- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 87
- 41
Вероятно е напълно закономерно, че днес Въоръжените сили на Република България изглеждат точно така, както и след Ньойския договор, даже и по-зле. Тази жалка гледка ни най-малко не помрачи наглото „отпразнуване” на десетата годишнина от вкарването на страната ни в НАТО.
<p>Днес няма как да не сме сигурни, че този предателски акт на българската политическа класа може и да не е бил съвсем незаконен, но че е неморален, това е абсолютно сигурно. Точно затова изглеждаха така смехотворно тия комични облещени истукани, които онзи ден помпозно и високопарно ни заливаха с порой от безсмислици по повод годишнината.</p>
<p>Никой не пита българския народ за набутването на страната в НАТО, ето защо това бе преди всичко един крайно неморален акт – той бе извършен против волята на българския народ. И ако за влизането в Европейския съюз можеше да има някакви съмнения за изхода от евентуално допитване, то народът ни бе категорично срещу влизането в НАТО, чиято престъпна същност бе осъзната от всички малко по-рано, при бомбардирането на мирното население в Югославия през 1999 г.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35284_ZBsvaMNtgivD8ii8J7gCqVQWCsnxnR.jpg" style="height:321px; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Участниците в онзиденшните „чествания” със сигурност никой няма да помни, ще ги споменават може би от време на време само бъдещите историци в бележките под линия с най-дребния възможен шрифт.</em></strong></p>
<p>След Ньойския договор България е лишена от наборна войска, точно както и сега, а войската наброява 33 хиляди бойци, днес са даже по-малко. Никога в своята 1333-годишна история България не е била по-беззащитна, това е изводът.</p>
<p>Сигурно може цяла научна теория да се изобрети на основата на Наполеоновата мисъл за народа, който не иска да храни своята войска. Изглежда наистина скоро ще храним чужда, ако не прогоним продажната си политическа класа. На тия, дето се молеха за „повече НАТО”, докато „честваха” 10-ата годишнина от предателството на българската политическа класа, ще трябва да припомним два исторически факта. Така както техните предшественици бяха изправени на съд заради Първата ни национална катастрофа, така както виновниците за Втората национална катастрофа бяха овъзмездени през 1945 г., така и съвременните юди ще трябва да се разплащат все някога, не може да е другояче.</p>
<p><br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35284_amtDSDpG7GYDj7WCfFJwhas864AtCY.jpg" style="height:538px; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Оплакването на младия цар Иван Асен (преди 1331-1349), трети син на цар Иван Александър (1331-1371), загинал при София в една от първите битки с османските турци. До главата на героя са представени царят и българският патриарх Теодосий ІІ, а зад тях е първородният царев син и млад цар Михаил Асен (1323/24-преди 1356), по-късно също загинал геройски в бой с османските турци. Зад погребалното ложе са изобразени (от ляво на дясно) царица Теодора и съпругата на младия цар Иван Асен, братовчедка на влашкия воевода Иван Александър Басараб. Рисунка от 1349 г. на лист 2 в Търновския препис на Манасиевата летопис. Библиотека на Ватикана</em></strong></p>
<p>Едва ли някой трябва да се съмнява, че рано или късно „заслугите” на тия, които унищожиха българската войска и я подчиниха на чужди сили за своя изгода и под чужд диктат, ще бъдат отбелязани непременно, по един или друг начин. Съмнението в случая е напълно излишно, родната ни следосвобожденска история е изпълнена с достатъчно многобройни и красноречиви примери.</p>
<p>Злото обаче вече е сторено. Вече трето поколение българчета израства осакатено, защото от своето създаване българската войска изпълнява две важни свои мисии – да защитава държавата ни, но и да служи като образец за подрастващите. Възпитателната роля на българската войска бе премахната най-напред, още преди да унищожат напълно бойната й мощ, и днешното състояние на подрастващите е пряко следствие от това. Не напразно чуждите покровители на политическата ни класа поискаха най-напред „освобождаването” на войската от възпитателните й функции. Едновременно бе унищожено и българското училище като най-масова възпитателна институция, с безмерни заслуги за изграждането на здраво подрастващо поколение млади българчета още от времето на средновековната ни държава. Ето защо днес 59 % от всички българи искат българската войска да стане отново наборна, така поне няма да опикават паметниците.</p>
<p>Разсипването на войската, която изграждаше мъжете на България, и на училищата, които се заемаха с възпитанието на по-малките, е най-страшният грях на българската политическа класа, това няма да й бъде простено никога със сигурност.</p>
<p>Българската войска, както и българското училище от най-първите си стъпки изграждат способни на героизъм воини. И ако примерите от Възраждането, а и от по-сетне, са известни на всички, то за героите от Средните векове се знае по-малко. Дори византийските автори с възхита пишат за героизма на българите. Точно така е писал Кекавмен за бранителите на крепостта Бояна по времето на цар Петър Делян (1040<span dir="RTL">–</span>1041). През лятото на 1041 г. византийският император Михаил ІV (1034<span dir="RTL">–</span>1041) обсажда Бояна. Защитниците на крепостта, начело с воеводата Ботко, „уповавайки се на своята храброст”, излезли вън от стените на крепостта, „сякаш се срамували да стоят вътре”. Малобройната българска дружина била разбита от императорската войска, но Ботко и останалите защитници на Бояна паднали със смъртта на храбрите, пак да повторя, защото се срамували да се крият.</p>
<p>Безчет са и примерите за героизъм в битките за спасяването на България от надвисналата османска опасност. Младият цар Иван Асен, едва двайсетинагодишен, застава начело в най-страшните битки и загива в една от тях – „ ... и преминаха турците и се отправиха срещу Средец. Българските воини се събраха под предводителството на [Иван]Александровия син [Иван] Асен и стана голям бой. Тогава убиха [Иван] Асен и погина голямо множество от българите” отбелязва безименна българска летопис от началото на ХV в. Надгробният надпис на младия цар в църквата „Св. 40 мъченици” уточнява, че тези събития се отнасят в 18-ата година (= 1349 г.) от управлението на баща му.</p>
<p>Малко по-късно в една подобна битка загива и по-големият му брат и български престолонаследник Михаил Асен. В добавки от ХІІІ в. и от ХІV в. в Синодика на цар Борил (1211 г.) са изброени още имена на герои. Семир, Йончо, Добромир, Иваншо, Арцо, Трошан, Ратен и неговия брат Карач, Потръц, Ханко, Стан, Михаил, Богдан, Шишман, Ботул, Радослав, Воисил, Константин, Годеслав, Чръноглав паднали в битките за защита на отечеството и на вярата си.</p>
<p>Дали днес бихме били способни на героизъм за отечеството?! Дано не ни се наложи да разберем в действителност, това е единственото ни спасение.</p>
