- 10 Sep 2020
- 78
- 45
Росен Плевнелиев е знаел, че Делян Пеевски ще бъде избран за шеф на ДАНС. Нещо повече. Росен Плевнелиев подписа указа за промените в Закона за ДАНС, които бяха направени, за да може Пеевски да заеме този пост. Тоест Росен Плевнелиев е взел активно участие в онова, срещу което днес протестират 30 000 софиянци.
Малко преди съставянето на кабинета името на Пеевски се завъртя за някаква висока позиция, но на никого не му се вярваше, че това е истина. Според отлично информирани източници, преди да подписва промените, президентът изрично се е осведомил за кого слага подписа си, тъй като един текст от закона бе написан именно за конкретния човек.
<p>Започвам този коментар с този факт, за да подчертая огромната слабост на позицията на Плевнелиев днес и очевидния му опит да яхне политически протестите. Той имаше възможност </p>
<p> </p>
<p>да се противопостави </p>
<p> </p>
<p>на този избор, като не подписва указа и обяви публично възраженията си. Тогава нямаше да има протести, а Плевнелиев щеше да е изпълнил конституционите си задължения и да защити гражданските интереси. За това казвам, че днес хората протестират на улицата, защото вчера президентът мълча. Мълча и когато Волен Сидеров даде гласа си за него, когато в Нардното събрание бе гласуван за министър в правителството на Борисов. Мълча и когато мафията в лицето на СИК напълно превзе държавата, а той беше медиен любимец и любим министър на същата тази мафия. Мълча за Мишо Бирата, мълча за апартаментите на Цветанов, мълча, когато депутати от ГЕРБ казаха, че ще извеждат семействата си зад граница, защото се боят за живота на близките си, мълча, когато стана ясно как се избира и работи съдебната власт от разговорите между Борисов, Мирослав Найденов и Кокинов и случаят „Ситнилски“. </p>
<p>Списъкът може да бъде изключително дълъг. Бих откроил още само оглушителното му мълчание за изключително непрозрачния, задкулисен и недемократичен начин, по който самият той бе </p>
<p> </p>
<p>издигнат за кандидат-президент </p>
<p> </p>
<p>от Бойко Борисов. Ще ви припомня, че самият Плевнелиев разбра, че ще е такъв два часа преди пресконференцията, на която кандидатурата му бе обявена и че служители на НСО са тичали до тях, за да му вземат костюм в неделния ден, който да облече, за да се яви на номинацията пред медиите. Добре е да си спомни този срамен момент от живота си, когато говори за задкулисието в политиката и непрозрачния начин, по който в България се издигат хора на отговорни постове. Въпросът е защо сега Росен Плевнелиев се реши да заеме позиция. Този въпрос има поне два отговора - първият е, че кръгът около Цветан Василев го подхвана сериозно за нечистото му бизнес минало, а вторият е, че протестите позволяват на другата част от олигархията, групирана около Цветелина Бориславова, Иво Прокопиев и Бойко Борисов, да се върне във властта. Плевнелиев умело се възползва от Волен Сидеров. Последният се държа скандално на консултативния съвет по национална сигурност и постави на държавния глава неудобни въпроси </p>
<p> </p>
<p>за неговите офшорни фирми. </p>
<p> </p>
<p>Акцията на Сидеров бе пошла и неуместна сама по себе си, но това не прави темата за офшорките на държавния глава невалидна. Лошият имидж на Волен и акцията му в президентството дойде като дюшеш за Плевнелиев, който се опита да отмести неудобните въпроси от себе си и да ги обърне срещу Сидеров. Яхвайки протеста пък, той се опита да маргинализира всички питания за своето бизнес минало, като ги представя за злонамерена атака от политически и бизнес противници чрез подчинените им медии. Нищо, че с удоволствие се ползваше от услугите на Пеевски и Цветан Василев, докато беше в изпълнителната власт. Цялата реч на президента от миналата седмица бе издържана в морализаторски тон, което прави позицията му уязвима предвид поведението му досега. </p>
<p>Освен това той си позволи да вземе страна в спор между тридесетхиляди протестиращи и правителството, което бе избрано след предсрочни избори, проведени преди два месеца. Без да има извънредна ситуация и без политическа криза. Това е </p>
<p> </p>
<p>абсолютно недопустимо </p>
<p> </p>
<p>поведение. Ако искаше да бъде принципен, Плевнелиев трябваше да защити парламентарната демокрация и да каже, че една опозиция няма основания да не влиза в Народното събрание, само защото не е спечелила изборите. Всичко това става само два месеца след последните избори, а правителството на Орешарски работи едва от един. Въпреки спонтанните протести никой не може вече да ме убеди, че в България не е в ход сценарий за нелигитимна смяна на управлението. Не е случайно, че навсякъде по света се дават три месеца толеранс на всяко ново управление, а фактът, че срещу този кабинет избухнаха светкавични бунтове, говори за организация. Спонтанният гняв на протестиращите бе използван и този път, а все пак нека и да си припомним, че първоначалното им искане бе изпълнено - Делян Пеевски не стана шеф на ДАНС. Исканията за оставка бяха вкарани в крачка, а недоволството канализирано така, че да обслужи Бойко Борисов и кръга „Капитал“. Плевнелиев винаги е бил част от него, а днешната му позиция ни задължава да му поставим въпросите за неговата обвързаност и миналото му на бизнесмен с още по-голяма сериозност и задълбоченост. Това трябва да искат и протестиращите, </p>
<p> </p>
<p>вместо да му ръкопляскат, </p>
<p> </p>
<p>защото няма да са първите, нито последните, чийто автентичен граждански патос е употребен за нечисти интереси. Лично аз никога не можах да приема репликата на Плевнелиев, че няма нищо против да бъде подслушван, казана в разгара на най-голямото мракобесие на Цветан Цветанов в годините, когато превърна МВР в частна структура за рекет и мокри политически и бизнес поръчки. Това поведение на тогава все още симпатичния Плевнелиев ми каза всичко за него като характер и мироглед. Дори само заради нея той не заслужава да бъде президент, още по-малко да бъде припознаван като алтернатива на комунистическото минало на България. Бидейки президент, Росен Плевнелиев днес въплъщава победата на това минало, неговия исторически реванш пред несъстоялата се демокрация.</p>
