- Автор: Яник Жадо,
- 10 Sep 2020
- 85
- 15
Трансатлантическото споразумение може да донесе много пари на финансовите компании в Лондон, на германските износители на машини или на френските водни компании. Въпросът е дали печалбите на тези компании представляват общия европейски интерес.
<p>Европейската икономика трябва да се гради на силна индустрия, малки и средни предприятия на всички територии и трябва да води до конкурентоспособност, опазване на здравето и околната среда и права на служителите. Трансатлантическият договор застрашава самата идея за конкретен и траен европейски проект, размивайки Европа в големия трансатлантически пазар.</p>
<p>Правени са много опити за преговори по споразумение за свободна търговия от 90-те години на миналия век. Последните са инициирани от германския канцлер Ангела Меркел и американския президент Барак Обама. Провалите се дължат главно на различните земеделски политики и на избора на компании, предимно в областта на здравеопазването и околната среда. Основната разлика между последните опити и предишните е, че Европа и САЩ считат многостранните търговски преговори в рамките на СТО за мъртви.</p>
<p>Търговията вече е много свободна между САЩ и Европа. Преговорите се водят по дерегламентацията на нашия избор на компании, а не за хармонизация отгоре.</p>
<p>Дневният ред на преговорите включва създаването на частен трибунал, който да позволява на компаниите да атакуват държавите, когато те считат, че интересите и перспективите им за печалби са застрашени. Този механизъм вече съществува, той позволява на "Филип Морис" да атакува Австралия и Уругвай, за да получи обезщетение за нереализираните печалби заради политиките за забрана на тютюнопушенето, въведени от правителствата.</p>
<p>Ако трансатлантическото споразумение вече беше в сила, американските фирми или американските филиали на европейски компании щяха да могат да атакуват Франция и да искат стотици милиони евро обезщетение, защото Франция забрани генномодифицираните култури, експлоатацията на шистов газ или на Бисфенол А. Частният съд е неприемливо прехвърляне на суверенитет от гражданите и местните власти към многонационалните компании.</p>
<p>Европейският парламент ще трябва да каже „да” или „не” на резултата от преговорите. Благодарение на групата на Зелените и на мобилизацията на гражданското общество парламентът вече каза не на АКТА, който застрашаваше дигиталните ни свободи, и на генеричните лекарства. За момента консерваторите, центристите и социалистите в Европейския парламент винаги са гласували за трансатлантическия договор. С публичния дебат, който най-сетне идва по този въпрос, се надявам, че следващият парламент ще може да каже „не” на този договор.</p>
<p>Като депутат, който участва в комисията по международна търговия, имах достъп до някои конфиденциални документи от преговорите. За съжаление същото не може да се каже за гражданите, на които държавните и правителствените ръководители в Европа продължават да отказват прозрачност. Преговорите, които засягат изборите на демократично изградено общество, се правят без гражданите и срещу гражданите. Отказът от демокрация е още по-неприемлив, тъй като американците продължават шпионската програма на АНС.</p>
<p>Парламентът изказа мнение по тези преговори през май 2013 г. В него се препоръчваше започването на преговори един месец преди държавните и правителствените ръководители да дадат официален мандат на Европейската комисия да преговаря. Консерваторите от Съюз за народно движение във Франция, центристките либерали от Модем и европейските социалисти гласуваха в подкрепа на тези преговори. Днес, казвайки в предизборната кампания обратното на това, което правят в Брюксел и гласуват в Страсбург, те участват в объркването на избирателите относно Европа и относно политическите представители.</p>
<p>Преговорите привлякоха вниманието на медиите благодарение на кампанията на европейците и мобилизацията, която организираме от месеци в Европа. Области като Ил дьо Франс, Пикардия и Пака вече се обявиха за "зони извън ТАФТА" по инициатива на еколозите. С напредването на преговорите гражданите все повече се интересуват от този въпрос и се мобилизират. Това ме прави по-голям оптимист относно изхода от преговорите, който проевропейците не могат да приемат. (БГНЕС)</p>
<p><em>Яник Жадо е френски евродепутат от Групата на зелените</em></p>
