Румъния със скована икономика и бунтове срещу антикризисните мерки

<p><strong>Мисленето, че трябва да се режат доходите само на другите, но не и твоите, е един от<br /></strong></p> <p><strong>парадоксите на румънските антикризисни мерки</strong></p> <p>Откакто Румъния започна преговори с МВФ за спасителен заем от 20 млрд. евро и от нея бе поискано рязане на разходи, самото правителство почна да действа като мащеха. Без ясен план и без обосновани сметки то реши, че трябва да започне първо от майчинските, пенсиите и стипендиите, които бяха замразени на нивото от миналата година. Това беше представено като едно от условията за получаване на първите траншове от заема.</p> <p>В средата на тази година правителството посегна и на ваучерите за храна, които са част от заплатите. Те са освободени от данъци и в кризата много работодатели ги ползват, за да облекчат разходите си за работната ръка. Но от 1 юли правителството реши да ги обложи с 25%. Със същата ставка бяха обложени и всички приходи от лихви по банковите депозити.</p> <p>В средата на годината се увеличи и данъкът за собствениците на повече от един недвижим имот. Собствениците на допълнителен имот извън основното жилище плащат за него с 65% по-висок данък. Ако човек има още едно жилище, плаща за него със 150% повече, а с 300% повече - за всяко следващо.</p> <p>Но върхът на всичко бе решението на правителството малко преди лятната ваканция тази година да намали пенсиите с 15%. Тъй като Конституционният съд на Румъния отхвърли решението, президентът Траян Бъсеску поиска публично правителството да въведе 16% данък върху пенсиите и останалите социални плащания, с което шокира не само пенсионерите, но и икономистите. Все пак пенсиите по същество са удържан в миналото данък върху доходите от труд и няма как да се третират като нещо, което може да се обложи още веднъж.</p> <p>И макар че облагането на пенсиите засега си остава в сферата на намеренията, поне последва дебат, в който лъснаха много истини за пенсионната система на Румъния. Много румънци с учудване разбраха, че в страната им, в която средната пенсия се води, че е 85 евро месечно, има и пенсии от по 1800-2000 евро, които се получават от някои бивши съдии и прокурори. В Румъния няма таван върху пенсиите. Има подозрение, че информацията за супервисоките пенсии е изтекла целенасочено в печата и провокираното обществено мнение подкрепи Бъсеску за данъка върху пенсиите. Особено когато стана ясно, че около 50 хил. румънци получават пенсии над 1000 евро месечно.</p> <p><strong>Все пак мярката, за която се твърди, че нанася най-непоправимите вреди на икономиката, е<br /></strong></p> <p><strong>вдигането на ДДС от 19 на 24%,</strong></p> <p>което се случи на 1 юли т.г. Притиснат от международните финансови институции, кабинетът на Емил Бок предприе тази мярка, без изобщо да се трогне от заплахите на чужди инвеститори, че ще се преместят другаде заради вдигането на налога. Обяснението на бившия вече финансов министър Себастиан Владеску бе, че това е най-лесно събираемият налог и той най-бързо би могъл да потуши дефицита в бюджета. До момента няма официално потвърждение това да се е случило, а и мнозина смятат, че по същество антикризисните мерки на правителството са почнали не от мисълта как да се съживи икономиката, а как временно да се закърпят нещата. Т.е. отзад напред.</p> <p>Условието Румъния да получи шестия транш от МВФ е да свие дефицита в бюджета до 6.8% от БВП, което при БВП от 114 млрд. евро прави около 7.75 млрд. евро. И тъй като опитите това да се постигне по пътя на рязане на пенсии и социални плащания не сполучиха, най-после тази есен кабинетът "Бок" почна да реже и заплатите на държавните служители.</p> <p>Първоначално бяха съкратени повече от 2500 работни места в различни правителствени агенции. Според изчисленията на румънския всекидневник "Зиарул финанчар" 3 млрд. евро годишно може да спести държавата само ако съкрати 50% от чиновниците в определени административни области. Както и в България най-харчещо се оказа Министерството на вътрешните работи, което има цели 1.4 млрд.евро годишен бюджет само за заплати тази година, което е двойно повече, отколкото бе отпуснато през 2009 г. за възнагражденията на лекари, учители и университетски преподаватели, взети заедно.</p> <p>Последвалото намаление на заплатите с 25% е безспорно крута мярка</p> <p>и естествено Румъния е залята от вълна от стачки. Недоволството от реформите вече доведе до оставките на шестима министри, което е другият парадокс на антикризисните мерки. Изглежда, че точно министрите, които дръзват да направят нещо съществено, почти мигновено се прощават с постовете си. Освен финансовия министър, който трябваше хем да реже разходи, хем да увеличава данъци, оставка се принуди да подаде и министърът на социалната политика Михай Сейтан, който започна пенсионна реформа, изисквана от МВФ. Въпреки лоялността си към премиера бившият министър на транспорта и инфраструктурата Раду Берчану също не можа да опази министерското кресло, след като му потърсиха сметка защо не е довършил нито един голям инфраструктурен проект. Намерен бе повод да бъде отстранен и вътрешният министър Василе Блага, както и министрите на земеделието и на еврофондовете.</p> <p>Много анализатори в Румъния и чужбина обаче смятат, че рязането на разходи като единствена мярка не е достатъчно. Като цяло то потиска потреблението, а без него никой не дава надежда, че икономиката може да тръгне нагоре. Макар че през второто тримесечие на тази година румънската икономика най-после отбеляза лек ръст, планираният в бюджета за 2010 г. ръст от 0.8% може и да не се случи. А излизане от рецесията - още по-малко.</p> <p>И тъй като заради шестия транш на МВФ трябва да се дадат обнадеждаващи прогнози за раздвижване на икономиката, румънското правителство лансира идеята, че все пак ще намалява данъци. Последните дебати са дали размерът на плоския данък да не се намали от 22% на 16%, социалните осигуровки да се понижат от 44% на 41%, а минималната заплата да се увеличи от 600 на 700 леи (от 140 евро на 165 евро). Именно тези показатели правителството разчита да представи на МВФ по време на поредната визита в очакване на шестия транш.</p> <p>Той трябва да е на стойност около 900 млн. евро. Досега Румъния получи близо 10.7 млрд. евро от МВФ, 2.5 млрд. евро от ЕС и 300 млн. евро от Световната банка. Програмата за финансова помощ на Румъния е подкрепена принципно от МВФ с 13.6 млрд. евро, от Европейската комисия с 5 млрд. евро и от Световната банка с 1 млрд. евро.</p> <p>Текстът е публикуван във <a href="../../www.segabg.com" title="/www.segabg.com">в. "Сега"</a></p>