След 11 септември 2001г. светът обърна поглед към една неосветена тема – пътят за създаването на тероризма. Това е история, която връща лентата назад и търси първопричината в играта на великите сили, като проследява събитията, започвайки преди Втората световна война разказвайки през семейната история на Бин Ладен. Противопоставянето на цивилизации, религии, богати и бедни държави, зараждането на радикалния ислям през ХХ век и ролята на спецслужбите в тази кървава хроника. Втората част проследява историята на Осама бин Ладен и неговото семейство.
В своите реценции Андрей Фурсов и Кирил Фурсов представят две известни работи на американския аналитик, два пъти носител на „Пулицър“ журналиста Стив Кол, посветени на двайсетгодишната история на ислямизма и тесните му връзки със спецслужбите на САЩ, Пакистан и Саудитска Арабия. На фона на повърхностните, псевдосензационни писания за съвременния ислямизъм, книгата на Кол „Войната на призраци: тайната история на на ЦРУ, Афганистан и Бин Ладен от съветското нашествие до 10 септември 2001 година“ и „Бин Ладен: история на семейството и неговото състояние“ се отличава с дълбочина и точност на анализа, както изобилие от фактологичен материал.
http://glasove.com/svqt/53021-specslujbite-islqmizmyt-i-semejstvoto-na-bin-laden
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53489_MOLpoXTXxYHCfZLKHRFkRSXjMdsSk8.jpeg" style="height:174px; width:290px" /></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Планът бил измислен от дядото на Юсуф Халид – шейх Мухамад, познаващ Бин Ладен от антисъветския джихад в Афганистан. Осама дал двама пилоти саудитци – ветерани на джихада, в Босна и и двама доброволци в Йемен. Мухамад обучил членовете на групата как да живеят и да се придвижват в САЩ, как да ползват интернет, за да си запазват билети за самолета. Военният ръководител на „Ал Кайда“ Мухамад Атаф изпратил трима идващи от Хамбург обратно – да се учат за пилоти.</p>
<p> </p>
<p>Започвайки от септември 1999г. ЦРУ получило много сведения за това, че в края на годината Осама планирал 15 терористични атаки. През декември полицията в Йордания иззела 71 контейнера с азотна и сярна киселина. Арестуваните ислямисти признали, че са избрали за мишена хотел „Радисън“, в който на Нова година трябвало да отседнат много американски и израелски туристи. В Канада задържали алжиреца Ахмад Рисам, опитващ се да прекара взрив на летището в Лос Анджелис.</p>
<p> </p>
<p>„След преврата на генерал П. Мушараф в Пакистан директор на МВР станал неговият поддръжник Махмуд Ахмад. Той предложил да се дадат на ЦРУ двама арабски бойци, а Мушараф обявил, че обмисля пътуване в Кандахар, за да убеди Омар да предаде Бин Ладен. Обаче „това не било изход от пакистанската стратегия на джихада. Пакистанската армия отдавна разбрала, че може с лекота да набира точки сред американците, особено в ЦРУ и ФБР, разчитайки на относително немногочислени групи от терористи на „Ал Кайда“, които нямалии значениеза политиката на Пакистан в Кашмир или Афганистан.“</p>
<p> </p>
<p>На американците, както и преди, не им било ясно трябва ли да се конфронтират с „Талибан“ или да си сътрудничат. „В много отношения това било политическо късогледство, характерно за американската политика в Афганистан през 1988-1992г. Тогава, както и през 2000г., САЩ се отказали да се присъединят към крехкия съюз между Масуд и пуштуните-центристи.</p>
<p> </p>
<p>В резултат от този отказ в два случая била отстъпена територия на екстремистките клиенти на Пакистан – първо на Хекматияр, по-късно и на „Талибан“.</p>
<p>В президентската надпревара през 2000г. тероризмът почти не фигурирал. Вярно, като син на бивш директор на ЦРУ, Джордж Буш-младши за разлика от Клинтън придавал на това ведомство голямо значение.</p>
<p>Но все пак в първите сто дни в Белия дом К. Райс, Р. Чейни, Д. Рамсфелд и П. Вулфовиц съсредоточили вниманието си на противоракетната отбрана, на военната реформа, на Китай и Ирак.</p>
<p> </p>
<p>В началото на 2001г. Тенет за пръв път обявил терористичната заплаха от страна на Бин Ладен като първи приоритет в списъка със заплахите за националната сигурност на САЩ.</p>
<p> </p>
<p>През април Масуд се срещнал в Париж със сътрудника на ЦРУ Г. Шроен и предупредил за скорошни удари на терористи по САЩ и Европа. През май-юли Агенцията по национална безопасност на САЩ регистрирала 33 прихващания на информация за възможни атаки на „Ал Кайда“.</p>
<p> </p>
<p>Въпреки това всичките 19 участници в терористичните атака на 11 септември към средата на юли спокойно пристигнали в САЩ. Халид Шейх Мухамад координирал техните действия от Пакистан. Парите терористите получили от контактите на „Ал Кайда“ в Обединените арабски емирства.</p>
<p> </p>
<p>„След 1979г. Афганистан бил лаборатория за осъществяване на политически и военни сценарии, разработени в чужбина. Езикът и идеите, описващи афганистанските партии, армии и опълчения, бил роден от теоретиците на университетите и семинариите на Европа, САЩ, Кайро и Деобанда. Афганистанците воювали като „комунисти“ или „борци за свобода“. Те встъпили в армията на джихадистите, сражавайки се за въображаемия ислямски разум. Бидейки млада и слаба нация, Афганистан дал малко убедени националисти, които можели да предложат алтернатива и да определят бъдещето на Афганистан отвътре.</p>
<p> </p>
<p>Вместо това, за да си сътрудничат с тях, САЩ отблъсналисвоите съюзници Пакистан и Саудитска Арабия. В края на този път стоял септември 2001г.</p>
<p>„В 1990г. американската външна политика в Афганистан и Южна Азия доста често се определяла като безразличие, апатия, слепота, паралич и търговска алчност. Освен Масуд най-естествен съюзник против „Ал Кайда“ в региона била Индия, чиято демокрация и население също били заплашени с насилие от страна на радикалните ислямисти.</p>
<p> </p>
<p>В същото време обаче, когато американското правителство се опитвало да задълбочи връзките си с Ню Делхи, не му достигала креативност, знания за местните условия, търпение и настойчивост, за да се справят с индийския бодлив национализъм и сложната демократична политика...</p>
<p>САЩ нямали стратегия за сътрудничество с държави, където липсва демокрация, светско образование и икономическо развитие, които биха могли да осъществят в условията на мирното, но деморализирано мнозинство на населението на ислямския свят.</p>
<p> </p>
<p>Вместо това Вашингтон обичайно откърмял недемократични и корумпирани правителства на мюсюлмански страни, дори когато средните класи на тези страни заради несбъднатите надежди все повече търсели социални ценности и политически идеи в консервативните тълкувания на исляма. Така Америка сама улеснила работата на шпионите на „Ал Кайда“.</p>
<p> </p>
<p>В началото на септември 2001г. двама уж марокански журналисти с белгийски паспорти пристигнали да вземат интервю с Масуд. Всъщност това били агенти на „Ал Кайда“ и на 9 септември убили Масуд.</p>
<p>На 10 септември 2001г. Буш и неговият кабинет решили да отправят към Омар чрез посланика ултиматум: да предадат Бин Ладен или да се готвят за сериозни последствия.</p>
<p> </p>
<p>Само в случай на провал на ограничената тайна война администрацията на САЩ се канела да окаже на афганистанската опозиция сериозна помощ. Предполагало се, че осъществявянето на проекта ще отнеме около 3 години.</p>
<p>„Необичайната история на възхода на семейството на Бин Ладен в ХХ век е увлекателна дори там, където Осама изобщо отсъства. За много от Бин-Ладеновите поколения семейните връзки се оказали изменчиви и твърде усложнени. Историята насемейството е историята на модернизацията и властта в Саудитска Арабия, млада и небезопасна страна, в която семейството е по-важна единица в политическия живот от всичко друго.</p>
<p> </p>
<p>В средите на предприемачите семейството на Бин Ладен не било сред най-влиятелните семейства, но то десетилетия изграждало уникални партньорски отношения с управляващата династия в качеството си на официални изпълнители по ремонта на свещените градове Мека и Медина.</p>
<p> </p>
<p>* * *</p>
<p> </p>
<p>На границата на 19-и и 20-и век дядото на Осама – Авад бин Ладен от племето кенда в областта Хардрамаут в Йемен, спасявайки се от кредитори, напуснал родното село в дефилето на Ракия в съседното дефиле на Дуан. Той умрял млад, оставайки двама синове – Мухамад и Абдула.</p>
<p> </p>
<p>Много хардрамаути заминали за дълго на работа в чужбина; така постъпили и братята Бин Ладен. Мухамад заминал на работа в Етиопия, където ослепял, върнал се и заедно с Абдула (още юноша) заминал за Джида. Той работел като хамалин, после открил закусвалня, започнал да се оглежда към строителния отрасъл и през 1931г. основал малка компания.</p>
<p> </p>
<p>Скоро на Арабският полуостров започнали да се случват дълбоки политически и икономически промени, в центъра на които стоял нефтът и крал Абдул Азис ибн Сауд, който в 1932г. завършил обединението на Арабия.</p>
<p> </p>
<p>Американската компания Standard Oil Company of California платила на краля разрешение да разработва нефтеното находище. Консорциумът „Арамко“ започнал нефтодобив в Дахран. Тук пристигнал и Мухамад да си търси работа като строител, а скоро станал и началник на строителите. Пристигайки в Ел Рияд той предложил услугите си на предприемача Абдул Азис. След Втората световна война износът на нефт се вдигнал от 30 хиляди барела на ден на 476 хиляди през 1949г.</p>
<p> </p>
<p>По-късно Мухамад с брат си се върнали в Джида по призива на финансовия съветник на крал Абдула Сюлейман, който го извикал да строи новия кралски дворец.</p>
<p> </p>
<p>Числото и мащабите на инфраструктурните договори на Мухамад растели. Той се сдобил с жени и деца, сключвайки изгодни за бизнеса бракове и укрепвайки връзките си с управляващата династия.</p>
<p> </p>
<p>„С помощна на тези връзки Мухамад Бин Ладен се приспособил към системата на предприемачите, които американските и британските дипломати наричали корумпирани, но които саудитците, имащи от тях изгода, разглеждали като съвършено нормален вид предприемачи в страна, където цялата земя, всички природни богатсва и цялата власт принадлежали на кралското семейство.“</p>
<p> </p>
<p>През 1950г. кралят, желаейки да има собствен предприемач (предпочитал чужденец), назначил Мухамад за генерален директор по ремонта на свещените градове на исляма.</p>
<p> </p>
<p>Мухамад запазил позициите си и при приемника на Абдул Азис – крал Сауд (1953-1964) и Фейсал (1964-1975). „Бин Ладен и Фейсал се нуждаели един от друг. В кралството имало и други семейства на търговци, които натрупали опит в строителството и леката промишленост, но ако наследникът на престола искал да даде убедителен старт на програмата за национално развитие, той се нуждаел от натрупаното от Бин Ладен голямо количество строително оборудване, от неговата армия от полуквалифицирани и неквалифицирани работници и неизтребимия навик да чува ласкателното: „Да, ваше величество, това може да се направи.“</p>
<p> </p>
<p>В 1958г. сирийската жена на Мухамад му родила син Осама. Тя (както и много други жени) бързо получила развод, но Осама заедно с доведените си братя се смятал за пълноправен наследник на баща си. На всички тях Мухамад дал добро образование. В средата на 60-те години той имал повече от 20 синове, които живеели заедно с майките си на територия от Кайро до Джида.</p>
<p> </p>
<p>В 1967г. Мухамад загинал при катастрофа с личния си самолет. Неговата гибел довела до съмнения, че бизнес империята на Бин Ладенови ще рухне, но това не се случило. Наследниците съгласно ислямската право получили фиксиран процент от акциите на семейната компания. По различни оценки състоянието на Мухамад се равнявало на 100-150 милиона долара. Най-големият син Салим, получил образование в Лондон, заедно с шестима от братята си основали фирмата „Братя Бин Ладен“ и доказал, че е способен да управлява мащабни проекти. През 1970г. той се утвърдил като новия глава на семейството: раздавал парични обезщетения, приемал решения за мястото на обучение на по-малките братя, организирал семейни срещи. Животът на семейството минавал в Джида, Ливан и Европа. Много от синовете на Мухамад учили в елитното средно училище „Брумана“ до Бейрут и водели западняшки начин на живот.</p>
<p> </p>
<p>Животът на Осама вече в началото на 70-те години тръгнал по друг път. Давайки на майка му развод, Мухамад организирал нейното задомяване отново с администратор от средните нива на своята компания.</p>
<p> </p>
<p>Родствениците в Латакия помнят Осама като тихо и спокойно момче, което не общувало много с братовчедите си, обичал на плува, да ловува и да язди. За него баща му, както и за много от другите синове, бил далечна, но вдъхновяваща фигура. Осама вярвал, че баща му не седи на стола да командва, а сам работел в пустинята наравно със своите етнически разнообразни работници. Това станало стил на лидерство и за Осама.</p>
<p> </p>
<p>В 1968г. той постъпил в елитното частно училище „Ат-Тагр“ в Джида, където негов наставник бил ислямист от Сирия. След гибелта на Фейсал чрез племенника Салим той бързо установил връзки с принц Фейсал, който станал реалният управляващ при незаинтересувания към държавните дела крал Халид (1975-1982). „Подобно на мениджър по продажбите Салим препоръчвал на всеки от саудитските принцове някой от своите родни или доведени братя; задачата на всеки от семейство Бин Ладен била да влезе в лични отношения със „своя“ принц и да се сдобие с договор.“</p>
<p> </p>
<p>По време на нефтения бум през 70-те години семейство Бин Ладен вече било изразител на интересите на фамилията в Европа и САЩ. Салим изпълнявал тази роля превъзходно: владеел английски, бил енергичен, подвижен и се чувствал като у дома си и в Джида, и в Лондон. По-малките родни и доведени братя абсолютно признавали неговия авторитет.През 1979г. „Братя Бин Ладен“ имали повече от дузина парньорски компании или организирани заедно с чуждестранни фирми, включително строителни компании.</p>
<p> </p>
<p>Към края на 70-те Салим става председател на основаната от баща му компания и поема властта от съвета на настоятелите. „Организацията на Мухамад бин Ладен“ както и преди получавала значителна част от дохода на инфраструктурните и проектите на отбраната. След завършването на братята и сестрите на средните училища в Ливан, Египет и Джида Салим подкрепил много от тях да постъпят в американски колежи. Осама не заминал, изпълнен с изкушенията на Запада, а постъпил през 1976г. в университета на крал Абдул Азис в Джида, където изучавал мениджмънт.</p>
<p> </p>
<p>Едновременно с него продължил да изучава ислям. Осама бил в многочисленото семейство Бин Ладенови дяланият камък на религиозността. Неговото семейство – някои със скептична търпимост, други с явно възхищение – гледало на него като на изтъкнат млад проповедник.</p>
<p> </p>
<p>Както европейските знатни семейства от миналото смятали за естествено един или двама от синовете им да станат свещеници, а други да станат армейски офицери или придворни съветници, така семейство Бин Ладен не смятало за нередно, ако някои от синовете или дъщерите отговаряли на призивите на исляма.</p>
<p> </p>
<p>Ранните контакти на Осама с „Мюсюлмански братя“ означавали, че от самото начало неговото разбиране за исляма било свързано с идеите на политическия протест. И въпреки това няма свидетелство, че до 1979г. той е бил особено политизиран. На 17 години Осама се оженил за 14-годишната си братовчедка Наджве, която родила син Абдула. След завършването на университета той станал мениджър в своята компания в Мека.</p>
<p> </p>
<p>Когато в 1979г. ислямските терористи превзели Голямата джамия в Мека, Осама още не бил готов да ги подкрепи. Той още се опитвал да има всичко веднага: пари, жени, деца, престижна работа и религиозност.</p>
<p> </p>
<p>Инвазията на СССР в Афганистан била възприета погрешно от администрацията на Картър като начало на завземането на нефтените находища на Персийския залив. Обаче сътрудничеството на САЩ и Саудитска Арабия в Афганистан не трябвало да е твърде явно, защото Фахд рискувал да разгневи своите ислямисти.</p>
<p> </p>
<p>И тук Бин Ладен станал нужен. Салим имал своите връзки на афганистанската граница и вече през ноември 1980г. той отлетял за Карачи. Тогава завършило и първото пътуване на Осама в Пакистан.</p>
<p> </p>
<p>През 1984г. Осама за първи път посетил Афганистан. Тази година компанията на Бин Ладен предоставила инженерен персонал за нуждите на афганистанската война.</p>
<p> </p>
<p>На един сирийски журналист Осама признал, че има чувство за вина за това, че толкова дълго е избягвал да бъде на първата линия. Много години той ще повтаря тези думи и в същото време ще се изхитри да избегне мъченичеството. Неговата доброволческа дейност в Пешавар оставала неразривно свързана с неговото семейство и бизнес стратегия.</p>
<p> </p>
<p>Доведеният брат на Салим – Яслам, завършил университет в Южна Калифорния и се върнал в Джида, където докарал компютри и открил първия в Саудитска Арабия фондов пазар.</p>
<p> </p>
<p>В началото на 80-те той станал лидер в семейството в търговията с акции, инвестиции в недвижими имоти и използването на офшорни компании на Карибите, в Централна Америка и Европа.</p>
<p> </p>
<p>Към края на 1983г. SICO държала акции за повече от 10 милиона долара, а годишният й оборот достигнал почти 200 милиона. Яслам развил контакти и с инвестиционни банки на Уолстрийт.</p>
<p> </p>
<p>„Около средата на 80-те години 24 от братята на бин Ладен, които били собственици на акции в основната семейна компания напомняли на блок от законодатели от една от политическите партии: обединявали ги професионални интереси и често действали в една цел, но принадлежали към две отчетливи крила – либерално и консервативно. Вляво се намирал безспорният лидер Салим, а също така Аслам и няколко други от братята, които предпочитали да пътуват в Европа и Бейрут. Осама и Махруз били представители на ревностното религиозно крило на семейството. Между тях, водейки повече традиционен, умерен арабски начин на живот, стояли четирима правещи кариера братя с образование на светски инженери – Бакр, Галиб, Омар и Яхия.“</p>
<p> </p>
<p>В 1986г. Осама окончателно направил своя избор в полза на ислямистка дейност и се преместил със семейството си в Пешавар. По негова молба Салим организирал покупка от Южна Америка на базука и боеприпаси за АК-47, китайско производство.</p>
<p> </p>
<p>В Афганистан Осама оборудвал тренировъчен лагер, където до края на годината обучил около 50 бойци. Членовете на семейството изпратили на Осама строително оборудване. Офисът на Бин Ладен в Кайро заради поддръжката на саудитското министерство на вътрешните работи издействал визи за египетските ислямисти, пътуващи в Афганистан.</p>
<p> </p>
<p>Компаниите на Бин Ладенови сключили договори за строителство в Пешавар на болници и други обекти на ислямистки благотворителни организации.</p>
<p> </p>
<p>Само веднъж Осама написал положително мнение за ролята на САЩ в афганистанската война; повечето му коментари акцентирали върху двуличието на американците.</p>
<p> </p>
<p>Въпреки това тиловата работа на Осама по пакистанската граница се пресичала от програми и потоци долари от ЦРУ. Семейството продължавало бизнеса си в страната и чужбина, в частност в Тексас. Връзките на партньора на Салим – Дж. Бата, със семейството на Буш и други водещи фигури в Републиканската партия в този щат раждат въпроси за мащабните отношения на Салим с тези политици. Салим – чрез Бата, саудитския банкер Халид бин Махфуз и саудитското правителство – можели да се смятат за ex officio член на нефтения и политически истаблишмънт в Хюстън.</p>
<p> </p>
<p>В 1988г. Салим загинал след катастрофа с малък самолет в САЩ. Новият глава на семейството станал неговият роден брат Бакр, за което способствала централната му роля в Мека и Медина и професионалната му квалификация.</p>
<p> </p>
<p>Женевските споразумения за извеждането на съветския контингент от Афганистан донякъде лишили Осама от смисъл на съществуване – войната се превръщала от справедливо въстание в пропаст на граждански конфликт.</p>
<p> </p>
<p>Август 1988г. в Пешавар на среща на ислямисти се родила „Ал Кайда“ (база –араб.). „Неопределеността, присъстваща при раждането на „Ал Кайда“ – чувството, че тя се явявала организацията, но че нейните граници били размити и преминавали в по-широко движение – ще се съхрани през годините, доколкото тя била основополагаща за мирогледа на самия Осама. По неговия замисъл „Ал Кайда“ била всичко друго, но не и съобщество на вярващи в исляма. През следващите години Осама направил три незаменими приноса за „Ал Кайда“.</p>
<p> </p>
<p>Всички те произтичали от неговия опит като член на семейство Бин Ладен: акцент на разнообразието и включването на всички, увереност в паричните и административни дела и влечение към технологиите на глобалната интеграция. Възможно е тези силни страни на Осама, наследени от семейството, да са се оказали за потенциала на „Ал Кайда“ по-важни, отколкото лежащите в нейната основа ислямска идеология, която си поделяли всички войнстващи групировки.</p>
<p> </p>
<p>Амбициите, енергичността, природният талант и дарбата да управлява хора направили Мухамад бин Ладен богат. Префасонирани през Салим, тези черти стали характерни за светския му живот с една изключителна креативност и финансов успех. В бъдеще префасонирани още веднъж в Осама през призмата на ислямския радикализъм, те отново доказали своята способност за въздействие.“</p>
<p> </p>
<p>В 1989г. малко преди гибелта на Азам Осама със семейството си се върнал в родината. Той продължил с медийните си проекти, представял си се като автор на сценирии и производител на джихад.</p>
<p> </p>
<p>След идването на Бакр Осама събрал 8 млн. долара налични и станал акционер на нови партньорства, в това число „Компания на Мухамад бин Ладен“ и и Saudi Bin Laden Group (SBG). Разследването на комисията за 11 септември показало, че между 1970г. и 1994г. Осама във вид на заплати и дивиденти получил около 24 милиона долара.</p>
<p> </p>
<p>Когато американците през 1990г. се настанили в Саудитска Арабия, за да воюват в Ирак, Осама бил сред тези, които се възмутили от пребиваването на немюсюлмански войски на ислямска земя.</p>
<p> </p>
<p>Той все още бил лоялен към Саудитска Арабия и предложил услугите си на бойците. Въпреки това настойчивите му жалби да не се вярва на САЩ и продължаването на тяхната подривна ислямистка дейност в Йемен довели до охлаждане на отношенията с династията.</p>
<p> </p>
<p>На 1 май 1991 г. Осама напуснал родината като човек, който не намира смисъл за себе си в нея. Демонстрирайки упоритост, но без ясен план за действие, той отишъл в Хартум.</p>
<p> </p>
<p>Влиянието на ислямистите в правителството на Судан и бедността на страната му позволили да се разгърне тук като като спонсор на международна партизанска война и бизнесмен (както направили и други полунезависими братя в чужбина – Яслам в Швейцария и Халид в Египет).</p>
<p> </p>
<p>Семейството молило Осама да се върне, но напразно. В Судан той купил използван американски самолет и плащал за поддържането му на няколкостотин арабски муджахидини и работници от ферма, специализирани в отглеждането на слънчоглед.</p>
<p> </p>
<p>През 1993г. след взрива в Световния търговски център в Ню Йорк журналистите започнали да пишат за предполагаема финансова помощ от Осама за международните бойци. За саудитското управляващо семейство това внимание превърнало Осама от вътрешен във външнополитически проблем.</p>
<p> </p>
<p>През месец май същата година ислямистите организирали група в Ер Рияд, за да се продължи реформата на политическата система. Правителството отговорило с репресии и мишена станал в това число и Осама. Бакр вероятно под влияние на правителството направил така, че да лиши брата от акции на семейната компания.</p>
<p> </p>
<p>Февруари 1994г. семейството за пръв път публично осъдило Осама в медиите, а през април министерството на вътрешните работи го лишило и от поданство. Осама се присъединил към опозицията на саудитския режим, държейки се като човек, който няма какво да губи.</p>
<p> </p>
<p>Към 1994г. Осама тайно изпраща група бойци, контрабандисти на оръжие и оранизатори на джихад в Сомалия, Кения, Йемен, Босна, Египет, Либия и Таджикистан.</p>
<p> </p>
<p>Негов главен помощник в борбата със саудитския режим станал роденият в Кувейт Халид ал Фаваз, търговец на автомобили в Найроби. Юли 1994г. по инициатива на Осама в Лондон бил учреден Комитет на съвета за реформи, който бил за ликвидиране на всички видове неислямски правителства.</p>
<p> </p>
<p>Осама написал в Хартум дълго есе, което Ал Фаваз разпространявал в Лондон по факса. Суданският опит на Осама като бизнесмен бил сходен на опита на неговия брат Халил в Лос Анджелис: грандиозните схеми не му се удали.</p>
<p> </p>
<p>Наставниците го използвали за своите интереси, а работниците пропилели десетки хиляди долари. За 4-5 години Осама загубил не по-малко от 15 млн. долара. Една от жените му Ум Али не понесла тежкия живот и поискала развод. Най-големият син юношата Абдула настоявал за връщане в Саудитска Арабия и получил работа в семейното предприятие. Майката на Осама както и преди го навестявала, но за големите му братя в Джида той бил бездомник. Нищо не плашело семейството повече от перспективата да загуби богатството си.</p>
<p> </p>
<p>В средата на 90-те години Бакр подписал редица изгодни договори с „Дженерал електрик“ за строителство в Саудитска Арабия на електростанции. Този и подобни контакти дали възможност на Бин Ладенови да се разграничат от Осама и да укрепят връзките си с американски и британски елити.</p>
<p> </p>
<p>Фирми на семейството продавали дрехи в Ковънт Гардън, Кайро и Бейрут, произвеждали телевизионни програми и реклами във фотолабораторията в Джида, лицензирали интелектуална собственост в Дубай и т.н.</p>
<p> </p>
<p>През 1995г. Бин Ладенови инвестирали не по-малко от 2 млн. долара в американската „Група Карлайл“. Май 1996г. на Осама му се наложило да напусне Судан. Правителството искало международна легитимност, а САЩ дали да се разбере, че това няма да стане, докато там действа Осама. Той заминал за афганистанския Джалалабад. Изселването му от Судан убедило Осама, че неговите врагове са саудитите – марионетки на Вашингтон.</p>
<p> </p>
<p>Скоро той завързал добри отношения с молла Омар и заедно с голямото си семейство се преместил в Кандахар. Загубвайки личното си състояние, семейните дивиденти и имущество в Судан, означавало, че за привличането на спонсори и доброволци му трябвал силен медиен профил.</p>
<p> </p>
<p>В 1997-1998г. Осама дал в Афганистан редица интервюта и се присъединил към египетската групировка начело с Зауахири. На 23 февруари 1998г. те обявили за създаването на „Международен ислямски фронт за джихад срещу евреите и кръстоносците“.</p>
<p> </p>
<p>Когато през август 1998г. станали взривовете в посолството на САЩ в Кения и Танзания, „Осама използвал своя спътников телефон чрез позвъняване през Индийския океан да удари по американски мишени с помощта на дистанционно управление.</p>
<p> </p>
<p>Това било нещо ново в глобалния тероризъм, свързано с инстинктите му и опита на член на семейство Бин Ладен: както и доведените му братя Осама инвестирал в сателитен телефон във Вашингтон, и така използвал същата технология за нападението на посолствата на Вашингтон по света.</p>
<p> </p>
<p>Ответната ракетна атака мигновено вдигнала световния престиж на Осама. Признали го за достоен за военно внимание най-могъщите политически лидери на планетата.</p>
<p> </p>
<p>Същия август благодарение на телевизионни пресконференции във Вашингтон името на Бин Ладен станало известно на масовата аудитория, която никога до този момент не го била чувала.</p>
<p> </p>
<p>ЦРУ и ФБР събирали сведения за Осама и неговите роднини. Провели се срещи на техни агенти с Бакр и други от братята. Те уверявали, че отдавна са скъсали с Осама. Особено трудно за американските следователи било да се изяснят връзките между саудитските благотворителни организации, ислямистките мрежи и членовете на семейство Бин Ладенови.</p>
<p> </p>
<p>Американското разследване за състоянието на Осама показало, че той не е толкова богат, както се смятало, и че е загубил не собствени пари, а средствата за благотворителност на организации, спонсори и мисионерски мрежи.</p>
<p> </p>
<p>Докато живял в Афганистан, той похарчил 20 млн. долара по времето, когато държал лагери за обучение на бойци за покупка на оръжие, заплати и субсидии за семействата на доброволците; за операции извън Афганистан отишли още 10 млн. долара.</p>
<p> </p>
<p>Към края на 90-те години Бакр постигнал не малки успехи, оглавявайки бизнес империя. SBG и „Организацията на Мухамад“ станали работодатели на хиляди хора, а интересите на строителните им договори включвали летища в Кайро и Куала Лумпур, хотел „Grand Hyatt“ в Аман. Вярно, договорите на семейството продължавали да зависят от волята на Сауд, и Бакр скачал почтително да отваря вратата дори на невръстния принц.</p>
<p> </p>
<p>След взривовете в Африка братята на Бин Ладен активно търсели нови връзки сред елита на Европа и Америка. Така в 2000г. саудитският принц Халид представил Бакр на уелския принц, а бившият президент на САЩ Джордж Буш-старши в 1998г. посетил Саудитска Арабия в качеството си на член на управата на „Група Карлайл“ и благодарил на Бин Ладен за гостоприемството.</p>
<p> </p>
<p>В 2000г. Бакр изразил намерение да пожертва 1 млн. долара за центъра на Картър за борба с рака. Въпреки това след 1998г. в САЩ братята Бин Ладенови се стараели да избягват вниманието на обществеността.</p>
<p> </p>
<p>След терористичния акт на 11 септември „внезапната популярност на Осама сред редовите саудитци двойно усложнила положението на семейство Бин Ладен: позор и глупава слава ли донесло всичко това на арабския народ или израснали нови герои?</p>
<p> </p>
<p>Бакр се извинил пред американците за терористичния акт и предложил на държавните органи на САЩ сътрудничество. Разследването на ФБР и швейцарската полиция не открили причастност на семейството към финансирането на тероризма. Наистина, американските университети и корпорации прекратили или преустановили сътрудничеството със семейството.</p>
<p> </p>
<p>Държавата, в която Бин Ладенови възстановили бизнеса си, бил Египет. Към края на 2005г. станало ясно, че те не само ще преживеят Осама, но и ще процъфтят както никога досега. Саудитците както и преди се нуждаели от техните делови качества.</p>
<p> </p>
<p>През 2005г. Яхия бин Ладен очаквал, че броят на работниците във фирмата на семейството ще нараснат през следващите 10 години от 35 до 75 хиляди души.</p>
<p> </p>
<p>Осама имал през 2002г. най-малко 23 деца, повечето от които до 11 септември живеели заедно с него в Афганистан. Част от синовете му останали с него, а другите се върнали в Саудитска Арабия, където можели да ползват с преимущество принадлежащото на семейството. Най-големият син на Осама – Абдула, имал търговски център в Джида. На 14 декември 2001г. Осама написал в град Тора-Бора завещание, в което призовавал жените си да водят самопожертвователен живот, а от децата си поискал прошка за пренебрегването на бащинските задължения заради джихада. </p>
<p> </p>
<p>След няколко месеца обаче самоувереността му се възвърнала. Към 2003г. Осама възстановил достъпа си до сателитна телевизия и интернет и бил щастлив, че Америка затънала в „тресавището“ на Ирак. След 2001г. „Ал Кайда“ бързо се приспособила към загубата на физическо убежище в Афганистан, използвайки интензивно интернет за обучение, тактическа комуникация и проповеди.</p>
<p> </p>
<p>Гледайки американски и британски телевизионни програми, Усама все едно гледал в ласкателно огледало: медиите го изобразявали като един от най-могъщите политически фигури на света.</p>
<p> </p>
<p>„Това бил Осама в късните години на своето изгнание: човек, който не се съобразявал с нищо, живеел постоянно на границата на смъртта и който отчитайки краткото време, което му остава, бил загрижен единствено от това как ще го запомнят.</p>
<p> </p>
<p>Той е живял вероятно на запад от Пакистан, където на практика няма правителствени власти. Историята на други бежанци на територията на пущуните навежда на мисълта, че Осама, рано или късно, може да стане жертва на предателство на някого от тези, които са му предоставили убежище.</p>
<p>Останалото е известно...</p>
<p>Превод: Рени Нешкова</p>
<p> </p>
<p>Първата част на текста можете да прочетете тук:</p>
<p><a href="http://glasove.com/komentari/53021-specslujbite-islqmizmyt-i-semejstvoto-na-bin-laden">http://glasove.com/komentari/53021-specslujbite-islqmizmyt-i-semejstvoto-na-bin-laden</a></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>