- 10 Sep 2020
- 69
- 56
Костов и ДСБ имитират участие в надпреварата за президент
Иван Костов и ДСБ се отказаха от президентската надпревара още в предварителната й фаза. Това стана ясно след последния развой на събитията и номинирането на Румен Христов от страна на СДС и на Светослав Малинов от страна на Костов, които трябва да се явят на предварителни за Синята коалиция избори. Да започнем поред – в началото на тази седмица Румен Христов бе избран за кандидат-президент на СДС след гласуване в Националния съвет на партията. Той победи бившата лидерка на СДС Надежда Нейнски с повече от 20 гласа разлика. За него гласуваха 46 делегати на Националния съвет, а за Надежда Нейнски – 25. Изненада в този вот бе само името на Румен Христов, но не и тенденцията, която изразява той. Още преди началото на тази година в политическите среди бе плъзнал слухът, че между СДС и ДПС има договорка и дори се споменаваха имената на кандидатпрезидентската двойка, а именно Надежда Нейнски за президент, а Румен Христов за вицепрезидент.
<p>Тези слухове се подклаждаха и от засиленото говорене от страна на различни представители на ДПС за новия десен завой на Доган. Преди месец вече беше сигурно, че Надежда Нейнски и Филиз Хюсменова, които са колеги в Европейския парламент, твърдо са договорили подкрепата на Доган за сините. Малко след това Надежда в нетипичен за нея решителен стил направи публична заявка, че е готова да се включи в президентската надпревара. И избърза. Собствената й партия я удари лошо, но всъщност постъпи така, както неведнъж е постъпвала самата Надежда със собствената си партия. Права е Нейнски в своя блогърски гняв, като твърди, че този мач е уговорен. Не е права обаче да казва само половината от изречението, което би трябвало да гласи така: „Този мач беше уговорен за мен, а го свириха за друг”. Истината е, че Нейнски и Румен Христов са двете страни на една и съща монета, която се разиграва между СДС и ДПС. Нямам обяснение на въпроса защо партията се подигра така жестоко с нея и в края на краищата реши да използва по-лошото от гледна точка на пиара лице на този срамен съюз с Доган, но това не е и особено важен въпрос. Ще вметна само едно изречение от гледна точка на принципната политическа логика и то е свързано с безкрайните порции унижение, които българските политици са готови да преглътнат, само и само да останат на някаква позиция. Представяте ли си какво щеше да се случи в друга нормална политическа сила извън България, ако нейният бивш лидер загуби с огромно мнозинство номинация за президентски пост от никому неизвестен партиен мушморок, чието име се свързва единствено с корупционни практики и с нищо друго. Но да не мечтаем – България не е нито Германия, нито Холандия, затова и цирковете, които наблюдаваме, са по-скоро норма, отколкото изключение. Що за партия обаче е тази, която може да употреби лидера си като парцал и чиито членове на националното ръководство са готови да продадат гласа си за някакъв напълно неизбираем галфон с цялото съзнание, че играят театър, а не правят политика. Това е за закриване и продължава да бъде умрял дух в умряло тяло, както си и беше, когато преди пет години го напуснахме с идеята да основем алтернатива, която Иван Костов пропиля. <br /><br />И като споменах името на Костов, да се прехвърлим в другата половина на Синята коалиция, където положението далеч не е по-розово. По всичко изглежда, че Костов е в течение на заверата между ДПС и СДС и няма нищо против нея. Вярно е, че и неговите сметки малко се пообъркаха, след като вместо Надежда Нейнски сините издигнаха Румен Христов и цялата работа лъсна. Идеята поне на ДСБ и на нейния лидер е била тази връзка да не става толкова очевидна, което би било възможно при една кандидатура на Надежда Нейнски. Тогава дори нямаше да се стига до предварителни избори, за което с типичното си простодушие се изтърва в едно телевизионно предаване Мартин Димитров, който призна, че Иван Костов му е предлагал сделка – сините да вземат президентската кандидатура, а тъмносините да играят за кмет. Целта на Костов са не президентските, а именно кметските избори, и то само в София, и дори не самото кметско място, за което тъмносините нямат шанс, а вземането на няколко позиции в общинския съвет, където се играят финансови игри. Това, макар и да е таван на възможностите, е напълно по силите на ДСБ и Костов го знае. <br /><br />Изборът на Румен Христов обаче предизвика смут в редиците на ДСБ, защото сделката с Доган лъсна и те предприеха спешни мерки по замазване на ситуацията. В случая действаха както обикновено, но стократно по-бързо – Костов извади от ръкава си кандидат и тръгна на предварителни избори. Всичко това стана само за два дни, а в миналото взимането на подобно решение отнемаше по няколко месеца. <br /><br />Още едно доказателство, че Костов е в течение на далаверата с Доган, е и фактът, че се съгласи предварителните избори да бъдат напълно отворени. Това може да се преведе по няколко начина, първият от които е: „Ела, вълчо, изяж ме”, или по-точно е да кажем: „Ела, Христо (Бисеров), да ни избереш правилния кандидат”. Наивно е да мислим, че след като Румен Христов и стоящият зад него Бисеров е организирал, купил и т.н. 46 членове на Националния съвет, за да гласуват за него, ще се яви на предварителни избори срещу Светослав Малинов чист като комсомолска сълза и ще хвърли нещата в ноктите на демокрацията, както казваше Филип Димитров. Ясно е, че тази работа е уговорена, а в райони като Хасково и Кърджали изведнъж ще се явят голям брой ентусиазирани привърженици на синята идея, които ще предопределят вота. Костов ли не си дава сметка за това? Разбира се, че си дава, а както се разбра от негови интервюта, дори го одобрява. <br /><br />За сравнение си спомнете какво се случи преди две години, когато Румен Христов беше кандидат за лидер на СДС. Тогава лично Костов заедно с целия актив на ДСБ и всички близки до тях политолози и медии се хвърлиха да „предпазват” синята партия от набезите на Доган. Обявиха Румен Христов за троянския кон на ДПС в сините редици и поведоха истинска битка, въпреки че чуждите партийни дела въобще не би трябвало да им влизат в работата. Тогава се проведе истинска война, при това не само на полето на медиите, а и в апарата на СДС. Костов и близки до него бизнесмени „помогнаха” на Мартин Димитров да спечели лидерското място, за да могат да направят Синята коалиция, която им беше жизненонеобходима за влизането в парламента. Тогава, повтарям, Румен Христов бе обявен за истински злодей. Сега ги гледам и не мога да ги позная – станали са кротки, мили и възпитани, говорят за него като за силна кандидатура и истински опонент и са готови да отидат на предварителни избори, очевидно без идеята да ги печелят. Защо, ще поясня малко по-късно, сега обаче не мога да не спра вниманието ви върху едно тежко противоречие, което показва манталитета на тези хора. Според Костов, ДСБ и техните политически и медийни клакьори излиза, че е по-опасно, ако Румен Христов бъде избран за лидер на партия с 2% подкрепа, отколкото да бъде номиниран за президент на цялата република. Само защото личният им интерес тогава беше да се задържат над 4% и трябваше да скалъпят Синята коалиция, избълваха змии и гущери срещу този човек, а днес, когато играта е по-различна, са готови да го пуснат да се кандидатира за президент, и то от тяхно име, защото ако Румен Христов спечели предварителните избори, ще бъде кандидатът на Синята коалиция. Чувате ли внимателно какво ви казвам, според Костов и ДСБ няма нищо лошо в това троянският кон на Доган да стане президент. Дори и да не вярват, че ще стане, най-малкото ще агитират за него, ако той спечели предварителния вот. Ето заради това въпиющо лицемерие хората избягаха от СДС и ДСБ. <br /><br />И като казах лицемерие, да продължим с Иван Костов и внезапната кандидатура на Светослав Малинов за президент. Вече никой не обръща внимание на решенията, които се взимат в ДСБ, ясно е, че там няма друг, който да решава, освен лидера, което не е по-различно от това, което прави Борисов в ГЕРБ. Искам да кажа, че ДСБ е една обикновена популистка партия със затихващи функции, а думата „демократи” е най-добре въобще да не я споменават. Най-точното име на тази партия е „Свидетели на Иван Костов”. Погледнете само как тези „демократи” номинираха своя кандидат за президент, или по-точно е да кажем, как научиха от медиите кой ще им е кандидатът. Предполагам, че до сряда самият Малинов не е подозирал за собствената си номинация, а в петъчните сутрешни блокове на телевизиите станахме свидетели на следния анекдот – в студиото на едната телевизия питат самия Малинов кои са другите кандидати, обсъждани от ръководството на ДСБ, и той отговаря „Веселин Методиев и Екатерина Михайлова”. В друго студио на същия въпрос Иван Костов назова имената на Асен Агов и Иван Иванов. Дори не си бяха направили труда да синхронизират изказванията си. Що за уважение към демократичните институции и към собствените си членове имат тези хора, след като за най-важния мажоритарен избор в политическия живот на страната подхождат по този тоталитарен и в същото време лекомислен и безотговорен начин. Процедурите на демокрацията са измислени, защото хората отдавна са разбрали, че един човек не може сам да взема важни решения от името на другите. Да не говорим, че Иван Костов е прочут от време оно със своя тотален далтонизъм по отношение на хората. Дори и онези, които са най-близки до него, знаят това и най-малкото е проява на пълна безотговорност да поверяват само на него такъв важен избор. Разбира се, и този път той не изневери на себе си и удари десетката със Светослав Малинов. И този път, както и в останалите случаи Костов не се интересува от качествата на кандидата и неговите възможности, а само и единствено по какъв начин да го употреби. С издигането на Малинов Костов постига две неща – хвърля прах в очите на твърдия си електорат, че не участва в задкулисни уговорки със СДС и ДПС, и снема отговорността от себе си за предизвестения провал. Тази сутрин дори го чух да казва, че избирателите трябва да поемат отговорност за изборните неуспехи, което ми се стори върхът на нахалството. Тази наглост обаче му е позволена от ДСБ, защото Костов познава много добре манталитета на сините бабички (имам предвид по манталитет), които все още го подкрепят. Те ще си кажат така: „Ето, г-н Малинов е толкова ерудиран, толкова интелигентен, толкова образован, че този народ не го заслужава, а тези простаци все още не са душевно израснали, за да гласуват за него”. След като Малинов загуби, за загубата му ще бъде обвинен простият български народ, който от десет години насам все е прост и все не разбира високите нива, в които обитават сините лидери. Как пък този народ не беше толкова прост, когато избра Костов и СДС с най-голямото мнозинство в новата история на България, а те като благодарност му натресоха Бакърджиев, Бисеров, Софиянски и Антоан Николов и подгизнаха в далавери. <br /><br />Цялата работа е в това, че тези хора са имитатори. Имитират, че са десни, имитират че са антикомунисти, имитират, че са политици. Изключение не прави и Светослав Малинов, който е достоен продължител на делото им. Това е човек без абсолютно никакъв характер, който е в състояние да промени мнението си четири пъти в продължение на 15 минути, но в края на краищата това мнение винаги съвпада с мнението на г-н Костов. В редиците на ДСБ Малинов е известен с напълно погрешните политически прогнози, които прави. Преди години беше хвърлил в дълбок потрес цялата организация в Бургас, след като до последно ги уверяваше, че ДСБ вече е спечелило две места и се бори за трето в Европарламента. Тогава тъмносините не вкараха нито един евродепутат. Когато се създаваше ДСБ, Малинов беше убеден, че СДС е свършено, защото със сигурност няма да влезе в парламента. Със същия плам през 2007 г. обяви залеза на Бойко Борисов и предрече дясно управление с министър-председател Иван Костов през 2009 г. Светослав Малинов е завършен политически бутафорко и само по себе си кандидатирането му за президент представлява истинска подигравка със споменатите бабички, които иначе са ми симпатични. Да преведеш Едмънд Бърк и да напишеш коментар към него е много хубаво занимание, особено в България, но дори и тук то е в реда на нещата за един нормален академичен живот. Това обаче автоматично не може да те направи кандидат за президент, още повече че в живота като политик си постъпвал точно обратното на онова, което пише Бърк. Да не говорим за потресаващото нищонеказване в иначе логорейния стил на Малинов и маниерност на изговор, които карат всеки нормален човек да го изключи от фокуса си на внимание. Той е неизбираем не защото хората са прости и не могат да разберат сложния му език и послания, а защото е празен балон, надут от Костов в последния момент, в който няма нищо, и хората го разбират на интуитивно ниво. Тук не се изисква кой знае каква интелигентност. Всичко това представлява същинска подигравка с остатъка от онези хора, които преди години пълнеха площадите с надеждата, че в България може да се родят политици, които олицетворяват смислената антикомунистическа алтернатива. <br /><br />Днес Костов и Доган са в съюз, за да си осигурят поредното политическо оцеляване, което само по себе си не се нуждае от никакъв коментар. Маските паднаха, както обичаше да казва Костов, но на него тук му лъсна и червеният задник.</p>
