Той страда и вегетира в затвора над една трета от живота си, без да каже нито дума за отмъщение

<p>&quot;Прошката освобождава душата, тя кара страха да изчезне. Поради това прошката е толкова мощно оръжие&quot; &ndash; носителят на Нобелова награда за мир през 1993 г. обобщава в едно изречение, станало митично, визията си за света и човечеството, превърнала го в един от най-популярните ръководители на ХХ век.</p> <p>В затвора, а след това и по време на преговори, довели до свалянето на режима, и накрая като президент той никога не се отказа от тази ясна категоричност, която изгражда репутацията му - непреклонен пред целите си, винаги се е отнасял към другите, включително към съкилийниците си, с уважение и човечност.</p> <p>Определен бе като &quot;световна икона на помирението&quot; от&nbsp;Дезмънд Туту, друга главна фигура в борбата с апартейда.&nbsp;Дезмънд Туту&nbsp;заяви в първата си реакция на съобщението за смъртта на&nbsp;Мандела: &quot;Той ни научи да живеем заедно!&quot;.</p> <p>Прагматичният&nbsp;Мандела&nbsp;никога не е проповядвал религия, нито идеология. А само хуманизъм по африкански, дълбоко подхранен от културата на народа му, кхоса.</p> <p>Мадиба, както го наричат сънародниците му, по името на общността му, никога не се е затварял в революционен аскетизъм. Като младеж той обича спорта, занимава се с аматьорски бокс, харесва добре ушитите костюми и с радост поддържа репутация на съблазнител.</p> <p>&quot;Мандела&nbsp;далеч не възприема божествена роля, напротив, той е напълно и абсолютно човек - същността на човешкото същество в целия смисъл, който би трябвало и би могла да има тази дума&quot;, пише неговата сънародничка Надин Гордимер, носителка на Нобелова награда за литература.</p> <p>&quot;Той страда и вегетира в затвора над една трета от живота си, за да излезе, без да каже нито дума за отмъщение. Той подкрепяше всичко това не само защото свободата на народа му е жизненоважен повей, а защото е едно от тези редки същества, за които човешкото семейство е неговото собствено семейство&quot;, допълва&nbsp;Гордимер.</p> <p>Постъпките създават около&nbsp;Мандела&nbsp;нещо като култ, който той никога не е желал.</p> <p>&quot;Един от проблемите, които дълбоко ме тревожеха в затвора, беше свързан с фалшивия образ, който, без да искам, създадох за света. Смятаха ме за светец. Никога не съм бил такъв&quot;, казва самият&nbsp;Мандела. И допълва хитро: &quot;Освен ако не смятате, че светецът е грешник, който опитва да се поправи&quot;.</p> <p>Роден на 18 юли 1918 г. в малкото селце Мвезо, в Транскей, в кралския клан Тембу, етнос кхоса, бъдещият лидер на черния бунт е кръстен от баща си Холилала (&quot;Този, от когото идват проблемите&quot;). В съответствие с тогавашната традиция неговата учителка му дава на случаен признак името Нелсън при постъпването му в началното училище.</p> <p>Бунтар още от ранните си години, той започва живота си с две прекъсвания - като студент е изключен от университета &quot;Форт Хеър&quot; след конфликт с ръководството. Малко след това бяга от семейството си на 22-годишна възраст, за да се спаси от уреден брак.</p> <p>Пристига, изпълнен с надежда, в Йоханесбург, където се сблъсква с расовата сегрегация. Малко по малко си изгражда политическо съзнание и вкус към милитаризма, които ще го отдалечат от първата му съпруга Евелин и ще го хвърлят в ръцете на друга огнена медицинска сестра. Тя е 21-годишната Уини.</p> <p>Заедно с Валтен Сисулу, Оливър Тамбо и други млади вълци той бързо поема юздите на Африканския национален конгрес, за да започне борбата срещу белия режим, който създава през 1948 г. концепцията за апартейд - отделно развитие на расите. След полупровала на кампаниите за ненасилствени протести, вдъхновени от методите на Махатма Ганди, АНК&nbsp;е забранен през 1960 година. Мандела&nbsp;е арестуван няколко пъти, минава в нелегалност и решава да тласне движението по пътя на въоръжената борба.</p> <p>Заловен, той е хвърлен в затвора през 1964 г. и скоро е изпратен в ужасния затвор в Робен Айлънд. В продължение на години под оловно слънце и в прах, който уврежда белите му дробове, той хвърля камъчета. Без никога да се унижава. Напротив, опитва се да вникне в душата на враговете си. Научавайки езика им африкаанс, полагайки усилия да разбере и да заобича най-големите им поети.</p> <p>&quot;Знаех перфектно, че потисникът трябва да бъде освободен, както и потиснатият. Човек, който лишава друг човек от свободата му, е затворник на своята омраза, той е затворен зад решетките на своите предразсъдъци... Когато прекрачих вратата на затвора, такава беше моята мисия - да освободя едновременно потиснатия и потисника&quot;, казва&nbsp;Мандела. 27 години по-късно, през 1990 г., той е свободен.</p> <p>Нито съкрушен, нито изпълнен с горчивина. И е свободен човек, който преговаря с режима до последен дъх за организирането най-сетне на универсални и демократични избори.</p> <p>Триумфално избран за президент през 1994 г., той проповядва за помирение между расите.</p> <p>Филмът &quot;Несломим&quot; разказва за този славен етап от живота му, в който&nbsp;Мадиба&nbsp;използва националния отбор по ръгби, символ на могъществото на белия африканер, за да сплоти черни и бели в споделената еуфория от победата на Световното първенство.</p> <p>Мандела, чийто живот бе белязан от политическата борба, никога не успява да води нормален семеен живот. Но той е чаровник и лесно поддаващ се на чар и винаги търси компанията на жени, както свидетелстват многобройните му идилии и трите брака.</p> <p>Той има шест деца от първите си два брака, две дъщери и двама синове от Евелин и две дъщери от Уини. Три от дъщерите му са все още живи, както и 17 внуци и 12 правнуци. Развежда се с Уини и се жени за трети път през 1998 г., когато е на 80, за Граса Машел, вдовица на бившия президент на Мозамбик Самора Машел.</p> <p>Символично последната публична поява на &quot;световната икона&quot; не беше запазена само за сънародниците му, а за цялото човечество - той поздрави публиката вечерта на финала на световното първенство по футбол в Южна Африка пряко пред милиарди телевизионни зрители.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>