- 10 Sep 2020
- 80
- 14
Тановгейт извърши чист политически оксиморон – свали демократичната опозиция, медиите и гражданите, вместо да свали правителството. И ако питате как го направи, отговорът е такъв: без никакво усилие. Прозвучаха разни съдебно наказуеми реплики от върха на правителството, но вместо говорещите да се изхвърлят на момента от офисите, тръгна умуване за това как репликите да не излязат чак пък толкова страшни. След този скандал не знам за правителството нищо по-ново от това, че премиерът му е достоен за добър адвокат пред следователя, но за демократичната опозиция научих много повече. Например, че не разсъждава в парадигмата „редно-нередно“. Тази опозиция трябва да си е загубила по пътя не само прочетените книги, но и гражданите, щом като даже не се притеснява да им каже на глас как преценява нещата. А ги преценява двусмислено и си изговаря двусмислените думи неуверено.
<p>В Тановгейт е пълно с въпросителни, неясноти, езикови пикантерии, съмнителни мотивации за изнасянето на скандала, и каквото искате друго. Но всичко това са обстоятелства, съпътстващи скандала, а не самият скандал. Самият скандал е в масовото и безразборно подслушване, покрай което става известно, че премиерът нарежда да се спре проверката на фирма-нарушител. Колкото и тенденциозно да е изнасянето на тази информация, самата информация е факт и нищо не оправдава нейното подминаване, омаловажаване, превръщането й в спорно оценима или разтварянето й в друг дневен ред.</p>
<p>Гражданите са най-голямата жертва в този скандал, защото покрай двусмислените оценки на опозицията и замазването на случая в по-популярните медии, загубиха всякакъв ориентир и се озоваха пред история, в която няма нито един положителен герой. На страната на лошите са едновременно следните лица: а/ говорещите по телефона, б/ обсъжданите по телефона; в/ подслушващите по телефона; г/ поръчителите на подслушващите по телефона; д/ разпространителите на онова, което се говори по телефона. И на този фон идва подточка „е“: многобройните политически коментатори, които нямат ясна оценка на нито един от елементите на скандала. Затова нека стъпим на по-сигурната почва на Наказателния кодекс. Той предлага няколко текста, приложими към участниците в телефонните разговори. Ето ги в резюме и без претенции за изчерпателност:</p>
<p>чл. 143 – принуда чрез злоупотреба с власт – до шест години;</p>
<p>чл. 274 – извършване на действие, което е присъщо на длъжност, която извършителят не заема – до една година;</p>
<p>чл. 282 – длъжностно лице, което превишава правата си, за да набави за другиго облага – до осем години;</p>
<p>чл. 283 – длъжностно лице, което използва служебното си положение, за да набави за другиго облага – до три години;</p>
<p>Записите проглушиха ушите на Синята коалиция с нарушения на няколко члена от Наказателния кодекс, а оттам намериха да кажат само това: по време на вота ще разпънем чадър над авторите на тези приказки, но само ако те си преосмислят едни вредни за страната политически решения и вземат нови. Това е кланова логика. В ценностен план тя не се отличава по нищо от това да разпънеш чадър над „Мишо“, щот' така си му обещал.</p>
<p>Не по-малък е проблемът в политически план. Ако ще подминаваш нарушенията на закона, извършени от твоя политически конкурент в името на това той да управлява по-полезно за българите, значи съвсем не е ясно какво работиш. Една партия съществува, за да формулира някаква внятно изразима политика, да спечели избиратели, а после избори, и накрая да управлява с въпросните полезни решения, които тя твърди, че познава. Партиите определено не съществуват, за да подобряват качеството на чуждото управление с цената на това да му замазват закононарушенията. Замазването на стила, лексиката, образователния размах, неуморимата интелектуалност и творческото преоткриване на демокрацията няма да ги броим, те бяха част от сюжета в първа серия. Да се чуди човек какво правят тези герои в целия филм.</p>
<p>Впрочем, има една опозиционна партия, която си отстоява опозиционното поведение и съдържателните възражения към скандала – това е БСП. Не че изказванията в тази партия са натоварени с очакваната за случая острота, но отношението й е напълно отчетливо. В БСП смятат за нередност повсеместното подслушване, както и факта, че министър-председателят прекратява проверка във фирма, заподозряна в нарушение. Достатъчно ясно, обяснимо на чужд език и защитимо политически поведение. Погледнато през този случай, излиза, че сега има две политически образувания – крайната десница с Бойко Б. са от едната страна, а от другата е левицата. Други или няма, или аз не им разбирам политическото лице. Не знам какво значи да гласуваш „въздържал се“ по този точно вот, а после да кажеш по радиото, че си протегнал ръка на правителството. Трябва да си докаран дотук от някакъв много сложен коктейл с разсъждения.</p>
