Путин не просто унижава Вашингтон

<p>Решението на Обама да натисне "бутона за рестартиране" на отношенията с Москва след масивното нахлуване на Русия в Грузия изглеждаше разумен опит за възстановяване на опънатите отношения.</p> <p>Целта бе да бъде спечелено руското сътрудничество по различни въпроси (от борбата с тероризма, до разрешение на проблемите с Иран, Северна Корея и различни части на Близкия изток). Също така и да се насърчи поемането на пътя на вътрешна демократизация в Русия в момент, когато в Кремъл протичат процеси на мащабни промени.</p> <p>Ако планът бе осъществен дори и на минимално ниво, проблемът Сноудън щеше да бъде лесно разрешен. Вместо това, Путин предпочете да използва картата на национализма, което доведе до голяма криза.</p> <p>За каквито и благородни цели да претендира Сноудън, Белият дом определя признанията му като изключително сериозни нарушения и иска да го види изправен пред съда.</p> <p>Нека не забравяме, че администрацията отиде толкова далеч, че главният прокурор на САЩ, Ерик Холдър, обеща на Кремъл, че Сноудън няма да бъде измъчван или екзекутиран. Няма и съмнение, колко силно САЩ иска екстрадицията на Сноудън.</p> <p>Призмата на кризата &bdquo;Сноудън", въпреки това, е показателна.</p> <p>Виждаме, участието на Русия, която не е и не може да представлява пряка военна заплаха в един рискован международна ситуация. Въпреки факта, че в Русия има широка вълна от вътрешни репресии, тя провежда и странни международни политически комбинации, които са в крайна сметка във вреда на Съединените щати и международната система, но също така и на самата страна.</p> <p>Във вътрешен план репресиите са комбинирани с фантастично поведение на руския президент Владимир Путин. От една страна, натиска върху медиите, парламентарните и президентски избори, до голяма степен се възприема като измама, в допълнение делата срещу политически опоненти, драконовско анти-гей законодателство, мерки срещу организации, свързани с човешките права по обвинения в политически конспирации.</p> <p>От друга страна, странните приключения на Путин, като управление на леки въздухоплавателни средства за насочване на редки видове жерави към тяхното местообитание, "търсенето" на предварително разположени заровени съкровища и улов на гигантски подводни щуки на организирани риболовни експедиции.</p> <p>Всичко това оставя впечатлението, че Путин магически плава над политиката - ред, който е репресивен и нелеп - политически магически реализъм на Габриел Гарсия Маркес и Макиавели.</p> <p>По отношение на външната политика е вярно, че Русия съдейства до известна степен върху борбата с тероризма и даде право на транзитни полети на САЩ до Афганистан, въпреки че това бе направено поради лични интереси и бързо бе ограничено, когато засяга дори и минимално Кремъл.</p> <p>Въпреки големите надежди на Обама за руско сътрудничество за заплахите от Северна Корея и Иран до момента това е редовно отказвано. Продължаващите усилия на Москва да защити своя клиент в лицето на Сирия, въпреки убийствата на десетки хиляди цивилни, показват как Кремъл гледа на западните демократични интереси с неприкрито презрение.</p> <p>През петата си година на управление, американският президент трябва да определи каква точно ще е цената на всеки отказ от страна на Русия - в най-добрия случай объркваща търпението с безинициативност. В очите на Путин, "рестартирането на бутона" му дава свобода да упражнява своята репресивна политика в страната и неговите нанасящи вреди международни амбиции, без да бъде заплашван от отмъщение от страна на САЩ.</p> <p>Докато през 2001 г., Джордж. Буш заяви, че наблюдавайки Путин в очите, е успял "да види състоянието на душата му", Обама просто предпочете да се присъедини към играта на руския лидер.</p> <p>Американската търпеливост по отношение на тези и други въпроси са в известен смисъл кулминацията в играта на котка и мишка на Путин с Вашингтон по въпроса Сноудън.</p>