Смъртоносната акция в Лясковец завърши с погром за правосъдието

<p>Извън въпросите за журналистическата етика и причините за провала на акцията, превърнати в политическо надцакване дали сегашните или предишните ръководители на МВР са по-виновни за смъртта на един полицай и за още трима ранени, остана неосветена от медиите зона. В интервала между акцията по задържането на Петков и заснетото напускане на болницата във Велико Търново мъжът е задържан под стража. Наложена му е най-тежката мярка за неотклонение, предвидена в процесуалния закон, която се прилага, когато има опасност обвиненият за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, да избяга или да извърши престъпление. Това събитие не предизвика журналистически интерес, въпреки че осветлява същите симптоми на тежкия проблем, който стои в основата на трагичния случай &quot;Лясковец&quot; &ndash; общественото равнодушие и бездушната посредственост и безхаберие на държавните органи.</p> <p>На 14 март Петков ранява трима души от СОБТ и прострелва смъртоносно колегата им Емил Шарков. Часове след това мъжът е обезвреден &ndash; прострелян е с три куршума и е закаран в областната болница &quot;д-р Ст. Черкезов&quot;, където претърпява тежка коремна операция &ndash; изваден е левият му бъбрек и част от червата. На 16 март прокуратурата повдига обвинение на мъжа за опит за убийство и за умишленото убийство на служителя на СОБТ Емил Шарков. Ден по-късно в реанимацията на болницата, където лежи Петков на системи, влиза окръжният съдия Янка Павлова, наблюдаващият прокурор по делото Цветан Маринов и секретар &ndash; протоколист. В реанимацията на болницата, където по правило не се допускат дори и роднини на пациентите, влизат и служители на съдебна охрана, говорителят на окръжната прокуратура Катерина Лещакова и служебният защитник на Петков &ndash; Димитър Димитров. Всички те обуват калцуни и обличат сини болнични престилки преди да бъдат допуснати до отделението, където според съобщение на Окръжния съд Велико Търново &quot;заради влошеното здравословно състояние&quot; на мъжа, ще бъде проведено делото по искането на прокуратурата за задържане под стража.</p> <p>Не само според минималните стандарти на правото на защита съгласно Европейската конвенция за основните човешки права, но и според изискванията за минимална човещина, няма как да се иска от човек в реанимация да участва в съдебно заседание. Съдът, прокурорът, адвокатът, пациентът, охраната и лекарите, допуснали &quot;нахлуването&quot; в неприкосновеното за външни лица болнично място, са участвали в нещо, което както и да го наричат помежду си, на практика не е съдебно заседание. А още по-малко някой може да има илюзията, че същият опериран може да упражнява каквото и да било право на защита. Въпросът е сведен до физическо оцеляване, не може да става и дума за интелектуално усилие за изграждане на защитна позиция, нали? И това е така за всички, не само за Европейския съд.</p> <p>Пред &quot;Съдебни репортажи&quot; служебният защитник на Петков Димитър Димитров разказа, че по време на цялото &quot;изнесено&quot; съдебно заседание обвиняемият е бил завързан за леглото с белезници и каиши. Делото продължава около 40 минути, а след това пред журналистите говорителят на окръжната прокуратура потвърждава, че на Петков е наложена най-тежката мярка за неотклонение и обяснява мотивите: &quot;Степента на обществена опасност на извършеното деяние и степента на обществена опасност за деца. Определението не е окончателно. Подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд в град Велико Търново. Съдебното заседание е насрочено за 21-ви този месец. Към момента здравословното състояние на Петков не позволява той да бъде транспортиран в затворническа болница, поради което и тъй като лечението му продължава, охраната ще се осъществява в болничното заведение, където се намира в момента&quot;.</p> <p><strong>Няколко логични и гадни въпроса</strong></p> <p>Според НПК предпоставките, които съдът преценява, когато налага мярка за неотклонение, ако има обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, какъвто е настоящият случай, са дали може да се укрие или да извърши престъпление. Ако човек е в реанимация и неподвижен след прекарана преди ден тежка коремна операция и самата прокуратура, която иска задържането му, съобщава на медиите, че здравословното състояние на обвиняемия е такова, че не позволява той дори да бъде транспортиран до затворническата болница, защо й е трябвало на същата прокуратура да иска да бъде задържан в това състояние, което очевидно му пречи да бяга или да върши престъпления? Защо не е изчакала прокуратурата обвиняемият да излезе от реанимация, за да бъде задържан без да се налага да се създава такъв безсмислен, а същевременно толкова антихуманен прецедент? Защо съдията не се е притеснила, че влиза в реанимацията на болница, в която съдът няма място, и не само не изпълнява функциите си на гарант за човешките права, но и сама се превръща в опасност за здравето и живота на лежащия болен с белезници?</p> <p>Мотивите, с които съдия Павлова задържа Петков, остават тайна. Определението на съда не е качено на сайта на Великотърновския окръжен съд и до днес. Потърсени за коментар, оттам обясниха, че в съда няма практика определенията по частните производства да се качват на интернет страницата. За да разберем какво е накарало съдия Павлова да отиде до областната болница и да проведе съдебно заседание в реанимацията на болничното заведение, &quot;Съдебни репортажи&quot; изпрати официална молба за достъп до определението на съда. Повече от две седмици отговор от председателя на ОС-Велико Търново Мая Маркова не беше получен &ndash; нито дали исканата информация ще ни бъде предоставена, нито аргументи за липсата на публичност на акта на съда.</p> <p>Въпреки това и така, без определението, по случая могат да се направят няколко категорични извода &ndash; обвиняемият е бил лишен от право на защита и публичност на процеса. Фрапантните нарушения по делото са забелязани от Български адвокати за правата на човека (БАПЧ), които миналата седмица изпратиха писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС) с настояване да получат информация за предприетите действия на ВСС и Инспектората по казуса.</p> <p>В писмото БАПЧ уточняват, че влошеното здравословно състояние на страните е едно от основанията, които са уважителна причина за отлагане на делата, за да се гарантира адекватното осъществяване на защита. В правомощията на съда е да осигури справедлив процес на обвиняемия, което включва правото на активно участие в производството, а не &quot;просто физическото му присъствие в помещение, на болнично легло&quot;. &quot;Накърнено е правото на обвиняемия на публично разглеждане на неговото дело като гаранция за справедлив процес. Бил е обект на нечовешко и унизително отнасяне, забранено и от Конституцията на Република България, и от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ)&quot;, сочат правозащитниците.</p> <p>Това, според правозащитниците, &quot;не е и не може да бъде справедлив процес по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), който изисква на обвиняемия да бъде гарантирана реална възможност за ефективно участие в процеса&quot;.</p> <p>&quot;Притеснение буди и изнесената от служебния защитник на Петков информация, че подзащитният му е бил прикован към болничното легло с белезници на ръцете и каишки на краката. Ако тази информация е вярна, то Петко Пеков е бил обект на нечовешко и унизително отнасяне, забранено и от Конституцията на Република България, и от Европейската Конвенция за защита правата на човека. В случай, че обвиняемият е бил обездвижен по този начин по време на съдебното заседание, това е още едно самостоятелно нарушение на правото му на справедлив процес&quot;, се казва в писмото на Български адвокати за правата на човека.</p> <p>В заключение адвокатите поддържат, че случилото се &quot;представлява грубо нарушение на законовите и етични правила от страна на участвалите магистрати&quot;. Пред &quot;Съдебни репортажи&quot; председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров посочи, че предстои писмото на БАПЧ да бъде разгледано в комисията на заседанието в понеделник &quot;за да се прецени какво може да се направи&quot;. Попитан дали преди сигнала на правозащитниците съветът се е самосезирал за действията на прокуратурата и съда, Тодоров заяви, че Етичната комисия не е обсъждала казуса. В Етичния кодекс на магистратите изрично е записано, че съдията, прокурорът и следователят трябва да гарантиран справедливост за всеки от участниците в процеса, както и прозрачност на своите решения. А че казусът не би могъл да остане незабелязан от кадровия орган на съдебната власт и без напомняне е повече от ясно &ndash; в последните няколко седмици той бе във фокуса на вниманието на обществото и медиите.</p> <p><strong>Дежа вю</strong></p> <p>Три дни след делото в реанимацията съдиите от Апелативния съд във Велико Търново дават нов повод за съмнения, че действията на магистратите и от двете съдебни инстанции са резултат от криворазбрана целесъобразност, като считат, че общественото мнение ще бъде доволно, ако &quot;лудият&quot; от Лясковец бъде задържан жив или мъртъв. Въззивният съд потвърждава определението на долната инстанция и оставя Петко Петков в ареста.</p> <p>Заседанието е проведено в съдебната палата във Велико Търново, по жалба на Петков, но в негово отсъствие. Отново &ndash; състоянието му не му позволява да присъства на делото, на което е представляван от служебния защитник Димитър Димитров, който пледира за по-лека мярка за неотклонение &ndash; &quot;домашен арест&quot;. Димитров изрично настоява съдебният състав с председател Бончо Бончев (зам.-председател на АС-Велико Търново) да нареди белезниците, с които Петков е прикован към леглото, да бъдат свалени. Категоричен е, че от тях ръцете му се подуват. Димитров обаче не настоява заседанието да се проведе, когато обвиняемият може да участва в него, нито оспорва справедливостта на първия болничен процес.</p> <p>Съдия Бончо Бончев постановява, че не може да каже на лекарите как да провеждат лечението на пациента. Но пропуска една съществена подробност &ndash; белезниците не са средство за лечение и не лекарите ги поставят, а служителите на &quot;Съдебна охрана&quot;.</p> <p>В определението си съдът записва, че има предположение (б.а. това е законното понятие), че Петков е извършил тежкото престъпление, в което е обвинен, има реална опасност да се укрие или извърши престъпление, ако му бъде наложена по-лека мярка. Съдът не коментира как е възможно това, ако обвиняемият не може още да ходи.</p> <p>Строгостта на съдебните състави, разглеждали мярката за неотклонение, непонятните им изводи и действия не могат да бъдат оправдани с притеснение &ndash; било от МВР, било от прокуратурата, било от настървеното обществено мнение. От съда се изисква да осигури хуманно правосъдие &ndash; това означава на първо време реанимацията да не се превръща в съдебна зала, а всички обвиняеми, дори и тези, към които трудно обществото проявява разбиране заради тежестта на престъпленията им, да получат еднакво отношение и справедлив процес, в който ги третират като хора.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>