- 10 Sep 2020
- 70
- 8
Протестите в Румъния продължават вече седмица. Кадрите от миналата неделя с горящи автомобили, блокирани булеварди, изпочупени витрини, брутално биещи полицаи и бягащи от сълзотворния газ граждани привлякоха вниманието на международната общественост. Напомнят на протестите в Атина от миналата година. Недоволството на населението отдавна тлееше заради правителствената политика за икономии, която ще доведе до допълнително орязване на и без това намалелите приходи и ще отвори още повече ножицата между малобройните новобогаташи и останалата част от населението.
<p>Чашата на търпението преля заради лансирания от управляващите нов закон за здравеопазването, който доведе до пряк сблъсък между президента Басеску и заместник държавния секретар в здравното министерство д-р Раед Арафат, последван от неговата оставка. Поводът за излизането на улицата е симптоматичен – румънците изтърпяха орязване на заплатите, увеличение на данъците, на пенсионната възраст, но се противопоставиха на саморазправата на политиците със символа на професионализма и безкористната всеотдайност, какъвто е Арафат, радващ се отдавна на тяхната дълбока симпатия и уважение.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Кой е Раед Арафат?</strong></p>
<p>Роден в Сирия, израсъл в Палестина, доктор Раед Арафат завършва медицина в Клуж през 1989 г. и специализира анестезия и интензивна терапия в Търгу Муреш. След това инвестира цялата си енергия и всичките си пари в изграждането на ултрамодерна система за спешна медицинска помощ – Мобилната служба за спешни случаи, реанимация и спасителни екипи (SMURD). Години наред той и неговите чудесни колеги работят на доброволни начала, без да получават заплата.</p>
<p>Доктор Арафат е твърде скромен, признава едва след журналистически „натиск”, че осем години са работили с негови лични пари, наследени от баща му. „Трудно ми е да обясня защо. Това е. Всъщност няма значение защо, просто исках да го направя и не съжалявам. Намерих хора, болници и организации от осем държави, които ни помогнаха”, обяснява лекарят, „в Търгу Муреш също получих подкрепа, защото разбраха добре за какво става дума, а на национално ниво се включиха пожарникарите. Единственият проблем, който имахме, беше с Министерството на здравеопазването и със синдикатите.” Синдикатът в Спешната помощ приема инициативата на Арафат като конкуренция, въпреки че службата не е частна, а публична и се осъществява под формата на сътрудничество между пожарната и общинската болница. Системата, която лекарят създава, не е национална, всеки окръг, пожелал такава структура, си я прави самостоятелно, като единственото свързващо звено са пожарникарите, които са централизирана служба. Арафат съзнава, че тогава мнозина са го мислели за луд, но е убеден, че междувременно отношението към него се е променило. Това са цитати от по-старо интервю на д-р Арафат, който впрочем рядко общува с медиите поради скромността си и всеотдайността, с която се отнася към лекарския си дълг.</p>
<p>Така или иначе, със закон от април 2006 г. SMURD е учредена като държавна служба към Главния инспекторат за извънредни ситуации, пряко подчинен на Министерството на администрацията и вътрешните работи (МАВР). Не е юридическо лице, няма собствен бюджет и функционира наред с държавните и частните служби за спешни случаи. В SMURD работят три вида персонал – медици, пожарникари и пилоти. Финансира се от бюджета на Министерството на здравеопазването (МЗ), на МАВР и от дарители и спонсори. Някои от екипите на SMURD получават заплатите си от местните власти.</p>
<p><strong>Защо един лекар се превърна в народен герой?</strong></p>
<p>Лаконичният отговор на този въпрос е, защото не е политик. По-изчерпателният е, защото румънското здравеопазване е опасно за живота. Румъния изразходва за здравеопазване 3,6% от БВП – по-малко от която и да било друга страна в ЕС, а заради тежката рецесия, тези разходи ще продължат да намаляват. За последните 20 години в Румъния са се сменили 19 здравни министри. Средната продължителност, през която всеки един от тях е заемал поста, е около 8 месеца – колкото да се разработи някаква стратегия за реформи и следващият да я оплюе и да започне от нулата. Болниците са потънали в дългове, не могат да си набавят дори елементарни лекарства. Млад лекар получава около 400 долара месечно, но сега поради мерките за икономии се предвижда заплатите на всички в здравната система да бъдат орязани с 25%. От 2007 г. близо 5000 лекари, т.е. един на десет, са заминали да работят в Западна Европа, където печелят десет пъти повече.</p>
<p>Хроничният недостиг на пари и специалисти поставя пациентите в риск. Само един пример. Деветгодишният Кристиан е заведен от родителите си в болницата в Слатина със счупена ръка. Четири дни по-късно той умира от остра инфекция. Заразен е в болницата. Баща му казва, че лекарите изобщо не са обърнали внимание на детето. „Ако имахме пари да платим на ръка, щяха да го спасят”. Смъртта на Кристиан показва колко е болно румънското здравеопазване.</p>
<p>На фона на тази отчайваща обща картина SMURD е единствената добре функционираща служба в системата. Именно предложението за нейното реформиране и частично приватизиране в новия проектозакон за здравето предизвика противопоставянето на д-р Арафат. Въпреки че от ЕС и от МВФ посъветваха изрично да не се пипа SMURD, Басеску се заинати и публично обиди „бащата” на румънската Спешна помощ. Лекарят се видя принуден да напусне поста си на заместник държавен секретар в здравното министерство. Това отпуши недоволството на населението.</p>
<p><strong>"Червеите" въстанаха</strong></p>
<p>Ден след първия протест Басеску отстъпи и накара премиера да оттегли проектозакона и да събере екип, който да разработи нов. Депутат от управляващата партия нарече демонстрантите „червеи”. Отговорът на „червеите” беше „оставка” и „предсрочни избори”. От опозиционния Социаллиберален съюз, образуван пред година от социалдемократите, националлибералите и консерваторите, доволно потриха ръце. Опитаха „да си присвоят” народния герой д-р Арафат. Не успяха. Опитаха да окуражат протестиращите с декларации за подкрепа и да ги привлекат в своята част на политическото игрище. Удариха на камък. „Червеите” отвърнаха с категоричност: „Вече не искаме партии”, „Ние мразим партиите”, „Всички сте маскари”.</p>
<p>Поведението на политиците доведе до засилване на протестната върна, която обхвана цялата страна. В края на седмицата имаше погроми в столицата, предизвикани най-вече от промъкнали се сред демонстрантите футболни ултраси. Това беше шансът на политиците да компрометират протестите. Хората обаче не се разколебаха и в понеделник излязоха още по-масово на улицата. С многобройни контролно-пропусквателни пунктове полицаите предотвратиха нанасянето на нови щети. Демонстрантите обаче радикализираха исканията си. Здравеопазването и подкрепата за д-р Арафат отстъпиха пред исканията за оставка на президента и правителството и за предсрочни избори.</p>
<p>Управляващите направиха сериозен компромис във вторник с надеждата, че ще успокоят уличните страсти. След няколко телефонни разговора и срещи на първите държавни мъже с д-р Арафат, той обяви, че причината, поради която е напуснал поста си, а именно проектозакона за здравеопазването, вече е оттеглен, и той ще се върне в здравното министерство, за да се включи в екипа за разработване на нов закон. Някои побързаха да го обвинят в предателство към протестиращите в негова подкрепа и в съглашателство с президента. Лекарят помоли решението му да не се политизира. Безспорно обаче ореолът на д-р Арафат като символ на гражданския протест се пропука, защото той заигра по свирката на политиците. Затова и отстъплението на управляващите не постигна нищо. Вечерта във вторник отново около 10 000 души излязоха на улицата в 62 населени места в страната. На следващия ден протестите продължиха.<br />Междувременно опозиционният Социаллиберален съюз призова правителството да подаде оставка и да бъдат насрочени предсрочни избори. В сряда управляващата коалиция начело с премиера Емил Бок се срещна с лидерите на опозицията. Целта беше да обсъдят тежката ситуация в страната и да стигнат до компромисно решение как да предотвратят политическата криза. От опозицията не отстъпиха от исканията си, Бок обаче остана непреклонен, че съдбата на правителството ще се реши от парламента.</p>
<p>В крайна сметка другата седмица ще има извънредно заседание на парламента, за да се анализира кое е най-доброто за Румъния в момента. Какво ще се случи предстои да видим, но не трябва да се пропуска, че управляващите имат ясно мнозинство.</p>
<p><strong>Възможните ходове на политиците</strong></p>
<p>Премиерът не смята за разумно в този кризисен от всякаква гледна точка момент да подава оставка. За да хвърли прах в очите би могъл да смени някои спорни министри, които впрочем хич не са малко. Бок може да бъде „натиснат” да се оттегли единствено от президента. А се чуват гласове, че Басеску възнамерява да го направи. Ако това се случи, той ще свика партиите в президентството за консултации по сформиране на нов кабинет. Разбира се, отново под собствения му патронаж.</p>
<p>По отношение на искането на опозицията за предсрочни избори, твърди се, че при консенсус между политическите сили те могат да бъдат проведени още в края на март. От Социаллибералния съюз са убедени, че изразяват мнението на мнозинството от протестиращите и очакват тяхната подкрепа. Призивът за оставка на правителството, политическо споразумение между управляващи и опозиция, предсрочни избори и правителство на технократи обаче е стара до болка позната песен, която обикновено не носи успешни резултати. Всъщност, опозиционните партии, макар и обединени преди година в съюз, са твърде слаби и нямат на какво да разчитат, за да легитимират по категоричен начин искането за предсрочни избори като своя инициатива.</p>
<p>(Опитът днес, четвъртък, да направят толкова многолюден митинг в столицата, че да засенчат спонтанните граждански протести, го доказва. Митингът се провежда в момента. Трите партии със структури и ресурси, които претендират за властта, са събрали около 7000 свои привърженици, дошли с автобуси на площада край Триумфалната арка. Не звучи обнадеждаващо...)</p>
<p>Редовните парламентарни избори са в края на ноември тази година. Според Конституцията процедурите по организиране на предсрочни избори могат да започнат едва след 90 дни, като датата за провеждането им може да бъде насрочена едва още три месеца по-късно, сиреч през септември. Зали си струва да се правят предсрочни избори 2 месеца преди редновните? Тук се добавя още един проблем. През тази година трябва да има и редовни избори за местна власт. Управляващата коалиция поиска изборите за парламент и за местна власт да бъдат проведени в един ден. Точно преди Коледната ваканция парламентът след бурни дебати гласува закона, предвиждащ едновременно гласуване за парламент и местно управление. Опозицията обжалва закона пред Конституционния съд, който в сряда за втори път отложи взимането на решение по казуса. Ситуацията е твърде сложна и съдиите явно не искат точно сега отново да дадат повод за обвинението, че са инструмент в ръцете на управляващите.</p>
<p>Колкото до основното искане на протестиращите граждани президентът Басеску да подаде оставка, само ще припомня неговото изявление, че могат да очакват оставката му, ако на улицата излязат 5 милиона души с това искане– толкова, колкото са го избрали през 2009 г. А за суспендиране на държавния глава няма какво да говорим. Тази идея отдавна се върти в главите на опозиционните лидери, но те нямат ресурса да прокарат такова решение в парламента. Пък дори и да успеят, след това Конституционният съд трябва да го потвърди, което е малко вероятно. Още по-нереалистично е да се мисли и за провеждане на референдум по въпроса.</p>
<p><strong>Силна ли е „улицата”?</strong></p>
<p>Логично е да се попита дали протестиращите граждани могат да променят действията на политиците в своя полза, дали с уличен натиск могат да ги накарат да пренебрегнат лични и партийни интереси и да предприемат наистина мерки, които ще извадят страната от кризата. Сякаш обаче има страх от подобни въпроси, защото отговорите не са оптимистични. Анализатори твърдят, че протестите в този „формат” няма да доведат доникъде, тъй като демонстрантите са малко като численост и зад тях не стои никой – няма партия, няма синдикати, няма кой да ги поведе. Така е.</p>
<p>Гледах часове наред пряко предаваните по интернет протести през последните дни. Липсваха оратори, автентични лидери сред гражданите, които да структурират исканията и да формулират каузи и идеи. Хората са недоволни от условията на живот и излизат на улицата спонтанно, без да са организирани от някакъв център.</p>
<p>Направих и друго доста тревожно наблюдение. Оставяйки настрана набезите на футболните ултраси, по площадите на Румъния през цялото време протестираха стотици добре облечени възрастни хора и младежи. Изглеждаха възпитани, образовани, интелигентни, но използваха страшно неприлични думи, цинични и обидни квалификации по адрес на президента Траян Басеску и членовете на правителството. Най-масово се скандираше „Оставка” и „Долу Басеску”, но съвсем не липсваха викове с пълни гърла, че президентът заслужава съдбата на Чаушеску. В Букурещ се видя как протестиращите носеха празен ковчег и погребален кръст с надпис „Басеску = Чаущеску”, а в един по-малък град дълго размахваха пред телевизионните камери „отрязаната” глава на президента, набучена на кол.</p>
<p>Вербалната агресия и дълбоката омраза, демонстрирани не от хулигани от крайните квартали, чиято единствена цел беше да се сбият с полицията, а – пак повтарям – от прилично и интелигентно изглеждащи хора показа ясно докъде е стигнал обществено-политическият дебат в Румъния. Дори за страна, в която стандартът на живот драстично е паднал заради суровите мерки за икономии на правителството, такова гражданско поведение е прекалено. Вярно е, че агресивността им се дължи в голяма степен на начина, по който през последните години се държи президентът. Той не демонстрира грижа за населението, а когато обяснява, че трябва да се намалят пенсиите и заплатите, сякаш казва: „Вие сте си виновни за това, което ви се случва”.</p>
<p>Езикът на Басеску наистина мина всякакви граници на приличието. Той сипе публично обиди по адрес на всички, от пенсионерите през прокурорите и журналистите, та до крал Михай, когото неотдавна нарече „слуга на руснаците”, и д-р Раед Арафат, „врага на частното здравеопазване”. От друга страна, изразът „диктатурата на Басеску” не е измислен от протестиращите. Те са го чули от политически анализатори по телевизията и са го прочели в журналистически материали. Именно онези, които трябва да формират общественото мнение и да защитават нормите на публичното говорене, си позволяват арогантен език, който съвсем естествено се поема и от протестиращите. След като в телевизионно студио известен журналист може да каже, че президентът е „Великият мастурбатор, който постоянно мастурбира пред огледалото на властта”, какво да се очаква от недоволните румънци на улицата?! Каквото повикало, такова се обадило. Без това да звучи като оправдание.</p>
<p>И все пак, въпреки тези тъжни констатации, гражданският натиск не трябва да спира. За да има ефект обаче, той обаче трябва да мине отвъд лозунгите „Долу” и „Оставка”.</p>
<p>В началото на протестите имаше коментатори, които окуражено заговориха за събуждането на гражданското общество, за „новата революция”. Добрата новина е, че хората излязоха да изразят недоволството си, че не се отказват след толкова дни стоене на студа. Надежда има. (Виж снимката по-горе!) Но смисълът на една „нова революция” не може да бъде просто поредната смяна на управляващите, още по-малко екзотичното искане за разпускане на партиите.</p>
<p>Глупаво е очакването да се появи Deus ex machina, който да спаси нацията. Самите румънци трябва да поемат съдбата на страната си в свои ръце и да излъчат новите си лидери, за да променят системата. Както каза вчера един известен режисьор на площада: „Докато търсим само един-единствен виновен за бедите ни, никога няма да намерим решение на проблемите си.” Време е да заговори гласът на разума, който да заглуши безпомощните крясъци на омразата и отрицанието.</p>
