- Автор: Институт Иван Хаджийски
- 10 Sep 2020
- 63
- 12
На България е необходима твърда политическа воля в защита на банковата система и срещу всякакви опити за дестабилизация. Кой може да носи политическа отговорност за страната, би проличало точно от това. Обратно, стремежът към „лов на риба в мътна вода“ ще причини тежки щети и на обществото, и на държавата.
<p>Политическото и икономическото пренареждане в България. <br />
Месецът след евровота промени рязко политическата конфигурация в страната.</p>
<p><strong>Сериозен, първи по рода си разнобой в отношенията на БСП и ДПС</strong>. Партията на Доган и Местан влиза в ролята на балансьор и поставя на карта тезата си за „лоялно партньорство“. БСП предпочете риска на изолация от политическите сили, отколкото от собствения електорат, и направи изявления, фактически насочени срещу ДПС. Диалогът между управляващите партии беше възстановен, но отношенията им не могат да бъдат същите.</p>
<p><strong>Съгласуваната дата за предсрочни избори е първата стъпка </strong>към нормално протичане на новия предизборен процес. Опасностите могат да дойдат от неумерен властови апетит и актуализиране на катастрофичния език.<br />
Поставянето на Корпоративна търговска банка под „особен надзор” (т.е. „на колене”) след еднопосочни задкулисни и институционални действия е показател за навлизането на страната в качествено нови отношения между икономическата и политическата власт.</p>
<p><strong>За първи път след управлението на Жан Виденов БНБ поема пълен контрол върху частна банка</strong>. Това дава възможност да се отчете и изминатият път от времето на прехода до второто постпреходно десетилетие. Криза на банковата система няма да бъде допусната. Фактори са валутният резерв на страната, финансовата дисциплина, подкрепата на ЕК и международните финансови институции.</p>
<p>Решението на Сергей Станишев да реализира получения мандат на депутат в Европейския парламент е израз на съзнанието, че <strong>БСП няма вътрешен ресурс да обърне политическата конфигурация в своя полза,</strong> но може да прибегне до външен ресурс, до въздействие върху българската политика отвън. По всичко изглежда, това е и белег за плавен преход към ново ръководство на БСП.</p>
<p><strong>Перспективата да се върне на власт дебалансира поведението и особено реториката на Бойко Борисов</strong>, който, изглежда, насочва цялото си внимание в това да си осигури именно „бял кон”, а не какво да е завръщане.</p>
<p><strong>Реформаторският блок не е излязъл от мъчителната дилема „за” и „против” съюз с Борисов.</strong><br />
<br />
В продължение на година имахме почти патово разделение на силите, при което единият полюс се олицетворява от политически изолираната партия ГЕРБ, другият – от съюза БСП – ДПС, кризисното функциониране на парламента се осигурява от „златния пръст“ на националистическата „Атака“, старата десница се опитва да изгради наново прекъснатите вътрешни връзки, а свободното място на политически център е взето на прицел от възхождащия нов играч „България без цензура“. </p>
<p>Процеси на промяна бяха регистрирани още през февруари-март, когато утихването на протестите премахна впечатлението за управлението като „обсадена крепост“ и даде шанс на вътрешния разнобой, основно между БСП и ДПС. ГЕРБ постепенно започна да преодолява изолацията си. „Атака“ не намери убедителни пътища да капитализира своята политическа роля. „България без цензура“ реално даде заявка да бъде балансьор.</p>
<p><strong>Не толкова самият евровот, колкото действията на ДПС след него поставиха началото на остра фаза на политическа криза.</strong></p>
<p>За първи път след 2005 г. се получи не просто охлаждане, а разпад на отношенията БСП – ДПС. Отказът на ДПС да допусне следизборно възстановяване на БСП чрез нова управленска формула и философия на практика направи предсрочните избори неизбежни. Макар и стабилизирани впоследствие, отношенията между партньорите в управлението не могат да се върнат в изходната точка. </p>
<p><strong>ДПС твърдо реши да не допусне нов балансьор в българския политически живот. </strong></p>
<p>Постигнато бе внушението, че ГЕРБ е единственият кандидат за властта и може да я получи благодарение на ДПС, а не на някой друг. С ориентацията към избори ролята на „Атака“ практически се загуби.</p>
<p>Публичният политически сблъсък през юни беше за водеща инициатива в контекста на бъдещите избори. Конкретизира се чрез инициативи за определяне на хоризонта на кабинета, за датата на изборите. </p>
<p>Въпросът „Кога?“ стана централен. Първоначално беше изтъкнат от ДПС. На очертаното от Местан поле ГЕРБ и БСП влязоха в сблъсък, институционализиран чрез различни форми на политически консултации, но зареден с поредица от ненадейни обрати.</p>
<p>„България без цензура“ не можа да намери своето място в този сюжет въпреки усилията си. Ориентацията към избори актуализира и изостри въпроса за субекта на властта. </p>
<p><strong>Междупартийните отношения и пренареждания получиха друг залог. </strong></p>
<p>В течение на четири години идеята и самата дума „коалиция” бяха сатанизирани, обявени за връх на безпринципността и тържество на задкулисието. Борисов трупаше рейтингови дивиденти чрез филипики срещу коалирането изобщо. „Тройната коалиция” беше отречена не само заради практиката на субектите на властта, но и заради порочността на самия акт на коалиране. Сега сякаш се получи пълно преобръщане: от категоричното „никакви коалиции“ – до готовност за „всякакви коалиции“, от „коалиция“ – мръсна дума, до „коалиция“ – логична необходимост.</p>
<p>Политическите ходове едва ли могат да бъдат разбрани без техния икономически контекст. Свидетели сме на двойно пренареждане – в политическата и икономическата сфера, при това с високи нива на взаимозависимост.</p>
<p><strong>Конфликтът Пеевски – Василев не е епизод от бизнес-напреженията на прехода, а ключово събитие в постпреходната борба за икономическата власт. </strong></p>
<p>Съдбата на КТБ е илюстрация на тежкия и безкомпромисен характер на тази борба. На 12 юни КТБ съобщи, че е купила банката „Креди Агрикол България” ЕАД, променя името й на ТБ „Виктория” ЕАД и за председател на надзорния съвет е избрана Радосвета Василева (дъщеря на Цветан Василев).</p>
<p>На 20 юни КТБ поиска подкрепа и премина под специалния контрол на БНБ; след капитулацията на бащата, и дъщерята нямаше друг изход.</p>
<p>Следователно атаката срещу КТБ трая една седмица. Самият факт, че за седем дни подобна банка, със своите активи и придобит авторитет, може да бъде притисната в ъгъла, демонстрира степента на акумулиране на икономическа власт и звучи като „кой кого“. Публичността на сблъсъка е показателна и трябва да внуши ясно на обществото: няма какво да се крие, победителят ще стане известен на всички.</p>
<p>Ударът срещу КТБ лесно можеше да засегне доверието в цялата банкова система и да се пренесе конкретно спрямо друга банка; от това видимо някои се възползваха. Сега вече институциите застанаха решително в защита на банковата стабилност и ефектът на доминото със сигурност няма да се състои.</p>
<p><strong>Що е то „неопребендализъм” и има ли той почва у нас?</strong></p>
<p>С това непривично за българското ухо понятие[1] видният американски социолог проф. Иван Селени описва една нова фаза в развитието на бившите социалистически страни в Източна Европа.</p>
<p>„Логиката – и железен закон – на неопребендализма е ясна… Сега (за разлика от 90-те години, б.р.) всички обществени блага са приватизирани, така че играта може да продължи само ако се поставят под въпрос собственическите права – и това е доста лесно за изпълнение, като се има предвид изначално слабата легитимност на придобитата собственост… Това, разбира се, върви ръка за ръка с криминализирането на собствениците и политическите опоненти – кампаниите срещу „корупцията“, „сътрудниците на бившия режим“, „укриването на данъци“, замесените в „използвачество“ (обвинение, отправено от водещ политик срещу най-богатия унгарски банкер, което по принцип може да му струва влизане в затвора и конфискация на собствеността, приблизително $1 милиард). Това, разбира се, предполага покорна съдебна власт, прокурори и съдии, които са склонни да използват думата на закона срещу политическите опоненти на правителството и управляващата партия”.[2]</p>
<p>Може би най-интересното за нас в анализа на Селени е това, че предлага отговор на въпроса защо политическата борба, която се води сега, става толкова остра, дори по-остра отколкото в началото на прехода.</p>
<p>През 90-те години ставаше дума за разпределение на общественото богатство, за производство например на „синя” или „червена” буржоазия, но имаше място и за едната, и за другата и в крайна сметка те дори намериха общ език.</p>
<p>А сега става дума за преразпределение.</p>
<p>Това означава принципно изостряне на напрежението в подземието на обществото, в базовата сфера.</p>
<p>Двойното пренареждане може да се дешифрира.</p>
<p>В икономически план борбата е за нова икономическа власт в страната. В политически план борбата е за политическия център, за балансирането на политическата система.</p>
<p><strong>ГЕРБ: предусещането на властта – печелившо или подвеждащо? </strong></p>
<p>Обтегнатите отношения между БСП и ДПС изведоха напред ГЕРБ като единствен сериозен претендент за властта в краткосрочна перспектива. Протече процес на ускорена реабилитация на Бойко Борисов с неговото лично участие.</p>
<p>Тактиката на бившия и може би бъдещ премиер е подчинена на внушението за пълен провал на сегашното управление, за настъпваща катастрофа и практическа неуправляемост на страната, а връщането му на власт следва да се възприема като спасение, удържане на стабилността и пред международните партньори, и в социален аспект.</p>
<p>Равносметката на мандата на ГЕРБ като загубено време за България (замразени доходи, икономическа стагнация, липса на реформи и т.н.) се подменя от тезата за загубено време на Орешарски, и то време, довело до срив. Пропагандно преувеличените твърдения имат и очевиден следизборен хоризонт.</p>
<p>Създава се превратната представа за криза, която „после” лесно може да бъде овладяна и да даде начален тласък на легитимност на едно бъдещо управление на ГЕРБ. Лозунгът на ГЕРБ за „национално спасение“ предлага удобна формула за всякакви комбинации: в крайна сметка щом нацията трябва да се спасява, всички коалиции и мерки са оправдани.</p>
<p><strong>Ролята, която си е избрал Борисов, е изключително изгодна за един политик: ще спаси онова, което не се нуждае от спасяване.</strong></p>
<p>Неговата ситуация видимо е по-благоприятна отколкото през 2009 г. Тогава той дойде на власт на крилете на обществените очаквания за възмездие за престъпленията и корупцията на прехода, но си отиде, защото хората не видяха реализация на този ангажимент, а напротив, подкрепа за монополите.</p>
<p>Изглежда сякаш пред ГЕРБ има само два въпроса за решаване: с кого ще управлява и ще бъде ли все пак самият Борисов премиер. Забравя се една „малка” подробност: споменът за почти четиригодишното антисоциално управление не е заличен, а само изтласкан на втори план и лесно може да се актуализира.</p>
<p><strong>БСП: пред рестарт? </strong></p>
<p>Партията можеше да си позволи единствено контра-игра с политическата инициатива в ситуация, в която ДПС трасира пътя към предсрочни избори, а икономическото пренареждане не работи в полза на намеренията на социалистите.</p>
<p>Действително те съумяха да ограничат ефекта от пресконференцията на Местан с призива за задължително гласуване, а с намесата си в дебатите за предсрочни избори показаха, че дата без тях не може да бъде определена.</p>
<p>Заедно с това несъмнено е, че БСП не получи шанс за промяна в стратегията на управлението и трябваше да признае по-нататъшната безперспективност на кабинета. В условията на все по-голяма вероятност за връщане на ГЕРБ във властта партията има възможност да се сплоти отново срещу опонента.</p>
<p>Решението на лидера Станишев да поеме мястото си в Европарламента бе разтълкувано от мнозина като паника и дезертьорство. Всъщност това е, от друг ъгъл погледнато, израз на съзнанието, че БСП няма вътрешен ресурс да обърне политическата конфигурация в своя полза, но може да прибегне до външен ресурс, до въздействие върху българската политика отвън.</p>
<p><strong>Станишев вече не ще може оперативно да ръководи БСП. </strong></p>
<p>Това по всяка вероятност означава плавен преход към ново ръководство, контролиран в една или друга степен от досегашния лидер, и отворени врати към партньорства, които досега не биха били възможни поради неприемливост на самата фигура на Станишев.</p>
<p>С учредяването на партия АБВ Първанов прави услуга на БСП. Двойната игра обаче не е прекратена. „Петата колона” на Първанов остава в редиците на БСП и ще настоява за срочно свикване на ново заседание на конгреса. В краткосрочен план част от основните въпроси пред страната ще се решават все още от БСП.</p>
<p>Политическите консултации оставиха открити темите и за европейските законопроекти и ратификации, и за еврокомисаря, и за оперативните програми.</p>
<p>БСП знае, че единствен път към изолация на ДПС на този етап е голяма коалиция с ГЕРБ. Ето защо не може изцяло да се зачерква ролята на социалистите в ситуация, която не е създадена от тях и която действително работи против тях.</p>
<p><strong>ДПС: в нова властова позиция?</strong></p>
<p>Юни в политически план може да се нарече месецът на ДПС. Партията на Доган/Местан натисна бутона на политическата криза, тя е свързана до голяма степен и с трусовете в сферата на икономиката и финансите. Явно е, че става дума за внимателно промислено поведение.</p>
<p>Решителността (и еднозначността!), с която се действа, не позволява да се говори за импровизации. ДПС подготвя и осъществява контролираното си слизане от власт при съпътстваща промяна в икономическата власт в България.</p>
<p>Политически това се фокусира в успешната им на този етап борба за овладяване на центъра. ДПС не можеше да допусне, и не допусна, „България без цензура“ да поеме тази функция и пред очите им да израсне нов, амбициозен играч, способен да „обърне мача“. Текущото развитие на конфликта Пеевски – Василев и атаката срещу КТБ допринесе за осъществяването на тази цел.</p>
<p>ДПС влиза в ролята на балансьор, но на по-високо равнище от досега известното.</p>
<p>С пресконференцията си Местан надмина своя предшественик. Ако Доган претендираше, че разпределя „порциите на властта“, заявката на Местан е да разпределя самата власт.</p>
<p>През 90-те години и началото на новия век ДПС се опитваше (и успяваше) да бъде поддържащ балансьор, осигуряващ равновесието. Сега амбицията е да бъде дирижиращ балансьор, който диктува характера на самото управление. Самочувствието на движението личи и от новия етап, на който гради отношенията си с другите.</p>
<p>Ако преди, в опасенията си от изолация, ДПС (чрез Христо Бисеров) се стремеше да контролира процесите в СДС, като накланя везните в полза на един или друг кандидат за лидер, то сега ДПС иска да контролира мястото на БСП в българската политика. Мощта му е нараснала дотолкова, че да влияе пряко не върху разпадаща се партия като СДС, а върху най-старата политическа сила в България.</p>
<p>Ако си извоюва стабилен финансов и икономически гръб през протичащия бизнес-конфликт, който да го направи незаобиколимо оттук нататък, ДПС не би могло да има притеснения за политическото си бъдеще, независимо как се структурира следващото управление на страната. Рисковете от „преяждане с политическа власт“ през последните години бяха отчетени и взети предвид. Предстоят рисковете от „преяждане с икономическа власт“.</p>
<p><strong>„Атака“: пред трасформация в „Защита”? </strong></p>
<p>Съзнанието за провал на цялата линия на партията досега накара лидера Волен Сидеров да прибегне до нестандартен ход, да се обърне към своите съпартийци и да поиска от тях отговор на въпроса има ли смисъл да съществува самата партия. Явно стремеж на Сидеров е да потърси „отдолу“, „от низините“, импулс за нова политическа игра.</p>
<p>Ходът е силен, но същевременно издава съзнанието, че „Атака“ е на ръба на оцеляването. Тенденцията към предсрочни избори обезсмисли и последния политически капитал на Сидеров, неговия „златен пръст“. Той изглежда вече излишен за основните политически играчи. Обръщането му срещу правителството е закъсняла мярка, която не може да възстанови общественото доверие. Остава му надеждата за нова, драматична социална ситуация, в която посланията му за пореден път да бъдат чути.</p>
<p><strong>„България без цензура“: удържимият възход на Николай Береков.</strong></p>
<p>Устремното движение на коалицията попадна в плен на разгорелия се конфликт Пеевски-Василев. Лидерът Бареков направи опит рязко да смени посоката и се обяви както срещу Цветан Василев, така и срещу издигналата го телевизия ТВ7. Няма да е лесно да намери силно място за себе си под слънцето на новата политическа конфигурация, защото търсеното от него място (на балансьор) е именно това, за което се водеше борба да не му бъде давано. Нужна е по-сериозна последователност в посланията и поведението, на „България без цензура“.</p>
<p><strong>Реформаторският блок: отново разкрачен между „за” и „против” Борисов. </strong></p>
<p>Протичат два процеса – първият, на постепенно и трайно сближаване с ГЕРБ, с успокоителното самоубеждение за бъдещо съвместно управление, и вторият, на консолидация на коалицията около ДСБ, която обаче запазва критичното отношение на Иван Костов към ГЕРБ и особено към Бойко Борисов.</p>
<p>Вътрешните трусове в „България на гражданите“ още повече подчертават водещата роля на бившата партия на Иван Костов. Искането за оставка на Кунева от среди в ДБГ, атаките срещу Даниел Вълчев са последица и от разколебаването на част от техните привърженици, които не намират, че партията им – с най-висок резултат на изборите през 2013 г. и единствена с държавна субсидия в коалицията – е получила достойни за себе си позиции.</p>
<p><strong>Заключение</strong></p>
<p>Юни бележи навлизане в политическа криза и заплаха от банкова и финансова дестабилизация. В такива случаи именно диалогът между партиите и консенсусът по централни въпроси стават първостепенни.</p>
<p>Българските партии сякаш го осъзнават – в поредицата от политически консултации – но по стар обичай искат да извлекат изгода само за себе си и да подкопаят другите участници в диалога. На България е необходима твърда политическа воля в защита на банковата система и срещу всякакви опити за дестабилизация. Кой може да носи политическа отговорност за страната, би проличало точно от това. Обратно, стремежът към „лов на риба в мътна вода“ ще причини тежки щети и на обществото, и на държавата.</p>
<p>Парадоксално, протестите на хората срещу олигархията могат да се увенчаят с тържество и консолидиране на тази олигархия.</p>
<p>Насърчавайки тази тенденция, българските партии в един момент могат да се окажат нейна жертва, защото изпадането им в пълна зависимост от едрия капитал ще ги лиши от лостове за политическа самостоятелност.</p>
<p><br />
<strong>[1] „Пребенда” </strong>е понятие, което е извлечено от опита на Католическата църква; фиксира правото на възнаграждение на настоятелите на църквата от доходите на храма. Пренесено в социологията и политологията, означава – най-общо, правото на политическата класа над част от доходите на държавата.</p>
<p><strong>[2] Иван Селени.</strong> Бедност и социална структура в преходните общества. Пловдив: Жанет, 2013, с.20-21. Може да се съжалява, че българската общественост не оцени обстоятелството, че книга на световно известен учен на изключително актуална тема се появява за първи път у нас – едновременно на езика на оригинала и в превод на български.</p>
