- 10 Sep 2020
- 70
- 27
Този коментар е писан за в. "Галерия" преди да избухне скандала с шефа на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Златанов. Облаците около президента Росен Плевнелиев се сгъстяват, което дава допълнителни аргументи за тезата ми в този коментар.
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Протестите се вписаха в ежедневието на София, а перманентните включвания "на живо", осъществявани от телевизиите ги превърнаха в банална сводка, с която зрителите свикнаха, както се свиква с прогнозата за времето. Това окончателно уби остротата им, а организираните акции като тази с прочутата картина на Делакроа, ги олекоти до</p>
<p><strong>нивото на обикновен "пиарски ивент"</strong>.</p>
<p>Или както му казвахме преди - организирано мероприятие. На мен лично много ми заприличаха на карнавала в Габрово. От десетилетия до днес през месец май там се провеждат Дни на хумора и сатирата, а тяхната кулминация е карнавалното шествие през центъра на града.</p>
<p>Софийските протести заприличаха на нещо като градски празник, а хората по улиците изглеждат по-скоро щастливи, отколкото разгневени. Освен това станаха прекалено очевидни амбициите на политически и икономически</p>
<p><strong>кръгове, които се опитаха да яхнат гражданите</strong>.</p>
<p>Всичко това няма как да доведе до оставка на правителството, което има повече от солидно парламентарно мнозинство. За да успеят протестиращите, ще трябва да излязат от комфорта си и да се сблъскат директно с властта в работно време. Освен това ще трябва сериозно да попречат на обществения ред на софиянци, както и да се сблъскат с полицията, за да проличи, че наистина протестират.</p>
<p>Колкото и хубави да изглеждат снимките, които ежедневно пълнят Фейсбук, броят все пак има значение. Може би картината щеше да бъде друга, ако ежедневно в София излизаха между сто и двеста хиляди души, което поне да надхвърли десет процента от столичани. Протестиращите обаче инстинктивно си дават сметка, че</p>
<p><strong>нямат характер за директен сблъсък с властта</strong></p>
<p><strong></strong> и че от всеобщи любимци могат лесно да се превърнат в омразни рушители на реда. Ето защо не виждам как правителството ще падне, дори гладната стачка на Едвин Сугарев да завърши успешно.</p>
<p>Това не бива да омаловажава енергията на протестите и резултатите, които те постигнаха. Все пак властта започна да работи под натиск, Делян Пеевски не стана шеф на ДАНС, а под светлината на прожекторите лъснаха олигархични кръгове, за които досега никой не говореше открито в медиите.</p>
<p>От страна на протестиращите ще бъде несправедливо да не признаят, че правителството на Пламен Орешарски и парламентарното мнозинство определено се вслушват в улицата. От друга страна, управляващите ще трябва да си дадат сметка за основанията на този протест и да не се успокояват, че са безалтернативни. Така мислеше за себе си Борисов, който днес се предлага на всички, но май никой го не ще.</p>
<p>В интерес и на БСП, и на ДПС, е да подкрепят разумните искания на протестиращите, а през май да се насрочат</p>
<p><strong>извънредни парламентарни избори, които да се проведат заедно с изборите за европарламент. </strong></p>
<p>Ето и няколко аргумента в подкрепа на това предложение: ако правителството на Пламен Орешарски бъде оставено да работи на спокойствие, то ще има достатъчно време да покаже своите възможности, а БСП и ДПС да спечелят предсрочните избори, ако това е така. Времето до май е достатъчно да се каже цялата истина за управлението на Борисов, за да не се допуска връщането в политиката му чрез измама и неинформирано гласуване. Десет месеца са достатъчен срок, в който протестиращите да докажат, че освен общност за приятно прекарване на времето, са и общност за дългосрочни и обществено значими проекти и да излъчат собствено политическо представителствно. Не само, за да не излязат верни подозренията, че днес на улицата скачат политически маргинали, които не са успяли да влязат в парламента, а и защото в сегашното Народно събрание една значителна част от гражданите на България не е представена.</p>
<p>Не знам точно как да я определя, защото не ми се иска да разделям хората на красиви и грозни, умни и глупави, но определено доста от активните и предприемчиви хора у нас въобще нямат политическо представителство.</p>
<p><strong>Десет месеца са достатъчен срок и за да се изработят нови правила</strong></p>
<p><strong></strong> за провеждането на избори и да се вземат необходимите мерки, така, че контролирания вот, купуването на гласове и фалшификациите да бъдат сведени до минимум. Към всичко това бих добавил и още едно изключително важно условие, за да сме сигурни, че поредният ни опит за обновяване и изчистване на правилата на политическата игра ще има поне относителен успех. Задължително провеждане на предсрочни президентски избори, които могат да се съчетаят с другите два. Така играта ще бъде напълно честна, а в държавата няма да остане център на властта, който да не се намира под контрола на гражданите. Не само, защото</p>
<p><strong>Росен Плевнелиев днес се опита да яхне протеста</strong></p>
<p>и открито застана на страната на протестиращите, което моментално го маргинализира като лице на нацията. Номинацията и изборът на самият президент събудиха много основателни съмнения, относно неговата независимост и честността на неговия избор.</p>
<p>Да припомня, че тогава Цветан Цветанов беше във вихъра си. Освен това за година и половина Плевнелиев проспа доста от големите престъпления на ГЕРБ, а закъснелият му опит да се представи за говорител на гражданите само предизвика контрареакция и недоволство у онези, чиято страна Плевнелиев не взе. Голяма е и отговорността му за лошата организация и големите измами на последните избори, организирани от служебното правителство, което той назначи. Връх на лицемерието му обаче бе закъснялата му реакция срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Росен Плевнелиев<strong> </strong></p>
<p><strong>подписа промени в закона за ДАНС, които бяха направени персонално за Пеевски</strong></p>
<p>и президентът много добре знаеше това. Опитите му да излезе чист от този скандал, че и да оглави политически протестите, говорят, че той е част от големият проблем на политическото ни задкулисие. Той се дискредитира и решения от него не можем да очакваме. Напротив - след като с половин уста призова за нови избори, ще бъде по-честно да даде личен пример и сам да поиска към тях да бъде прибавено и предсрочното гласуване за държавен глава. Това изцяло ще изчисти ситуацията и след десет месеца ще можем да се опитаме отново да започнем на чисто, без революционни изхвърляния и без служебна победа за онези, които винаги тичат с няколко обиколки напред. Това ми се струва, че е по мярката ни и би било разумен опит за изход от днешната ситуация и чувство за безпътица.</p>
