- 10 Sep 2020
- 71
- 12
Стремежът на политическите партии в България да изглеждат европейски и да предлагат политика по европейски образец беше една от характеристиките на посткомунистическия период. Това важи малко повече за десните политически сили, защото гражданите очакваха именно те да наложат положителните промени в България, изразяващи се в европеизация, утвърждаване на демократичните ценности и въвеждане на автентичните принципи на пазарната икономика. Първоначално избирателите бяха склонни да прощават някои недостатъци на десницата. Вместо да възприеме това отношение като снизходително спрямо себе си, тя се провали не само що се отнася до въвеждането на европейските стандарти, но постепенно започна и да се самообезсмисля. Така на парламентарните избори през 2009 г. двата по-значими остатъка от българската „стара десница“, СДС и ДСБ, щяха да се провалят напълно и да останат извън парламента, ако не бяха създали предизборната Синя коалиция.
<p>Европейският политически стил не включва създаването на предизборни коалиции. Това лесно може да се установи чрез наблюдение на политическия живот на утвърдените демокрации. Със създаването на предизборната си коалиция двете партии с европейски претенции, СДС и ДСБ, загърбиха окончателно европейското поведение и възприеха подход, който е в разрез с него. За утвърдените европейски демокрации не е неестествено едновременното съществуване на две или повече политически сили, които принадлежат към една и съща европейска политическа фамилия. Например в Холандия има три партии, които се определят като десни и които като философия са обвързани с християнските ценности. Те обаче не правят предизборни коалиции, когато дойде време за парламентарни избори. Същото важи и за двете холандски либерални партии.</p>
<p>На фона на европейските демократични практики коалицията между СДС и ДСБ от 2009 г. е доста странна. Времето показа, че тя не може да бъде обяснена с нищо друго освен с превръщането на парламентарното представителство на двете партии в самоцел. В услуга на тази самоцел „носителите на европейския дух в България” доказаха, че личното им политическо оцеляване е по-важно от европейските ценности, които същите тези хора пропагандират от години. Щом една политическа партия е неспособна на самостоятелно политическо участие, то това означава, че тя е изчерпана. Това е принцип, който развитието на демокрацията е формулирало и утвърдило.</p>
<p>Коалиции като тази между СДС и ДСБ са вредни за политическата система, защото я деформират, а попадналата в парламента по неестествен начин формация е излишна и не осигурява реално политическо представителство. Заради Синята коалиция в момента българският парламент реално функционира с 15 мандата по-малко, защото сините депутати нямат ясна позиция по най-важните въпроси за една политическа сила. Те не са нито в опозиция, нито в управлението, а освен това нямат обща програма с управляващите, така че да ги подкрепят, без да участват в правителството. С други думи, тяхното присъствие в парламента не е обвързано с никаква политика, а така то става неефективно, безсмислено и никому ненужно. Невъзможността на СДС и ДСБ във вида им Синя коалиция да се самоопределят в парламента е пример за несъстоятелността на предизборните коалиции. Като единствената парламентарно представена предизборна коалиция в настоящия парламент, Синята коалиция е единственият политически играч, който няма никаква политическа тежест, и ако неговите депутати отсъстват от пленарната зала или парламентарните комисии, това не би имало никакво значение за работата на Народното събрание.</p>
<p>Не така биха стояли нещата за СДС и ДСБ, ако можеха поотделно да спечелят парламентарно представителство. При това положение двете формации щяха със сигурност да разполагат най-малко с 20 парламентарни мандата, които сами по себе си щяха да разширят възможностите за създаването и провеждането на реална политика. Стремежът на всяка формация с европейски претенции би трябвало да не се ограничава до постигането на самоцелно присъствие в политическия живот и публичните институции, а да цели осигуряването на реални възможности за създаване на истински политически продукт и по този начин да изразява адекватно отношение към избирателите, които са дали своето доверие. Поведението, което СДС и ДСБ демонстрираха през 2009 г., и целите, които си поставиха, превърнаха двата субекта в групи за удовлетворяване на частни и персонални интереси, като така те почти напълно загубиха характера си на публични организации, каквито би следвало да бъдат политическите партии.</p>
<p>В резултат на това поведение от носители на европейски надежди за България СДС и ДСБ се превърнаха в пречка пред възприемането и утвърждаването на европейския подход за истинско политическо участие. Една година след учредяването на Синята коалиция може да се каже ясно, че мандатите на СДС и ДСБ в 41-вото НС са загубени както за работата на парламента, така и за българските граждани, и в частност за тези, които през 2009 г. гласуваха за Синята коалиция.</p>
