- Автор: Патрик Бюканън, The American Conservative
- 10 Sep 2020
- 183
- 24
На 25 март 1985 г. президентът Роналд Рейгън провеждаше среща в кабинета си, когато говорителят му Лари Спийкс дойде при мен с обезпокоителен въпрос (тогава аз заемах длъжността директор на президентската служба за връзки с обществеността). В онзи момент Белият дом се подготвяше да излезе със заявление заради убийството на майор Артър Никълсън, американски офицер, който служеше в Германия. Той бе хладнокръвно застрелян от руски войник.
<p>Спийкс смяташе, че фразата на президента "Това насилие е неоправдано" звучи твърде неубедително. Ние прекъснахме президента, който препрочиташе словото си, но той остави фразата без промени.</p>
<p>Какво породи решението на Рейгън да не изрази собствения си гняв и възмущението на цялата нация заради това зверско убийство.</p>
<p>От самото началото на встъпването си в длъжност президентът Рейгън се стараеше да привлече съветските лидери към преговори, но "те продължават да ме пренебрегват", както ми каза веднъж.</p>
<p>Две седмици преди това, на 10 март 1985 г., почина Константин Черненко, а за негов приемник бе посочен най-младият член на Политбюро Михаил Горбачов.</p>
<p>Рейгън смяташе, че Горбачов няма никакво отношение към убийството на майор Никълсън, а и се надяваше на среща с новия съветски лидер, за да се отслаби напрежението от Студената война. Затова бе решил да не изразява това, което му бе на сърцето.</p>
<p>В тази връзка възниква въпроса, който си задават много републиканци: какво би направил Рейгън в Сирия, Крим, Украйна?.</p>
<p>Рейгън реши да възстанови мощта и бойния дух на американската армия и постигна отлични резултати.</p>
<p>Военните му бюджети прекършиха Съветския съюз, който просто не можеше да се надпреварва с процъфтяваща Америка от епохата на Рейгън.</p>
<p>Веднъж първият му съветник по въпросите на националната сигурност Дик Алън го попита каква е нашата стратегия. Рейгън отвърна: "Ние побеждаваме, те губят". Рейгън ясно виждаше нравствената основа на идеологическата борба срещу комунизма и свободата. Той нарече съветския блок "империя на злото"</p>
<p>В същото време той никога не бе заплашвал с военно нахлуване в Източна Европа, както днес правят някои войнствено настроени републиканци. Рейгън никога не би хвърлил празни заплахи заради Крим или Украйна.</p>
<p>Когато режимът на генерал Ярузелски разгроми "Солидарност" по заповед на Москва, Рейгън отказа да поиска от Варшава дълговете й. Но наред с това той отказа на Москва достъпа до технологии, необходими за строителството на газопровода Ямал-Европа.</p>
<p>С оглед на сегашната зависимост на Европа от руския газ това бе изключително мъдро решение. Когато Съветският съюз разположи в Източна Европа ракети със среден обсег СС-20, притежаващи по три бойни глави, Рейгън отвърна с разполагането в Западна Европа на ядрени балистични ракети "Пършинг-2" и крилати ракети. И чак когато Горбачов се съгласи да прибере всичките ракети СС-20 от Източна Европа, Рейгън се съгласи да махне американските ракети от Западна Европа.</p>
<p>Когато Кадафи организира атентата в една берлинска дискотека, където имаше много американски войници, за да отмъсти за два либийски самолета, свалени от 6-ти американски флот, Рейгън нареди въздушен удар с бомбардировачи Ф-16 срещу Либия, при който за малко да загине самият Кадафи. Роналд Рейгън бе дълбоко убеден в необходимостта от съразмерна реакция.</p>
<p>Той ненавиждаше ядреното оръжие, "тези ужасни неща", както ги наричаше, и вярваше в идеята за ракетна отбрана. И макар да бе готов да се откаже от настъпателните ракети, когато Горбачов поиска от него в Рейкявик да преразгледа Инициативата за стратегическа отбрана (или космическо-ракетния щит), Рейгън стана и излезе.</p>
<p>Щеше ли Рейгън да се намесва в Сирия? Почти съм убеден, че не. В последния ден на своето президентство той призна пред свои помощници, че най-ужасната му грешка бе разполагането на американски морски пехотинци в Ливан, където при атентат срещу бейрутски казарми загинаха 241 войници.</p>
<p>Рейгън нямаше сериозни проблеми в общуването с проблематичните режими, ако те бяха на страната на САЩ по въпроси, засягащи бъдещето на човечеството.</p>
<p>Главният приоритет на неговото президентство бе противопоставянето между Изтока и Запада и именно по тази причина той наложи вето върху санкциите срещу Южна Африка. Въпреки греховете си Претория бе на наша страна по най-важния въпрос.</p>
<p>Но макар Рейгън да не отправяше военно предизвикателство срещу Москва в Централна Европа, той доставяше оръжие за антикомунистическите партизани и сили в Афганистан, Ангола и Никарагуа – целта бе постепенното разрушаване на съветската империя в нейната периферия, а и тя да бъде накарана да плати същата цена, която ние платихме във Виетнам.</p>
<p>Рейгън бе антикомунист до мозъка на костите си, той се бореше срещу комунистите във филмовата гилдия през 40-те години.</p>
<p>Но той никога не е изповядвал антируски виждания, защото винаги искаше да има отворени канали за общуване.</p>
<p>Краят на президентството му се оказа точно такъв, какъвто той се надяваше да види – той бе радостно приветстван на Червения площад, по който крачеше заедно с Михаил Горбачов.</p>
<p>Роналд Рейгън никога не искаше да бъде военен президент, затова по негово време нямаше войни. Нито една. Той не беше неоконсерватор. </p>
<p><em><strong>Патрик Бюканън</strong></em> <em>(роден 1939) е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. </em></p>
<p><em>Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?" </em></p>
