- 10 Sep 2020
- 77
- 19
„Няма да учредяваме партия нито днес, нито утре. Това трябва да е ясно от самото начало, за да избегнем всякакви спекулации“. С тези думи на кмета на Благоевград Костадин Паскалев беше открит форумът, на който трябваше да се появи така дългоочакваният президентски проект. Веднага след като съобщи, че няма да се създава партия, Паскалев загадъчно обяви, че ключовата дума на днешния ден била „алтернатива”. А веднага след като благоевградският кмет каза това, стана ясно, че днес, 11 ноември 2010 г., в зала 3 на НДК ще бъде дадено началото на едно голямо нищо. Защото е крайно несериозно да събереш на едно място евродепутата Ивайло Калфин и бореца Валентин Йорданов и да ги пуснеш да дебатират перспективите пред България. Да говориш с недомлъвки половин година, после да разпратиш покани до 50 души, с които да ги събереш в четвъртък сутрин, да извикаш медии, и всичко това, за да обявиш, че няма да правиш партия, а „алтернатива“, каквото и да значи това, е малоумна постъпка.
<p>Паскалев обаче не можеше да бъде отклонен от задачата си да въведе присъстващите в обстановката: „Днес тук е и президентът Първанов, със сигурност ще се включи в дискусията; и на дискусия преди няколко дни самият той каза, че идва време дебатът да се пренесе на друго поле. Мисля, че това, което правим, е да пренесем този дебат в друго поле“. Да цитираш какво е казал Първанов е тегаво занимание, което винаги води до някое поле или в най-добрия случай село. И докато Паскалев разнасяше някакъв дебат от едно поле в друго, откри, че днешната дискусия трябвало да се освободи от идеологизация и партизиране. Тази мисъл сигурно е трогнала Николина Чакърдъкова – експерт по македонско народно пеене, която също присъстваше на сбирката с цялата си сериозност.</p>
<p>После дойде ред на Калфин. За да допълни абсурдната атмосфера, той започна да демонстрира емоция. Беше загрижен за икономиката. До него гимнастикът Йордан Йовчев беше още по-загрижен. Не беше ясно за какво.</p>
<p>Калфин се разпали – АЕЦ „Белене“, здравеопазване, криза, преструктуриране на икономиката... Докато евродепутатът се тюхкаше, камерата на Канал 3 показваше лица на хора в залата. Скръб. Борислав Китов – десен земеделец, нарочно сложен от едната страна на президента. Проф. Васил Проданов – човекът, който вече девет години пише глупавите речи на Първанов, днес беше дошъл, за да послуша глупостите на съратниците му. Това може да се приеме и като подвиг на волята. Кирил Добрев...</p>
<p>Хората в тази зала бяха спретнали политически Хелоуин. Повечето приличаха на таласъми, но всъщност бяха обикновени мушмороци. Също като своя патрон. Тези измъчени от тягост лица всъщност трябваше да бъдат „централните нападатели“ на алтернативата на Бойко Борисов, която „плеймейкърът“ Георги Първанов обеща да създаде.</p>
<p>Георги Първанов. По едно време човекът, който беше излъгал събралите се, че ще прави политически проект, се раздвижи. Нахлузи на лицето си загрижена физиономия, включи гласа, който използва по време на национални празници, и подхвана:</p>
<p>„Избраната дата и така обявената тема, според мен, не бива да се тълкуват като претенция за историческа значимост на събитието. Ние се събираме с хора, за да дебатираме за това как да изглежда България в следващото десетилетие, как да станем равни с другите европейски народи. Ние днес няма да обявим края на прехода, не е това идеята в дискусията. Даже бих предложил да не спорим и да оставим тази тема на историците, учените, политолозите. Ако все пак преходът е завършил, то трябва да признаем, че в края на прехода по-голямата част от хората живеят по-зле и несигурно, отколкото в началото“.</p>
<p>Глупости. Ако сте започнали да търсите смисъл в думите на Първанов, спрете. Няма смисъл. Това са празни приказки, които той трябваше да каже от кумова срама, колкото да приветства събралите се по негова инициатива. Първанов говори скучно, но за сметка на това продължително.</p>
<p>"Фетишизацията към миналото отдавна е пречка на нашето развитие, затова ние тук се обединяваме около идеята за това, че едно ново начало, възраждане на българската нация минава през помирението, и отказа да водим битки с миналото, които не водят до никъде. Затова АБВ е една територия на историческия компромис“.</p>
<p>АБВ – още заглавието трябваше да ни подскаже, че от „гражданската инициатива“ на Първанов няма да излезе нищо. Още когато в. „Труд“ обяви, че проектът на Първанов ще се казва АБВ, трябваше да разберем, че няма никакъв смисъл да гледаме дискусията директно по Канал 3 и после да пишем коментари за нея. Загубена работа...</p>
<p>„...Трябва да кажем възможно ли е трайно партньорство между бивши противници, които доскоро са стояли от двете страни на барикадите. Аз питам възможно ли е да правим политика без барикади...“</p>
<p>Тук изключих телевизора. И десет часа още да бях гледал и слушал, все тая. Няма да има разцепление на БСП, нито драма в лявото политическо пространство. Ще има още една година, в която ще трябва да слушаме глупостите на Първанов. Още две Нови години, един 3 март, един 24 май, един 2 юни и десетина дискусии на АБВ. След това всичко ще приключи и Първанов ще застане редом до Желю Желев и Петър Стоянов, с които дълго ще води състезание за това кой от тримата е бил по-нелеп, докато е бил президент на България.</p>
