- 10 Sep 2020
- 224
- 3
“Нема такава държава, нема такъв картоф”. Тази констатация се четеше вчера върху паянтово плакатче, което възрастен гражданин разхождаше от името на община Самоков. Изделието на редовия самоковец бе едно от малкото на националния протестен митинг на БСП в София, в което се долавяше спонтанност. Върху повечето протестни аксесоари личеше почеркът на организационната ръка на партията. По-спретнат плакат тълкуваше по нов начин абревиатурата ГЕРБ – Групировка за Енергично Разграбване на България. “Няма хляб”, тревожно известяваше друг и с ирония към премиера предлагаше да се храним с магистрали и картофи. Двете думички, впрочем, предизвикваха най-дългото “Ууу” на митингуващите, колчем бяха споменавани. Вместо аутобани и картофи на трапезата Сергей Станишев предложи друг изход: предсрочни избори и изготвянето на “спасителен план за България, дотам сме я докарали...”.
<p>Вижда се, социалистическата партия живна.</p>
<p>Два дни преди националния протест на левицата “Галъп” изду платната й. Агенцията отчете край на “електоралната хегемония” на ГЕРБ – само 7% преднина за партията на Бойко Борисов пред БСП. Година по-рано дистанцията бе внушителните 26%.</p>
<p>За социалистите обаче има и две лоши новини, които те (поне привидно) загърбиха. Първата: 40% заявяват, че няма да гласуват. С други думи, техният протест не се превръща във вот за опозицията. Втората: според 65% страната върви на зле – но същите стойности бяха измерени от “Галъп” в края на мандата на тройната коалиция. Оттогава минаха има-няма две години... Иначе казано, едва ли спомените от управленските дела на БСП са изтрити като с гумичка от неудачите на сегашната власт.</p>
<p>Въпреки че не са на гребена на вълната, червените стегнаха протеста като израз на самочувствие. То личи и в думите на видни партийци. “БСП може да поеме управлението”, казва Корнелия Нинова, говорител на партията.<br />Че може – може, независимо от някои съмнения в резултата. След убедителната победа на Борисов на парламентарните избори на “Позитано” избухнаха кавги между лобита, поколения, групички.</p>
<p>Но скандалите бързо спряха след появата на колебания в управлението. Казват – заради жилавия инстинкт на БСП да долавя кога се клати властта и би дошъл нейният ред.</p>
<p>Затова дрязгите заглъхнаха, но различията останаха. Например между поколенията. Младите социалисти провеждат акция “Хладилник” – върху празни охладителни шкафове лепят послания към управляващите. Познато, свежо и модерно по форма политическо представление. В същото време към верните си почитатели от третата възраст партията адресира стари клишета в мрачни краски: “Ние казваме НЕ на бедността, НЕ на растящите цени” и т.н.</p>
<p>Разликата в стила на млади и стари не е фатална за БСП. С лицемерното вътрешнопартийно примирие червените обаче загубиха шанса за пречистване след мандата си. Пропиляната възможност ги препъва днес.</p>
<p>Симпатизанти на лявата идея (от “Солидарна България”) например оживено дискутираха във Фейсбук дали трябва да бъде подкрепен протестът. Ето малка, но показателна част от дебата:</p>
<p>- “Социален протест”, воден от Серж, Моника, Кутев, Корнелия, Гагаузов, Овчаров и Ко е пародия.</p>
<p>- Каузата е справедлива и не бива да стоим като овце, но зад изброените не бих застанала.</p>
<p>- Не съм съгласна изцяло с вас. Станала съм част от тази група заради думичката солидарност.</p>
<p>- За каква солидарност можем да говорим, докато ролята на говорители на социално слабите е узурпирана от група милионери, които дължат благосъстоянието си на злоупотреба с обществени средства.</p>
<p>Пред дилемата дали да подкрепят недоволството, или да пасуват заради водачите, може би са били изправени мнозина. “Ние знаем и нашите стари грешки, и нашите вини”, заяви вчера Станишев, без да влиза в подробности. Дали слабото покаяние пред симпатизанти ще влее подкрепа в партията?</p>
<p>Освен старите грешки проблем на социалистите е, че нямат заслуга за намаляващите симпатии към ГЕРБ. Липсата на принос обяснява защо разочарованите растат бързо, а доверието към БСП идва бавно. БСП залага на опустошителна критика, а не на градивни идеи. Вчерашната й изява стана митинг на отрицанието. Рутинен жест на лява опозиция, когато цените растат. Сцена за изява на емоции. Демонстрация на организационни способности – успешна, ако съдим по колоната от автобуси. Възторжени и “въоръжени” с флагчета, някои от пристигналите с автобуси се снимаха за спомен в столицата.</p>
<p>За БСП би било жалко, ако от протеста останат само снимките в албума. Самокритичен анализ (нека не го споделят публично) би направил извод, че основание за недоволство има, но е налице и отказ лявата опозиция да бъде припозната за водач.</p>
<p>Самокритиката би била полезна и за Бойко Борисов, който напълно отрече протеста.</p>
<p>Ако разочарованите растат, водачи все ще се намерят. Ако не се намерят, голяма част от избирателите няма да гласуват и няма да имат представители във властта. В резултат ще останат роптаещи, граждански неактивни, бойкотиращи държавата си, емигриращи.</p>
<p>Тъжно е, ако перспективата на масовото разочарование е желанието на политическия ни елит.</p>
<p><em>Текстът е публикуван във в. "Труд".</em></p>
