- 10 Sep 2020
- 89
- 9
"И не се притеснявайте! Лятото, ама истинското лято, пак си идва с яркото си слънце и големите горещини. Още тази събота и неделя ще сме забравили за намръщения край на юни. Той, юни де, ще вземе със себе си и мрачното време и ниските температури. А вие не преставайте да се усмихвате!"
<p>Нещо такова изръси по bTV в края на миналата седмица синоптикът Емил Чолаков. Признавам, че думите, които вложих в устата му, са мои, но много добре си спомням същината от тях – топло и слънчево в събота и най-вече в неделя. Това ми е големият проблем. По-малкият е свързан имено с опитите на Чолаков да "раздвижи" прогнозата за времето с набор от добре отработени клишета хрумки, които в България минават за "разчупване" на стила. В интерес на истината ми е трудно да кажа кой е по-остроумен – той или сценаристите на "Комиците" в същата телевизия. При него поне все още половият живот и пръдните не са влезли като неизменен атрибут на забавлението, но от това не може да ти стане по-леко.</p>
<p>Когато човек стане сутрин, обикновено има нужда да получи бърза и точна информация за началото на деня. С Емо Чолаков това е трудно, тъй като има доста лоша дикция, предъвква думите с неравномерен по интонация, но иначе глух глас. На всичкото отгоре се опитва да бъде остроумен, и то безуспешно, при това с важна информация. Шегите му приличат на немско изречение, чийто смисъл зависи от това дали в неговия край има глагол. Трябва да изслушаш цяла тирада, за да получиш отговор на простия въпрос – добро ли ще е времето или лошо.</p>
<p>Пример, с който пак ще импровизирам – "Здравейте! Пролетта си отива! Може би, но не съвсем. Дали пък на нейно място не идва зимата? То на лятото не му омръзна да чака, но и юни винаги си е бил такъв – капризен. Ту горещ, ту студен. Не можеш да го разбереш. Разбираеми са само капризите на времето, които няма да ни отминат и тази година. Утре, например, температурите ще са с цели шест градуса по-ниски от онези през щедрия на слънце месец май...". И така две минути преди на екрана да се покаже някаква разбираема графика със слънце зад облак и цифри, от които става ясно какво време горе-долу да очакваме. Уви, дори и крайно търпеливите не винаги получават верния отговор, да не кажа, че по-често времето е точно обратното на онова, за което сме чули в прогнозата. И тук не става дума само за Емо Чолаков от bTV, а за всички без изключение. </p>
<p>Забелязал съм с напредването на възрастта, поради което започнах да се интересувам от прогнозата за времето, че българските метеоролози прекалено често "не познават". Изразът "не познават" е общонароден, но затова пък верен. В България тази работа май все още е въпрос на гадателство, а не на наука. У нас определено видение на баба Ванга от 1978 г. се цитира с по-голям респект, отколкото научнообосновано твърдение за близкото бъдеще.</p>
<p>Не ме разбирайте погрешно, не подценявам научната компетентност на метеоролозите, но съм един от милионите потърпевши от техните прогнози. И понеже днес съм по-метафизично настроен, ще си позволя да отдам грешките им на по-общо и по-глобално българско заболяване, което е свързано с очевидностите на реалността. Ние не умеем да ги споделяме, или казано по-просто, не можем да виждаме живота и нещата около нас такива, каквито са. Винаги си ги измисляме или най-малкото добавяме или отнемаме нещо от очевидното. Поради тази причина и по ред много по-важни не умеем да планираме живота си и не знаем какво да очакваме от утрешния ден. Именно защото го очакваме, а не защото го създаваме. Той е нещо независимо от нас.</p>
<p>Сляпа съдба, която ни връхлита и помита всичките ни планове, както дъждът и 15-те градуса пометоха прогнозата на Емо Чолаков и останалите му колеги през изминалия уикенд. Сигурно е много отвлечено това, което говоря, но ми се струва, че има истина в него, защото не допускам българските синоптици да са кой знае колко по-необразовани в сравнение със западните си колеги или да не са снабдени с необходимата техника. </p>
<p>Нека се разберем, тук не става въпрос за някакви грешки в рамките на статистическо отклонение, а за точно обратното на това, което се случва с времето навън. Да не ми се обиждат синоптиците – същото е положението в редица други професии. Имам чувството, че ние, българите, живеем масово като участник в играта "Стани богат", който е изгубил всичките си жокери и трябва да налучка един от верните отговори.</p>
<p>Всичко това го казвам, защото в събота и неделя студувах заедно със стотици хиляди мои сънародници, излезли по къс ръкав да посрещнат изгарящото юлско слънце на Емо Чолаков и неговите колеги. Да, ама не. Наложи се да пускам климатик, така както го бях зарязал настроен на топло от февруари. Това ме накара да се замисля върху глобалния въпрос за българите и бъдещето. Какво бъдеще да очакваме, когато не можем да разберем какво ни чака утре – дъжд или слънце.</p>
<p>Проблемът има и друго измерение, за което намекнах по-горе, а именно начинът на изразяване. Разбирам, че натруфеният стил на Чолаков се е родил в противовес на сухия наукообразен език на старата метеорологична школа. И двата обаче са еднакво неразбираеми. Едно време говореха за атмосферно налягане, югозападни циклони и нахлуване на купеста облачност от изток и северозапад. Сега този бюрократичен стил е сменен от "раздвижения" маниер на Емо Чолаков и сексапилни синоптички, но резултатът не е по-различен. Въобще няма начин да разберете какво ще е времето утре, затова най-добре е да се върнем към добре изпитания соцмодел на живеене – каквото такова и когато тогава. </p>
<p><em> Коментарът е публикуван във вестник "Галерия".</em></p>
