На новобранците в казармата им викаха бомбета. Демек цивилки без фуражки. Имахме двоен повод да си припомним шаячния жаргон на 4 септември 2011 г. Тогава неделна България зяпаше телевизия в очакване ГЕРБ да обяви кандидатпрезидентската си двойка. И хубаво, че новината се беше разнесла отнапред, защото иначе трудно щяхме да разберем кой е кандидатът. Плевнелиев бе изпратен в битката като свенлив новобранец.
<p>Като отличник абитуриент. Започна се с панегирик за премиера, произнесен от жреца Цветанов. Сетне ловкият Борисов смекчи предозирания патос на вицето си с иронична усмивка и уточни, че логичният кандидат е той, а вторият (по логичност) е Цветанов. Премиерът отсега обяви кандидатурата си за 2016 г. Сгълча журналистите. И най-подир даде думата на "Росен и Марга". Съответно: кандидат за държавен глава и неговата подгласничка. Обявеният като "Росен" понечи да се обърне към аудиторията, но у Борисов проговори бодигардът и той отново въведе ред в залата. Чак тогава "Росен", който впрочем е нито повече, нито по-малко министър Плевнелиев, разказа своята история, чиито ПР жалони чухме много пъти оттогава: спал по паркинЗите в Германия, строил Райхстага, върнал се в родината и влязъл във властта, "за да даде, а не да вземе". "Марга" също изкаканиза една от нейните усуканици. Ако някой е запомнил нещо от казаното, да ми го припомни във форума.<br /><br />Истинска мъка обаче навява клипът на симпатичния министър,<br /><br />в който със замечтан поглед той крачи из идиличен град с контрастирани и подсилени от монтажистите цветове (<a title="http://www.youtube.com/watch?v=bHwIeoiS16A" href="http://www.youtube.com/watch?v=bHwIeoiS16A">http://www.youtube.com/watch?v=bHwIeoiS16A</a>). На фона на старателно прочетени ПР послания Плевнелиев прави серия от учебникарски жестове за печелене на доверие. Разтваря ръце с обърнати нагоре длани, фразира с жестове и рее взор в сияйни бъднини.<br /><br />Навремето Митеран рече за Делор, че искал да стане президент, без да е бил кандидат. Драмата на Плевнелиев е по-дълбока. Той отдавна призна, че дори не ще да става президент, а ей го вече кандидат. И за да останем във френския паралел, ще припомня най-добрата дефиниция на държавник, дело на Де Гол: човек, който умее да казва "не". Уви, Плевнелиев е илюстрация на обратното. Кандидатирането му се случи с изнасилено "да" след многократни лични опровержения. Като трета резерва на своята партия, както разбрахме от преамбюла на премиера. Това не помрачава професионалния и личен облик на министъра, но го прави неподходящ за поста, който изисква сбор от качества и пороци, присъщи за занаята: лидерство, политическа речевитост, изявена харизма. Геополитически, а не пътностроителен поглед. Историческа, а не бизнес перспектива на мислене. Ако той ги има, то засега остават скрити.<br /><br />Бомбето извиква двойна асоциация, писах по-горе. Защото<br /><br />Плевнелиев не само бе изпроводен като новобранец в казармата<br /><br />Той е необходимото бомбе, което трябва да увенчае институционалната ни пирамида. Видно е, че президентът според нашата конституция е повече шапка, отколкото глава на държавата. А не върви това да е фуражка, когато властта и бездруго изобилства от пагони и показва мускули. </p>
<p>Усмивката, чаровният свян, извинителните интонации и професионалното лустро на Плевнелиев са доброто лице на ГЕРБ. Натюрелът му предполага, че той няма да се меси в дейността на подотчетните му специални служби. На върха в ГЕРБ има достатъчно изкушени експерти от този сектор. И ако бомбето е призвано да подмени фуражката, то униформата ще бъде загърната в тога. Тази на магистрат Маргарита Попова. За да се поддържа претенцията за законност на ерозиращата ни демокрация.<br /><br />За момента Плевнелиев ни се продава като кристален образ, съзерцаван през увеличителната лупа на социологията. Но като всеки кристал и той има ъгъл, под който при удар може лесно да се разпадне. И това е моралната безукорност. РЗС вече започна да изравя грехове. Ако не се намерят достатъчно, все някой ще ги изфабрикува. Друг пък ще си спомни незаконните строежи, "министерството на веселието" край язовира в Ивайловград и прочее безобразия, които останаха ненаказани. И бутафорното шоу с разрушаването на някаква ограда край Искър ще си спомни.<br /><br />Затова изненадите остават възможни,<br /><br />при все предизвестената победа, която тръбят социолозите.<br /><br />Дори на "Позитано" грейна мъждива светлина и в запас бе извикан Стефан Данаилов. Това е последният, дълго кътан патрон, който БСП от двадесет години се колебае да изстреля. Сега той бе зареден, но рискува да гръмне във въздуха. Като кандидат-президент Данаилов щеше да отвее конкуренцията с имидж и неподражаема драматургия. Като кандидат-вице той е сведен до дарител на рейтинг.<br /><br />Изборите ще са уникален алхимичен експеримент, който трябва да докаже възможен ли е дистанционен трансфер на харизма от фуражка към бомбе и дали като гласуваме за един, не избираме друг.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във <a title="http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10093&sectionid=5&id=0000901" href="http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10093&sectionid=5&id=0000901">в. "Сега"</a>.</em></p>