Светът се глобализира, а Първанов стяга ново Възраждане

<p>&nbsp;Представих си и дълбокомислените физиономии на някои вездесъщи интелектуалци от "Клуба на гениите", които са оплели интелектуалната дрешка на политическия младенец. Представих си как духът се коалира с лидери на малки, потъващи в забрава партии, и пак ме досмеша. Това с коалицията на духа, впрочем, е взето от академик Лихачов, който нарича средновековна България "държава на духа". В края на 80-те беше много модерно тази мисъл да се цитира с патетична приповдигнатост.</p> <p>Цялата работа засега прилича на сдружение "Съзидание", в което преди няколко години се бяха събрали, убеден съм, същите интелектуалци, които на 11 ноември ще се подредят около президента Първанов. Тогава те обикаляха градове и паланки и с архаична риторика, фокусирана около някакво "ново българско възраждане", изпълняваха шаманския ритуал "баене за власт на успешни кметове и президенти".</p> <p><strong>Все още не е ясно как ще се развие президентският проект, но поне засега той прилича повече на историческа диагноза.</strong></p> <p>Българското общество изглежда, сякаш кармично обременено, през няколко десетилетия да се възражда, търсейки основания за бъдещето в своето близко или по-далечно славно и героично минало. То явно не иска да живее като модерните общества в линеарно исторично време, а пребивава в някакво циклично митологично време с ясно изразени политически сезони. Политическият цикъл малко напомня за старовремските вечни календари - най-популярните народни четива през Възраждането. В тях освен календариум с църковни празници и пасхална таблица има също предсказания за сто години напред, както и разни гадателни текстове като съновници, трепетници, зодиаци и други подобни. Ако президентът беше етнограф, щях по-лесно да го разбера, но тъй като е историк по образование, съм затруднен.</p> <p>Проблемът на българското общество отдавна не е Възраждането, а как да влезе в модерността. Без съмнение Българското възраждане, българският XIX век е най-съдържателният и плодоносен период от новата българска история, но то не може да бъде вечна политическа панацея, не може да предложи хоризонт за развитие в модерния глобален свят. Нелепо е във времето на нанотехнологиите българското общество за пореден път да се възражда под строгия поглед на Паисий Хилендарски. Възраждането е приключило много отдавна и усилията на залязващи политици и интелигенти да преследват своите честолюбиви или меркантилни цели, скрити зад старите възрожденски хоругви, изглеждат все по-комично. Българското възраждане се проточи повече от италианския Ренесанс и може би вече е време да се разбере, че ползването му като пропагандно клише обезценява миналото, без да носи нищо полезно за настоящето и бъдещето. Нелепо е през XXI век българското общество да приема за основни структуроналагащи ценности общата кръв, общата земя и общата съдба, както е било през Възраждането. Структуроналагащата ценност в едно гражданско общество е съзнанието за гражданска взаимност между достатъчно отчуждени човешки същества. У нас това все още не се разбира. Вина за това неразбиране има българската интелигенция и по-специално онези титани на мисълта и словото, които продължават да живеят с някакви възрожденски халюцинации и да налагат глупостта като синовен и патриотичен дълг.</p> <p>Това неразбиране впрочем пролича и покрай внимателно проследените в българските медии президентски избори в Бразилия поради единствената причина, че единият кандидат е от български произход, има българска кръв. От единственото интервю на Дилма Русеф за българска медия, взето с героични усилия от Момчил Инджов ("24 часа"), ясно личи, че България заема съвсем периферно място в емоционалния свят на тази жена. Но ние се радваме на нейния успех с топла провинциална сърдечност, точно както африканските роднини на Барак Обама се радваха, когато беше избран за президент.</p> <p>Покрай идеята за поредното "българско възраждане" проектът на президента Първанов засега малко напомня за Вазовия герой Иванчо Йотата от "Чичовци". Ужасен от изхвърлянето на буквата i (йота) от граматиката, а без нея няма как да се пише "созданiе мiра" , той казва: "Назад, назад вървим, не ни бива за бъзов гребен."</p> <p><strong><em>Анализът е публикуван във в. <a href="http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7451&amp;sectionid=5&amp;id=0000901" title="http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7451&amp;sectionid=5&amp;id=0000901">"Сега"</a></em></strong></p>