Плевнелиев срещу Калфин – комсомолецът от Гоце Делчев срещу софийската номенклатура

<p>Те трябва да създадат изкуственото усещане за изключителност на онова, което се случва в ефир и да замазват моментите на пропадания и скука. Искам да кажа, че ако вчера нямаше публика и ръкопляскания на всяка реплика, щеше още по-ярко да се открои празнословието на двамата претенденти, както и пълната липса на сериозни разлики между тях. Имах чувството, че гледам вътрешнопартиен дебат. Ако преди двадесет години комунизмът не бе паднал, сигурно днес така би изглеждала борбата за председателското място на ДКМС. Цялата работа много ми напомняше на демократичния централизъм от ерата на перестройката. Уж имаш избор, но всъщност нямаш. Калфин приличаше на комсомолска номенклатура от София &ndash; мазен, но нахакан, с чувство за превъзходство, но любезен. Отличник, на когото още от първи клас ти иде да счупиш очилата. Плевнелиев приличаше на комсомолец от провинцията, който е решил най-после да им даде да се разберат на онези другари от София. Ако не бях слушал до втръсване сълзливите му истории за "паркинзите" в Германия, щях да се обзаложа, че в последните 20 години не е мърдал от Гоце Делчев. Трябва да си много, много зле, за да си живял и работил толкова време в тази велика страна и нищо, ама абсолютно нищо немско да не си прихванал от нея. Самочувствието на Росен Плевнелиев идеше от там, че е избраникът на партийното ръководство и лично на генералния секретар. Това му даваше кураж да се държи агресивно, даже злобарски към номенклатурното синче, но много му личеше, че не му стиска да му забие едно истинско кроше.<br />Както казах, така и не стана ясно какви са идейните и политически различия между двамата. Въпросът за "Белене" бе най-добрият лакмус в това отношение и всъщност показа, че и двамата са от една и съща партия. Ако Плевнелиев беше десният проевропейски кандидат, той трябваше да се разграничи много рязко от този руски проект и да предложи ясна алтернатива, дори отнасяща се пак до нова ядрена мощност. Той се усука и не обяви категоричната си позиция, а вече и за децата стана ясно, че руснаците ще строят централата у нас, защото Борисов им клекна. Поради тази причина "Белене" от атомна централа се превърна в пирамида за поглъщане на огромни пари и генератор за корупция. Да не говорим за геополитическите последствия. Впрочем този въпрос и темата за шистовия газ бяха май единствените конкретни въпроси, по които чухме &ndash; а в случая с Плевнелиев не чухме &ndash; позиции. Другото бяха общи приказки, много клишета и в крайна сметка, театър.<br />Това бе и замисълът на предаването. Макар и добро, в този смисъл беше крайно манипулативно. Проправителствената ТВ7 искаше да внуши, че освен тези двамата няма за кого другиго да се гласува. Това е част сценария за оцеляването на Борисов в политиката и плавния преход към сближаване между БСП и ГЕРБ. По всяка вероятност в следващия парламент това ще са най-големите групи, които ще направят коалиция, повтаряйки сценария с царското НДСВ, което угасна чак в края на втория мандат. Това е възможен сценарий и за ГЕРБ, а президентските избори се дирижират в тази посока. Колкото и Плевнелиев да не става, Калфин трудно ще обере широкия протестен вот, за да го победи &ndash; това отлично знаят в БСП, която не се постара да издигне яростна и силна алтернатива на ГЕРБ. Защо ли всички забравиха, че Бойко Борисов е бивш член на БКП, а управлението му носи всички характеристики на комунистическо-болшевишка диктатура. Дясно мислещите, граждански активно настроените и антикомунистите трябва да бъдат извадени от тези избори, за да могат бившите комунисти да продължат да си играят на управляващи и опозиция в контролираните от самите тях медии. Това беше основното послание в този дебат. Всеки пази другия в мафиотската игра, която ни представят за политически плурализъм и демократичен избор.<br /><br />Толкова за снощния дебат. Сега няколко думи за останалия цирк, който тече по основните телевизии и който ни се представя за гласа на народа. Както вече казах в началото, следващите редове са писани за вестник "Галерия".<br /><br /><em><strong>Панаири, панаири, или как публицистиката се превърна в цирк</strong></em></p> <p><img src="/uploads/editor/кърдж.jpg" alt="" /></p> <p>7,45 часа. Мрачна октомврийска сутрин. Навън вали дъжд и е много студено. Вътре не вали, но също е студено. Никога не може да се разбере защо не пускат парното веднага щом дойде студът. Винаги изчакват една, две, три седмици, сякаш имат едно наум, че вместо зимата може да ги изненада пролетта. През това време хората, които се отопляват с парно, могат да се разболеят, ако не от ниските температури, то от битовия реализъм, до който неизбежно опира всичко в България. Трябва да се навличат с три ката дрехи, да се местят духалки и радиатори от стая в стая, а сутрешният тоалет се превръща в истински кошмар. След него, полувдървен, сядаш да изпиеш чаша кафе, която поне малко да те върне към живота.<br /><br />Описвам този сутрешен потрес, за да очертая контекста, в който се случва един още по-голям потрес, ако в този момент решите да си пуснете телевизора. По това време там текат дебати за местните избори и картината е не по-малко мрачна от тази, която описах по-горе. Даже имам предвид едно конкретно предаване от Бургас. Заради дъжда кандидат-кметовете се бяха сбутали в някаква мрачна спортна зала, но по-учудващото е, че зад тях отново имаше агитки с плакати, все едно са на площада. Имаше нещо сюрреалистично в това предаване, в този мрак и студ, лъхащи както от телевизионния екран, така и от улицата, в съчетание с някакви крясъци и разгорещени караници, от които абсолютно нищо не можеше да се разбере. Всичко това изглеждаше изключително безсмислено. <br /><br />Давам това конкретно предаване за пример, защото въпреки възбудата на участниците от него всъщност се излъчваше някакво тягостно униние в студената октомврийска сутрин. То обаче е само повод да се кажат няколко думи за идиотския начин, по който протича тази кампания в големите телевизии. Не знам защо всички се запалиха по маниера на Бареков да организират нещо средно между пътуващ цирк и чалготека в центъра на българските градове, уж за да подчертават своята демократичност и близост до хората. Истината е, че първообразът използваше и все още използва тези "турнета" за рекет и смъкваше страшни пари от съответните общини, които, за да се покажат в национален ефир, плащаха скъпо и прескъпо от иначе ограничените си бюджети. Много често Бареков изпълняваше и директни политически или икономически поръчки срещу определени кметове. Но и това не е толкова важно. Важно е, че другите се заразиха, започнаха да подражават на този профански жанр и по този начин съвсем затриха възможността за качествена и смислена телевизионна публицистика. <br /><br />Несъстоятелността на този журналистически похват лъсна още по-силно в тази предизборна кампания. Почти всеки от участниците води със себе си агитки, които размахват съответните знаменца и плакати и викат през цялото време. Поради тази причина не може да се чуе почти нищо от онова, което казват самите кандидати, а водещият хаби половината от времето си да усмирява виковете и да въвежда някакъв ред. Освен това ми се вижда напълно излишно цяла България да се занимава с дебатите около проблемите на един конкретен град. Да не говорим, че човек може да се потисне дълбоко, като разбере, че общо взето, няма надежда, защото във всички градове всъщност преобладават нечленоразделните чукундури, които отдавна са се намърдали в политиката или са кандидати тепърва да се намърдат в нея. Една седмица пред сутрешните блокове на БНТ, Нова ТВ, бТВ и ТВ7 и ще останете с твърдото заключение, че България е населена само със завършени идиоти. Ще се съгласите, че това не е много ободряваща мисъл за начало на деня. <br /><br />Пак казвам обаче, че голяма отговорност за това носят самите медии, които организират нещата така, че те да изглеждат по именно този начин. Вместо да търсят качествени хора с ясна мисъл и нестандартен поглед към съответен проблем или тема, те я карат по най-лесния начин &ndash; разпъват шатрата на площада и &ndash; който дойде и каквото стане. Това не е по-различно от панаир, на който се продават кебапчета, анцузи и евтини платнени обувки. Въпреки цялата модерна техника и огромните средства, които се изливат за тези преки включвания, от тях лъха именно на селски сбор. <br /><br />В случая с предизборната кампания голям принос, разбира се, имат и политиците, които в 99,9% от случаите си служат с един и същ наукообразен език, дочут от телевизията и радиото и дооформен от представата, че "така трябва да се говори, за да се излъчва сериозност". Думи и словосъчетания като "преждеговорившия", "познавам проблемите на хората", "опонентите ми нямат визия за развитието на града", "искам да работя за хората" и т.н., и т.н. могат да те докарат до самоубийство, особено като ги чуеш още в 8 без 10 сутринта на студения, дъждовен и мрачен октомврийски ден. <br /><br />Интересното е, че без всякаква логика президентската кампания протича по точно обратния начин. Там телевизиите се пазят като дявол от тамян да срещнат кандидатите лице в лице, да не би нещо да стане и Росенчо Плевнелиев да не бъде избран. Не че има особен смисъл да го правят, ако ще е като дебатите за кмет, но звучи страшно налудничаво това изреждане на кандидатите, които много често казват урока си, написан им от съответните пиар сътрудници и изчезват от полезренито за неопределено време в зависимост от бюджета, който имат и който в повечето случаи трудно може да им стигне за повече от четири-пет участия в рамките на цялата кампания.<br /><br />Другата голяма перверзия, не само на тези избори, са безумните цени и крайната комерсиализация на политическия дебат. Тук медиите, които иначе много обичат да пишат за корупцията на политиците, вземат як реванш и подгизват в тотална корупция пред очите на всички свои зрители, читатели и слушатели. Какво означава някой да си плати, за да се чуе политическата му идея? При това да си плати скъпо и прескъпо. Преди пет години, когато участвах в една кампания, от една малка провинциална телевизия поискаха от кандидата 3500 лв., за да излъчат десетминутно интервю с него. Тази цена трябва да се умножи в пъти за големите ефирни телевизии, а това неизбежно води до корупция партийните централи, които няма как да насмогнат в тази безумна надпревара. А в България обикновено се получава така, че онзи, който има какво да каже, няма пари, докато тези, които имат най-много пари &ndash; обикновено от управляващата партия в момента &ndash; нито могат да говорят, нито имат какво да кажат. В този смисъл Росен Плевнелиев може да ви докара до пълно отчаяние. Той говори само със заучени клишета, в думите му няма абсолютно никакъв смисъл, а на всичкото отгоре, има навика да се самовъзхвалява по абсурден начин. Благодарение на комфорта и мита обаче, които му осигуряват медиите &ndash; както казахме, на една много добра цена &ndash; той може би ще бъде избран за президент, въпреки че е една от най-несъстоятелните кандидатури и е абсолютно неподходящ за този пост. <br /><br />Всичко това няма нищо общо с демокрацията и с идеята за предизборната борба като борба между политически принципи и убеждения. Пак казвам, проблемът е до голяма степен в самите медии и в начина, по който те говорят за важните и сериозни теми на България. Това обаче нямаше да бъде възможно без перверзния им и таен съюз с политиците. Никой &ndash; нито медиите, нито политиците &ndash; не смее да изобличи другия или да въведе нови правила. И двете страни имат какво да загубят, както и какво да спечелят от тази игра. И едните, и другите участват активно в пренасочването на огромни парични потоци, които не винаги са с ясен произход. Работата е там, че резултатът е също толкова печален, колкото и в родния футбол, и въобще не струва дори един процент от парите, които се пръскат за него.</p>