- 10 Sep 2020
- 172
- 30
"Движение България на гражданите" се провали поне по три основни причини – нямаше позиция в протестите от февруари, написа хаотичната програма от „31 точки“ и нямаше адекватен подход в реденето на листите. Това казва един от съучредителите на движението Роман Майевски в статия за „Гласове“, която публикуваме със съкращения.
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Катастрофа. Това е най-подходящата дума за тъжната съдба на ДБГ през изборната 2013 година. Политическият път на тази партия прилича на пътя на метеорита. Ярък блясък и стремглаво пропадане. Надеждите и услията на стотици хиляди, пропилени по начин, уникален за най-новата история на България. Никога досега не е имало партия, тръгваща от почти 15 процентен рейтинг, която в рамките на 8 месеца да го е стопила до 3,5 на сто със собстени усилия. Никога досега не е имало партия, която така ефективно да се прострелва в краката с всяка крачка, която прави. Като пряк и активен участник в тези събития, сметнах за мое задължение да представя причините, поради които се стигна до това положение с надеждата, че още не е късно за промяна.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><strong>Преди началото</strong></span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Президентските избори от лятото на 2011 г. бяха едно подготвено представление. Но само до момента, в който се появи Меглена Кунева.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Нейната кандидатура промени „сцената“ до такава степен, че всички политически сили вкупом се нахвърлиха върху нея с агресивност, невиждана от дълго време. Нейната образованост, опит и култура вдъхнаха надежда на много хора, нуждаещи се от символ на разумното, правилното и смисленото. Независимо, че Меглена Кунева не мина на втори тур, фактът, че един независим кандидат, с минимални средства, вложени в кампания, може да събере 500 000 гласа, беше прозрение. Беше като полъх на чист въздух и надежда, че нещата не са задължително загубени (това беше времето на гърчове на агонията в СДС и ухилената подкрепа на Костов за ГЕРБ).</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><strong>Началото</strong></span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Някой помни ли Сдружение „България на Гражданите“? Защото всичко започна оттам.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Това беше неправителствена организация, обединяваща омерзените от съществуващите партии и натоварена със задачата да стане глас на разочарованите, но все още обществено активни граждани. Меглена Кунева и все по-големият й екип обикаляха България, срещайки се с всички, които искаха да чуят, че е възможна промяна към по-добро и по-достойно. На тези разговори г-жа Кунева се показа като много отворена към всякакви хора ( не всички участници в срещите бяха симпатизанти ), не бягаше дори и от най-трудните въпроси, част от които направо непристойни. Това, което най-силно привличаше, беше духът на сдружението и начинът по който той се формираше : „гражданите по места с решаваща роля“, „строителство отдолу нагоре“, „автентичен носител на гражданския интерес“... И други подобни намерения, досега „висящи“ на сайта на Сдружението.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Обсъжданите идеи и решения опираха до законови или направо конституционни промени. Нещо,което подобно сдружение нямаше как да постигне.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><strong>Партията</strong></span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Трябва да се п</span></span><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><span lang="en-US">o</span></span></span><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">дчертае, че в момента на решението за създаване на партия знаехме, че предстоят парламентарни избори и че трябва да се работи в извънредни условия – с малко или с никакво финансиране, в авариен режим и със съответните компромиси, свързани с вътрешната уредба на партията.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Такъв беше, например, компромисът с учредяването на местните ръководства. Те не бяха избрани във вътрешни избори както е по устав, а бяха предложени от организациите и одобрени, впоследствие назначени от Националния съвет. Всички се съгласихме с това решение, поради техническата невъзможност да се градят нови структури и едновременно да се правят вътрешни избори сред хора, които не се познават достатъчно и не са имали възможност да се „докажат“ пред членовете. Затова приехме тези ръководства да са временни и вътрешните избори да се проведат след парламентарните.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">От самото начало имахме доста успех, много ентусиазъм и силна вяра, че „нещата се случват“. Чувствахме, че отделяме от своето време и средства за нещо ценно и важно, за кауза, която може да промени България.</span></span><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><span style="font-weight: normal;"> Чувствахме се такива ,каквито искахме да бъдем – </span></span></span><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><em><span style="font-weight: normal;">овластени граждани</span></em></span></span><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><span style="font-weight: normal;">.</span></span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><strong>Политическото учреждение</strong></span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Всичко тръгна чудесно, но стигна до известния израз: „искахме да го направим добре, но се получи както винаги“.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Местните групи действаха активно и много скоро партията имаше организации в цялата страна с доста голяма членска маса, имайки предвид краткото време, за което ставаше всичко. Това, което не знаехме и онова, което предлагахме, беше обсъждано с така наречения „регионален координатор“. Хората с такава функция бяха избрани от Националния съвет със задачата да координират действията на регионалните структури с тези на „централата“, да подпомагат регионалните усилия и да предават информация в двете посоки. Един вид „топла връзка“ между гражданите и ръководството на партията, което според политическата си програма трябваше да се вслушва и да взема предвид мненията и идеите, идващи от основните партийни звена.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Така трябваше да бъде, но не може да съществува такава „топла връзка“ ако тя е веднъж месечно и то в изборна година, когато партията е на организационен етап. А точно това се случи. Много бързо</span></span><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><span style="font-weight: normal;"> „координаторът“ се превърна в емисар на „политбюро“, очакващ само отчети и задължително добри резултати. Малко по малко строежът на политическа партия се превърна в създаване на политическо учреждение.</span></span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><span style="font-weight: normal;">Тези тъмни облаци се виждаха на хоризонта още по времето, в което </span></span></span><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">ДБГ имаше реалните претенции за трета (най-малко) политическа сила, а Д. Вълчев публично говореше, че няма причина да не се борим за победа на изборите.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">ДБГ беше на практика обречена, когато се оказа, че централното ръководство се остави да бъде информирано за състоянието на партията по региони от един единствен източник –</span></span><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><span style="font-weight: normal;"> регионалния координатор. Не си предствяте, преполагам, положение, в което един от тези координатори, докладва в София, че нещата са зле и той не се справя. Естествено в София се получаваха предимно добри и обнадеждаващи новини. Други канали за информация на практика нямаше. Аз лично съм полагал големи усилия да заобиколя този канал и да предупредя, че сме на грешен курс. Реакцията в София беше доста бърза и типична. Никакво приемане на информация, която не идва по „официален“ ред. В едно учреждение не е възможно служител на ниско ниво да информира министъра. Има си ред !!</span></span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><span style="font-weight: normal;">Несъмнено, такъв процес, като партийно строителство не може да мине без грешки, но има неща, които са фундаментални и ако там се сгреши, то няма как да се построи нещо читаво. Такива, за една партия, са политическата платформа и партийната програма. Добрите намерения не са достатъчни да заместят идеология или политически убеждения. Местните структури започнаха все по настойчиво да се</span></span></span><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"> допитват за програмни и идейни документи, по които да работят. Централата отговаряше по един и същ начин: „Чакайте. Най-добрите експерти работят по тези програми. Ще бъдат публикувани по календар, изчислен от специалисти по избори и това ще е най-добрата политическа програма на политическата сцена“.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><strong>Планината роди мишка</strong></span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Нататък започна да става все по-видимо неадекватното отношение на централата към <span style="font-weight: normal;">политическия процес.</span></span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm; font-weight: normal;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Партията, която обещаваше промяна, се зае да лансира две, при това добре познати, политически фигури – Меглена Кунева и по-рядко Даниел Вълчев. Не може да претендираш, че си партията на гражданите и същевременно да ги държиш в девета глуха и да търсиш сред тях „враг с партиен билет“ само защото ти казват в лицето, че грешиш.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm; font-weight: normal;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Търсенето на „вътрешния враг“ започна горе-долу с приемането на високи партийни постове на бегълците от ДСБ. Изглежда, че тези хора носят отровата със себе си. От този момент, отдалечаването на Партията от Гражданите стана все по-бърз и по-дълбок процес.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm; font-weight: normal;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Придвижи го странното решение партията да заяви програми и намерения от трибуната на комедийно шоу със спорна репутация. Тъкмо се чудех на кого е дошло на ум, че това е добра идея, и дойде февруари...</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Протестите и програмата от 31 точки</span></span></strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm; font-weight: normal;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Сблъсъците с полицията, самозапалванията и силата на гнева на протестиращите уплашиха всички, но най-силно – ДБГ. Партията на Гражданите, насред най-големите граждански протести от десетилетие, зае позицията „Подкрепяме, но не участваме“. Нещо като „пушим, но не гълтаме“. Нещо като „иска ни се, но не ни стиска“. За целия период на вълнения, ДБГ не успя да излезе с каквато и да е позиция, по станалите вече, политически искания. Да не говорим за адекватна такава. За една политическа партия, това е непростима грешка.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm; font-weight: normal;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">В този момент вече знаех,че ДБГ е „куц кон“, но все още беше възможно да се направи нещо в оставащите четири месеца. Но уви, Борисов подаде оставка, с което съкрати времето наполовина. Сега, куцият кон беше принуден да тръгне в галоп и счупването на врата стана неизбежно.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm; font-weight: normal;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Тъкмо си мислех,че не може да стане по-зле и се появи дългоочакваната изборна платформа във вид на 31 точки, които ще променят България.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm; font-weight: normal;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Добре е да ги запомните, защото рядко се случва, малка армия от наистина чудесни специалисти да сътвори подобен, посредствен буламач от добри намерения, популистки обещания и щипка рационализъм за вкус. Целият този документ крещеше: дясно-ляво, ляво-дясно. Някои може би смятат, че дясно-лявата ориентация може да се нарече центристка позиция, но ще сгреши. Дясно-лявата ориентация е разкрачена позиция и всеки знае, че разкраченият не е в позиция на победител. </span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Идеята, че е възможно да вземеш отделни експерти, да им възложиш конкретни задачи и после да събереш тези отделни парчета в уж единна политическа платформа, може да се роди само в главата на чиновник, но не и на политик. Политическата платформа не се прави като доклад, тя не може без идеология и политически възгледи. Няма как хора с различни мирогледи да създадат механично един кохерентен програмен документ, който да въздейства емоционално върху електората.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><strong>Реденето на листи</strong></span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm; font-weight: normal;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Последният акт в тази комедия от грешки, беше „реденето на листи“. Несъмнено, най-болезнената тема за една млада партия. </span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><span style="font-weight: normal;">Аз имам достатъчно политически опит, за да знам, че в една прохождаща партия, „болезнените“ проблеми трябва да се решават най-рано и предлагах от самото начало да бъдат изяснени правилата, а най-добре и лицата за депутатските листи. Личните амбиции и мотиви на членовете или кандидатите, трябваше да се „канализират“ навреме в посока на „общия интерес“, а спорните въпроси да са изчистени преди навлизането в изборна кампания. Повдигнах този въпрос още в края на 2012, за да чуя, че още не било време.</span></span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm; font-weight: normal;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Тук, може би, е мястото да подчертая, че аз никога не съм се кандидатствал за каквато и да е позиция или листа в партията.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm; font-weight: normal;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Осем седмици преди изборите направих последен опит да поправя ситуацията. На разговори в София опитвах да убедя членове на НС, че листата в Бургас не може да бъде водена от „парашутист“. Трябва, предвид падащия рейтинг, да бъде водена от жена, местна, добре позната личност. Доказвах и убеждавах, че това е единственият шанс да получим някакви положителни резултати. Моите доводи бяха посрещнати с разбиране и нулева реакция. Беше ми заявено, че парламентарните избори са национални и са в компетенциите на „Политбюро“, а ние „от провинцията“ ще бъдем оставени да се оправяме с местните избори. Естествено, никой не ми е говорил с подобни понятия, но смисълът и отношението бяха точно такива.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm; font-weight: normal;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">... Първо избухна Сливен. Областният председател не се съгласи с наложената депутатска листа и беше обвинен в „амбициозност“. Оттук можем да си направим изводи, какви точно членове харесва „централата“....само послушковци!</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><span style="font-weight: normal;">После избухна Пловдив. Проблемът там беше значително по-сериозен, защото част от местната организация, оглавявана от Дани Каназирева, напусна партията в апогея на нейната популярност.</span></span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">От този момент вече нямаше никакъв реален шанс за успех. Дани Канзирева беше, естествено, обявена по стари и известни традиции за „вътрешен враг“ и не бяха предприети никави действия в посока анализ на положението и решения.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Тогава бургаската организация не напусна партията, но, както се казва, „духът я напусна“.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><strong>Случаят „Бургас“</strong></span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Докато течеше ловът на „врага с партиен билет“ в ДБГ, истинският враг си плетеше кошницата. В „най-добрия град за живеене в България“ се разчу кой ще води листата на ГЕРБ – Ивелина Василева, с право смятана за „тежка артилерия“. Две години беше заместник-кмет по европейските въпроси в Бургас, беше автор на повечето големи проекти, променили града.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Когато тази новина се разчу, ние още нямахме готова депутатска листа. За кратко обсъждахме възможността листата в Бургас да бъде водена от самата Меглена Кунева, но се получи друго.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Въпреки предупрежденията за известното отношение на бургазлии към „парашутисти“ от София, нашата листа бе водена именно от такъв. Много скоро и самият водещ на листата разбра, че нещата отиват към най-лошия вариант. Чак тогава, трескаво и без никаква рационална обосновка, беше добавен „помощник“. На второ място в листата се появи ...още един „парашутист“ от София !!!</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm; font-weight: normal;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">През 2011 Меглена Кунева без партия, без средства и без „покритие“ взе в Бургас 13 500 гласа. Две години по-късно, партийното учреждение ДБГ получи 4500 гласа. И напълно заслужено.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;"><strong>13 май, по-важната дата</strong></span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Месец преди изборите бях казал, че съществената дата за ДБГ няма да е 12 май, а 13 май. Това ще е денят в който ще започнем да мислим дали си струва да полагаме усилия да спасим тази партия или да я оставим да стигне сама там, накъдето е тръгнала, и където я очакват куп други такива партии. Политическото бунище на България е доста обширно.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">За да стигнем до решение какво да правим, първо трябва да бъдат изпълнени няколко условия. И те трябва да бъдат изпълнени от НС със цялата сериозност на хора, които са искали да постигнат нещо по-голямо от самите тях. Целият НС на ДБГ трябва да си направи публично политическо харакири. Само тогава може да има бъдеще за тази партия. Само такъв акт може да бъде сигнал за членовете на партията, симпатизантите и всички други български граждани, че пред тях стоят хора, поемащи сериозно отговорностите, с които сами се нагърбиха.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Това своеобразно ауто да фе е абсолютна необходимост за партията, защото не е възможно бъдеще без покаяние. А ако „лидерите“ нямат силата за това, то какви лидери са тогава? Вероятно това ще разберем на предстоящата национална конференция, но съм сигурен в едно: съдбата на тази партия е в ръцете на тези нейни членове, които не се страхуват да кажат „НЕ“. Именно те могат да променят съдбата и надвисналата над ДБГ политическа смърт.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">Несъмнено, „родителите“ на тази партия ще искат да запазят „детето“ в техните прегръдки. Възможно е да се превърнат в тази майка,която от страх да пусне рожбата си, го задушава в ръцете. Ако това се случи, то ще знаем че ДБГ действително е била това, в което мнозина са я обвинявали. Един проект с ясна и неизпълнена цел.</span></span></p>
<p style="margin-bottom: 0.35cm;"><span style="font-family: Times New Roman,serif;"><span style="font-size: small;">В нашите ръце е инициативата да не допуснем това. От нас зависи дали ДБГ ще започне самостоятелен политически живот и ще стане фактор на политическата сцена в България. Достатъчно е просто да се върнем там, откъдето започнахме и да не правим повече компромиси с никого и за нищо. Обратно към Овластения Гражданин.</span></span></p>
<p><em>* Заглавията са на редакцията</em></p>
<p style="margin-bottom: 0.35cm;"> </p>
