Принос към тероризма: У нас пък върлува "Телефонна държава"

И така нататък. Баналната, но безотказна схема на телефонният тероризъм. Звънят методично – и на баба Ц. от К., и на дядо Х. от П., и на свако И. от В., и на стрина Л. от Ш.. Пълната азбука отзад напред и обратно. И целият телефонен указател от кора до кора. Огнищата припламват навред, цялата ни евронация е под обстрел – градове, села, паланки. И столицата, разбира се. Никой никъде не е на сигурно. Схемата е архаична, но у нас действа и през 21 век. Работи се само със стационарната мрежа. Първият специалист прикачва абоната на подслушване. Ако обектът представлява интерес, което се подразбира от личните му разговори, на служба идва звено „Постановки“, то разиграва мелодрамите. Третата група са събирачите – те прибират това, което се е откъснало от душата и пенсията на „пациента“. Най-практичното е, че всички тези дирекции се побират изцяло в един семеен бизнес. А най-втрещяващото е, че ако след подслушването, постановката и обира позвъниш от своя телефон на полицията, попадаш обратно в службите на „Телефонна държава“, където изплакваш мъката си пред някои от нейните „полицейски комисари“, който те успокоява и приема сигнала, т. е. оставаш си в схемата. Затворен кръг, безотпадна технология.

Генералният щаб на "Телефонна държава" си има стил и любими обекти: старците. Тъй и тъй нямат с кого две думи да обелят, това си е и доходна, и социална дейност. Трудно им било на дъртите, ами то по-трудно без друго няма как да стане. Поне ние да се позакрепим, да има някаква заетост, поминък. Пък и не ви влизаме по къщите, не насилваме бабите, с това се занимава друг отдел на мегаструктура „Обгрижване“. Ние просто молим, вие давате – доброволно, доволно и от добро сърце. Няма да се влачим и по съдилища после. Чист бизнес, чист.

Е, все някой старец ще изпищи по-силно. И тръгват състрадателни репортери по местата на събитията. Дори и новинарите допълват сегиз-тогиз емисиите си с темичката, ако разбира се няма нещо по-важно, по политическо. И какво от това. Всички отлично знаем къде е генералният щаб на "Телефонна държава" – някъде в Русенско, със сериозни „клетки“ в Горнооряховско и Делиормана. За селата Ветово и Камен е всеизвестно, че основният поминък е телефонната измама. Имат си екипите „актьори“, „дубльори“, „събирачи“, „доктори“, „полицаи“ и каквото се сетиш. Цяла държава. Като ИДИЛ, но отпреди нея. Всичко е ясно. И пак нищо. Кой им обръща внимание на драскачите от медиите, за старците да не говорим. То и "Делиорманска държава" да се самопровъзгласи, реакцията ще е същата.

Обаче. Този път ще искаме точни, ясни и бързи отговори. От БТК: що за компания е тя, иначе оценена от кандидатите за придобиването й - консорциумът от Schneider Media и CVC Funds - на 850 милиона евро, която държи на цената си, а е беззащитна пред експертите от Ветово и Камен? Къде е тук гаранцията за конфиденциалност и неприкосновеността на личната кореспонденция? За какво плащат абонатите – за правото да разговарят с когото пожелаят и за каквото поискат или за възможността чрез самоделни селски „гейтове“ от линията да изтичат поверителна информация, лични данни и съкровени семейни тайни? Как става това? И безсилна ли е могъщата корпорация пред техническия гений на Делиормана, откъдето явно може да бъде подслушван целият народ и цялата държава. Отговорът очакваме от висшия мениджмънт на обявената за продан БТК.

Ами държавата, която се прехранва с нашите данъци, и тя ли е маломощна пред телефонния терор? Отговора чакаме от главната прокуратура. Ще ни кажат, че няма закон, но ние пак ще чакаме. Може пък да подшушнат на някои по-свободни депутати да го напишат и предложат за гласуване.

Да чакаме каквото и да е от съдебната система е безсмислено. Затова от там не чакаме нищо.

Има ли го това в друга държава, пита възрастен мъж от София, прясна жертва на терора. В Сомалия може би да, там и пирати още има, при това процъфтяващи. Но в Европейския съюз сме новатори и първопроходци. Затова не ни трябва да се боричкаме за свещените евро регистрации на запазени наименования за географски произход като ракията, суджука и шопската салата. Сега е моментът да легализираме и подслушването, и измамата: да поискаме от Европа признаване на Телефонна държава. После регистрация и суверенитет.

Коментарът е публикуван в "Студия Трансмедия"