- 10 Sep 2020
- 96
- 8
Поводът за появата на този текст са гражданските протести, които, независимо че бяха сподавени и използвани от политическата класа, която ни управлява, върнаха надеждите. Преди тях не се виждаше светлина в тунела. Протестите събудиха мисли и за това, как да се излезе от положението, в което е изпаднала страната ни.
<p><em><br /></em></p>
<p><em>„Унизително е да се живее в България“</em></p>
<p><em>протестиращ пред журналист от телевизията</em></p>
<p> </p>
<p>Може да прозвучи изненадващо тезата, че</p>
<p><strong>трябва да се започне от политическите партии</strong></p>
<p>и за това са необходими доказателства. Партиите са средствата (инструментите), с които се изгражда демокрацията. У нас тези инструменти са комунистическо производство. Партийните структури (без изключение) оставят без резултат всички опити за тяхното демократизиране. Това прави демокрацията в България безсмислена и нещо по-лошо - руши нейните устои.</p>
<p>В изградената у нас партийна система трудно могат да попаднат личности, които имат качества и биха допринесли за положителното развитие на обществения живот. Единственото условие за успешна политическа кариера, съгласно наслоено в съзнанието ни за партия, е</p>
<p><strong>безпрекословна вярност към лидера</strong>,</p>
<p>граничеща с унизителна, но и често с префинена интелектуална сервилност. Високият професионализъм, който човек е постигнал в работата и стойност, която е придобил в обществото от дейността си, създават самочувствие и то нарушава гладкостта на властовата пирамида в партията и нейния връх. Ако тези качества могат да се преглътнат, то почтеността е направо нетърпима. Дори когато един честен човек попадне в редиците на някоя партия на него се предлагат съблазни (нали за това сме партия) и приел веднъж, той става зависим и удобен за партийния апарат и лидера.</p>
<p>Така</p>
<p><strong>политическите партии остават в дълбока кадрова криза</strong>,</p>
<p>но не от кандидати за властта, а от стойностни хора. И тук възниква въпросът как да се проправи път за тях. Отговорът се съдържа в демократични принципи при изграждането на партиите. Конспективно (позволявам си да ги представя така, защото всички ние изпитваме истинска нужда от ясно говорене) те са следните:</p>
<p>- вътрешните избори са задължителни за всички нива на ръководство и техния състав, както и при кандидати за публични длъжности;</p>
<p>- изборите се провеждат с тайно гласуване, както е възприетата практика за парламентарни, президентски и местни избори;</p>
<p>- изборът е недействителен, ако се провежда с един кандидат;</p>
<p>- кандидати за народни представители могат да бъдат издигани само в един избирателен район и то от местни структури, а не приближени на лидера на партията да бъдат разпращани в страната;</p>
<p>- членството в партия се осъществява на постоянен адрес;</p>
<p>- пренареждане на партийните листи по време на избори от всички гласоподаватели, което запазва партийността и същевременно въвежда мажоритарния вот;</p>
<p>Нарочно в изложението тези предложения не намират конкретен текст за</p>
<p><strong>промяна в законовата уредба.</strong></p>
<p>Причината за това е следната: политическата класа разполага с обслужващи я добре подготвени юристи, които веднага ще обявят, че тези постановки влизат в конфликт с изначални принципи на правото. Могат да добавят, че не е така в Англия, или така го искат от Европейския съюз. Но в Англия и в ЕС не са строили социализъм и нямат представа от състоянието на нашето общество.</p>
<p>Когото политиците бъдат принудени да отстъпят от убежденията си за строеж на една партия, може да се възложи на юристи да намерят форма на тези принципи в законовата уредба. Това би могло да стане чрез</p>
<p><strong>изменение на Закона за политическите партии</strong>,</p>
<p>в чиито устави да намерят отражение горните предложения и да постанови пререгистрацията им съгласно промените. Тези принципи могат да послужат за основа на бъдеща дясна партия, за да могат хората с дълбоки демократични убеждения да има за кого да гласуват.</p>
<p>Но как членовете на една структура, в нейното първично звено, могат да се опознаят, за да направят правилния избор. Това може да стане при обсъждане на широк кръг от въпроси, отнасящи се до политиката на партията и управлението на страната, без да изпълняват инструкциите от горе при съществуващия модел – вие се занимавайте с проблемите на квартала или населеното място, защото</p>
<p><strong>ръководството знае какво да прави.</strong></p>
<p>Разбира се, въпросът за външната политика, която ще води партията, или какви законодателни инициативи трябва да предприеме в областта на здравеопазването, не може да бъде решен в подобен разговор, но той трябва да се състои. Това ще помогне на хората, участващи в него да разберат кой какъв е и какви качества има, а последното е особено важно при избора на личност, която ще ги представлява.</p>
<p>И когато се постигне качествен състав на Народното събрание, веднага народните представители трябва да се заемат със законите, защото</p>
<p><strong>всички безобразия, които стават в България са законосъобразни.</strong></p>
<p>С поправените закони няма да изглежда смешно, когато политиците говорят важно за върховенство на закона. Но това, съгласно популярния израз, е една друга тема и точка втора.</p>
<p>За съжаление, тези действия трябва да направим сами, без да разчитаме на помощ от вън, защото Западът е в тежка морална криза. А това може и да е за добро.</p>
