Румен Христов – президент. Как ли пък не!

<p>Победителите се знаят предварително, но всички хвърлят изключителни усилия да разиграват театъра на демокрацията. Последният пример на държавно ниво бе с избора на председател на Софийския градски съд. Още от януари се знаеше, че приятелката на Цветан Цветанов Владимира Янева ще спечели този пост, макар да няма компетенции за него. Въпреки това обаче ВСС проведе избор, на който дори бе имитиран балотаж, така че &quot;правилната&quot; кандидатура да бъде избрана по &quot;демократичен&quot; начин. </p> <p>Предварителните избори на Синята коалиция преминаха в същия дух на контролирана &quot;демокрация&quot;. Още преди месеци беше ясно, че Костов няма интерес към президентските избори, тъй като познава много добре възможностите не само на партията си, но и на Синята коалиция, че за него няма никакъв смисъл да се втурва в битка, която ще изгуби за пореден път, след което за пореден път ще му се налага да обяснява защо не си подава оставката. Той отлично знае, че има сили за няколко общински съветници в София и съвсем правилно насочи усилията си натам. Прошко Прошков няма шанс да отиде дори на балотаж и по всяка вероятност ще се бори за трето място. Като водач на листата с общински съветници, обаче ще вкара няколко души, което е реално постижима цел за тъмносините. Този вариант дори беше договорен без конкретни имена между лидерите на Синята коалиция, които нямаха никакво намерение да минават през предварителни избори. Именно той щеше да бъде разигран, ако от СДС бяха издигнали Надежда Михайлова за кандидат-президент – тогава от ДСБ просто щяха да я подкрепят и да издигнат своя кандидатура за кмет на София. Внезапното издигане на Румен Христов обаче усложни нещата и се наложи тъмносините да играят театър, за да не ядосат и без това изпосталелия си твърд електорат. </p> <p>Тук ще вметна само няколко думи за едно дълбоко противоречие, което отбелязах и в друг коментар. Става дума за противоречивата позиция на ДСБ спрямо политика Румен Христов. Когато последният беше кандидат за председател на СДС, тъмносините хора на Костов, самият Костов и приближени до тях политолози и медии разправяха наляво и надясно, че той е троянският кон на ДПС в СДС и че негова победа за председател на синята партия означава едно към едно победа на Доган. Днес тези хора приемат с широки усмивки и задоволство кандидатурата на същия този човек за президент на България. Не само че не виждат в негово лице заплаха от страна на Ахмед Доган, ами обявяват, че са единни зад неговата кандидатура и упорито ще работят за нея. Това е разбираемо дотолкова, доколкото никой в СДС и в ДСБ не си въобрязава, че Румен Христов има дори и минимален шанс за балотаж. Преди три години обаче Костов и ДСБ отчаяно се нуждаеха от свой човек начело на СДС, за да могат да направят спасителната Синя коалиция и да прескочат непосилната за ДСБ 4-процентова бариера за влизане в парламента. Днес това не стои на дневен ред и заради това тъмносините обявяват единодушната си подкрепа за своя довчерашен враг. Нищо повече от проява на долнопробно лицемерие. </p> <p>Интересен е и въпросът защо СДС се спряха на Румен Христов, чието име широкият избирател едва ли ще запомни до датата на изборите. По всяка вероятност наистина е имало разговори с ДПС, твърде е възможно Мартин Димитров да се опитва по този начин да се освободи от един от големите си вътрешнопартийни опоненти, а е възможно и позиционирането на Христов в една по-сложна игрова политическа схема, на която ще се спра малко по-долу. Важното е, че тези избори бяха абсолютно безполезни и на практика няма да постигнат нито една от целите, които си поставиха лидерите на Синята коалиция.</p> <p>Да започнем най-напред с идеята за демократичност. Двамата кандидати за президент, както и кандидатурата на Владимир Кисьов за столичен кмет, бяха спуснати от ръководните органи на двете партии. В СДС – от Националния съвет, който гласува предложението на Мартин Димитров, а в ДСБ – лично от Иван Костов. Това е първата подмяна на демократичния вот. Не членовете и симпатизантите на двете партии издигнаха свои кандидати, а бяха принудени да гласуват за наложени такива. Както обикновено става в България, избира се между лошо и по-малко лошо. До известна степен изключение в това отношение прави кандидатурата на Прошко Прошков, която мина през предварителен избор в ДСБ, но с нищожните 900 гласа за територията на цяла София. Искам да кажа, че ако избирателите имаха възможност сами да издигат кандидатури, едва ли точно тези щяха да са имената на предни позиции. </p> <p>Организацията на самите предварителни избори, създадена в последния момент, тъй като СДС и ДСБ загубиха доста време да се пазарят за датата, също дискредитира тяхната демократичност. Какво значи &quot;отворени&quot; избори и откъде накъде кандидатът на БСП за столичен кмет ще има право да гласува за кандидата на десницата. В този смисъл трябваше да има някаква възможност за цедка – предварителна регистрация или документ за фактическо членство или статут на симпатизант – за да бъде този вот автентично син. Разбира се, тук идва и огромният проблем с ромските гласове, който дискредитира тотално и двете партии. Стана ясно, че и СДС, и ДСБ са купили ромски гласове за предварителните си избори. Какво остава тогава за пазаруването на големите избори, за което иначе и двете партии се упражняват в публично морализаторстване. Унизително е за членовете и на двете формации да се ползват от услугите на цигани, а опитите на ДСБ да прехвърли цялата вина за това върху СДС са жалки. Точно във Варненско познавам много добре районите, в които ДСБ купуват цигански гласове още от парламентарните избори през 2005 г. </p> <p>Странен е и фактът, че двете формации много се гордеят с избирателната активност от около 60 хиляди души, която всъщност е нищожна в контекста на истинските избори. Разбира се, все още има много неизвестни около тази активност, тъй като не знаем точния брой на подадените ромски гласове и контролираните преливания от страна на ДСП, ГЕРБ и други партии, които са очевидни и които именно направиха възможен нелепия факт Румен Христов да е кандидатът на старата десница за президент. Да кажем, че истински сините гласове, подадени на тези избори, са около 50–60 хиляди. От тях по-голямата част е концентрирана в София, а за страната остават около 20–30 хиляди гласа. Това, забележете, са ядрата на две партии, които уж работят в единомислие и единодействие, а се мразят помежду си. Става дума за приблизително 30 хиляди избиратели на ДСБ и 30 хиляди на СДС, което е нищожна подкрепа. Няколко месеца след учредяването си преди години само ДСБ имаше 20 хиляди членове и симпатизанти, които бяха регистрирани, а за Гаврийски през 2005 г. бяха подадени около 70 хиляди костовистки гласове в София. Предварителните избори са най-важното нещо в живота на една партия и ако тя не съумее да мобилизира твърдия си електорат, това означава, че е неспособна за нещо друго. В този смисъл гласовете, подадени както за ДСБ, така и за СДС, са нищожни, защото лишават от представителност, а оттук и от легитимация двете политически партии. Те могат да виреят единствено в симбиоза и в брак по сметка въпреки взаимната си ненавист, което бездруго правят. Тяхната цел не е спечалването на избори, а оцеляването в парламента и присъствието им на местно ниво в някои общини. Това е най-голямата подмяна, която се случва и чрез тези избори, защото и Мартин Димитров, и Иван Костов лъжат своите избиратели, че се борят за големи цели в политиката. В крайна сметка се борят просто за властта, каквато всъщност е и реалната цел на всяка политическа партия. Работата е там, че ако избирателите им са наясно с истинските им цели и намерения, ще спрат да ги подкрепят, защото прескачането на 4-процентовата бариера не може да бъде мотивация за нито един&nbsp; гласоподавател. Още по-малко гласоподавател на политическа сила, която е печелила пълно мнозинство с над два и половина милиона гласа. </p> <p>Лично аз не виждам как някой член на ДСБ или симпатизант на Костов ще отиде да пусне бюлетина за Румен Христов. Той обаче може да се окаже брънка от една по-сложна схема, която на пръв поглед може да звучи фантастично, но не е лишена от здрава логика. Както вече писахме, един от вероятните кандидат-президенти на ГЕРБ е Петър Стоянов. Този слух обикаля кулоарите на властта от доста време, а тези дни бе потвърден от много сериозен източник, затова си струва да бъде обмислен като възможност. В българската политика са се случвали далеч по-налудничави и изненадващи неща. Кандидатурата на Стоянов е идеална за Борисов, защото ще го освободи от двойна тежест – необходимостта на всяка цена да се кандидатира лично, за да спечели, и негативите от загуба на тяснопартиен кандидат от ГЕРБ. Кандидатурата на Стоянов е силно персонализирана и може да бъде обяснена и популяризирана по много прост начин – той е бил успешен президент на България, олицетворява реформаторските години, приет е добре на Запад и най-вече това е кандидатура, зад която могат да се обединят всички партии и членове на ЕНП. Освен това Стоянов мрази Костов, както и Костов мрази Стоянов, което прави бившия президент идеален партньор за Борисов, който се страхува от Командира и не желае да го допуска прекалено близо до себе си и до властта. Ако Стоянов спечели, това ще бъде отчетено като успех за ГЕРБ в общия контекст на някакъв десноцентристки, проевропейски и прочие вот. Ако пък загуби, ще загуби само той. Не трябва да се забравя, че отношенията между Бойко Борисов и Петър Стоянов винаги са били добри и че това е вариант, който би бил одобрен и от чуждите посолства, за които вече знаем от публикуваните грами на &quot;Уикилийкс&quot;, че са основен фактор във формирането на българската политика. Към това трябва да добавим, че властта разполага с всички основни медии, които могат да помогнат образът на бившия президент да бъде изтупан от нафталина и да бъде напълнен с ново, актуално за момента съдържание. За СДС няма да е проблем тогава да оттегли кандидатурата на Румен Христов или дори да го предложи за вицепрезидент, а сините избиратели ще си отдъхнат облекчено и ще отидат с радост да гласуват за бат<span style="font-size: 12pt; font-family: Helvetica;">' </span>си Петьо. При такъв сценарий недоволен ще е само Костов, и то не съвсем, защото ще може да поддържа образа на предаден и изоставен от всички, но същевременно морално прав, а сектата му ще продължи да се сплотява около него и да му съчувства. Кандидатурата на Стоянов спестява и неудобния и несигурен вариант да се гласува за протеже на Борисов. Този вариант работеше по време на местните избори с Фандъкова, но далеч не е сигурно, че ще проработи на президентските с някой напълно случаен в политиката човек като Росен Плевнелиев, например. А и някои медии вече правят съвсем открита кампания на Стоянов, който все по-често започна да се появява по страниците на вестниците дори по съвсем незначителни поводи. </p> <p>Разбира се, всичко това е само хипотеза. Нещата могат да се окажат съвсем различни, но именно защото всичко е възможно в българската политика, не можем да пренебрегнем и този вариант. Всъщност големият проблем и на предварителните избори в Синята коалиция, и на политиката ни като цяло е нейната непредвидимост и случайният принцип, по който се случват важни за съдбата на страната ни неща. Именно това прави напълно излишно учудването ни защо животът в България е толкова хаотичен, така невъзможен за планиране и вечно съпроводен с усещането за безсмислие. Предварителните избори се правят не за да се излъчи най-силният кандидат, а за да се имитира демократичност и да се наместят интересите на двете партии, които непрекъснато гледат да се прецакат една друга. За президентските избори никой не излиза да играе честно и открито с изключение на Меглена Кунева, защото всички са се овъртолили в договорки всеки с всеки и ще се дебнат до последния момент, за да се изпреварят един друг в надлъгването. Например отсега е очевидно, че Синята коалиция се е договорила с ГЕРБ, защото Румен Христов не може да бъде никаква заплаха на тези избори, колкото и да се удрят в гърдите Мартин Димитров и Костов, че ще се борят със статуквото, част от което е ГЕРБ. Румен Христов ще трябва да почерпи, ако вземе повече гласове от Волен Сидеров и се класира четвърти. БСП също не безпокоят Борисов досега, а късно издигнатата им кандидатура обслужва единствено и само неговата игра. Същото се отнася и за хората на Доган, които още се въртят и се оглеждат накъде духа вятърът. Там е работата, че вятърът духа накъдето си иска, но не и в платната на избирателите, които ще трябва в последния момент да се ориентират в кандидатури и послания, за да бъдат отново измамени. Това, пак да го кажем, няма нищо общо с демокрацията и с начина, по който тя функционира в цивилизования свят. </p>