- 10 Sep 2020
- 72
- 7
Преди четиринадесет години работих в новините на „Хоризонт” и предаването "12+3". Много добре си спомням практиката, според която криминалната хроника се прочиташе в рамките на три-четири минути. Обикновено това ставаше не в новинарска емисия, а по време на предаването, и обикновено това време се съобразяваше с по-важните теми от деня. Много добре си спомням, че тази практика датираше още от времето на късния соц, когато "12+3" прохождаше. Всички имена, които се споменаваха в тази хроника, бяха с инициали, а текстът беше изключително сух и много напомняше на полицейски бюлетин.
<p>Не си спомням кога в телевизиите нахлу модата криминалните новини да се превърнат във водещи, но определено това се случи в последните десет години, а напоследък като че ли е единственото съдържание на емисиите. Особено по време на ваканция, когато политици и институции са в отпуск. Всяка вечер от екрана най-подробно ни осведомяват за това кой кого е убил, блъснал, изнасилил и пребил, сякаш новините са новини само ако носят информация за някакво насилие. Строго погледнато, това не са новини, защото абсолютно същите неща са се случвали от столетия насам и ще се случват до края на света. Разбира се, не говоря за изключения от обществена значимост, а за така наречената битова престъпност, която превзе новините и телевизионния екран и се превърна в основна храна за българската журналистика.</p>
<p>Как така десетилетия наред същата тази информация можеше да мине почти незабелязана под формата на хроника в радиоефира, а днес ни я поднасят така, сякаш от това зависи животът на всички ни. Това не са новини, а тормоз, който трайно уврежда психиката ни, засилва чувството ни за тревожност, прави ни несигурни и дори депресивни. На всичкото отгоре, журналистите много често издевателстват, хранейки се като лешояди с информация за чувствата на близките на поредната жертва, а за най-голям "удар" се смята да покажеш в едър план разплаканото лице на жена, която току-що е загубила детето си.</p>
<p>Не знам да има по-отблъскващо нещо от българските новини, но това не е заради тях самите, а заради хората, които решават кое е новина и кое не. И понеже всички се водят по течението и много не мислят, инерцията е създадена, а отразяването дори и на най-битовото престъпление като водеща новина се е превърнало в отработено клише. Мисля, че не си даваме сметка за истинския размер на пораженията от това "журналистическо" поведение, но съм сигурен, че то е допълнителен мотив за всички, които биха избрали несигурността на емиграцията пред българския живот, описан в новините като джунгла, в която всекидневно се пролива нечия кръв, а "дните на нечия майка са почернени завинаги"...</p>
<p>Няма нормален човек, който да понесе спокойно такива новини в продължение на години. Той или спира да гледа телевизия, или се побърква. Не случайно България е пълна с лудичики, които можете да срещнете на всяка крачка. Не казвам, че новините са основният виновник за това, но имат не малък принос за общото влудяване и все по-силно избиващата агресия. Струва си онези, които ги правят, да се замислят над това.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във в. "Галерия"</em></p>
