- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 81
- 5
Полският папа Йоан-Павел II се радва на огромна популярност в Църквата и в цял свят, но има и хора, които смятат, че канонизирането му е преждевременно, дори грешка.
<p>Остро осъждане на Теологията на освобождението, защита на Църквата от обвиненията в педофилия срещу свещеници и епископи, твърде лична власт са трите основни упрека. Макар че никой не оспорва авторитета в цял свят на Йоан-Павел II, тези критики се повтарят като лайтмотив, откакто Бенедикт XVI започна процеса по канонизация, който ще завърши на 27 април, без да дочака препоръчвания срок от пет години след смъртта му.</p>
<p>Така европейското протестно движение „Ние сме Църквата” счита за „трагична” при Йоан-Павел II „пропастта между ангажимента му за реформи, диалога със света и връщането назад, което той наложи на Църквата, към централизирани структури”.</p>
<p>„Ние сме Църквата” изброява „догматичния авторитаризъм” срещу противоречивите епископи, теолози и духовници, „инфлацията на канонизациите”, „ретроградната визия за централизирана църква”, приемането на „култ към личността”, който противоречи на Евангелието, „помпозност” и „клерикализъм”.</p>
<p>Прелатите споделят тези критики. Италианският кардинал Карло Мария Мартини, който почина през 2012 г., видя недостатъци в причината за канонизацията, както се посочва в книгата на историка Андреа Рикарди „Свещеността на папа Войтила”.</p>
<p>Според книгата кардинал Мартини посочва назначенията на близки сътрудници, прекомерната подкрепа за новите движения в Църквата, оставяща местните църкви на втори план, начин да се постави „в центъра на вниманието” сякаш беше „епископът на света за сметка на местните епископи”.</p>
<p>Според защитника на каузата на Йоан-Павел II Славомир Одер, монсеньор Мартини не се противопоставял на самата канонизация, а просто искал задълбочен дебат за традицията на Ватикана да канонизира папите. Полският папа, който е много популярен в Латинска Америка, има и своите врагове заради осъждането си на „червените” епископи и теолози и честата им замяна с ултраконсерватори, които слабо се интересуват от социалната несправедливост. Тази критика беше често споменавана от левите прелати по време на процеса по канонизация.</p>
<p>Неразбирането беше силно - един папа, „силен в своя опит с комунизма, на който беше противник” в Полша, се сблъска с „латиноамериканци, горди със своята южноамериканска теология, убедени, че марксизмът дава ключа за разрешаване на проблемите с мизерията”, анализира кардинал Жорж Котие. Дори умерените епископи се чувстваха неразбрани, като архиепископа на Сан Салвадор Оскар Арнулфо Ромеро, убит през 1980 г. от крайнодесен командос.</p>
<p>След като е приет от полския папа през 1979 г., той излиза „съкрушен и измъчен”, казва италианският теолог Джовани Францони. „Опитайте се да се споразумеете с правителството”, съветва го Карол Войтила във връзка с проблема с обезземлените селяни. В същото време полският папа е приет топло от антикомунистическите диктатори като чилиеца Аугусто Пиночет.</p>
<p>Много остри са и критиците, които обвиняват Йоан-Павел II, че е защитавал институцията срещу педофилските скандали, като си затварял очите пред мащаба на престъпленията и е отказвал да стигне толкова далеч, колкото наследникът му Бенедикт XVI в искането на прошка. Въпреки че все пак осъжда педофилията в САЩ още през 2002 г. Упрекват го за дългогодишната му подкрепа за австрийския кардинал Ханс-Херман Грьоер, обект на обвинения. И най-вече за мексиканския свещеник Марсиал Масиел, основател на "Легионерите на Христос", приет на аудиенция през 2004 г., когато е засипан с обвинения в корупция и сексуални злоупотреби.</p>
<p>Това ново движение в Църквата, консервативно, подчиняващо се, способно да изпълнява задачите си, впечатлява Йоан-Павел II. Белязан от кампаниите на комунистическите тайни служби срещу Полската църква, Йоан-Павел II отказва да вярва на гласа на критиците. Изследваните документи в процеса по канонизацията показаха, че няма „никакво лично участие” на Карол Войтила в потушаването на скандала, уточни Ватикана във вторник.</p>
<p>Неговите традиционни позиции в областта на нравите също са критикувани, особено неотстъпчивостта му спрямо брака, сексуалността, семейството, противоречащи на развитието на обществото. Тези позиции са одобрявани от някои католици, но остават неразбрани от западните либерални среди.</p>
<p>Отказът да приеме използването на презервативи, въпреки че милиони хора в Африка умираха от СПИН, шокира много от критиците му. Централизъм, липса на колегиалност, съсредоточаване върху неговата личност на медийното внимание - тези упреци се чуват дори в някои близки до Ватикана среди. Други духовници считат Йоан-Павел II за нещо като „антихрист” заради организираните в Асизи срещи с други религии. (БГНЕС)</p>
<p>Утре ще бъде канонизиран и папа Йоан XXIII. Той е бил апостолически нунций у нас 9 години - от 1925 до 1934 година. Поради това у нас той е наричан Българския папа. Той е седял на Светия престол само 5 години – от 1958 до 1963 г., когато издъхва от рак на стомаха. Йоан ХХІІІ ще бъде обявен за светия, защото е извършил чудо, признато от Църквата. Благодарение на вярата си той успява за една нощ да изцери безнадеждно болна монахиня. Твърди се, че чудото е признато от лекари.</p>
