- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 95
- 2
Покрай встъпването на престола на новия испански крал местните средства за масово осведомяване ни уведомиха своевременно за прочувствените думи на майка му, че левентът от люлката бил подготвян да е пръв сред слугите на народа, вероятно испанския. Нямаше как тия мили думи да не извикат в съзнанието ни цяла редица образи, кой от кой по-затрогващ.
<p>Тайно обърсахме и по някоя издайническа сълза, като се сетихме за страданията на бащата на левента, който в разгара на испанската криза счупи крак, докато беше Африка на лов за слонове или пък да ги язди – не разбрах точно, а в същото време сънародниците му губеха със страшна сила и бързина и работата си, и жилищата си. Пак по това време сестриният мъж на новия крал натрупа хубави суми от поредица хитри и не особено законни сделки. Та бащата на левента също дълго бе подготвян за слуга – от диктатора Франсиско Франко (1936–1975).</p>
<p>Няма да е възможно все по тоя случай да не се присетим и за нашите родни слуги на народа. Те обаче, с изключение на един, не са подготвяни за тая си роля от невръстни, а напротив. Изключението е известно – за него ни уверяваха верноподанически, когато се завръщаше все от тая пуста Испания и сред същински порой от радостни сълзи пак, че нямало бивши царе.</p>
<p>Последното, разбира се, е само недодялано ласкателство. Разбира се, че има бивши царе, така както има бивши президенти, бивши началници, бивши сервитьори и бивши бръснари – тогава, когато престанат да бъдат съответно царе, президенти, началници, сервитьори и бръснари.</p>
<p>Единственият ни жив бивш цар е и ще си остане също единствен, който е подготвян за слуга на народа от люлката, макар да е невъзможно някак си да се забележат отлики от ония, другите, на които спешно им се наложи да се самообучават за слуги. Понеже трудно ще ни дойде на ум и от тях някой, когото да споменем с добро, да вземем да потърсим по-назад във времето, може да имаме повече успех...</p>
<p><br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38331_vQefhSsUetya3m95mkFDWdlmR9mm9F.jpg" style="height:349px; width:545px" /><br />
Император Лъв VI (866–912) на колене; част от мозайка; съборната църква „Св. София”, Цариград</p>
<p><br />
Само патриарх Евтимий (1375 – ок. 1403) ни е оставил идеализираната си представа за българския средновековен владетел, тия думи той е приписал на лечителя Иван от Скрино (876–946), когото Църквата почита като християнския светец Иван Рилски. В Пространното житие думите са отправени към цар Петър (927–969), но тяхното авторство е единствено на патриарх Евтимий:</p>
<p>„Бъди кротък и тих и благостъпен за всички, и нека очите ти са отворени за всички. Нека елеят на милосърдието ти да се излива върху всички ... Бедните да излизат радостни от твоя дом, а князете ти да отварят уста за похвала. Багреницата ти да сияе със светлината на добродетелите ти”.</p>
<p>От средновековните ни владетели вероятно само цар Иван Асен Велики (1218–1241) в очите на поданиците си се е доближавал до представата на патриарх Евтимий за съвършения властелин. Него единствен летописите величаят като „най-добър човек”, а и „привлекателен” също, който „по благородството на характера си нямал равен на себе си”. Тия думи рязко се отличават от славословията, отправяни към останалите български владетели, та затова ще трябва да ги приемем за искрени – те единствени представят владетеля, и само цар Иван Асен Велики, с набор от чисто човешки качества, при това превъзходни.</p>
<p>На тоя фон изглеждат като непремерени ласкателства и обещания за светлото бъдеще похвалите за цар Иван Александър (1331–1371), написани за него в Софийския песнивец (1337 г.) – царят бил „украсен с всякакви добродетели”, той щял да „възвиси бедните и ще принизи богатите”, при него „българското царство ще изобилства с всякакви честити блага”.</p>
<p>И домашните, и чуждите извори най-често обръщат взор към прегрешенията на средновековните ни владетели, с които, изглежда, изобилства престоят им на българския престол. Единствено, нека повторим, думите, написани за цар Иван Асен Велики, се отличават със своята искреност, при това рязко.</p>
<p><br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38331_XIsyEClbl21tR5EQx8XVvZ4ZflcvSq.jpg" style="height:1246px; width:545px" /><br />
Император Константин ІХ (1042–1055), коленичил, с акакия в двете си ръце в знак на смирение; част от мозайка; съборната църква „Св. София”, Цариград</p>
<p><br />
Особеностите на византийската политическа система правят цариградските василевси податливи на престорено, при това винаги показно смирение. Историята на Византия може да бъда представена и като непрекъсната борба, при която василевсите се опитват да представят властта си като дадена от бога, сиреч неподвластна на мимолетните настроения на шумната цариградска тълпа. И обратно, цариградските жители отстояват със завидно постоянство правото си да отстраняват недостойните управници, което впрочем се е случвало твърде често.</p>
<p>За да задоволят страстта към зрелища на често всемогъщата цариградска тълпа, като покажат при това показно смирение, византийските императори всяка година на Велики четвъртък преди Великден измиват десния крак на 12 нарочно подбрани просяци или бездомници – накратко бедняци и клетници, подсушават измития крак с мека кърпа и – внимание – го целуват.</p>
<p>Избраниците получават в добавка и по три златни монети.</p>
<p>В същото време византийските писатели са далеч в съветите си от всякаква показност. Риторът Ливаний (314 – ок. 393) е съвсем еднозначен в наставленията си към владетелите – „Нито на теб всичко е позволено, царю!</p>
<p>Защото именно това е царската власт – да не е позволено всичко на онези, които я притежават”.</p>
<p>Струва си това да запомнят съвременните управници. Само, ако може, без да мият краката на клошарите – няма да понесем гледката.</p>
