- 10 Sep 2020
- 75
- 9
Президентските избори са най-важните мажоритарни избори в България. Това са изборите за най-високата изборна позиция, тази на държавния глава. Човекът, който по конституция „олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения”. Може да сме парламентарна република, може юридически президентът като институция да има по-малко пълномощия от премиера, но директният му личностен избор „от нацията” му придава огромно политическо и обществено значение.
<p>Затова просто няма други избори в България, които да подчертават толкова категорично важността на личността в политиката. Тук не става дума за депутат, избран с партийна листа, за кмет, избран в една община, или за премиер, който може да бъде свален с един замах от 121 народни представители. Неслучайно досега, за 21 години, сме имали само трима президенти, а 12 премиери.</p>
<p>Изборите на 23 октомври имат особено значение, защото за първи път ще избираме президент като членове на ЕС и дейността му още отсега е натоварена с огромни очаквания. Ако искаме да бъдем на нивото на европейските демократични норми, всичко, абсолютно всичко в тези избори, от социологическите допитвания до най-деликатните тънкости на предизборната кампания и медийните публикации, би трябвало да е концентрирано около личностите на кандидатите. Те и само те, със своите лидерски качества, компетентности и държавнически платформи, трябва да са в центъра на общественото внимание, независимо дали кандидатурите са партийн, или са издигнати от инициативни комитети.</p>
<p>Но какво се случва в европейска България малко повече от два месеца преди изборите? Как какво – абсолютно нищо! Сякаш никой не се интересува от тези избори. Има някакви кандидати на някакви партии, които панически се страхуват да направят нещо самостоятелно. Вместо да се държат като лидери, те приличат на кастрирани котараци и гледат да не обидят някого от опонентите. А има и една много важна партия, която панически се страхува да излъчи кандидат за президент, за да не би по някакъв начин да засенчи своя лидер слънце. Изобщо безхаберие, дребнотемие и дълбок провинциализъм тресат „политическия елит” и подопечните му медии, които се опитват да омаловажат значението на президентската институция или дори да я игнорират.</p>
<p>Единствено Меглена Кунева разбира за какво става дума и много добре знае, че ако „не се бориш за победа, няма нужда да участваш”. За избори като президентските „олимпийски принцип на участие” просто не може да има. От няколко години Меглена Кунева присъства постоянно, и то много успешно в политическото и общественото пространство. Още далеч преди да се включи в изборната надпревара, тя вече представяше страната ни много по-убедително, отколкото президентът Първанов и неговите незаменими посланици, агенти и сътрудници на комунистическата ДС. Нещо повече, стратегическият й държавнически избор да бъде непартийният кандидат на гражданското общество и да не сключва съглашения с партийните централи се прие с огромна подкрепа от много ярки, знакови личности и различни социални групи в обществото.</p>
<p>И точно тук идват въпросите, свързани с политическата и гражданската култура в една държава, член на ЕС. Какво означават резултатите от социологически изследвания, проведени в навечерието на изборната кампания, които показват, че на едно от първите места винаги се класира някакъв несъществуващ кандидат на управляващата партия. Нима е възможно един фантом без име, без пол, без биография, на практика „без глава” да има такава подкрепа за „държавен глава”, каквато има и ярката личност Меглена Кунева, за която се знае всичко и която изгражда своя авторитет от зала на зала, от врата на врата, от човек на човек. Очевидно става дума за политически театър на абсурда, в който и за социолозите, и за техните респонденти, а и за самите реални кандидати са определени някакви идиотски роли на самоунижение, които обезсмислят самата предизборна социология.</p>
<p>Как е възможно при непобедимата управляваща партия ГЕРБ най-важното да бъде да се регистрира първа за президентските избори, а всичко около личността на кандидата да бъде до 4 септември забулено в тайната полицейска анонимност и посредствеността на безличието? A защо не и до 4 ноември? А защо фантомът направо да не спечели, без да бъде обявяван? Така или иначе, премиерът ще поеме и неговите функции. В същото време другата правеща се на „важна” партия”, главната опозиционна сила БСП, издигна между 60 и 100 кандидатури, сякаш ще избираме председател на селсъвет и накрая предложи на изтощеното от чакане общество не някой модерен „ляв”, а политическото копие на президента Първанов... Всичко би изглеждало много смешно, ако не беше толкова тъжно.</p>
<p>Но както се казва в някои „риалити формати” – не сменяйте програмата, защото „най-интересното тепърва предстои”. Кастингът за кандидат-президенти и вицепрезиденти все още тече с неотслабваща сила. Но за разлика от други избори този път резултатите все още не са известни, дори и на Биг Брадър. Да не забравяме, че става дума за най-важните мажоритарни избори в държавата. Крайно време е най-сетне да изберем личността пред безличието. Този път поне имаме и личност...</p>
<p><em>В статията си авторът изразява личната си гражданска позиция и не ангажира фондацията за свободата „Фридрих Науман”, за която работи в момента.</em></p>
