През 2010 г. чиновниците ни струват 27 млрд. лв. Какво получихме срещу тази сума?

<p>Голямата новина от доклада е, че щатната численост в последните 3 години намалява&nbsp;&ndash; от над 91 000 души през 2008 г. до около 77 000 души през 2010 г. Тук обаче трябва да направим уговорката, която и авторите на доклада постоянно повтарят&nbsp;&ndash; че в бройката не се включват заетите в системата на МВР (около 58 000 души през 2010 г.). Населението намалява, намалява и администрацията, която го обслужва&nbsp;&ndash; в това няма нищо изненадващо.</p> <p>Но докато това се случва, се наблюдава и друга, доста нелогична и тревожна тенденция. Броят на административните структури расте, т.е. все по-малко чиновници работят във все повече служби. Сред причините са както процесът на децентрализация, т.е. чиновникът да е по-близо до гражданите и бизнеса, така и постоянното увеличаване на правомощията и регулациите, което спомага за множенето на структурите.</p> <p>През 2010 г. 487 структури декларират, че предоставят административни услуги. Това означава, че над 80% от администрацията е заета с контролиране, регистриране, проверка, разрешаване, лицензиране, удостоверяване и т. н. на гражданите и бизнеса в България. През 2010 г. администрациите предоставят и администрират общо 2004 услуги и регулаторни режими и затова са предоставили общо 7 155 889 услуги.</p> <p>Правейки това обаче, администрациите все още не считат за необходимо да си говорят помежду си. Само 27% от структурите посочват, че прилагат междуведомствено съгласуване, което е крайно тревожно, отчитайки увеличението на административните структури от 2007 г. насам.</p> <p>В доклада има ред други любопитни факти&nbsp;&ndash; за парите за телефони, интернет, външни експерти, начин на оценяване на качеството на работа, компютрите, електронното правителство и др.</p> <p>Има обаче един раздел, който липсва в доклада &ndash; какви са разходите, които прави администрацията. Без подобна информация данните за намалените чиновници и увеличените им заплати висят във въздуха.</p> <p><em>Разходите на администрацията</em></p> <p>Колко пари са необходими за съществуването на чиновниците? През 2004 г. за "общи държавни служби" бюджетът е отделил 1,12 млрд. лева или 7,3% от всички бюджетни разходи, докато през 2010 г. похарчените пари за съществуването на администрацията са 1,67 млрд. лева (6,2% от всички разходи).</p> <p>Другата гледна точка е каква част от произведеното в икономиката отива за съществуването на чиновниците. За 2004 г. това е 2,8% от БВП, докато през 2010 г. парите са 2,4% от БВП.</p> <p>Дали са малко или много средствата за съществуване на държавните служби зависи от гледната точка. Със сигурност обаче парите за администрацията следват стриктно бизнес цикъла и растат, когато икономиката е в подем. А в периода на криза действително има намаление на разходите за съществуването на службите, но то не може да компенсира колосалните невидими разходи, които не се отчитат в бюджета&nbsp;&ndash; времето, което губи бизнесът, за да общува с чиновниците, разходите на гражданите да спазват всички правила, които биват измисляни и променяни постоянно.</p> <p><em>Колко пари се харчат през държавния бюджет?</em></p> <p>Всъщност най-важният въпрос, който човек си задава, изчитайки доклада за администрацията, е как нейното състояние се отразява на нашия живот. Има редица констатации, които карат човек да настръхне. Говори се например за "недобра организация"&nbsp;&ndash; 28,9% от администрациите нямат система за документооборот, а 35,5% нямат система за управление на база данни. Докладът отбелязва феномена "изморени чиновници" и прекомерните възможности за отпуск/злоупотреба с почивките. Оказва се, че 82,8% от реално заетите общо имат неизползван отпуск в размер на 2 166 699 дни.</p> <p>50% от атестираните държавни служители получават оценка 3&nbsp;&ndash; "като цяло изпълняват работата на нивото на изискванията за длъжността, но не ги надминават", обяснява документът.</p> <p>При такава картина е трудно да си представим, че парите, които държавата иззема чрез данъци и такси, се харчат по най-добрия начин. Дори и да приемем, че намеренията на администрацията са да направи живота ни по-лесен и по-добър, няма как да повярваме, че точно тази администрация може да постигне това. Затова и данните за общото преразпределение през бюджета (иззетите пари от данъкоплатците и похарчени от администрацията за публичните политики) звучат стряскащо.</p> <p>През 2010 г. администрацията е похарчила почти 27 млрд. лева, или 38% от всичко, произведено в икономиката. За сравнение&nbsp;&ndash; преразпределението през 2004 г. е 15 млрд. лева (39,1%). При това тези числа не включват европейските пари.</p> <p>Разбира се, повечето средства се връщат у данъкоплатците под формата на пенсии, здравни услуги, стипендии, заплати за учители, лекари, полицаи и т. н. Но големият въпрос е дали сме доволни от работата на администрацията и тя ли трябва да взема решенията за повечето неща в живота ни. Процесите от последните 3 години са в добра посока, но все още сме далеч от ефективна, малка, добре платена, мотивираща и знаеща какво прави администрация.</p> <p>Лудост е да вярваме, че тази администрация, с този начин на работа и организация може да действа ефективно.</p> <p>Глупост би било да се надяваме, че повече пари за тази администрация ще помогнат на работата й.</p> <p>Наивност би било да мислим, че чиновниците могат да решават кое е най-добре за всяка отделна фирма и за всеки работещ/пенсионер/ученик.</p> <p>Най-доброто, което може да се направи, е да намалим намесата на администрацията в живота ни, което всъщност е логичният невидим извод от доклада за състоянието на администрацията за 2010.</p> <p><em><strong>Текстът е публикуван във в. "Сега".</strong></em></p>