- 10 Sep 2020
- 400
- 12
Пораженията, които претърпява Съветският съюз през 1941 година, са безпрецедентни и несъизмерими с нищо друго. Вината за тях лежи единствено върху комунистическата партия и нейния стоманен лидер. За да се избегне носенето на отговорност, са използвани всевъзможни машинации и репресии по време на и след войната.
<p><span><br /></span></p>
<p><span><br /></span></p>
<p><span><br /></span></p>
<p><span>До наши дни още достига отгласът от този процес под формата на изтъкване на аргумента за това кой е крайният победител и за превантивния характер на немското нападение (тезата Суворов), което е изпреварило съветското само с няколко дни. Именно подготовката на Червената армия за агресия е предопределила последващия </span><span>й</span><span> разгром. </span></p>
<p><span><br />Нека започнем от последния аргумент. Суворов е не просто историк, той се е превърнал във водораздел на историографията, посветена на Втората световна война. Използвайки открити съветски източници, той цялостно разобличи и разнищи комунистическия прочит на войната. Грамади от лъжи и манипулации бяха изобличени, изграждани с десетилетия митове рухнаха, авторитети в тази област се разкриха като лъжци и глупаци. <br />Но Суворов изгради върху руините на съветската историография свой собствен мит, който също служи за алиби на комунистите. Ако катастрофата е следствие единствено на подготовката на червена инвазия, то се снема напълно отговорността от тези, които създадоха за четвърт век властване една напълно негодна армия и създадоха условия за това собственото им население да посреща чуждия агресор с хляб и сол. <br />За това как е щяла да настъпва армията на СССР през 1941 г., никога не ще узнаем. Но можем да видим как го е правила 2 години по-рано и 1 година след това. На 17 септември 600 000 червени бойци, подкрепяни от 5000 оръдия и още толкова танка, нахлуват в почти напълно разбитата Полша, за да получат своята дял от плячката по пакта Молотов–Рибентроп. Срещу себе си тази групировка има символични сили – няколко гранични полски застави и запасни подразделения, на които на всичко отгоре командването е наредило да не влизат в стълкновения с източния агресор. Идеални условия за блицкриг, или ако използваме съветския термин – дълбока операция. Налице са и инструментите за извършване на подобен пробив – 15-и танков корпус и 25-и танков корпус. Но вместо стремително напредване, се стига до... задръстване на пътищата от камари танкове. След тях се скупчва пехота и артилерия, а чак след тях са снабдителните и ремонтни служби. Танковите двигатели реват на място, извършват се леки размествания, така че пътищата да се превърнат от верижната техника в непроходими места. Кризата е преодоляна посредством използването на по-миниатюрните танкови бригади, които успяват да се измъкнат от общата суматоха и да се устремят напред. Впоследствие танковите корпуси са разформировани. Просто става ясно, че червените генерали не са в състояние да управляват подобен инструмент, а в Германия по същото време решават да вкарат механизираните си съединения в надкорпусни звена – т.нар. танкови групи. </span></p>
<p><span><br />Още по-показателен е примерът от лятото на 1942 г. Според Суворов всяка една армия, която бъде атакувана, когато самата се готви да атакува, е обречена на разгром. Та по това време групата армии „Юг” се подготвя да започне похода си към Волга и Кавказ. Нещо повече, тя току-що е разделена на групи армии „А” и „Б”, като поделянето на бойните подразделения не е завършило напълно. Точно в този момент Брянският и Югозападният фронт преминават в настъпление. Маршал Тимошенко има превес по всички количествени показатели, с изключение на авиацията, той е определил времето и мястото на удара и е декларирал пред ставката, че силите са му достатъчни. А и те са – 9 общовойскови армии, 5 танкови корпуса и 22 танкови бригади. Началото е обещаващо – немската отбрана е пробита в почти всички места, където са нанесени ударите, и скоро частите на Вермахта биха се оказали обкръжени около Харков. Но немското командване, за разлика от съветското, не започва да хвърля панически резервите си срещу настъпващия противник, не изкарва гражданското население да рие стотици километри противотанкови ровове, то просто извършва контраманьовър – струпва танковете си в основата на съветския клин. И го срязва. Объркването сред Червената армия скоро прераства в паника и от цялата операция резултатите са нови 150 000 пленени и оголен южен фланг на фронта. Немските безвъзвратни загуби са едва 5000 души! <br />Та ако през 1939 г. Червената армия не умее да настъпва, ако през 1942 г. показва същата „класа”, едва ли трябва да се очаква от нея да твори чудеса през лятото на 41-ва. Просто задръстванията по пътищата ще да са били по-плътни, все пак тогава червените генерали са имали не 2 танкови корпуса, а 17. <br />Но от началото на 1943 г. се случва съветското военно чудо. Червената армия започва да реализира поредица от настъпления, които водят и до Берлинската операция, а след това и до най-мащабната и изящна фронтова операция в световната история – Манджурската. Комплекс от фактори преобразяват РККА и я превръщат в рамките на 30 месеца в най-мощния военен организъм на планетата. </span></p>
<p><span><br />Първият фактор е десталинизацията на армията и нейната „германизация”. Имам предвид стила на водена на бойните действия. Червената армия спира да има поведение, наложено </span><span>й</span><span> от Сталин, когато огромни маси от техника и хора се движат просто напред. От двубоя си с Вермахта тя почва да се „учи” как се воюва, да разбира, че усилието трябва да бъде насочено към слабите места на противника, а не срещу силните. Особено силна е тази трансформация на тактическото ниво, където от една страна, е по-ограничена догматичната намеса на партията, а от друга, тече жесток естествен подбор. Оцеляват не тези, които крещят „За Сталину!”, „За Родину!”, а онези, които са способни незабелязано да се промъкнат на метри от врага и да хвърлят точно гранатите си. Изправени всекидневно пред лицето на смъртта, войници и командири изграждат много по-човешки отношения, в армията започва да се прокарва неписаният принцип на другарството и задружността, създава се една емоционална тъкан, която в много по-голяма степен задава линията на индивидуалното поведение, отколкото уставите и партийната пропаганда. <br />Преминаването към позиционни бойни действия през 1942 г (с изключение на южния фланг на съветско-германския фронт) позволява на армията да експериментира различни похвати и да намира най-ефективните способи за борба с германските части. Тези експерименти струват милиони убити, но все пак открояват силните и слабите страни на противоборстващите сили. Става ясна неспособността на съветския команден състав да управлява големи военни подразделения и щатната численост на дивизиите, бригадите и полковете е значително намалена. Например стрелковата дивизия от над 14 000 човека е сведена до 9400. В действителност рядко реалният личен състав е надхвърлял 5000–7000 войни. Тази редукция трансформира многобройните неуправляеми съединения в малобройни, но управляеми. Червената армия изнамира своя успешен организационен код. Създават се крупни войскови съединения с тясно специализирани цели – отделна сапьорна армия и няколко артилерийски корпуса. Неща, невиждани до този момент в световната военна история. </span></p>
<p><span><br />Не е за подценяване и премахването на института на военните комисари в края на 1942 г. Въвеждането на единоначалието ще бъде последвано и от въвеждане на златистите пагони, създадени са множество военни награди, сякаш армията се завръща към царските си корени. Това, разбира се, не е така, но безспорно тече процес на нормализация. Заради собственото си оцеляване болшевишката система е принудена да изнамира и тика напред армейските професионалисти и да скатава в тила одиозните си фигури от рода на Ворошилов и Будьони. Не е християнско, но добре, че Чапаев не е бил вече между живите, защото... <br />Самият Сталин осъзнава, че построената от него система не е била в състояние да създаде боеспособна армия, осъзнава, че поставеният акцент върху количествените показатели е дебалансирал тежко армейската структура. След репресиите, стоварили се върху ръководството на Западния фронт, чекистката хватка върху армията е отслабена значително. Самият Берия защитава Жуков след разгрома на поверения му Резервен фронт. Всичко това позволява на армията да излезе от сковаващите я партийни рамки и да започне да се нагажда спрямо ситуацията. Труден, но верен процес. Ако за германските генерали войната е вид наука, съветските я превръщат в изкуство. Те получават много по-голям простор за импровизация и в много по-голяма степен се възползват от тази си привилегия. <br />Целият този процес на преобразяване на съветската армия се съчетава с процес на деградация на Вермахта. Кампаниите, които водят немските съединения преди нападението срещу Съветския съюз, са сравнително безкръвни и икономични. Те не нанасят чувствителни вреди на личния състав (изключвам Битката за Англия и загубите на Луфтвафе), а и не водят до изчерпване на военните запаси. В периода между провежданите настъпления германското командване има достатъчно време да попълва редиците си и да натрупва резерви. <br />След 22 юни 1941 г. това вече не може да продължава. Германската мобилизационна и стопанска политика изпада в парализа. Създадена за условията на блицкриг, тя се оказва напълно неспособна да осигурява армията с хора и материали в условията на продължителна война. Въпреки че страната разполага с повече производствени мощности от своя противник, тя изостава в производството на оръжия и боеприпаси. Хитлер има спомена за продоволствения колапс в Германия в края на предишната световна война и запазва на сравнително сносно ниво снабдяването на населението със стоки за бита. Дори когато цели танкови армии за застинали поради липса на гориво, гражданското население получава редовно купони за бензин. Първият „снаряден глад” Вермахтът изпитва по време на Битката за Москва. Но по-учудващо е, че той е предсказан още през август на базата на разхода и производството на боеприпаси. Никакви мерки не са взети. </span></p>
<p><span><br />Германският източен фронт след юни 1941 г. е постоянно в значителен некомплект по отношение на личния състав. Хитлер отказва да разформирова претърпелите тежки загуби дивизии и така се стига до парадокса броя на съединенията да расте, а на бойците да спада. Така например, ако сравним силите през май 1942 година с тези в началото на плана „Барбароса”, ще установим нарастване на дивизиите с 29 и спадане на личния състав с над 350 000 човека. Това показва, че огромен брой части са практически загубили своята боеспособност. Други са направо осакатени от фюрера. Решението му да придаде полоси за отбрана на танковите групи и да ги превърне в танкови армии е направо катастрофално. Инструментът на блицкрига е лишен от своята мобилност, средството, с което са изковани победите до този момент. В допълнение, за да се покрият значителните потребности от жива сила, са привлечени съюзнически войски, които нямат нито въоръжението, нито моралната устойчивост да водят битки из безкрайната руска шир. <br />Колкото и да е приемливо съотношението на загубите (а то е 1:9 в полза на Вермахта), немската кадрова армия постоянно се топи. На мястото на професионалните офицери и подофицери, закалени в пруската традиция, се появяват запасняци, които не притежават същите качества и умения. Проявите на инициатива на тактическо ниво рязко спадат, изтрива се границата между младшия офицерски състав и войниците, което от своя страна води до деление между старши и висши офицери, от една страна, и цялата армия, от друга. Дисциплината си остава на ниво, но въодушевлението, стремежът за изява е почти напълно изгубен. Войната, през погледа на немския педантизъм, се превръща в тежко рутинно занимание. Личната инициатива е заменена с криенето зад висшестоящата заповед. Настъпва усещането, че войната е загубена, и въпросът е да се отложи колкото се може по-дълго финалният изстрел. </span></p>
<p><span><br />Разбира се, на Червената армия спомагат и чуждестранната помощ, климатът, определени безумни решения на Хитлер, дефицитът на течни горива в Германия и т.н., и т.н. Но фактът си остава неоспорим – съветските войни превзеха Берлин. Но до какво доведе тази победа, защото бе създаден подобен неин ореол, който впрочем се поддържа и до днес. <br />Казионният отговор е поради цената на победата. Тя спасява народите в СССР от почти пълно изтребление, а за това спасение са положени костите на над 25 млн. човека. Тази констатация е гарнирана с безброй примери на личен героизъм и искрен патриотизъм. Но... <br />Това не е всичко. Победата на 9 май 1945 г. породи и един друг ефект – циментира комунистическата система. Тя си присвои такива заслуги, че сякаш оправда всички ужаси и мерзости, на които подложи собствения си народ. След като Сталин докара Червената армия до Райхстага, той оправда правото си да насочва и цялата страна в избраната от него посока. Победата легитимира личната му сатрапия. Той отново възвърна увереност в собствената си гениалност и отново изложи на риск страната си. Хвърли СССР в подготовка за нова ВТОРА световна война, без да отчете изменилите се условия. Армията му се изпълваше с нови танкови и авиационни армии, натрупваха са гигантски артилерийски запаси, а ракетната техника и атомното оръжие си оставаха на нивото на това, което е откраднато от американците и германците. Трябваше да дойде селякът Хрушчов, за да се започне изграждането на стратегическите ядрени сили. </span></p>
<p><span><br />Иде реч, че въпросът за цената на всяко постижение е ключов за това как едно общество проектира своето развитие. Отказът от критичен прочит на историята вкарва народите в омагьосани кръгове. Ако се възприема безцелното жертване на милиони на бойното поле за нормално, няма как да се осъждат социални експерименти, които също дават милиони жертви. Ако се приписва свръхполезност и ефективност на комунистическата система по време на войната, няма как да се изчисти уродливото </span><span>й</span><span> наследство. Наследство, което и днес притиска и задушава Русия. Като гранитен обелиск. <br /></span></p>
<div><span><br /></span></div>
<div><span><br /></span></div>
<div><span><br /></span></div>
<div><span><br /></span></div>
<div><span><br /></span></div>
