Светът да се готви за съперничество САЩ - Русия

<p>Украинската криза довърши сътрудничеството след Студената война, което не се превърне в интеграция между Запада и Русия. Извършвайки рязък завой, тази криза положи началото на период на напрегнато геополитическо съперничество, вражда и дори конфронтация между Москва и Вашингтон, а също между Москва и Брюксел.</p> <p>Теренът на това съперничество отново стана Източна Европа, но този път тази сфера се намира много по на изток от времето на Студената война. В региона, който включва Украйна, Молдова, Грузия, Армения, Беларус, Азербайджан, а също непризнатите Приднестровие, Абхазия, Южна Осетия и Нагорни Карабах възникнаха линии на разлома &ndash; както вътре в двете групи, така и между самите тях.</p> <p>Някои от тези страни, като Грузия се уповават на Евросъюза. Други, като Беларус, гледат към Русия. Някои държави се превърнаха в бойни полета. Сред тези държави има само едно изключение - Азербайджан. Сивата буферна зона между Европа и Русия, съществуваща след разпада на Съветския съюз, започва да се разпада.</p> <p>Русия обръща гръб на Европа и Запада. Тя се позиционира като една уникална цивилизация, която е свързана със Западна Европа, но съществува отделно от нея. Тя също вижда себе си на мястото на бившата империя в Евразия, но този път във формация на икономически и военен съюз, ръководен от самата нея. И накрая тя се обръща към Китай, който днес се възприема като новия център на глобалната икономическа и политическа власт. Всички тези промени се извършват в атмосфера на засилващо се съперничество. Революционният преврат в Киев, подкрепен от Вашингтон, бе оценен в Москва като прелюдия към приемането на Украйна в НАТО. В отговор президентът Владимир Путин извърши собствен преврат в Крим, в резултат на който полуостровът се присъедини Русия. Руско-американската свада заради Украйна е първият случай на открит сблъсък на двете велики сили след края на Студената война.</p> <p>Европа е участничка в тази борба като съюзница на Америка по линия на НАТО, но и като обект на съперничество. Европейците се разделиха в отношението си към Русия. Намиращите се по-близо до нея страни, още не са се отърсили от съветската епоха и изпитват много по-голяма тревога от държаните, които са по-далеч от Русия и се чувстват по-спокойни. Политическият елит критикува Русия много по-активно от деловите среди, които има какво да губят. Докато силите, обявяващи се срещу Евросъюза и САЩ, виждат в лицето на Путин свой съюзник.</p> <p>И макар новото противоборство да засяга един неголям регион, който е далеч от основните интереси на САЩ и дори на Европа, то има определени последици за голяма част от нашия свят. Завоят на Русия на Изток и засилването на съюза с Китай придобива все повече стратегически размах. Подписаното на 21 май в Шанхай руско-китайско газово споразумение се превърна в символ и олицетворение на качествено новите отношения между Москва и Пекин.</p> <p>Фактически 40 години след знаковото посещение на Ричард Никсън в Китай стратегическият триъгълник между САЩ, Китай и Русия изглежда вече по съвсем друг начин. Сега вече не Америка, а Китай има по-трайни и силни отношения с другите две държави. В тази връзка Япония се оказа в по-сложна ситуация. Токио е съюзник на Вашингтон, той се бои от Пекин и се надява на подобряване на отношенията с Москва. Премиерът Шиндзо Абе упорито осъществява своята стратегия на помирение с Русия и тази есен ще посрещне Путин.</p> <p>Русия и САЩ имат определени общи интереси в целия Близък Изток по отношение на борбата срещу тероризма и срещу разпространението то на оръжията за масово поразяване. Но на фона на украинската криза Москва започна по-активно да подкрепя Асад и Сирия, започна да засилва връзките си с Техеран и протегна ръка на Египет и Саудитска Арабия, като в същото време държи на особените си отношения с Израел. Руско-американското съперничество в Близкия изток отново стана реалност, макар градусът му да е значително по-нисък в сравнение с времето на Студената война.</p> <p>В основата си новата борба се води в сферата на икономиката и информационните потоци и в крайна сметка ще зависи от икономическите фактори и настроенията в обществото. Това засяга Украйна, която се оказа в отчайващо икономическо положение. Това обаче се отнася и за Русия и способността й да се възползва от западните икономически санкции, за да преосмисли своето положение и обновяването си. В противен случая я чака упадък и възможен разпад или превръщането й в икономически придатък на Китай. Това се отнася и за кремълския проект за Евразийски съюз, който ще се развива или пък ще разпадне по икономически, а не по геополитически причини. И разбира се, това се отнася и за Европейския съюз, който се изправя пред противоречието между необходимостта от по-нататъшна интеграция и нежеланието на много хора да се следва тази интеграция, за което свидетелстват изборите за Европарламент на 25 май.</p> <p>Що се отнася до САЩ, тяхната външна политика може да бъде толкова ефективна, колкото им позволяват наличните ресурси. Независимо дали в Украйна, НАТО или Близкия изток, но Вашингтон намалява своите ангажименти. Това може да направи противопоставянето по-равнопоставено.</p> <p><em style="line-height:1.6em">Дмитрий Тренин е директор на Московския център Карнеги. Освен към Руската академия на науките, експертът по военните въпроси е работил към Военния колеж на НАТО в Рим, преподавал е и в Свободния университет в Брюксел.</em></p> <p>&nbsp;</p>