- 10 Sep 2020
- 69
- 8
СРС-тата навлязоха в забавно-развлекателния жанр. Шеф на митниците се опитва да звъни на ЕГН. Премиерът не знае името на този, за когото ходатайства, и го нарича "момчето, къде рита топката с мене, от аерогарата", но като един редови HR му взема ЕГН-то и го праща на шефа на митниците по СМС. После шефът на митниците се оправдава пред публиката като пред детска градина, че премиерът просто проверявал дали някой не е незаконно уволнен. Междувременно вадачите на СРС-тата пращат първите си СРС серии на свои експертизи в чужбина, понеже не вярвали на меверейските. То едва ли изобщо някой вярва на обясненията, че нещо е манипулирано само защото е презаписано. А сериалът със СРС-тата продължава ли, продължава – според някои медии поне още 7 записа чакали ред за огласяване.
<p>Докога ще я караме така? Сигурно чак до изборите. Каква е крайната цел? Нека първо видим какво всъщност се случва при ваденето на СРС-та. Тези въпроси вече не стоят. Въпросът с автентичността на записите пред никого не стои сериозно – чуват се автентични гласове, с още по-автентични изрази.</p>
<p><strong>Не стои и въпросът с незаконноста –<br /></strong></p>
<p><strong>интересът към съдържанието решително надделява</strong></p>
<p>Не стои и въпросът с разпространението на нещо недопроверено – дори БНР в рамките на един час в сряда – след 12 ч. и след 13 ч., излъчи цели два пъти и трите разговора Борисов–Танов–Манченко.</p>
<p>Вече не стои и въпросът за разграничение между сериозни и несериозни медии, защото няма значение кой е първоизточникът на огласяването на СРС. Дори държавните медии отказват да спазват "остарели" правила, защото така или иначе цялата информация съществува – даже и никоя медия да не я бе огласила, тя щеше да бъде качена в някой сайт за видеосподеляне или където и да е в интернет. И с огромна скорост след "Гласове" записите и стенограмите им бяха мултиплицирани из нета.</p>
<p>Фактът обаче, че всички СРС-та излизат през журналистите Дачков и Патрашкова, които пък са свързани с Алексей Петров, освен всичко друго снема и въпроса кой има интерес от всичко това. И фокусът остава върху голото съдържание на записите.</p>
<p><strong>На едно голо съдържание</strong></p>
<p>Най-парадоксалното в цялата ситуация е, че при целия медиен уют, в който живее управлението на ГЕРБ, когато медиите масово са сведени до проста фуния за безкритично ретранслиране на премиерски и министерски слова и теледвижения, фунията, пак в простата си функция на фуния, се оказва двупосочна и праща в лицето на управляващите цялата канализационна маса. Независимо от кого и откъде е била изпусната.</p>
<p>С всяко следващо СРС картинката на властта става все по-нелицеприятна, с тенденция към отчайваща. Първо се посяха съмнения за покровителство над контрабанда, но досега основното разголване е към моралния облик на властта, която задкулисно действа против елементарни юридически и етични норми, управлява дебелашки и шуробаджанашки.</p>
<p>И вече не е важно дали изобщо някое следващо СРС ще уличи премиера или някого от неговия управленски екип в крупна далавера – след "посятото" досега все по-голяма част от публиката е убедена, че управляващите правят такива неща, както и всички преди тях.</p>
<p><strong>А и дори да има такова СРС, то вече ще звучи по-убедително</strong></p>
<p>отколкото ако с него директно се започне компроматната война. Бронезащитата с манипулации на записите вече е паднала или силно изтъняла при оправданията с предишните СРС-та.</p>
<p>Целта обаче едва ли е едно ключово СРС да уличи, когато му дойде времето, директно в крупна далавера премиера, вицепремиер или съпредседател на групата на ГЕРБ. Защото дори и да има такова СРС, със СРС-та престъпления трудно се доказват – не само в съда, но и пред обществото. С поредица от множество и "по-невинни" СРС-та обаче се постига нещо много по-трайно – необратимо повяхване на довчера светъл образ.</p>
<p>Рухват надежди и доверие, замества ги отчаяние, отвращение и политическа апатия. И до изборите политическото тяло на ГЕРБ и неговите най-първи току-виж доста залиняло.</p>
<p>Това навярно е и крайната цел на сериала със СРС-тата. А кому това е изгодно – очевидно на мнозина. Кръгът на печелившите може да е много по-широк от кръга на организаторите на СРС сериала, затова този въпрос не е толкова важен.</p>
<p>И управляващите е крайно време да разберат, че главният въпрос не е кой и с каква цел режисира филма, а защо те са главните герои на този филм. Защото да разобличаваш лошите като лоши не те прави непременно добър – добрият може да бъде разобличен от лошите като също лош, докато лошият най-много да стане още по-лош от разобличенията на добрия. Съвсем очевидно е кой е големият губещ в тази ситуация.</p>
<p>Дали пък финалната идея не е да заживеем съвсем омаломощени в един напълно лош политически свят?</p>
