- 10 Sep 2020
- 83
- 6
Хитроумна инсталация от ярки бои върху бронзови скулптури на паметник. Незнаен майстор на графити разбуни българската и руската общественост и привлече вниманието на световните медии. Паметникът на Съветската армия в центъра на София светкавично се превърна в туристическа атракция за българи и чужденци. За едни паметникът е осквернен, за други – презареден с нов смисъл. Случилото се обаче е много по-различно от това да напръскаш паметника с боя, да го декорираш със свастики или дори да призоваваш за демонтирането му. Превръщането на съветските воини в американски комиксови герои по оригинален и беззлобен начин поставя на дневен ред въпроса не просто за нашето минало, а за това можем ли днес да живеем с различни интерпретации на миналото.
<p>А това минало и фактически е доста противоречиво. Участваме в хитлеристката коалиция, но реално не воюваме със Съветския съюз. Формално воюваме със съюзниците, но реално англо-американците ни бомбардират. СССР ни обявява война, а почти по същото време ние обявяваме война на Германия. Няма загинали червеноармейци у нас освен вече ранените по други фронтове, но има хиляди български войници, загинали редом с червеноармейците в състава на Трети украински фронт. Червената армия не ни освобождава от нищо, но е в правото си да окупира сателит на противника. България дава своя принос за разгрома на Германия, но е оставена в групата на победените, на които им се падат репарации. СССР има решаващ принос за освобождаването на Европа от нацизма, но на върха на щиковете си установява в източната й част, включително в България, нов тоталитаризъм.</p>
<p>С две думи, България нито е герой, нито е злодей през Втората световна война. Опитвала се е хем да оцелее, хем да вземе реванш след Ньой. Но войната не отрежда друга позиция освен или да си от добрите, или от лошите. Нищо, че след това добрите могат да станат лоши, а лошите <span lang="BG" style="BG" style="line-height: 115%; font-family: ">–</span> добри. Победителите <span lang="BG" style="BG" style="line-height: 115%; font-family: ">–</span> окупатори и тоталитаристи, победените <span lang="BG" style="BG" style="line-height: 115%; font-family: ">–</span> покаяли се и демократи.</p>
<p>За повечето народи и от двете страни на желязната завеса обаче това двойствено положение на Червената армия <span lang="BG" style="BG" style="line-height: 115%; font-family: ">– </span>добра преди и лоша после, не води до раздвоение на историческата памет. И не изпитват <span lang="BG" style="BG" style="line-height: 115%; font-family: ">–</span> поне не явно изразени <span lang="BG" style="BG" style="line-height: 115%; font-family: ">–</span> фрустрации от съветските паметници по техните земи.</p>
<p>У нас обаче Паметникът на Съветската армия продължава да е паметник на разделението. За едни това е угнетяващ символ на чуждо тоталитарно господство, донесло много престъпления и отклонило страната от цивилизациония й път. За други <span lang="BG" style="BG" style="line-height: 115%; font-family: ">– </span>паметник ако не на освободители на България от фашизма, то поне на героични освободители на Европа. И този непримирим разкрач навярно се дължи тъкмо на това, че нашите предци не са били нито герои, нито злодеи, с които да се гордеем или заради които да се покаем. Сякаш и до днес тежи бремето на недокрай направения избор. И едните избират низвергването, другите <span lang="BG" style="BG" style="line-height: 115%; font-family: ">–</span> почитта.</p>
<p>Комиксовите герои, преоблекли бронзовите герои/злодеи, наистина се опитват да решат наследения проблем “в крак с времето”, каквото е и заглавието на “картината”. Паметникът отдавна е десакрализиран от пиещите бира в подножието му младежи и от скейтърите наоколо. Сега обаче неговата официалност е не просто неглижирана <span lang="BG" style="BG" style="line-height: 115%; font-family: ">– </span>преопакован, той вече е жив и за онези, за които довчера е бил мъртъв. Весело, пъстро и артистично, без да налага нови “тежки” герои върху оригиналните, при това само върху част от скулптурния ансамбъл, анонимният художник снема черно-бялото възприятие герои<span lang="BG" style="BG" style="line-height: 115%; font-family: ">–</span>злодеи. </p>
<p>Миналото престава да тежи и разделя, когато човек първо се засмее. Когато и безапелационно установеното <span lang="BG" style="BG" style="line-height: 115%; font-family: ">–</span> всекиму своето установено, изненадващо <span lang="BG" style="BG" style="line-height: 115%; font-family: ">–</span> пак за всеки от двете страни на интерпретацията, може да се окаже и причудливо.</p>
<p>“Осъвременяването” на Паметника на Съветската армия показва и кое е адекватното решение за бъдещето му. Дилемата дали той да бъде демонтиран и преместен другаде, или да бъде ограден и охраняван, увековечава статута му на Паметник на разделението. Решението в едната или в другата посока силово ще наложи на власт една от двете напълно легитимни и напълно противоположни интерпретации <span lang="BG" style="BG" style="line-height: 115%; font-family: ">–</span> освободители от нацизма или комунистически поробители. Смисловото преопаковане на монумента показа как те могат мирно да съжителстват едновременно. Докато евентуално накрая преодолеем комплекса си на нито герои, нито злодеи и влезем в крак с различните времена на разноликата (си) история.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във <u><a href="http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=935558">в. "Труд"</a>.</u></em></p>
