- 10 Sep 2020
- 214
- 25
„Който не чурéл, не хас марó!” Епинджáс Георги Димитров „Който не краде, не трябва да яде!” Казал го е Георги Димитров (Циганска поговорка от времето на социализма)Един френски коментатор нарече утринното нахлуване на въоръжени полицаи в ромските лагери в Париж медийно възнаграждение за министъра на вътрешните работи, а цялата акция по изгонването на цигани от Румъния и България – битка за електорална преднина на президента Саркози. Какво нещо, казах си, доживяхме французи да се учат от родния ни PR.
<p>Изглежда, че Цветан Цветанов може да влезе в историята, ако не с друго, то с рекламното изобретение в борбата за повече гласове, което се състои в сутрешно нахлуване на полицаи в нечий дом и демонстрация на сила и решимост от страна на държавата. Разбира се, както тук, така и във Франция истинската решимост отсъства, а пропагандните акции трябва да заменят липсата на последователна и задълбочена политика в дадения проблем. Разликата между България и Франция обаче е, че там се чуха доста гласове против начина, по който френската държава реши да действа. И това не бяха само гласове на повърхностни защитници на правата на човека, които си вадят хляба с безобидни декларации, не, там имаше сериозна критика за това, че твърдостта трябва да бъде свързана с търпение, решимостта с предпазливост, а спазването на закона да се налага без двойни стандарти. Критиките там са и за бюрократичното отношение на ЕС към сериозните проблеми на новоприетите страни членки и за политическото затваряне на очите пред сериозните проблеми, които имат страни като България и Румъния.</p>
<p>Всички знаят, че тези страни бяха приети не защото са изпълнили критериите на ЕС, а по политически причини, а нерешеният ромски проблем днес се връща като бумеранг върху политиците от Европа, които предпочетоха да тупат одобрително по гърба всякакви балкански мошеници и да им отворят широко вратите на Европа, без да изискват постигането на дори минимални резултати в сериозни области като интеграцията на малцинствата, престъпността и корупцията по високите етажи на властта. България и Румъния не решиха проблемите си с циганите и затова тези проблеми станаха и проблем на Европа, която очевидно все още не знае как да се справи с тях. Поради тази причина опитен демагог като Саркози не пропусна да се възползва и да вкара ромския проблем за лична политическа употреба. По-големият въпрос обаче е какво прави нашето правителство по този въпрос. То предпочита да си завира главата в пясъка, както европейските бюрократи, или не дай Боже, да го използва за политически дивидент. Няма да се учудя, ако в един момент Цветанов реши да използва твърда ръка и полиция срещу циганите, за да натрупа точки, но дано не се стига дотам. В България твърдостта се бърка с демонстрацията на сила. Обикновено сила демонстрират онези, които са слаби, а твърдостта е следствие на вътрешна убеденост, последователна позиция и принципи, които се отстояват.</p>
<p>Години наред държавата систематично възпитаваше у циганите чувството, че са извън закона. Вместо да ги интегрират, което означава да подобрят битовите им условия и да ги образоват, а пари по такива програми за последните 20 години имаше предостатъчно, българските политици развращаваха и корумпираха допълнително ромите, за да могат да ги употребяват по време на избори. Спомням си как един бивш областен управител гордо ми се похвали, че когато спирали тока в известен ромски квартал на един български град, той отивал в центъра на квартала, изслушвал циганите, които му се оплаквали, вдигал телефона на шефа на местното енерго и нареждал да се пусне токът на некоректните платци. “Циганите ме носеха на ръце, спомняше си той със задоволство, а когато идваха избори, гласуваха под строй за “нашия” кандидат”.</p>
<p>Преди две седмици се натъкнах на покъртителна гледка пред две варненски болници. Едната беше Спешната помощ, която обслужва цяла Варна, а другата – Университетската болница “Св. Марина”. И пред двете здравни заведения имаше тълпи от цигани, които крещяха, влизаха, излизаха и от време на време се сбиваха. Ако това бяха българи, тутакси щеше да дойде полиция и да въведе ред. С циганите обаче никой не искаше да излезе на глава, а лекарите ми разказаха, че за тях това е част от кошмарното ежедневие. В много от случаите ромите симулирали болест или спешен случай, за да попаднат в лечебното заведение, а жените редовно вписвали в графата за баща на детето си “неизвестен”, за да могат да се ползват от социални помощи и привилегии, които предвижда законът. На всичкото отгоре се били изхитрили и редовно прибягвали до съда, ако някой от лекарите си позволи да ги третира, както се третират обикновените редови граждани. Отварям само една скоба, за ще кажа, че се възхитих на тези хора, имам предвид лекарите, които работят в ужасни условия, а на всичко отгоре политици и медии ги обявяват ту за корумпирани, ту за некадърници. Цяло чудо е, че в България все още са останали такива специалисти.</p>
<p>Но да се върнем на циганите, чийто терор над болни и лекари не е само във Варна, а навсякъде из страната, където има ромски гета. Пак повтарям, проблемът е в това, че в много случаи тези хора са поставени над закона и са научени с течение на годините, че на тях са им позволени много повече неща, отколкото на другите, само защото минават за жертви на расовата дискриминация. Не че такава няма или че тя е маловажен проблем, напротив, проблемът е голям, но той ще става още по-голям, след като липсва целенасочена и последователна политика в тази област. Показните акции като френската и заравянето на главата в пясъка, каквато е българската позиция, само задълбочават този въпрос и го правят все по-трудно разрешим занапред.</p>
<p><em><strong>Текстът е публикуван във в. Галерия</strong></em></p>
