- 10 Sep 2020
- 67
- 1
„Във връзка с предстоящите избори БНТ е отправила молба за закупуване на допълнителна техника, за да могат в реално време да представят изборите. Проверили сме в миналото дали подобни молби са били уважавани, винаги са били уважавани, има много повече работа по време на изборите. Затова предлагам тази сума от 950 хиляди лева да се даде на БНТ.” Това предложение е направено по време на последното правителствено заседание (3 август 2011 г.) от финансовия министър Симеон Дянков. От стенограмата на Министерския съвет става ясно, че премиерът Борисов отсича: „Приема се” и „във връзка с предстоящите избори” към държавната телевизия тръгва допълнителна субсидия от почти 1 млн. лв.
<p>Въпросът е защо се налага допълнително отпускане на средства с предизборни цели и нима по времето, когато Дянков подготвяше Бюджет 2011 и съответната годишна субсидия за държавната телевизия, не беше ясно, че предстоят избори. Отговорът, който финансовият министър дава е безапелационен: „Проверили сме в миналото дали подобни молби са били уважавани – винаги са били уважавани”.</p>
<p>Всъщност в Закона за бюджета за 2011 г. държавната субсидия за БНТ е 60.1 млн. лв. Наскоро обаче премиерът Борисов обяви, че правителството ще предостави на националната телевизия допълнително 1.8 млн. лв., за да излъчва мачовете от националното футболно първенство, макар зрителският интерес към тях да е малък. Мотивът на премиера беше, че така ще се помогне на футболните клубове в условия на криза.</p>
<p>Отпуснатите сега допълнително близо 1 млн. лв. за предизборна кампания също са извън одобрената от парламента годишна субсидия. Те ще бъдат осигурени чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет и ще отидат за закупуването на система за визуализиране на изборните резултати в реално време и за старта на програмата "БНТ региони". Мотивите на правителството за отпускане на тези средства звучат цинично: «Да се създадат условия за пълноценното осъществяване на обществената функция на медията».</p>
<p>Остава въпросът кой какво разбира под имагинерното понятие „обществена функция” на БНТ.</p>
<p>Очевидно е, че според управляващите тя се измерва с количеството показани отрязани ленти, а според самите шефове на държавната телевизия (почти без изключение, откакто се появиха частните телевизии) обществената й функция е подчинена на рейтингите, за които пък у нас по презумпция се приема, че се покачват само на полето на шоуто и забавлението.</p>
<p>Така или иначе по-ясно и от бял ден е, че зад решението на управляващите да отпуснат допълнителна субсидия за държавната телевизия стоят предизборни мотиви. БНТ се издържа с парите на данъкоплатците и има претенцията да се нарича обществена телевизия, реалността обаче показва, че държавната телевизия много често загърбва обществения интерес и обслужва управляващите по подобие на частните телевизии.</p>
<p>Спестявайки си критичността към правителството, БНТ всъщност очаква да й бъдат отпуснати повече средства с идеята да се конкурира с комерсиалните медии, следвайки в голяма степен техния шоупрофил. Вместо да инвестира парите на данъкоплатците в публицистика, филми и предавания, които гарантират обществения интерес и плурализма на мненията, „обществената” държавна телевизия продължава да хаби средства за негледаеми шоупрограми.</p>
<p>Как иначе да си обясним факта, че БНТ продължава да харчи немалко пари за големи външни продукции като „В неделя с...” и „Денис и приятели”, на които отрежда гледаемо време през уикенда или всяка делнична вечер, а сбутва например един важен за обществото филм, разказващ за насилствената асимилация на турците у нас, за майските събития от 1989 г. и т. нар. „голяма екскурзия” в абсолютно негледаемо време при това след няколкогодишно отлагане на неговото излъчване.</p>
<p>Очевидно е, че не наливането на пари за обзавеждането на свръхмодерни предизборни студиа ще гарантира „пълноценното осъществяване на обществената функция на медията".</p>
<p>„Предлагам тази сума от 950 хиляди лева да се даде на БНТ за закупуване на техника и също предлагам това решение да влезе в сила от днес, за да могат да тръгнат процедурите в БНТ”, казва на последното заседание на правителството вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. Същевременно Дянков уточнява, че финансовата обосновка на БНТ – която непрекъснато се нуждае от повече средства, за да бълва продукция, разминаваща се доста сериозно с профила на една наистина обществена медия – „е стабилна”.</p>
<p>Ще е интересно да разберем как всъщност БНТ постигна тази стабилност при положение, че безсмислените харчове там продължават и след изобра на нов генерален директор през лятото на миналата година, когато бяха изнесени стряскащи факти за финансовото състояние на медията. Тогава стана ясно, че държавната телевизия е в изключително тежко положение, тъй както дълговете й възлизат на почти 20 млн. лв.</p>
<p>По всяка вероятност БНТ дължи "стабилността си" на подобни допълнителни траншове, отпускани от управляващите извън годишната субсидия, подобно на този от края на миналата година, когато на "Сан Стефано" 29 получиха над 10 млн. лв. допълнително за погасяване на задължения към БТК и на последния, който пък ще помогне на телевизията да визуализира изборните резултати в реално време и да осъществи по този начин „пълноценно” обществената си функция. Очевидно големият проблем е в това кой как разбира обществената функция на една медия и дали страхът, поддаването на политически натиск и запълването на програмата със скучни шоупрограми има нещо общо с нея.</p>
