- 10 Sep 2020
- 152
- 20
Внезапното оттегляне на номинацията на Илиян Михов за вицепремиерския пост предизвиква точно толкова въпроси, колкото и нейното обявяване. И в двата случая отговорите ни бяха спестени от управляващите, както и от медиите, а това със сигурност е знак за по-дълбоки процеси, които протичат във властта и които трябва да бъдат скрити за широката публика. До онзи ден ни обясняваха, че Илиян Михов е агент 007, който ще спаси българската икономика, а днес ни свеждат за информация неговата оставка. Бил се обидил, не бил разбран и сам пожелал да се оттегли.
<p>И друг път съм си мислел, че публичният живот в България много прилича на комикс, в който героите са ярко изразени, а събитията маркирани. Комиксите се правят за развлечение, а авторите им разчитат на примитивна публика. <strong>Колкото и да е лошо дереджето ни обаче, ще трябва да обърнем внимание на факта, че в рамките на десет дни един човек беше номиниран за вицепремиер без обосновани и огласени мотиви, а след това бе изтеглен – пак без обяснения.</strong></p>
<p>Ще илюстрирам усещането за абсурд със следния пример. Когато беше номиниран за поста вицепремиер, г-н Михов не намери за необходимо да дойде в България, за да изложи своите икономически, пък бих казал, и политически възгледи. Това би било естествено за човек, който се кани да заеме един от най-важните постове в изпълнителната власт. Той не направи това, а даде няколко интервюта от Сингапур, пълни с общи приказки, от които се разбра, че заради ангажименти с лекции неговото назначаване ще почака до пролетта.</p>
<p><strong>Най-изненадващо Михов долетя до София, за да ни обясни през ефира на bTV новините и "Панорама", че замразява номинацията си, което на практика означава, че се оттегля.</strong> Друг е въпросът дали той се оттегли, или Борисов го е "оттеглил", някакъв римейк на казуса с Румяна Желева. Лично за мен мотивите за неговото оттегляне не прозвучаха особено убедително. Не бил разбран, бил изтълкуван погрешно, около негови теоретични възгледи се създало напрежение, което можело да дискредитира управлението, и т.н. <strong></strong></p>
<p><strong>Тези неща звучат несериозно по няколко причини. </strong></p>
<p>Не е сериозно бъдещ вицепремиер да се отказва от поста си, преди същинската битка да е започнала, заради няколко подмятания в медиите, които, забележете, идват не от страна на опозицията, а от страна на лидерите на Синята коалиция, подкрепящи това управление. <strong>Ако Михов наистина се е уплашил от съображенията на Костов сега, то означава, че въобще не е подходящ за работата, за която бе номиниран, защото всекидневно ще се сблъсква с подобни атаки и проблеми, умножени по сто.</strong> Ако този човек беше толкова слабохарактерен и такъв пораженец, за какъвто искаше да ни се представи, не би бил това, което е. Завършил престижни световни университети и преподавател в такива. Ако бягаше от всяка реплика, подхвърлена по адрес на негово мнение, щеше да стигне най-много до "Социалната педагогика" на СУ, образованието, което, между другото, има Румяна Желева.</p>
<p>Искам да кажа, че така представената ни оставка на Михов не изглежда сериозно. <strong>По-скоро предполагам, че премиерът сам го е призовал да се оттегли и по тази причина бе разигран театърът с пристигането на проф. Михов и подробните му разяснения в родните медии през миналия уикенд.</strong> Забележете, че това стана в деня, в който Борисов отиде на посещение в чужбина, за да не му се налага да обяснява внезапните промени. По подобен начин се измъкна и от конфуза с Румяна Желева, натоварвайки партийното ръководство на ГЕРБ да обяви оставката й, която самият той няколко часа по-късно не беше приел.<strong> Сега ни се предлага същото представление, чиято цел е да запази непоклатим образа на премиера, който очевидно се събужда на един акъл и си ляга с друг. </strong>Лошото е, че Борисов е изключително активен и веднага привежда хрумванията си в действия, от което произтича невъобразим хаос в цялата държава.</p>
<p>Тук бих изразил учудването си към хора като Илиян Михов, чийто задграничен успех би трябвало да говори за известна доза себеуважение. <strong>Как могат дотам да се самоунижават, че да се съгласят да ги командва Бойко Борисов.</strong> Какъв Принстън, каква Франция, какъв INSEAD, какъв Бернанке, каква макроикономика, щом си готов да те строява Борисов... Вярно е, че той се води за формален премиер, но поведението му по-скоро напомня за фатмашките години от школата за запасни офицери.</p>
<p><strong>Струва ми се, че зад оставката на Михов се крият по-дълбоки мотиви, за които би трябвало да се замислим. </strong>Кандидатурата на Михов наруши баланса в управлението, наклонявайки везните прекалено в полза на кръга "Капитал". Това най-добре усети Иван Костов, който реагира и най-професионално като политик. Атакува Михов, но всъщност атакува задкулисните играчи, без да назове имената им. <strong>В едно кратко интервю за 10 минути Костов очерта много просто схемата, която стана ясна и на най-обикновените от обикновените зрители.</strong></p>
<p>Позовавайки се на няколко оскъдни изявления от страна на Михов, Командирът талантливо обрисува едно мрачно бъдеще, в което няколко богати кредитни милионери тържествуват, защото дълговете им са се стопили, за сметка на спестяванията на обикновените трудови хора, изядени от инфлацията.</p>
<p><strong>Изглежда, че Костов напипа нещо, защото реакцията бе моментална. Борисов си даде сметка, че може да бъде употребен в изключително опасната игра на кръга "Капитал", като в същото време си спечели един силен противник в лицето на Костов.</strong> Бойко предпочете да успокои топката – да се освободи от протежето на Иван Кръстев, без публично да признава победата на Командира. Тук само ще вметна една забележка по отношение на лъжливите мотиви, които самият Илиян Михов, а и няколко дирижирани медии ни подхвърлиха в последните дни. Бил станал жертва на неразбиране, търсили му сметка за стари теоретични разработки. Ако произнесени някога думи бяха критерий в българската политика, от последната не би останал и помен. Костов до вчера разправяше, че Борисов е мутра, Борисов наричаше Костов Гаргамел, БСП превземаше властта преди изборите в 2005 г. с обещанието за разкрития по аферата с магистрала "Тракия" и незаконно върнатите царски имоти, самият цар стана републикански партиен лидер и се прегърна с бившите комунисти, за да управлява, така че думите на един професор от Сингапур, относно теоретичните му разбирания за валутния борд не биха били сериозна пречка за неговата политическа реализация, ако само това беше проблемът. Щях да забравя – да не говорим за изцепките на Дянков и Божидар Димитров, които, ако бяха съдени със строгостта, приложена към Михов, днес нямаше да има правителство.</p>
<p><strong>От друга страна, публично Костов и Мартин Димитров не излязоха победители от този сблъсък. Приличат на завистливи, мрънкащи ревнивци, които са извадени от играта и злословят по адрес на всеки, който играе вместо тях.</strong> За мен интересното е друго. Докога Бойко Борисов ще успява да балансира с маниера на Живков между всички интереси, които се блъскат ежедневно и чакат от него да вземе страна. Все пак Живков управляваше в режим на диктатура и балансът на принципа на тоягата и моркова можеше да се проточи до безкрай. <strong>Днес тази игра се играе далеч по-сложно, а Борисов не само че няма зад гърба си Съветската армия, но не разполага дори и с пълно мнозинство в парламента, което го прави лесна мишена.</strong> И ако едва на шестия месец на главата му скочиха Кръстев, Костов и Прокопиев, а кабинетът претърпя ремонт, то какво ли можем да очакваме в близките три години и половина, когато отгоре му тепърва ще скачат Васил Божков, Гриша Ганчев, Тодор Батков и т.н., а претенции за еманципация ще се получат както от Волен Сидеров, така и от вътрешнопартийната опозиция, която неизбежно ще се роди в ГЕРБ. Не ми се мисли! Да му мисли Борисов.</p>
