Пернишки синдром

<p>За сметка на това в София и &ndash; отбележете &ndash; в Перник на 26 март в 20,30 часа ще честваме Деня на Земята, като изгасим за 1 час електричеството вкъщи. Това е навсякъде по света, но конкретно в София &ndash; и Перник &ndash; по този повод ще пеят и свирят Калин Вельов, Миленита, D2, Антони Дончев и други. Инициативата, както може би знаете, не се прави за първи път и цели да накара правителствата по света "да предприемат реални стъпки срещу промените в климата".</p> <p>Засега &ndash; пак тази думичка изскочи отнякъде &ndash; реално последствията от цъкането на ключа на лампата обаче няма да са икономия на електроенергия, а тъкмо обратните. При рязък спад на потреблението у нас се включва ПАВЕЦ "Чаира", което за същия този час ще прахоса според някои изчисления 80 000 киловата. Освен че ще стоите на тъмно цял час &ndash; в събота вечер.</p> <p>В сметката не са включени и киловатите, които ще отидат, за да посвирят за идеята споменатите вече музиканти. Е, те са все кадърни, могат да посвирят и ънплъгд, тоест акустично... Как обаче всичко това ще накара правителството да предприеме стъпки срещу промените в климата (и какви конкретно), не е много ясно. Освен ако не вярвате, че Бойко Борисов просто ще заповяда на климата да не се променя и край.</p> <p>В интерес на истината</p> <p>подобен начин на силно повърхностно мислене</p> <p>с евентуални пожелателно-положителни намерения не е пернишки синдром &ndash; както личи и от факта, че инициатива като Денят на Земята е световна и включва милиони граждани на планетата всяка година.</p> <p>Едва ли има нормален човек, който да не иска "зелен" начин на живот &ndash; без замърсяване, без централи, без АЕЦ, без промени в климата. Но "засега" реалността е такава, че има два пътя &ndash; или спираме тока и се връщаме в каменната ера (абсолютно буквално, не като метафора), или се учим как да произвеждаме повече и по-чист ток, като същевременно намаляваме потреблението.</p> <p>Първото не стои като реална възможност, така че остава второто. "Засега" има четири възможности &ndash; ядрена енергия (АЕЦ), изкопаеми горива (ТЕЦ и някои други), ВЕЦ и алтернативни източници.</p> <p>Водните централи са естествено ограничени от много фактори и от ресурсите, така че те не могат да решат проблема изцяло. Алтернативните източници пък затова са алтернативни, защото и те също не могат да го решат изцяло, поне в обозримото бъдеще и на сегашното ниво на технологиите. А за развитието на същите тези технологии трябва енергия...</p> <p>При това положение още за десетки години напред пред нас остават като реални източници само ТЕЦ и АЕЦ. Ядрената енергетика е чиста технология (условно казано) &ndash; не променя климата, а дали е и по-евтина, само експертите знаят, пък те са платени от едната или другата страна и съответно казват не истината, а това, за което им плащат.</p> <p>За ТЕЦ-овете обаче може да се говори или само лошо, или нищо.</p> <p>Те брутално замърсяват природата и променят &ndash; най-малкото локално, ако не глобално &ndash; климата. Противниците на ядрената енергия често изтъкват като аргумент, че ядрените отпадъци се съхраняват много трудно и това трае много хиляди години, а нанасят поражения на околната среда. Така е.</p> <p>Това обаче може да го каже само човек, който не е стъпвал в Гълъбово и не е видял лунните пейзажи от тежките замърсявания там. Изобщо, около комплекса "Марица Изток" има една огромна, завинаги унищожена зона от най-плодородната земя в България &ndash; Тракийската низина, която вероятно е колкото 30-километровата зона около Чернобил. Разликата с Чернобил е само, че нашата не е радиоактивна. Съществено, но недостатъчно, за да е екологически оправдано.</p> <p>Това обаче е нищо. Истинският ужас при ТЕЦ-овете е, че те унищожават безвъзвратно изкопаеми горива. Петролът и природният газ и без това са на свършване в обозрим период от време, въглищата също не са неизчерпаеми. А това са абсолютно ценни и невъзобновими ресурси за множество други нужди и индустрии. Изгарянето им не просто замърсява атмосферата, то граничи с престъпление срещу човечеството, в случая &ndash; срещу потомците ни.</p> <p>Отделно от това ядрените технологии се развиват &ndash; съвсем не за военни цели. Нови поколения и конструкции реактори решават дори и проблема с ядрените отпадъци &ndash; като просто ги превръщат в суровина. Не алтернативната енергетика, която ще има само ограничено и локално (подобно на ВЕЦ) приложение, а тъкмо технологията на студения ядрен синтез е очакваната енергийна панацея на бъдещето, макар по нея да няма никакъв напредък към момента.</p> <p>При това положение остава само един основен проблем (ако не броим цената, за която няма достоверен източник), свързан с ядрената енергетика &ndash; сигурността. Очевидно е, че ние като обикновени граждани не можем да коментираме компетентно този въпрос, но все пак има някои очевидни факти по темата, които могат да бъдат споменати.</p> <p>Първо, инцидентът в АЕЦ "Фукушима" бе причинен от невероятно лошо стечение на обстоятелствата.</p> <p>Второ, ако приемем, че ситуацията там е вече овладяна, то равносметката остава недвусмислена &ndash; за половин век ядрена енергетика има само един сериозен инцидент с тежки последствия: Чернобил. Който е резултат не на лоша технология или природно бедствие, а на човешка грешка.</p> <p>Трето, инцидент като в Чернобил е вече невъзможен, поне на територията на ЕС &ndash; всички реактори от този тип са вече спрени. Инцидент като този във Фукушима поне на територията на България е също невъзможен &ndash; дори "старите" 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" са по-нови технологично от реакторите във Фукушима и сигурността им конструктивно е едно ниво по-висока.</p> <p>Четвърто, абсолютна сигурност няма &ndash; никога, никъде и в нищо. Жертвите и пострадалите за цялата половинвековна история на атомната енергетика (които в 99% са на сметката точно на Чернобил) са вероятно &ndash; няма точни данни &ndash; по-малко от жертвите на пътя в света само за една година. Никой обаче не призовава да спрем автомобилите от употреба...</p> <p>Човешката природа е така устроена,</p> <p>че колкото и статистиката да ви уверява, че е много, много пъти по-вероятно да ви блъсне автомобил, отколкото да катастрофирате със самолет, да ви ухапе куче или да ви увреди радиация от АЕЦ, на хората не им дреме и пресичат безгрижно улицата на червено, но се страхуват от самолети, кучета и радиация &ndash; дори да е накрай света, в неопасни дори за живота на местните жители дози и да няма как "да дойде" до Перник.</p> <p>Ето това е онова, което можем да наречем условно "пернишки синдром" &ndash; и то не е характерно за района на Перник конкретно, а за хората като цяло: плъзгането по очевидното, повърхностното и нежеланието да се замислиш сериозно. Общо взето, сякаш радиацията вече те е поразила &ndash; и то точно в мозъка...</p> <p>В резултат на аварията в Япония развитието на ядрената енергетика по света явно ще бъде екстрено стопирано, вместо точно обратното &ndash; да бъде засилено. Но хората с "пернишки синдром" са мнозинство навсякъде по света. И те предпочитат да се залъгват, че вършат нещо смислено, цъкайки крушките за един час годишно, гледайки новини по телевизията и пиейки йод "против радиацията", вместо да се замислят истински.</p> <p>И тъй като по дефиниция средният човек не е гений, но не е и идиот, то е ясно, че да мисли сериозно за него не е невъзможна, а само нежелана опция. Понеже, ако се замисли, това означава отговорност &ndash; за себе си, за останалите и за бъдещето. А това вече е твърде тежко и обременяващо, излиза, че всичко зависи от всеки и всеки от нас е отговорен с делата си. Я по-добре глупав...</p> <p>И последно &ndash; просто за да спестя част от неизбежните обвинения, ще призная, че не съм привърженик на атомната енергетика (и съм по-скоро против АЕЦ "Белене"). Привърженик съм на реализма и отговорното мислене. Които сякаш са в дефицит около нас, за разлика от пернишкия синдром.</p> <p><em>Коментарът е публикуван във <span style="text-decoration: underline;"><a href="http://www.webcafe.com " title="www.webcafe.com ">www.webcafe.com </a></span></em></p>