране с ЕС и ако превърне Украйна в още една колония на ЕС. Но тук се намеси Москва, която го предупреди да не прави глупости. Янукович пред публиката отказа да подпише асоциирането с ЕС, но зад кулисите обеща на Брюксел да направи това след 3 месеца. И, за да се откачи от Путин, събра на Майдана студенти, които започнаха да крещят, че искат да влизат в ЕС. А самият замина за Китай, за да им продава... същия Крим. Ставаше дума за изграждане там на дълбоководно пристанище, като покани на строежа 2 милиона китайци и 16 милиарда долара инвестиции. Но американците бяха паникьосани, тъй като всячески се опитват да откъснат ЕС от Русия и Китай и заповядаха на Янукович да разпъди Майдана. Но там се наместиха неофашистите от Западна Украйна, контролирани от Израел, на който Янукович беше обещал разработката на газа и нефта в шелфа на Крим. По-нататък нещата са известни. Москва се намеси. Подготвяният от години американски план в Крим и Украйна беше разрушен. От този момент САЩ, ЕС и Израел започнаха от своя страна да правят всичко неправилно. Избраха най-кървавия вариант с цел да принудят Русия да нахлуе в Украйна и тя да се превърне в бойното поле на ХХІ века. В проруските източни райони нахлуха хунтаджиите от Киев, които извършиха геноцидното престъпление на 2 май в Одеса. Имал съм възможност да посетя всички места на масовите престъпления на хитлеристите в Полша, Чехословакия, Югославия, Беларус и Русия и мога със съжаление да констатирам, че към тях беше добавено още едно – Одеса 2014 г. Това вече е война на унищожение на невинни хора, т.е. геноцид. Едновременно март-май 2014 г. ще влязат в историята като край на еднополюсния свят и на следстуденовоенния период. Светът е пред нова реалност, която още не може да асимилира . Залогът е най-голям. Ако Западът не успее да победи в тази война, ще станем свидетели на грандиозен крах и разпадане на двата негови стълба – САЩ и ЕС, който ще превъзхожда разпадането на СССР и СИВ преди 25 години. Ако Изтокът, респективно Русия и Китай, победят, това ще бъде началото на нов цивилизационен проект и нов световен ред на многополюсност, на финансов, икономически и идеологически плурализъм. Заради това нямаше никаква реакция от страна на САЩ и ЕС на масовите убийства в Одеса, на щурма на Славянск и Крематорск. В момента, в който пиша тези редове, се води дискусията \&quot;дали Путин ще предаде Източна Украйна или няма да я предаде\&quot;. Съжденията са различни и зависят от гледната точка. Онова, което мога да кажа сега е, че събитията от май 2014 г. ще имат необратими последствия за всички. В Одеса беше извършен руски холокост, т.е. жертвено изгаряне, в буквалния смисъл, на жертвите. На второ място, превратът в Киев имаше за цел окончателно да откъсне Украйна от Русия. Евразиатският съюз около Русия и Китай трябваше да бъде обявен на 29 май. Срещу това Вашингтон отново реагира с гражданска война, хаос и геноцид, този път в Украйна. На трето място, за Запада е жизнено необходимо Русия да бъде въвлечена във война с Украйна. За Запада това е въпрос на живот и смърт. Но в тази война Западът залага на пълното поражение и унищожение на Украйна от Русия, след което десетилетия ще се пише за \&quot;зверствата на руските окупатори\&quot; и за \&quot;жертвите на руския империализъм\&quot;. Цяла Украйна ще се превърне в бойно поле на кървава гражданска война и партизански действия, след което те ще се прехвърлят в Русия заедно с кръвта и разрушенията. С убийствата в Одеса и Донецка област Западът иска да подмами Русия да влезе в украинския капан. Путин няма право на грешка. На четвърто място, Москва най-накрая осъзна цялата дълбочина и необратимост на разрива със Запада. Западът е смъртен враг на Русия и е решил да й даде последен смъртен бой. След този бой или Вашингтон за известно време ще продължи със своята хегемония, или тази хегемония ще рухне още докато сме живи. В първия случай Русия ще изчезне, във втория – ще рухне западният \&quot;либерален\&quot; свят. По-висок залог просто няма. Западът започна войната срещу Русия. Сега на ход е Русия. За да докаже старата максима, че \&quot;Русия никога не започва войните, тя ги завършва\&quot;.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hunter Douglas

    09 Юли 2014 22:48ч.

    Русия и САЩ се готвят за нова голяма война Какво е съотношението на ядрените сили На военния парад на 9-ти май в Москва по случай 68-та годишнина от победата над фашизма, Русия показа най-новите си оръжия. Сред тях бяха новият \&quot;Летящ танк\&quot; Т-90А, който е най-добре въоръжената тежка машина и в момента е най-продаваният танк в света, бронетранспортьорите БТР-82А последна версия с модерно нощно виждане и навигационна връзка с ГЛОНАСС, купуван от около 30 държави в света, новите зенитни комплекси С-400 Триумф, използващи три вида различни ракети, които унищожават всякакви цели до 400 км, мобилните зенитни установки Бук-М2 за унищожение на цели със средна далечина, оръжейната система Панцир-С1, която използва фазирана радарна решетка, която може да защитава цивилни и военни обекти от всички съществуващи средства за въздушна атака, хеликоптерите Ми-8 и Ми-26, които могат да изпълняват бойни задачи на високи скорости и ниски височини, бойните хеликоптери Ка-52, фаворити за световно лидерство заради огромната си маневреност и огнева мощ, гигантските каргосамолети Ан-124 Руслан и Ил-76, изтребителите Миг-29, Сухой-34, стратегическите бомбардировачи Ту-160, междуконтиненталните мобилни ракети Топол-М, тактическите ракетни установки Искандер-М и т.н. На 9 май Русия показа най-новите поколения въоръжение, резултат на осъществяваната от няколко години превъоръжаване на армията. Експертите са единодушни - Русия се готви за война. Ядрените стратегически сили на Русия са основният компонент за възпиране на САЩ. На този фон се появява и въпросът за съотношението на ядрените сили на Русия и САЩ и дали е вярна тезата, че Русия изостава в тази област. На 8 април се навършиха три години от подписването от Русия и САЩ на Договора за съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения (СНВ-3) или по-просто, на стратегическите междуконтинентални балистични ракети. Сега на въоръжение Русия има 494 ракетни носители на ядрени бойни заряди, в които влизат междуконтиненталните балистични ракети, тежките бомбардировачи и балистичните ракети на подводниците. САЩ има 812 такива носители. Общо Русия има 881, а САЩ - 1040. Това е официалната статистика от 2012 г. Прави впечатление, че при количеството ядрени бойни заряди може да има някакъв паритет, но Русия отстъпва почти два пъти при броя на разгънатите носители, въпреки че ако се вземат и резервите, и тук се приближават към някакъв паритет. Още по време на преговорите и подписването на СНВ-3 руските експерти изразиха становището, че американците използват лукава аритметика и че не извършват реално ликвидиране и необратимо съкращение на междуконтиненталните балистични ракети и на ракетите на своите подводници. За какво става дума. Оказа се, че основните ликвидационни раздели на договора регламентират унищожението само на първите степени на американските стратегически ракети. Съдбата на вторите и третите степени в договора не се регламентира и те се използват от американците за поддържане на бойната готовност на техните стратегически ядрени сили и за опитно-конструкторски работи. Същевременно обаче руските ракети са обречени на пълно ликвидиране, тоест на всички техни степени. Освен това на американските бойни подводници \&quot;Трайдънт-2\&quot; беше извършено намаляване на количеството бойни блокове - от 4 на 1, което беше потвърдено и от руските инспектори. Но унищожение на платформите за тяхното изстрелване и замяната им с нови, не е предвидено от СНВ-3. Заради това при появата на форсмажорни обстоятелства количеството на бойните заряди на подводниците може да бъде увеличено бързо. В протокола към договора има и класификация на споменатите по-горе ракети, което дава на американците благоприятни условия за постигане на военнотехническо превъзходство. Така например към класификацията \&quot;А\&quot; се отнасят \&quot;сглобените междуконтинентални и морски ракети в пускови контейнери\&quot;. Класификацията \&quot;В\&quot; обхваща сглобените междуконтинентални и балистични ракети без пускови контейнери, а класификацията \&quot;С\&quot; обхваща споменатите ракети, които се обслужват, съхраняват и транспортират разглобени на степени. Но заявените в договора американски твърдогоривни междуконтинентални ракети \&quot;Минитмън-3\&quot;, \&quot;Пийскипър\&quot;, и водните ракети \&quot;Трайдънт-2\&quot;, са отнесени към класификация \&quot;С\&quot;. Що се отнася до руските ракети, в договора е фиксирано, че съществуващи типове междуконтинентални ракети са РС-12М, РС-12МС, РС-18, РС-20 и РС-24, а съществуващи морски ракети са РСМ-50, РСМ-52, РСМ-54, РСМ-6. Освен това тези ракети, заради своите конструкционни особености, са отнесени към класификация \&quot;А\&quot;. Иначе не може да бъде. А това е огромна разлика. На пръв поглед, САЩ имат съществено превъзходство при стратегическите ядрени оръжия и се опитват да го запазят чрез по-нататъшното му съкращаване с Русия. Но може да се окаже, че ситуацията е точно обратната. Ако се оцени състоянието на стратегическите ядрени сили на САЩ за последните 20 години може да се направи извод за тяхната пълна и дълбока деградация, която от 2005 г. прие необратим и неуправляем характер. Под неуправляемост на този процес се разбира, че той вече не се контролира от военнополитическото ръководство на САЩ и не може да бъде спрян. Заради това политиката на последните американски администрации, които много често прибягват към заплахи за използване на ядрено оръжие (най-вероятно вече го използваха в Ню Йорк, Афганистан, Либия и Сирия) спрямо Иран или КНДР е изключително опасна като ядрен блъф и към Русия и Китай, и ни предстои да минем по острието на ядрения бръснач. Разбира се, САЩ отричат деградирането на своите стратегически ядрени сили. \&quot;Не се тревожете, ние можем да разстреляме с ядрени ракети цяла Русия, въпреки икономическата криза\&quot; - казва Джери Луис, глава на Програмата за неразпространение на ядреното оръжие в Източна Азия. Според него единствената болезнена крачка в близко бъдеще ще е отказът на САЩ от междуконтиненталните балистични ракети, като последствията от другите финансови съкращения ще започнат да се чувстват чак след много години. Така например днешната флотилия от подводници ще започне да остарява от 2027 г., примерно по една подводница годишно. Самолетите ще бъдат експлоатирани до 2020 г., като ВВС на САЩ ще държат в строя В-52 чак до 2035 г. Но създаването на ново въоръжение вместо сегашното, се нуждае от много време, а старата техника има разходи за ремонт и експлоатация. Какви са конкретните цифри? САЩ имат 10 подводници, всяка въоръжена с 24 ракети, всяка ракета може да носи до 12 бойни глави, плюс 18 бомбардировача В-2, всеки носещ до 16 бомби, и няколко В-52 с 8 бомби или 20 ракети с ядрени бойни глави. Значи, това е достатъчно за запазване на ядрения паритет с Русия, тоест САЩ мислят не за глобално превъзходство, а за запазване на паритета. Или на неговата привидност? Но и тази статистика е лукава. Ракетите на американските подводници Trident-2 могат да носят 12 бойни глави само на теория. На първо място, при такова натоварване рязко пада далечината на полета, а на второ място, тези бойни глави не могат да бъдат разпръснати към различни цели заради специфичната за Trident-2 платформа за разпръскване на главите. Да ударят тези 12 бойни глави (всяка по 100 килотона, бойните глави от 425 килотона отдавна излязоха от строя), само в една цел няма никакъв смисъл. Именно заради това сега ракетите Trident-2 са разоръжени и носят само по три бойни глави. И ситуацията с бомбардировачите е далеч от идеала. На първо място, тяхната реална бойна устойчивост предизвиква съмнения. И старият В-52 и невидимият В-2 са дозвукови машини. Представяте ли си колко време ще летят от САЩ до Русия. За това време те ще бъдат прехванати поне 10 пъти. Но основното е, че за тях фактически няма годни крилати ракети с голяма далечина. Ракетите AGM-129 АСМ с далечина до 3000 км от 2007 г. са свалени от въоръжение. На 24 април 2012 г. завърши унищожението на последната AGM-129. По-евтините ракети с близък радиус AGM-131 SRAM-II така и не бяха доработени. Единствената крилата ракета, която могат да носят бомбардировачите В-2 и В-52, и която реално е в наличност е AGM-158 JASSM на Локхийд. Но тя няма въобще ядрено въоръжение и далечината на полета е до 350 км (вариант с 980 км едва сега влиза в производство). По принцип бомбардировачите на САЩ сега могат да хвърлят само атомни бомби. Но за да ги хвърлят над целта трябва да долетят до тази цел. Това обаче не е сценарият, който е реален за противовъздушната отбрана на Русия. Още по-лошо - през последните 20 години американският парк от стратегически бомбардировачи беше съкратен с над 80 процента, което говори за пълно разпадане на този компонент на стратегическите ядрени сили на САЩ. Замяна на старите В-52 не се предвижда, а в момента се водят само обсъждания за изискванията към новия перспективен бомбардировач. В спора се включват и междуконтиненталните балистични ракети. Каква е реалната функция на тези сили? Главният аргумент тук е че президентът на САЩ може да даде заповед за пускове на наземните ракети по-бързо, отколкото за пуска на ракетите от подводниците. Но така ще се спечелят само няколко минути. Аргументът, че междуконтиненталните ракети са застраховка в случай, че Русия разработи принципно ново противоподводъчно оръжие също е неубедителен. Това означава, че американската ядрена \&quot;горила\&quot; в близко време ще остане без бомби и без пари за нови бомби. Последният ядрен заряд беше изготвен в САЩ в далечната 1991 г. Това е всичко. Още по-забавно е, че последният изпитателен атомен взрив беше направен през 1992 г. При това средната възраст на една американска ядрена бойна глава е над 30 години, тоест много от тях бяха произведени още по времето на Роналд Рейгън. Няма никаква увереност, че тези бойни глави въобще ще се взривят при нужда. Ако си мислите, че тези системи са толкова стабилни, че 30 години за тях са нищо, грешите. Термоядреното устройство е много сложно нещо и бързо деградира. Става разпадане на ядрените материали, в резултат на което съдържанието на активния материал намалява. Отделяната радиация води към деградиране и на останалите компоненти на системата - от взривителите до електросистемата. Върви и друга деградация. Американските учени, специализирани в ядреното оръжие, остаряват и се пенсионират с висока скорост. През 2008 г. половината ядрени специалисти в националните ядрени лаборатории на САЩ бяха над 50 години, а онези, които са под 50 години, не разполагат с необходимото ноу-хау. Откъде ще го вземат щом като ядрените заряди вече не се строят над 20 години, а нови не се проектират. Според оценки на бившия секретар на отбраната на САЩ Робърт Гейтс, след няколко години три четвърти от ядрените специалисти на САЩ ще излязат в пенсия. Но още сега безобразията в националните лаборатории на САЩ достигнаха такова равнище, че правителството беше принудено да изведе от лабораторията в Лос Аламос всички ядрени материали. Там ги крадяха и продаваха неизвестно на кого. Компонентите на ядрените бойни заряди на САЩ остаряват по-бързо и от учените. САЩ вече нямат технологичните възможности и способности да произвеждат някои от ключовите елементи на бойните заряди. Говори се, че чиповете за стратегическите ракети се произвеждат в … Китай. Стигна се до ситуацията, че по-старите заряди са източник на \&quot;запасни части\&quot; за поддържането на другите в прилично състояние. Според някои експерти стратегическите ядрени сили на САЩ вече въобще не съществуват. Всичко е свършило. Преди всичко ракетите. Тях ги няма, технологиите са загубени, поръчките боксуват вече осма година. Американците отговарят, че въпреки това имат много ракети Tomahawk, които могат да изпълняват стратегически задачи и други ракети с морско базиране и противоракети, които реално са моноблокови стратегически ракети. Засега ядрени бойни глави на тях няма, но потенциално SM-3 могат да носят такива глави. Но експертите добре знаят, че от SM-3 не може да се направи нещо подобно. Дължината на ракетата е 6 метра, а калибърът е по-малък от торпедо, тоест ядрен заряд просто не се побира в тези габарити. Американците не разполагат с шедьовъра на техническата мисъл при най-новите руски термоядрени бойни глави на балистичните ракети, побиращи се в масата от 100 кг заедно с топлозащитата и балистичните обтекатели при еквивалент от 150 килотона. САЩ не само че нямат такива компактни бойни глави, но въобще не мислят за тяхното производство. От друга страна, към края на 2012 г. в Русия приключи превъоръжаването с \&quot;Топол-М\&quot; с шахтено базиране. Продължава и превъоръжаването на руските ракетни войски със стратегическо назначение с новите комплекси PC-24 Ярс с разделящи се бойни глави. Те ще заменят подвижните ракетни комплекси \&quot;Топол-М\&quot;. Многоблоковата ракета \&quot;Ярс\&quot; в началото на 2010 г. беше въведена на пробно бойно дежурство в Тейковската дивизия. Оръжието, според руските експерти, се оказа ефективно и надеждно. Заради това в руския генерален щаб са стигнали до извода, че с течение на времето новият комплекс трябва да замени на стартовите позиции досегашните наземни комплекси \&quot;Топол-М\&quot;. Но поне още 10 години двата ракетни комплекса ще бъдат основата на ударната групировка на руските стратегически ядрени сили. В бъдеще обаче поръчки за допълнителни комплекси \&quot;Топол\&quot; няма да има и финансовите потоци ще бъдат насочени към покупката на по-перспективните комплекси \&quot;Ярс\&quot;. Няма да е нужно модернизиране на инфраструктурата или допълнително обучение на екипажите, тъй като многоблоковият комплекс \&quot;Ярс\&quot; е по-млад брат на \&quot;Топол-М\&quot;. Специалистите сочат поне две преимущества на \&quot;Ярс\&quot;. Преди всичко разделящата се глава на ракетата гарантира 100-процентно поражение на целта на далечина от около 12 000 км. Извънредно сложно е да бъдат унищожени неговите от четири до шест бойни блока с индивидуално насочване и мощност 150-300 килотона, летящи на различни височини и променящи курса на полета. \&quot;Ярс\&quot; има и по-голяма жизненост. Тя се осигурява от незабелязаното излизане в района на пуска и разсредоточаването на машините на голяма територия. За движението на мобилните ракети знае ограничен кръг от хора. Даже командирът на дежурните сили разбира за него непосредствено преди застъпването на бойно дежурство. Да се открие пусковата установка със средствата на спътниковия шпионаж е много сложно. В реални условия всеки диверсионен опит за завладяване на ракетата е обречен на провал. Ако все пак комплексът се окаже в ръцете на противника, той няма да може да се възползва от него. Многобройните равнища на защита не позволяват да се извърши пуск на ракетата. Тя може да бъде унищожена, но да се пусне без съответната команда няма да може, даже ако са проведени всички предпускови операции. \&quot;Булава\&quot;, новата морска ракета за руските атомни подводници от клас 955 Борей, полетя. Очаква се с нея да бъдат въоръжени осем атомни подводници от най-новия проект 955. Атомните подводници от проекта 955 Борей са бъдещето на руския подводен флот и основа на морските ядрени сили. Главният кораб от серията - \&quot;Юрий Долгоруки\&quot; е в период на изпитания. Още два кораба - \&quot;Александър Невски\&quot; и \&quot;Владимир Мономах\&quot;, са в строеж. Според плановете, в Северодвинск трябва да бъдат построени не по-малко от осем такива подводници, по една годишно. Ще припомним, че \&quot;Булава\&quot; е междуконтинентална балистична ракета с морско базиране Р-30 ЗМЗО (РСМ 56). Тя е най-новата руска тристепенна ракета за атомни подводници. Може да носи до 10 хиперзвукови маневриращи ядрени блокове с индивидуално насочване, които променят траекторията на полета по височината и курса. Двигателите на първата и втора степен са твърдогоривни, а третата е течногоривна за осигуряване на скоростта на маневриране на последния етап на ядрените блокове. Стартът на ракетите е наклонен, което означава, че подводницата я изстрелва в движение под вода. \&quot;Юрий Долгоруки\&quot; ще носи 12 ракети \&quot;Булава\&quot;, а \&quot;Невски\&quot; и \&quot;Мономах\&quot; - по 16. В перспектива предвидените осем подводници от проекта 955 ще образуват групировката на морските стратегически ядрени сили на Русия в Северния и Тихоокеанския флот, като общо ще могат да носят 744 ядрени бойни глави, тоест почти половината от допустимия предел на бойните заряди на разгънати носители, разрешени на Русия от новия договор за СНВ-3. Заради това и значението на \&quot;Булава\&quot; и новите подводници от проект 955 е голямо. Това оръжие трябва да гарантира сигурността на Русия през близките 30-40 години. Другата стратегическа руска ракета с морско базиране \&quot;Лайнер\&quot;, може да носи от 9 до 12 бойни глави с малка мощност, което два пъти надвишава въоръжението на новата морска ракета \&quot;Булава\&quot;. Освен това \&quot;Лайнер\&quot; може да бъде въоръжена със смесен комплект от бойни блокове с различен клас мощност. \&quot;Лайнер\&quot; превъзхожда всички съвременни твърдогоривни стратегически ракети по енергомасовото си съвършенство, тоест съотношението на масата на бойното натоварване на ракетата спрямо нейната стартова маса приведени към една далечина на полета. Такива течногоривни или твърдогоривни ракети нямат САЩ, Англия, Китай или Франция. На второ място, \&quot;Лайнер\&quot; по своето бойно въоръжение (4 блока от среден клас мощност) не отстъпва на четириблоковите (позволени от договора СНВ-3) американски \&quot;Трайдънт-2\&quot;. Но и досега не е ясно какво представлява новата ракета \&quot;Лайнер\&quot;. Може да се предполага, че става дума за модернизираната версия на \&quot;Синева\&quot;, която отдавна е на въоръжение в руските атомни подводници. Още по-вероятно става дума за дълбока модернизация, тъй като за принципно нова ракета са нужни принципно нови изпитания, които при \&quot;Лайнер\&quot; липсват. Това се потвърждава и от обстоятелството, че \&quot;Лайнер\&quot; се произвежда в Красноярския машиностроителен завод, същият, който произвежда и \&quot;Синева\&quot;. Конструкторското бюро \&quot;Макеев\&quot; започна и създаването на нова тежка ракета с наземно базиране, която трябва да наследи прочутите ракети РС-20 Воевода (Сатана), които постепенно излизат от въоръжение. Според някои източници, новата течногоривна балистична ракета ще превъзхожда РС-20 \&quot;Воевода\&quot; и ще носи до 15 средни или 10 тежки ядрени бойни глави на разстояние над 10 000 км. При това новите ракети ще са разположени в шахтите , в които доживяха своята 30-годишнина \&quot;Сатана\&quot;. Новата ракета, както и РС-20, ще стартира с минометен пуск. Със специален барутен акумулатор ракетата се изстрелва на 20-30 метра над шахтата и чак след това се включва двигателят на първата степен. Основният акцент при разработката на новата ракета са нейните възможности да преодолява перспективните системи на противоракетната отбрана, в това число и лазерните системи за прехващане. Заради това на нея ще бъде реализиран цял нов спектър от най-нови технически средства за преодоляване на ПРО. Очаква се, че производството на новата ракета ще бъде в Красноярския машиностроителен завод, където сега се монтират и другите течногоривни ракети \&quot;Синева\&quot; и \&quot;Лайнер\&quot;. Ще припомним, че РС-20 Воевода е считана за най-тежката и ефективна ракета сред междуконтиненталните балистични ракети в света. Нейното тегло е 200 тона. Далечината на полета 11 000 км, ракетата носи 10 ядрени бойни блока с мощност 550 килотона всеки. Тяхната мощност може да изтрие от лицето на земята град като Ню Йорк или цяла държава. Ракетата не се влияе и от електромагнитния импулс. Но \&quot;Сатана\&quot; остарява. Първите образци навлязоха на въоръжение през 1970 г. Последните - в началото на 90-те години. Общо сега на въоръжение в руските стратегически сили са 58 бройки. На тях има 580 ядрени бойни глави, от общо разрешените от новия руско-американски договор СНВ-3 1500 глави. За различните модификации и типове на \&quot;Сатана\&quot; бяха създадени различни бойни глави. Най-мощната е 25 мегатона. Главният модул, в който са разположени бойните глави, има мощна бронирана защита. Освен това той носи рояк отвличащи лъжливи цели, създаващи на радарните системи впечатлението за свръхмасиран удар. Според специалистите от НАТО в такива условия е невъзможно да се идентифицират истинските бойни глави. Наследницата на \&quot;Сатана\&quot; вероятно се нарича \&quot;Авангард\&quot; и ще се отличава от всички предишни междуконтинентални балистични ракети с това, че няма обща платформа за разпръскване на бойните глави. Това означава, че отделните моноблокови ракети са събрани заедно на една обща стартова степен. Това \&quot;нещо\&quot; стартира като цяло, но почти веднага след старта, още над територията на Русия, се разделят на множество ракети, които тръгват по своя траектория, отгоре на всичко летят в различни посоки, траекториите им не са балистични и активно се променят. Заради това САЩ се опитват да забранят тези системи. Тяхното наличие прави безсмислени всякакви договори, ограничаващи броя на ракетите-носители.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hunter Douglas

    09 Юли 2014 22:48ч.

    Трета световна газова война САЩ не могат да конкурират \&quot;Газпром\&quot; САЩ са готови да хвърлят Европа във война с Русия, за да се спасят от кризата и да запазят водещата си роля в изгражданата от тях трансатлантическа ос. Ключовата задача е да попречат на Русия и Европа да развиват търговско и политическо сътрудничество, което се изгражда върху търговията с енергоносители. Централният въпрос в американската стратегия бяха и продължават да бъдат енергоресурсите. Вашингтон не иска интегриране на европейската и руската икономики по жизнено важния въпрос за търговията с газа и нефта, които са основата на икономическото и социалното развитие. Неведнъж писахме, че Русия доставя около 33 на сто от общия обем на потребяваните въглеводороди на Европа. За Германия тази цифра достига 40 процента. С въвеждането на Северен и Южен поток значението на Русия като главен доставчик на енергия през следващите десетилетия ще нарасне още повече. Вече е ясно, че събитията в Украйна са тясно свързани със стратегията за презареждане на американската икономика чрез създаване на огромен евроатлантически пазар, в който Европа ще бъде пазар за Америка, т.е. ще се превърне в полуколония. Но за това САЩ трябва да направят главното – да прекъснат търговските отношения между Русия и Европа и да пренасочат почти 1,5-трилионния годишно стокообмен между тях към САЩ. Въпреки че голяма част от тази търговия минава по море, сухопътният транзитен коридор през Украйна и Беларус е изключително важен за решаването на тази задача, тъй като сривът на доставките ще доведе до политически конфликт между Европа и Русия и ще пусне процеси, деградиращи стремително техните връзки. Украйна след 1991 г. беше слабото звено в транспортния коридор между Русия и европейските потребители, което още тогава САЩ заложиха основите на ставащото сега. Идеята за двата \&quot;потока\&quot; се роди веднага след първата \&quot;цветна революция\&quot;, като отговор на откровената заплаха от страна на САЩ. Заради това двата \&quot;потока\&quot; веднага станаха предмет на лека война. Американското евролоби веднага пусна нарушаващия интересите на Газпром Трети енергиен пакет и беше оказано мощно давление върху Финландия и Естония да забавят или провалят прокарването на Северен поток. И така нататък… Ситуацията излезе от този работен режим през февруари 2014 г., когато върхушката на САЩ, състояща се от групировката, представляваща транснационалните корпорации и военно-разузнавателната общност, окончателно пренесе относително мирните газови сражения в гореща фаза. Според образеца на кървавите събития в Либия, Ирак, Египет, Сирия и т.н. Отказът на Украйна да гарантира непрекъснатостта на доставките доведе до реалната перспектива от превъплъщение в живота на плана на САЩ. Разривът между Русия и Европа в случай на налагане на санкции, след изключването на Украйна от газовите доставки, става напълно реален. Всички разбират, че Украйна бързо ще доведе ситуацията до такъв момент, в който Русия ще бъде принудена да изключи транзита въобще и кражбите на европейските обеми ще са неизбежни. Едновременно проамериканското лоби изпреварващо почна да обвинява Русия в невъзможността да гарантира доставките. Обама пък включи отново мелницата за празни обещания и митове за доставки, на американски шистов газ, който ще потече в огромни количества по море към Европа. Специалистите отдавна разбраха, че американски газ никога и при никакви обстоятелства няма да попадне в Европа в достатъчни за замяна на руските количества обеми. Даже след 5-7 години е невъзможно да се създаде от нула инфраструктура на доставки, сравнима със сегашната, която беше изграждана няколко десетилетия. Още повече, че САЩ никога няма да имат и необходимите обеми газ. Това е общият фон, на който Русия и Украйна балансираха на ръба на поредната трета газова война. Ще започнем с кратка ретроспекция, още повече, че газовите войни отдавна се превърнаха в част от украинската политмитология, в която главният персонаж е зловещият тоталитарен източен съсед, който не позволява на Украйна да постигне грандиозни успехи в истинското европейско процъфтяване. Но действителността е коренно различна. Историята на руско-украинските газови отношения е история пълна с обрати и изненади. И така, през 2005 г. Украйна се къпеше в евтин руски газ. Тогавашният договор, който трябваше да действа до 2013 г. предвиждаше фиксирана цена от 50 долара за 1000 кубометра плюс заплащане в натура за транзита, който даваше на Украйна 19,7 милиарда кубометра по фактически още по-ниски цени. Вторият доставчик, който използваше руската газотранспортна система, беше Туркменистан, който продаваше своя газ за 40-42 долара за 1000 кубометра. С други думи Украйна получаваше газ не за 50, а за доста по-малко долари. При това Газпром си затваряше очите и се правеше, че не забелязва украинския реекспорт. Фактически това бяха субсидии, които осигуряваха на Украйна бърз ръст, положителен търговски баланс и други предимства при \&quot;късния Кучма\&quot;. Като цяло, това беше повече от щедро заплащане за извънблоковия статут на Украйна – нейният геополитически неутралитет и относителната лоялност. Нищо друго от Украйна не се изискваше. Но през 2005 г. се случи първият Майдан. Администрацията на Юшченко направи прозападен избор, който трябваше да бъде заплащан от джоба на… руснаците. Киев поиска средноевропейска цена за транзита на руския газ. В отговор Газпром предложи средноевропейска цена за газа, който по онова време беше 160-170 долара за 1000 кубика. Украинската страна се опита да се върне към предишни договорености, но вече беше късно. Преговорите зациклиха и междувременно средноевропейската цена достигна 220-230 долара. Да субсидира Киев безкрайно никой нямаше намерение и през януари 2006 г. Русия по най-простия начин спря газа. Резултатът бяха 98 долара, което продължаваше да бъде ниска цена. За страните от Прибалтика тя беше например 126 долара. Но това беше повратна точка и от този момент търговският баланс на Украйна стана отрицателен. Появи се и друг проблем. Украйна наложи на Газпром и Туркменистан посредник – РосУкренерго, в който на Газпром чрез Газпромбанк принадлежаха само 50 процента. останалите получиха Дмитрий Фирташ и Иван Фурсин. Зад гърба на Фирташ стоеше Семьон Могилевич, лидерът на солнцевската мафия. И така вместо 98 долара Украйна получи средноевропейска цена от 230 долара. През 2007 г. на власт дойде Юлия Тимошенко и през 2008 г. РосУкренерго беше отдалечена от търговията с руския газ. Но въпреки това този посредник беше успял да натрупа дълг от 2,4 милиарда и Кремъл поиска заплащане като обяви Фирташ и Фурсин във федерално издирване. Президентът Юшченко призна дълга, но премиерът Юлия Тимошенко отказа да плаща като заяви, че той не е държавен, а на газовия посредник. В края на 2008 г. Юшченко се опита да върне РосУкренерго в играта, който предлагаше на Газпром цена даже от 285 долара срещу 235 на другия посредник Нафтогаз. Но Москва не се съгласи. Предпочиташе по-малко пари, но по-прозрачни схеми. Реакцията на Юшченко не беше изненадваща. От преговорите беше отзован Нафтогаз, който обаче отказа да гарантира транзита. Юшченко и Фирташ искаха пари на всяка цена и недостатъчната \&quot;гъвкавост\&quot; на Кремъл предизвикваше у тях недоумение. В резултат, на 1 януари 2009 г. Русия отново прекрати доставките на газ за Украйна. Войната се съпровождаше от безпардонна кражба на руски газ от украинските партньори, което продължи до 19 януари. Тази газова епопея съдържаше класика – шантаж с транзита, заблуждаване на еврочиновниците, изявленията на Киев, че Москва ограбва Украйна, определяне на непазарни цени, които вече възлизаха на 320 долара, изискване на технологичен газ безплатно при пълни газови хранилища и крайна националистическа пропаганда. В резултат този път беше постигната договореност, според която цените на газа бяха обвързани с цените на нефта, по-точно на нефтопродуктите – газьол и мазут, с тримесечно преразглеждане според общоевропейската формула, приета още през 60-те години по инициатива на Холандия. В началото на украинската страна това се струваше изгодно – в 2009 г. цената на барела падна до 33,67 и в Киев бяха убедени, че това ще е задълго. Така или иначе, през 2009 г. схемата проработи. Газът струваше на Украйна 228 долара за 1000 кубика, практически два пъти по-евтино от другите потребители, което де факто означаваше пряка субсидия за Украйна от Москва в размер на 5 милиарда долара годишно. Но да върнат своята фирма РосУкренерго в играта Фирташ и Юшченко не успяха. Но в началото на 2010 г. Киев традиционно излага сам себе си. Цената на нефта скочи над 80 долара и газовите цени тръгнаха нагоре. В резултат през първото тримесечие на 2010 г. цената на газа за Украйна достигна 300-310 долара, средно за Европа беше 308 долара за 1000 кубика. Дошлата на власт администрация на Янукович изведнъж осъзна, че споразуменията на Путин – Тимошенко са \&quot;престъпни\&quot; и цената не е \&quot;пазарна\&quot;. Така се стигна до харковските споразумения. Срещу удължаването на договора за пребиваване на Черноморския флот в Севастопол до 2042 г. Киев получи 30 процента намаление, което не можеше да надминава обаче общо 100 долара. С други думи цената се върна към 2009 г., като Русия продължаваше да субсидира украинската икономика, което не пречеше на украинските политици да продължат песента, че са ограбвани от \&quot;московците\&quot;. Към края на 2010 г. към този хор се присъединиха и властите и цените нараснаха до 256,7 долара за 1000 кубометра. Администрацията на Янукович отново изведнъж разбра, че подписаният от нея договор е непазарен. Киев започна да иска допълнително намаление, но Москва отказа и договорът не беше преразгледан. От този момент основните занятия на киевските власти бяха три: скъпоструващи и безмислени проекти за намаляване на газовата зависимост от Русия; опити да получат намаления; агитация и пропаганда, за да бъдат убедени украинците, че получават най-скъпия газ в Европа. Началото на сагата за най-скъпия газ положи експремиерът Николай Азаров, който поддържаше тази теза от края на 2010 г. Но откровено лъжеше. Германия получаваше газа по 355 долара, Полша, Чехия и Словакия – по 340-360 долара, а Украйна – по 295 долара. Така в началото на 2013 г. Киев отново оповести на света, че през 2012 г. е купувал газ по 416-426 долара. Но такива цени не съществуваха никъде в \&quot;газовата\&quot; природа. Така историята на газовите отношения между Русия и Украйна се превърна в история на безкрайно субсидиране на украинската икономика, на паразитирането на украинските елити с кражбите на руския газ и смъртните обиди на Киев, че субсидиите не са достатъчни, а паразитирането им не е безнаказано. Последвалите събития вече са достатъчно известни – колапсиращата украинска икономика все пак получаваше газа по 268 долара /максималната цена за 2013 г./ и кредит за газовия дълг. За сравнение – средната цена за Италия през 2013 г. беше 418 долара, за Германия – 479 долара, за Франция – 555 долара. С други думи Украйна получаваше ултраизгодна цена според всякакви стандарти. Но Киев отново направи извода, че 268 долара са пазарни и по-рано цената е била завишена. Същите разценки се запазиха и след преврата от февруари 2014 г. Русия продължи да доставя газ в течение на цялото първо тримесечие и го доставя и сега. Междувременно режимът в Киев престана напълно да плаща от втората половина на февруари. В резултат само за март дългът на Украйна нарасна от 550 млн. до 2,2 милиарда долара. Практически Москва спонсорираше враждебен антируски нацистки режим. На 1 април Газпром отмени намаленията за Янукович и повиши цената до 385,5 долара, заради неизпълнение на погасяването на дълга и липсата на заплащане за текущите доставки. На 3 април те бяха денонсирани и цената нарасна до 485 долара. На 7 април настъпи крайният срок за уреждане на разчетите за март. С други думи третата студена газова война започна още в края на март. Но реакциите на Киев ставаха все по-неадекватни. На 4 април Киев заяви, че за незаплащането на дълга на Украйна е виновна… Москва, която не е спазила обещанието си да му даде 15 милиарда долара кредит. Украйна настояваше и за запазване на предишната цена от 268 долара. С други думи на Москва се предлагаше на да субсидира режима в Киев, който за нея от началото беше нелегитимен и се определяше като хунта. На 8 април Киев заяви, че при искана от Русия нова цена ще постави транзита на руския газ за Европа под заплаха и определи действията на Русия като икономическа война. По този начин Киев прибегна към традиционния газов шантаж. Но в Кремъл решиха, че Украйна трябва да предплаща за газа. Тогава украинският Нафтогаз обвърза възможността от разплащане със запазването на предишната цена. След това определи срокове, в които трябва да бъде сключен нов договор, като според Киев при спиране на газа за Украйна тя има възможности да осигури транзита в течение на три месеца за сметка на наличните запаси на нейна територия. Паралелно обаче Русия формулира окончателните условия за предоставяне на финансова помощ за Украйна, включващи конституционни реформи, легитимни избори, регулиране на отношенията с Изтока и около Крим. По този начин в началото на май ситуацията изглеждаше така – Киев няма да плаща, като, ако плати, това ще изяде цялата обещана от Запада помощ. Проблемът на авантюрата на Запада е, че там бяха убедени, че за всичко ще плати Русия, която предварително беше обвинена, като виновник за украинската криза. При това Украйна има в своите хранилища само 8 милиарда кубометра и да бъдат извлечени оттам напълно е технически крайно сложно. Алтернативни източници на газ Украйна няма. Нищо няма да даде и реверс от Словакия. Още по-абсурдна е идеята за внос на втечнен природен газ от Турция, която заяви, че няма да пуска газовози през Босфора. Освен това втечненият газ от Катар е много по-скъп – с 40-50 на сто, от руския. С други Украйна няма никакви шансове за каквото и да било диверсифициране. Също толкова абсурдна е риториката на Запада, заплашващ Русия с изолиране от европейския газов пазар в случай на неправилно решение. Износът на Газпром за Европа през 2013 г. беше 139 милиарда кубика. Именно този обем трябва да бъде заместен с друг. Възможните източници за доставки за Европа са няколко. Най-рекламирани са САЩ, които се готвят да започнат износ на втечнен газ и чийто добив расте за сметка на шистовия газ. Следват Иран, Азербайджан, Алжир и Катар. Норвегия и Холандия са безнадеждни. Холандците намаляват добива си, норвежците не са в състояние радикално да го увеличат и след 2020 г. плавно ще го съкращават. Какви са алтернативите? Да започнем с Иран. Ситуацията там е най-проста. Иран въведе ембарго на продажбата на нефт и газ за страните от ЕС в началото на 2013 г. в отговор на тяхната враждебна политика и санкции срещу Техеран. Паралелно между Иран и Русия беше подписана безпрецедентна бартерна сделка за доставка на ирански нефт в Русия, като се избегнат разчетите с долари. С други думи Русия и Иран имат обща позиция, основните обеми ирански газ ще се добиват от китайски компании и ще заминават за Китай. Западът не успя да сблъска Москва и Техеран, които ще си поделят разумно и мирно европейския пазар. Катар от своя страна не разполага с излишъци от газ. Своя втечнен газ изнася предимно за източна Азия по доста високи цени. Що се отнася до Азербайджан, неговият предел и максимални възможности е да задоволи до 4 процента от европейския пазар. Алжир разполага само с 4 трилиона кубометра газови запаси. Това е петгодишно потребление на Германия. С други думи единственият шанс за Европа са САЩ, чиято износен потенциал се оценява на 200 милиарда кубометра, като вътрешните цени в САЩ са 135 долара за 1000 кубика. Но в тази красива картина не всичко е наред. В краткосрочна перспектива масираният износ на газ от САЩ е невъзможен. Засега те са нетен вносител – 60 милиарда кубика от Катар, и достигане на самозадоволяване не се очаква по-рано от 2017 г. Повишаването на вътрешните цени на газа в САЩ е въпрос на време и ще бъде значително. Цените в близко бъдеще ще се сблъскат и с намаляване на добива на нефт и затваряне на редица блокове за АЕЦ, като отпадналата енергия ще трябва с нещо да се компенсира. Ясно е едно – САЩ никога и при никакви обстоятелства и цени няма да могат да конкурират Русия на европейския газов пазар. Това е фонът на третата газова война, която тепърва започва.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Джейнс Ривю до ХЪнтър Дебел Лубянски Гъз

    09 Юли 2014 23:58ч.

    Абе Хънтър да не си изпаднал в делириум че постваш на КОНВЕЙР? Победата на германците вчера може да се сравни само с изненадващия удар, нанесен от Вермахта на 22 юни 41 година върху Червената армия, вследствие на което същата е терминирана напълно. Колкото биха германците вчера - 7 на 1 толкова е и съотношението на този ден между Червената армия (21 хиляди танка) към Вермахта (3 хиляди танка събрани от цяла Европа останалото конски каруци). Тази цифра беше крита старателно допреди няколко години, за да се представи нападението като \\\&quot;вероломно\\\&quot;, а всъщност цялата Червена армия е съсредоточена на тесни участъци в приграничната полоса, готова за настъпление срещу Европа. За ОГРОМЕН ИСТОРИЧЕСКИ КЪСМЕТ на цяла Европа, ДВЕТЕ ТОТАЛИТАРНИ ЧУДОВИЩА се ОДРИСКВАТ ЕДНО ДРУГО и накрая Сталин успява да ПОРОБИ само ИЗточна Европа, а ние се наложи да гръмнем две атомни бомби, за да си дигне мръсния задник и да изтегли своите ЦЕЛИ 300 ДИВИЗИИ обратно в СЪветския си съюз, при това някои чак през 1990 година! Така че любими ЛУБЯНСКИ ТИКВИ, съотношението 7:1 което създавате сега на границата с Украйна не не нещо ново за нас. Как обичам мириса на напалм рано утрин!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • на H.Douglas му е все по-терсене,затова публикува в несвяст руската плитка лъжа!!

    10 Юли 2014 0:29ч.

    Инстиктивно чувства че неговия бог-Путин затъна в тресавището наречено УКРАЙНА,но ,разбира се ,няма да си признае докато не се удави(политически) напълно!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • от всички ЛЪЖИ може би най-мерзката е тази за т.нар.Геноцид над руското население!!

    10 Юли 2014 0:36ч.

    какво ПАДЕНИЕ за Путин и за тези които го следват!!Политическо САМОУБИЙСТВО,и човешко Падение!!Срам пред бъдните поколения,..........и Горчив Урок!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Обикновен евроглупак

    10 Юли 2014 1:55ч.

    Човекът , който изобрети талибаните в Авганистан и Пакистан и постави основите на Алкайда, ненавижда всичко руско, до степен на параноя. Капанът Украйна е пак негово дело, по същия човеконенавистен сценарий. Жалко , че подобни фигури възторгват родните демократи!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • За домашно

    10 Юли 2014 2:12ч.

    Най важно за Сталин било,че 1,5 млн овце с които разполагал Райха не стигали за 3 млн кожуха колкото бил Вермахта.Значи война и то зимна нямало да има.Същите “велики стратези“ са и путлеровците.30 млн Жертви и позорно оттегляне от Европа.Съсипана икономика,пиян народ,пари само от нефтопродукти и национален продукт колкото САМСУНГ!Национализъм и социализъм и децата знаят що е то.Шикългрубер жертва германската нация,но спря комунизма.Останали са 110 млн пияни москала на 17 млн кв.км!С всички съседи и несъседи скарани.Съюзници Сев.Корея,Сирия и ЦЕЛИЯ ИСЛЯМСКИ ТЕРОРИЗЪМ.Това е съотношението на силите и москалите си го знаят.И знаят,че ние знаем,че те знаят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Miki Rurk

    10 Юли 2014 2:14ч.

    Nunter Douglas абе човек спри се бе.Ще изядеш хляба на Волгин.То ракети то геополитика то Тополь М и так далее и тому подобнъе. И какъв брилянтен ход на Путин да завземе Крим и какъв стратегически ход бил!!!Хънтърчо Черно море е бутилка и тапата е в ръцете на Турция респективно НАТО. И защо ли ти е неудобно да споменеш че може би собаката е зарита в черноморския шелф и евентуално бъдещи приходи от газ и нефт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Достоевски

    10 Юли 2014 3:02ч.

    Отново тоя миризлив поляк на хоризонта. Верно руснаците трябваше да ги оставят на германците,досега и тор нямаше да са.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Шандор Петьофи

    10 Юли 2014 3:48ч.

    Преди да бъде екзекутиран унгарският Ботев казал: На света има само един човек, по-презрян от палача - това е лакея на палача. Как ли се чувства Обама с лакеи като тези от форума?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • .

    10 Юли 2014 9:28ч.

    Шандор Петьофи - поздравления! Точно и ясно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • питанка

    10 Юли 2014 14:42ч.

    Статията е публикувана в почти всички български сайтове. Питам се дали някой е платил за това и ако е платил, защо е платил? Може би за да се потули истинския въпрос – КОЙ И ЗАЩО ПОДПАЛИ ТАЗИ ВОЙНА?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • РУСИЯ ПОДПАЛИ ТАЗИ ВОЙНА

    10 Юли 2014 18:52ч.

    за да НЕ позволи Самоопределението на Украйна.... и измъкването й от вековната хватка на Русия

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • руските лакеи в България смятат себе си за български Патриоти!!

    10 Юли 2014 20:50ч.

    и,съдейки по себе си,обвиняват ИСТИНСКИТЕ(про-западните) Български Патриоти в Лакейщина!!........нали всеки съди по себе си?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стоянова

    10 Юли 2014 21:19ч.

    Пред този дърт рептил има само един път-към Ада!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • euroman

    11 Юли 2014 0:34ч.

    Защо забравяме , че и България имаше своите възторжени фашисти, те имат деца и внуци обидени на новата власт, която ги лиши от имоти и позиции в обществото. Сега това са най кресливите демократи, които гордо пазят ботушите и шашката някой пра отец.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЕВРОМЕН-ЕВРОЛЮХМАН

    11 Юли 2014 0:48ч.

    Можеш ли да ми отговориш на тема фашисти кат си спец, ЗАЩО СТАЛЕН ЯДЕ РИБЕНДРОБ 39 година? И марширува на общ парад с Гудерианката, който след тва му еба мамката? :)))))))))))))))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Метач

    11 Юли 2014 17:45ч.

    Кой обръща още внимание на тоя сенилен старец. Дано е жив още малко за да види краха на Фашистките Американски Щати. Света има друг дневен ред определян от Русия в лицето на Путин - възстановяване на световната сигурност. Изграждане на банка за развитие на БРИКС , международна система срещу подслушването на ФАЩ , изоставяне на петродолара като резервна валута , принуждаване американците да се заемат само със себе си и да заживеят само със заработеното. Благословенно е правото дело! Блажени Миротворците !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Метач

    11 Юли 2014 18:56ч.

    Кой обръща още внимание на тоя сенилен старец. Дано е жив още малко за да види краха на Фашистките Американски Щати. Света има друг дневен ред определян от Русия в лицето на Путин - възстановяване на световната сигурност. Изграждане на банка за развитие на БРИКС , международна система срещу подслушването на ФАЩ , изоставяне на петродолара като резервна валута , принуждаване американците да се заемат само със себе си и да заживеят само със заработеното. Благословенно е правото дело! Блажени Миротворците !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи