Сараевският рубикон

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50030_W12EMUAbS0lestBuM9PD5cWKd4fgB7.jpg" style="height:266px; width:515px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>След Балканските войни Сърбия е обзета от мащабна националистическа еуфория. Страната е сразила Османската империя, а след това и България, удвоила е своята територия и смята, че е въпрос на време да се разправи и със своя омразен северозападен съсед. Все повече се правят исторически аналогии с Пиемонт и Прусия и се налага идеята, че Белград час по-скоро трябва да се отдаде на своята историческа мисия &ndash; да обедини южното славянство около себе си. Националистическият порив, достигащ до истерия, е подет най-вече от военните среди, които се чувстват окрилени от извоюваните военни победи. И постепенно започват да изместват политическото ръководство, което според тях действа нерешително, та дори страхливо.</p> <p>В основата на тази &bdquo;хунта в сянка&rdquo; стои организацията &bdquo;Черна ръка&rdquo;, ръководена от шефа на сръбското военно разузнаване полк. Драгутин Дмитриевич-Апис. Това е човекът, решил, че австро-унгарският ерцхерцог трябва да бъде ликвидиран. Не защото Франц Фердинанд е враг на южните славяни, а напротив &ndash; поради идеите му да превърне дуалистичната монархия в триалистична, като й добави славянска компонента. Евентуалната поява на това ново квазидържавно формирование би застрашила сериозно реализацията на сръбските хегемонистични планове. Защото с голяма доза увереност e можело да се предположи, че за хърватите и словенците е по-примамливо да живеят в една централноевропейска общност, където имат гарантирана национална и политическа идентичност, отколкото да станат обикновена провинция в рамките на бъдещата Велика Сърбия.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50030_h2EnGtEVNZCCkzJyW0lh9c8sAi6Fej.jpg" style="height:520px; width:361px" /></p> <p><em>Полковник Драгутин Димитриевич-Апис</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Така отстраняването на австро-унгарския престолонаследник не просто премахва задаващата се опасност, но и дава възможност за реализация на въжделенията на организацията &bdquo;Черна ръка&rdquo;, чието официално название е &bdquo;Единство или смърт&rdquo;. Безспорно убийството на Франц Фердинанд би поставило на изпитание устоите на двуединната монархия, а също така би предизвикало остра международна криза. В това отношение трябва да се признае, че организаторите предизвикват събития, чиито последствия надхвърлят многократно собствените им очаквания и чиито жертви стават самите те.</p> <p>За изпълнител на замисляния атентат е избрана младежката националистическа организация &bdquo;Млада Босна&rdquo;, чийто член се явява и Гаврило Принцип. Младежът е роден и живее в Босна, но след участието си в една антиправителствена демонстрация е изключен от училище и се премества от Сараево в Белград, за да продължи образованието си. Там попада във вихъра на националната сръбска екзалтация по повод на Балканските войни. Поради възрастта си, а и поради слабата си физика той не е приет да служи нито в армията, нито в паравоенните формирования. Това само усилва стремежа му да се докаже, да бъде съпричастен към великото дело на своята нация &ndash; да се обедини южното славянство около трона на Карагеоргевичите.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50030_tN6F69PMqmmOVBSebFRZ2thMzLi5et.jpg" style="height:489px; width:454px" /></p> <p><em>Тримата заговорници &ndash; Грабец, Чубринович и Принцип</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Неговите психологически черти, съчетани със заболяване от туберкулоза, го правят идеалния инструмент за извършване на терористичен акт. След като той и още двама негови другари са снабдени с револвери, бомби и отрова (за да не попаднат живи в ръцете на полицията) от хората на Апис, те са вкарани нелегално в Босна около месец преди визитата на Франц Фердинанд в областта.</p> <p>Самото пребиваване на австро-унгарския принц в Босна е донякъде предизвикателно. Военните маневри в областта, които той ръководи, се провеждат в момент, в който се отбелязва сръбският Видовдан &ndash; годишнината от битката на Косово поле през 1389 г., когато кралството им претърпява поражение от османците в една битка, превърнала се в крайъгълен камък на сръбския епос. Пребиваването на коронованата особа се възприема от сръбските националисти като посегателство както спрямо историческата им памет, така и по отношение на политическите им амбиции.</p> <p>Босненската администрация се опитва всячески да рекламира предстоящата визита, за да се демонстрира уважението и дори обичта, с която се ползва ерцхерцогът в наскоро анексираната област. Решено е да има минимална охрана, високите гости са настанени в открити коли и техният маршрут и програмата на посещенията им са предварително оповестени. Сигналите, които са постъпили, за подготвяното убийство са напълно игнорирани.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50030_yRTe0saCWQ0f2ram3y8SzwcRLL5adn.jpg" style="height:174px; width:290px" /></p> <p><em>Франц Фердинанд се среща с представителите на различните конфесии в Сараево</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Това позволява на заговорниците да съставят своя план за действие. Междувременно към тримата прехвърлени от Сърбия се присъединяват още четирима, завербувани на местна почва. И на 28 юни те заемат своите места.</p> <p>На пръв поглед Сараево възприема с ентусиазъм визитата на ерцхерцог Франц Фердинанд. Десетки хиляди хора излизат на улиците да го посрещнат, над града се носи камбанен звън, настроението е повече от приповдигнато и нищо не предвещава трагедията, която ще се разрази. Самата съдба сякаш дава на два пъти шанс на бъдещите жертви да избягат от своята участ. Първият от заговорниците най-вероятно се изплашва и под предлог, че до него бил застанал полицай, не предприема нищо срещу движещия се кортеж. Вторият конспиратор, Неделко Чубринович, е доста по-решителен, но не много точен. Хвърлената от него граната отскача от колата на престолонаследника и се взривява на земята, наранявайки екипажа на следващия ескорт и мирни граждани. В настъпилата суматоха атентаторът поглъща отрова и за по-сигурно скача от крайбрежната улица в река Миляцка. За негово съжаление нито отровата е достатъчно силна, нито реката е достатъчно пълноводна. Той е хванат от мирни граждани и предаден на полицията.</p> <p>Франц Фердинанд бързо излиза от шока и решава да не прекъсва посещението си. Той стига до кметството, приема поздравленията от различни делегации и решава да посети ранените от покушението, които са настанени в местната болница. Кортежът отново потегля по градските улици, но шофьорът на първата кола обърква пътя и колите спират, за да поемат по нов маршрут. Маневрата се извършва само на метри от третия атентатор, Гаврило Принцип, който след провала на Чубринович безцелно се шляе из сараевските улици. Младият сърбин решава незабавно да се възползва от така неочаквано предоставилия му се шанс. Без да се замисля, вади револвера, затичва се към колата на ерцхерцога и отправя три фатални (изключително фатални) изстрела. Принцип също се опитва, но не успява да сложи край на живота си, практически веднага е хванат и линчуван от разгневената тълпа така здраво, че сетне се налага да му бъде ампутирана едната ръка.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50030_XjZfTgKKBwSuSrbLIuHjDAq1jH7lcV.jpg" style="height:295px; width:257px" /></p> <p><em>Атентатът</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="line-height:1.6em">След по-малко от час Франц Фердинанд и съпругата му са мъртви. Но тяхната чисто човешка трагедия се оказва идеална, за да провокира така жадуваната от Австро-Унгария война срещу Сърбия. По-удобен повод едва ли може да бъде намерен. И няма никакво значение, че формално Принцип е хабсбургски поданик. Важно е, че поклонник на великосръбския шовинизъм е посегнал на австро-унгарската държавност. За военната партия във Виена проблемът е не отделният извършител, а идеите, които са го мотивирали за деянието му. Те трябва да бъдат елиминирани. В това е убеден и германският кайзер Вилхелм II, който смята, че смъртта на човека, с когото само преди две седмици са чертаели политически планове в Конопище, трябва да получи своето удовлетворение. А какво би било по-подходящо от един австро-унгарски военен триумф срещу сърбите.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="line-height:1.6em"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50030_lSpLokh1DuKQniwfiMVnszXDL46oUB.jpg" style="height:392px; width:470px" /></span></p> <p><em><span style="line-height:1.6em">Арестуването на Принцип</span></em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Самото сръбско правителство чрез посланика си във Виена отправя предупреждение, че се готви покушение срещу Франц Фердинанд по време на босненската му обиколка.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>