- 10 Sep 2020
- 74
- 35
"Ако направя “Белене”, ще умра спокоен"
Бойко Борисов
Трагедията в Япония и взривовете в ядрената централа във Фукушима биха могли да спасят България от една от най-мащабните далавери в най-новата ни история. Става дума за далаверата със строежа на руския геополитически проект АЕЦ "Белене", който корумпира немалко български политици, да не кажа цели правителства и институции. Въпреки доказаната икономическа неизгодност на този проект, "Белене" бе размразен и лансиран от няколко правителства поред.
<p>Най-напред правителството на Иван Костов го изтупа от социалистическия нафталин и го върна към живот не къде да е, а в залата на Народното събрание, в която преди повече от десет години тогавашният министър на икономиката Петър Жотев изнесе доклад пред депутатите за икономическата целесъобразност на втората ядрена централа.</p>
<p>Малко след като дойде на власт, следващият премиер Симеон Сакскобургготски най-изненадващо обяви строежа на "Белене", въпреки че така и не стана ясна процедурата, по която неговото правителство стигна до вземането на това решение. Паралелно с изпълнителната власт, президентът Първанов положи всички усилия за реализирането на АЕЦ "Белене" и още няколко руски енергийни проекта. На моменти той дори излизаше от рамката на конституционните си правомощия и си позволяваше да води директни преговори с руснаците, сякаш е глава на изпълнителната власт. Разбира се, управлението на тройната коалиция, доминирано от социалистите, подкрепи с две ръце руската инвазия, а парите, дадени за "гьола", както го нарече преди година премиерът Борисов, се увеличиха на стотици милиони левове.</p>
<p>Въпреки че в началото се правеше на бабаит и пускаше иронични забележки по адрес на проекта и дори заплашваше предишните с прокурор, неопитният политик Борисов омекна още след първата среща с руския премиер Путин, който само за няколко месеца успя да го "убеди", че без "Белене" сме за никъде. Последният безумен коментар, който чух от Борисов по темата, бе, че ако няма "Белене", цената на тока в България ще скочи около 18 пъти (каквото и да означава това!). Разбира се, че тук не става въпрос за смяна на убежденията, а за пари. От гледна точка на националния ни интерес разговорите за "Белене" трябваше да бъдат прекратени веднага след като ГЕРБ, които претендират за дясна партия и член на ЕНП, дойдоха на власт.</p>
<p>Тук няма да изброявам всички аргументи, които вече са отбелязвани многократно, ще спомена само изключителната неяснота върху крайната цена на АЕЦ "Белене". В началото Овчаров и Първанов ни уверяваха, че тя ще бъде между 3 и 4 млрд. евро, независими експерти изчислиха, че няма да е под 8 милиарда, а в последната година тази цена надскочи 10 млрд. евро. В желанието си да изглежда като равностоен партньор в преговорите, Борисов се "запъна", че няма да даде повече от 5 млрд. евро. "Твърдата" му позиция обаче напомня по-скоро за театрална поза на имитиращ неотстъпчивост и твърдост държавник. Нека да повторя, ако Борисов искаше да защити държавния интерес, щеше да прекрати този проект веднага щом взе властта. Стигна се дотам, че днес неговият министър Трайчо Трайков се противопоставя по-твърдо и по-последователно на безумните искания на руснаците, а осведомени източници от Министерския съвет твърдят, че това може да му струва главата.</p>
<p>Изглежда, че Борисов играе изцяло за руската страна, а доказателство за това е следният, укрит от медиите, факт – активен участник в преговорите с "Росатом" и Сергей Кириенко е близкият както до премиера, така и до президента бизнесмен Валентин Златев. Наши източници твърдят, че той е придружавал заместник-министъра на икономиката Марий Косев по време на последното му посещение в Москва преди няколко седмици, а така също е бил неизменно до Борисов по време на последната високопоставена руска делегация, която си тръгна оттук с подписан меморандум. Източниците ни споменават, че премиерът е бил изключително раздразнен от изявленията на Трайков в подкрепа на американски енергийни проекти и дори го е извикал, за да му се кара след лансирането на идеята за нов реактор в АЕЦ "Козлодуй".</p>
<p>До миналата седмица нещата изглеждаха почти предрешени, защото до края на март България трябваше да подпише Протокол №12, с който на практика се дава зелена светлина за продължението на проекта, но за него, забележете, все още нямаме подписан договор. От политическа гледна точка това щеше да е изключително трудно за отиграване от страна на Борисов, който трябваше да прави сложни пируети, за да защити незащитима позиция. Както вече казах обаче, трагедията в Япония преобърна коренно нещата и днес премиерът и цялото правителство имат железни аргументи да се откажат веднъж завинаги от този воденичен камък. Те имат, разбира се, и формални основания, след като европейските бюрократи най-после се усетиха, че трябва да имат по-консолидирана и ясна позиция по отношение на енергийната сигурност и дори поискаха преразглеждане на проекта АЕЦ "Белене". Друг е въпросът какво ще стане с раздадените пари за работа, която няма да бъде свършена докрай, но това не е наш проблем, а на онези, които са ги взели.</p>
<p>Във всеки случай Борисов наистина има златен шанс да излезе начисто от тази заплетена ситуация, в която до голяма степен се постави сам. Спомням си с каква насмешка Овчаров, Първанов и сие посрещаха железните аргументи на експерта Георги Касчиев, който още преди пет години говореше не само за нерентабилността на "Белене", но и за опасността той да бъде осъществен върху силно сеизмична зона. Тогава, а и до съвсем скоро всички твърдяха, че ядрените централи са един от най-безопасните начини за добиване на електроенергия. Случилото се в Япония сложи край на тази илюзия. Жалкото за нас обаче е, че ако изобщо си вземем поука и променим решението си за този проект, то ще е не защото ни го е продиктувал разумът, а защото сме се сблъскали очи в очи с хилядите отнети човешки животи и трагедията, пред която е изправена Япония. Разбира се, българските политици винаги могат да ни изненадат и дори след инцидента в Япония да продължат да вършат безобразия в енергетиката. Уточнявам това, защото последните ми изречения прозвучаха някак особено пожелателно. С този коментар искам да кажа, че да се работи за "Белене" след Фукушима не е нищо друго освен национално предателство. Всъщност то е било такова и преди трагедията в Япония, разликата е, че днес повече хора имат възможност да осъзнаят този факт.<br /><em></em></p>
<p><em>Коментарът е публикуван във в. "Галерия"</em></p>
