- 10 Sep 2020
- 66
- 8
Тъпее и още как: затвaрянето на ул. “Шишман” е невъобразима тъпотия. Тя се е образувала първоначално в селяшкото съзнание на някой екопримитив, който има схематична идея за градски живот, а характерните градски комуникации и динамика са му изконно чужди, плашат го и скрито бленува как да се отърве от тях, без да напуска града. Такъв психосюжет не е необясним, предвид данните за заселване на София от страната. По-трудно обяснимо е защо персонажите в столичния парламент и кметът подкрепят муниципалната травестия с пулмологическото име “София диша”.
<p>Какво точно си мислят тези хора там? Или просто пореден пъргав тарикат е успял да парализира ума им с някаква секси идейка в категория “популистки минимализъм”. Нещо като “Оставете тия глупости с престъпност, избори, еврофондове и пр. Радвайте се на малките неща”.</p>
<p>В момента на писане на тези редове часът е 12,30 на обяд, понеделник. По протежение на “Шишман” има 10 човека, което е близо до никой. И този “никой” в комбинация с железни ограждения и забранителни знаци създава празничното настроение, за което си е мислел проектантът от ливадата: хората са вяло стреснати, притичват като сенки насред бял ден. Собственикът на плод-зеленчука на ъгъла на “Шишман” и “Славянска” ми каза: “Абе тия огради ме стряскат малко, гледам, изнервят и други хора”. Като се приближих до “Гурко”, се обърнах и погледнах към Народното събрание: ами прав е, виждат се трима-четирима човека и каскада от забранитени знаци.</p>
<p>Най-запразнили са продавачите в магазините. Не спират да се оплакват как полицаите не ги пускат да зареждат магазините си. Същият плод-зеленчук беше затворен в събота и неделя за пръв път, откакто е в тази махала.</p>
<p>Всеки ден, откакто са затворили улицата, гледам някакви нещастници на ръка да пренасят стоката си от съседни улици с множество курсове. Може би и това е празнична идея. Когато излезеш по-рано сутрин, можеш да видиш между две пресечки гневни хорица да разнасят такива товари, прилича на битпазар. Оня ден някакъв носеше две големи риби, не разбрах какви, от които течеше вода, но беше любопитно, особено за децата, да го гледат как ги е хванал с цели длани, пъхнати в хрилете им, и ги влачи по асфалта на сакралната улица. Всъщност най-голяма радост и ваканционна глъчка създават тихите псувни на продавачите от магазините.</p>
<p>Целият квартал е отцепен като при атентат; или като при възстановка на атентат, каквато показаха по телевизията в Норвегия. Отвсякъде в голямото каре има забрани за влизане на автомобили. Това също е радост голяма, защото всеки шофьор от квартала има шанс да нарушава знаците, а след това да поприказва с полицаите и вместо глоба да си споделят какви откачалки са тия от общината. Не само е радостно и празнично, но може да бъде развито като програма по “community policing”, в която съществен компонент е изграждане на доверие между хора от малката общност и полицията. На полицая му е много приятно да се ругае общината, защото тя през ден го праща на такива звездни мисии.</p>
<p>По света се затварят улици с определена цел, обикновено само в събота или неделя. Миналия месец видях Авеню Пенсилвания затворено по този начин в близост до Белия дом и покрай гигантските сгради на ФБР и Департамента по земеделие. Това е нормално, редно е, дори е желателно. Но да затвориш една централна улица в столицата просто ей така на, без намерение за конкретно събитие, но затова пък цял месец, това не може да е друго освен прииждане на някакъв горянско-пасбищен произвол насред града.</p>
<p>На човек, който интуитивно вдява нещо за спецификата на градската среда и града, какви са естествените й форми на празничност, как тя може да се весели, каква карнавалност и театралност й е присъща и пр., това му е непонятно. Да инсталираш една пустинна празнота в центъра на града, да проектираш каменен планински пейзаж между иначе кокетни, сега обезлюдени магазини, та дори да се хвалиш с това... не, това не е много добре... Има нещо общо с произхода на агрегата “работническо-селска власт”, но пренесен в постсоца, декориран с екоелементи и лобистки нарцисизъм.</p>
<p>Сега е 8,45 вечерта, но прилича на 4,00 сутринта. Няма никого, магазините, много от които обичайно работят, са затворени, напомня неповторимата 1991-ва. Изтърбушен от естествената си динамика и шум, от комуникациите, които са самият град, от шарената търговия, този “Шишман” се е прострял там като някакъв асфалтов питон да плаши децата, а големите да се чудят какво да направят, че да не им стои така оцъклено безсмислен.</p>
<p>И така човек се освобождава и размечтава: Защо, като отворят “Шишман”, не спрат Перловската река и пуснат велосипеди по коритото; може да се казва “София върти”. След нея да отклонят падащите ветрове от Витоша; може да се нарече “София мисли” и да бъде ден за размисъл преди изборите. Може един ден в месеца половината тролеи да се движат, както досега, другата на заден ход – “София танцува”. И всички малко артистични проекти да се интегрират в “София се разхълца”.</p>
<p><em>Текстът е публикуван в сайта <a href="http://mediapool.bg/show/?storyid=183280&srcpos=12">"Медиапул".</a></em></p>
