- Автор: Гласове
- 15 Авг 2025
- 2333
- 18
Автор: Сиймур Хърш, seymourhersh.substack.com
Политическата криза на Нетаняху
Израелският премиер е изправен пред нарастваща опозиция в чужбина и нова съпротива в собствените си военни редици
Покойният Аба Ебан – ерудираният израелски политик и дипломат, който е бил министър на външните работи от 1966 до 1974 г. – го каза най-добре преди десетилетия: „Историята ни учи, че хората и народите се държат мъдро едва когато изчерпят всички други алтернативи.“
Ебан почина през 2002 г. на 87-годишна възраст. Ако беше сред живите днес, щеше да бъде поразен да узнае, че премиерът Бенямин Нетаняху – който, подкрепян от религиозните екстремисти в страната, е довел Израел до ръба на моралната пропаст – все още не е приключил с убийствата и гладуването на палестинците.
Последният му ход, обявен миналата седмица в интервю за Fox News, е план за поставяне на цялата Ивица Газа под контрола на изпитващите тежко напрежение Израелски отбранителни сили (ЦАХАЛ). Около 2,1 милиона оцелели жители на Газа биха били преместени в три вече разкрити планирани лагера за преселване по брега на Средиземно море в Газа, които биха били охранявани и снабдявани от претоварените части на ЦАХАЛ, поемащи временно контрол над цялата територия.
Началникът на генералния щаб на израелската армия, генерал-лейтенант Еял Замир, поел поста през март, незабавно възразил срещу новото възложено задание. Той изтъкнал изтощението и физическото състояние на редовния и резервния състав на армията, голяма част от който е на служба – с прекъсвания – в мисии, продължаващи по 40 седмици и повече. Генералът ясно заявил, че поверяването на грижата за оцелялото население на Газа на претоварената армия е невъзможно.
Нетаняху отстъпил, може би отчасти защото една фракция от религиозните фанатици, които го крепят на власт, вярва, че молитвите, а не ЦАХАЛ, ще пазят Израел. Авторът е бил информиран, че израелското разузнаване е споделило с Вашингтон местоположението на останалите живи заложници: те се държат в комплекс от тунели, които още не са били обстрелвани. Смята се, че в един комплекс в Рафах, в южната част на Газа, се намират поне десет заложници в критично здравословно състояние. Подобен комплекс се намира в тунелите под град Газа. Смята се, че общо до 22 души – много от тях военнослужещи на ЦАХАЛ – са все още живи, но гладуват и имат спешна нужда от медицинска помощ. Пълномащабна спасителна операция във всяко от тези укрития може да завърши с успешно освобождаване или с мигновена смърт както за заложниците, така и за похитителите от „Хамас“.
Израелското разузнаване също смята, че ако бъдат убити пазачите на „Хамас“, ще стане практически невъзможно да се открият телата на трийсетте убити заложници, тъй като само тези пазачи могат да заведат ЦАХАЛ до тях.
Светът, шокиран от жестокостта и успеха на нападението на „Хамас“ срещу Израел през ноември 2023 г., реагира бавно, докато Израел не направи никакво усилие да различи враговете си от обикновените жители на Газа. Денем и нощем бомбардировките на израелските военновъздушни сили унищожаваха домове и жилищни блокове, превръщайки всички жители на Газа – включително жени и деца – в мишени. Само след няколко месеца срещу израелското ръководство бяха подадени обвинения в Международния наказателен съд, който през 2024 г. издаде заповеди за арест на Нетаняху и други израелски лидери. Чистата вода и храната ставаха все по-трудно достъпни в Газа, както и болниците и клиниките.
Голяма част от света не осъзна мащаба на унижението и разрухата, наложени над Газа, докато в последните месеци медиите не разпространиха широко снимки на измършавели майки и деца. Растящото международно възмущение и протестите породиха политически натиск върху внезапно отслабения премиер, който отчаяно се нуждае от подкрепата на религиозната твърда десница в Израел. Тази група е дълбоко разделена между твърдолинейните заселници, които искат да завземат Газа и Западния бряг, и ултраортодоксалните, които разглеждат ционизма на заселниците като светска намеса в Божия план за евреите.
Нетаняху бе обвинен през 2019 г. в злоупотреба с доверие, подкуп, измама и корупция. Беше принуден да се откаже от министерските си постове, но остана министър-председател. Сред конкретните обвинения е приемането на над 200 000 долара в лични подаръци за него и съпругата му, включително екзотични вина и пури. Много от тези подаръци дошли от Арнон Милчън – влиятелен холивудски продуцент по онова време, който се облагодетелствал от законодателство, прокарано от премиера в Кнесета.
В отговор Нетаняху се опита през 2023 г. да ограничи правомощията на съдебната власт, особено на Върховния съд. Сред многото му неуспешни предложения бе и това Кнесетът да може да отменя съдебни решения с обикновено мнозинство. Една-единствена гласова преднина би могла да го остави на поста и извън затвора. Той настоя и за законодателство, даващо на неговия офис водеща роля при назначаването на съдии, включително за Върховния съд. Тези инициативи доведоха до седмични протести в Тел Авив, в които стотици хиляди виждаха заплаха за независимостта на съдебната власт. Нито едно от очевидно самоцелните му предложения не стана закон, а успешните улични демонстрации бяха възприети от мнозина като повратна точка в израелската политика.
След атаката на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. Нетаняху беше решен да продължи войната за отмъщение и след средата на 2024 г., въпреки че израелски военни анализатори и западни разузнавателни служби вече смятаха, че тежко бомбардираната командна структура на „Хамас“ е загубила способност да действа като военна организация. Обявената от Израел цел – да бъдат убити всички членове на „Хамас“ – се смяташе за невъзможна. Днес се смята, че „Хамас“ разполага с 3 до 5 хиляди бойци, много от тях едва навършили тийнейджъри, въоръжени с пистолети и готови да отмъстят за смъртта на родители и братя и сестри.
Мнозина в Израел смятат, че с подкрепата на Джо Байдън и Доналд Тръмп Нетаняху е направил страната по-сигурна чрез бомбардировките на военновъздушните сили на Израел в Сирия, Ливан, срещу „Хизбула“ и в Иран. Решението на Тръмп да бомбардира ядрените обекти на Иран също се възприема като полза за сигурността на Израел.
Но Америка и светът все повече реагират с ужас на страданията на палестинците, а много влиятелни западни официални лица и коментатори вече се присъединяват към международния хор, който от месеци нарича войната на Израел геноцид.
Докато Нетаняху се придвижва все по-вдясно и отвръща поглед от засилващите се обсада в Газа и на Западния бряг, продължаващите бомбардировки и преместването на оцелелите жители на Газа от един палатков лагер в друг срещат нарастваща опозиция по света.
Една възможност е генерал Замир да започне да отнема от премиера контрола върху войната, виждайки личния му интерес да я удължава. Замир може да заключи, че няма начин да се спечели тази война – освен с избиването и гладуването на всички в Газа – което е невъзможно, предвид нарастващия ужас, с който светът наблюдава развиващото се злодеяние.
Източник: seymourhersh.substack.com
