Разстрелът на репортера

<p>Джавед Хамим, шеф-редактор на кореспондентите в първата частна информационна агенция в Афганистан Pajhwok Afghan News, нервно набира различни номера от мобилния телефон с лявата си ръка, докато с дясната се опитва да рови в новинарските сайтове.<br /><br />&ldquo;Преди около час атентатори самоубийци са атакували правителствени сгради в Урузган. Нашият репортер е на мястото&rdquo;, казва лаконично.<br /><br />&ldquo;На мястото, вече?&rdquo;, впечатлена съм аз.<br /><br />&ldquo;Там му е офисът, в сградата на радиото и телевизията. Но не отговаря на нито един от трите си мобилни телефона. Пратил е есемес на брат си, че се крие и смъртта е наоколо.&rdquo;<br /><br />&ldquo;О, слава Богу, значи е жив! Слушай, продължавай да му звъниш и запиши всичко, всички подробности, които може да ти разкаже. Пиши дописката от първо лице!&rdquo;, редакторът у мен също включва на режим адреналин.<br /><br />Около час по-късно го виждам с изопнато лице. &ldquo;Мъртъв е. Брат му се обади!&rdquo; Вторият есемес на Ахмад Омаид Хвалпак, 20-ина минути след първия, гласял: &ldquo;Молете се за мен, ако умра.&rdquo;<br /><br />28 юли т. г. Кола бомба и атентатори самоубийци атакуват три сгради в Тирин Кот, Урузган. Загиват 22 души, предимно цивилни.<br /><br />Ахмад е надупчен с 11 куршума. Опитал се е да се скрие от смъртта в банята, но тя го намира там. Стена е била отнесена от взрив, но тялото е без следи от прах. Край репортера лежат окървавени двете му журналистически карти&nbsp;&ndash; на Pajhwok и на сътрудник на Би Би Си. Брат му Джавед е убеден, че Ахмад е намерил смъртта си от &ldquo;приятелски&rdquo; огън&nbsp;&ndash; след атаката полицаи и чужди войници от ИСАФ нахлуват в сградата да търсят атентатори. А Ахмад може би се е опитвал да се идентифицира като един от &ldquo;нашите&rdquo;...<br /><br />&ldquo;Когато стигнах на мястото да взема тялото, преводачите на чуждите войници шушукаха, че лицето му приличало на арабско, а други казаха, че изглеждал като пакистанец&rdquo;, казва Джавед. Според него войниците са объркали Ахмад с някой от атентаторите. Една от уликите е, че между първия и втория есемес има повече от 20 минути. В банята около него са открити куршуми от американска картечница M60.<br /><br />Само Аллах знае дали талибаните, &ldquo;Ал Каида&rdquo; или ИСАФ са сложили край на 24-годишния живот на Ахмад Омаид Хвалпак, който месец по-рано бе станал баща.<br /><br />Видях американката Лиза, която преди 7 години създаде Pajhwok (днес независима и управлявана от афганистанци агенция), да плаче безутешно за смъртта на репортера. Бе дошла за малко (както и аз) в Кабул и точно се връщаше от поредна среща с фактори от &ldquo;международната общност&rdquo; в Афганистан, където на пауър пойнт презентации представяли позитивния ефект от донорските пари и усилия в страната. Няма да я цитирам.<br /><br />Прочетох и последната дописка на Ахмад&nbsp;&ndash; интервю със заловен в Урузган потенциален атентатор самоубиец. Объркано момче от пущунските племена във Вазиристан (Пакистан), избягало от вкъщи, защото се скарало с брат си. Присъединило се към талибаните, които го отвели в къща, където молли започнали да му проповядват ползите от джихада. Саифулла твърди, че само два дни по-късно вече бил убеден в нуждата от свещената война. Моллите казвали, че американците са окупирали Афганистан и срещу тях трябва да се води джихад.<br /><br />Саифулла е убеден, че са слагали нещо в храната му, което е повлияло на мозъка му и той вярвал, че съдбата му е да бъде атентатор самоубиец. С още 14 други младежи проникнали в Тиринкот и в продължение на два месеца търсели подходящи цели. Явно моллата, който ги ръководел, не бил много решителен, и накрая ги арестували, без да изпълнят мисията си...<br /><br />Положението в Афганистан се влошава&nbsp;&ndash; чух го от много и различни, но все умни хора. Повечето не виждат положителен сценарий за страната, особено след 2014 г., когато чуждите войски ще си тръгнат. Опасяват се от нова гражданска война.<br /><br />Това е като dеjа vu - руснаците си тръгват и вместо мир страната е вкарана в най-жестоката и кървава гражданска война, която всъщност разрушава Афганистан. Бившите муджахидини, борили се заедно срещу &ldquo;безбожниците&rdquo; от СССР, се изправят един срещу друг за територии и наркопазар. Което не е толкова странно в държава, която никога не е имала силна централна власт и в която решенията на племенните и етническите лидери поместа често са по-силни от тези на Кабул.<br /><br />Сега много муджахидински лидери са прикоткани в централната власт въпреки кървавото си минало, но продължават да имат огромно влияние и военни отряди.<br /><br />Когато през 2002 г. за първи път се разхождах из Кабул, често ми разказваха: ето на този хълм бяха войските на еди-кой си и обстрелваха позициите на еди-кой си на другия хълм. А по средата - призрачни, разрушени сгради, зловещо стърчащи отломки... Започнах да разбирам защо талибаните, които след това се превърнаха в символ на злото, са били посрещнати като спасители, които въвеждат ред и законност.<br /><br />Днес, 10 години след &ldquo;прогонването&rdquo; на талибаните, части от Кабул изглеждат наистина различно.<br /><br />Голяма част от разрушените сгради са изчезнали. Мнозина, свикнали с обичайните кадри на схлупени къщи от кал, биха се изненадали от никнещите като гъби сватбени зали с лъскави стъклени фасади, моловете, къщите с размери на гимназии и целите нови комплекси от блокове. Разбира се, бедните квартали с къщи от глина, без улици, водопроводи и канализация, където се налага да носиш вода от кладенци отдалеч, си съществуват и още дълго ще ги има. Част от улиците в центъра са добре асфалтирани, но току завиваш по такава, която никога не се е срещала с паваж. Канавките са все още открити, а прахът, разнасян през ветровития сезон, със сигурност съдържа неща, които не искате да поглъщате...<br /><br />Преди няколко години сред средно заможните бе престижно да живеят в останалите от съветско време панелни апартаменти, докато сега на мода са новите комплекси.<br /><br />Цените там обаче са галактически за повечето местни&nbsp;&ndash; апартамент с 3&ndash;4 спални струва между 100 и 150&nbsp;хиляди долара. И се покачват&nbsp;&ndash; собственик на нов апартамент ми каза, че през 2004 г. е платил на зелено 45 000 долара, а сега може да го продаде за 150 000. Покачват се и заради ръста на населението в столицата&nbsp;&ndash; от няколкостотин хиляди по талибанско време днес по различни данни тук живеят над 3 млн. души. Идват, за да търсят работа и сигурност.<br /><br />Като попиташ кои са инвеститорите във всички тези строежи, без колебание ти казват, че ей това там е на някой от братята на Карзай и еди-кой си депутат, другото&nbsp;&ndash; на министър, трето&nbsp;&ndash; на банка, четвърто &ndash; на муджахидин... Може би слухове, а може би&nbsp;&ndash; истина. А ей там в този мол и офис сграда били вложени част от откраднатите стотици милиони от Кабул банк (брат на президента, Махмуд Карзай, е акционер), докато другите са инвестирани за по-сигурно в Дубай. Кризата с Кабул банк едва не доведе до скъсване на отношенията на Афганистан с МВФ.<br /><br />&ldquo;Всичко ново, което виждаш, не е от особена полза за икономиката и развитието, не са инвестиции, които създават траен растеж, животът на хората не се променя към добро&rdquo;, казва ми Башир Ахмад, журналист, и саркастично добавя, че сватбите са най-големият бизнес в тази държава. Затова и на всеки ъгъл никнат сватбени зали с размерите на университети...<br /><br />Няма нищо по-скучно от афганистанска сватба и по-безсмислено похарчени гигантски суми пари.</p> <p><em>Следва продължение...</em></p> <p><em>Текстът е публикуван във <a title="http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1031989" href="http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1031989">в. "Труд"</a>.</em></p>