Опасността от „ядрена катастрофа” в арабския свят не е отминала

<p>Мисълта за нуждата от ядрена енергия и гарантиране на енергийния баланс на страната е притъпявала вниманието и е доминирала пред катастрофичните сценарии, при които изправянето пред подобна комбинация от силен трус и последващо опустошително цунами напълно е било отхвърляно като възможност.</p> <p>От своя страна, в желанието да си гарантират енергийните доставки от най-богатия на петрол регион в света, Европа и Съединените щати системно пренебрегваха риска от възможен колапс на крепените десетилетие диктатури. И в този случай, както и в Япония, енергийните нужди и зависимост от петрола на западните икономики са притъпявали вниманието и са довели до сериозни пропуски при анализа на настроенията в обществата, управлявани от диктаторски режими. Подценяването на заплахите и мисълта, че наличието на готови да сътрудничат на всяка цена местни политически лидери е достатъчна гаранция за сигурността и стабилността на целия регион и в частност на петролните доставки, се оказаха не просто измамна фикция, но завариха неподготвен и без това изпадналия в силно затруднение заради продължаващата икономическа криза западен свят.</p> <p>Настоящите действия на международните сили и опитите им да потушат пожара в &bdquo;ядрените реактори&rdquo; на арабския свят силно наподобяват усилията на японците да предотвратят ядрена катастрофа. Подчиняването на атома никога не е било напълно възможно и гаранции, че инцидентите могат да бъдат сведени до нула, никога не са давани. И все пак световното обществено мнение винаги е оставало с впечатлението, че това е факт. И настоящото отрезвяване ще бъде, от една страна, полезно, от друга, ще даде ценен урок, но и ще провокира голяма доза скептицизъм в искреността и добрите намерения на световните лидери.</p> <p>&bdquo;Поливането с вода&rdquo; за &bdquo;намаляване на температурата&rdquo; в Либия едва ли ще донесе нужното облекчение за региона на Близкия изток и Северна Африка. Нарастващото напрежение и кървавите сблъсъци в доскорошните верни съюзници на Европа и Съединените щати в региона &ndash; Бахрейн, Йемен и в известна степен в Саудитска Арабия &ndash; не дават основание да се мисли за скорошно успокояване на обстановката.</p> <p>Неподготвеността на западните съюзници за реакция в сложна ситуация, каквато несъмнено е настоящата, разкри и друг един системен проблем, прикриван зад фасадата на европейската интеграция и евроатлантическото сътрудничество. А именно продължаващата неспособност да бъдат преодолени разделенията, трупани в продължение на столетия. Световната финансова и икономическа криза успя да разкрия само едната част от тези дълбоки различия, сегашната ситуация обаче оголи напълно умело скриваните в последните години политически разногласия.</p> <p>Притиснати, от една страна, от нарастващите опасения за колапс на единната европейска валута, предизвикан от свръхзадлъжнялостта на сочени допреди време за пример държави, членки на Еврозоната, като Ирландия, Португалия, Испания и Италия, а от друга, от липсващата, въпреки всички направени досега усилия, единна европейска военна и дипломатическа политика, европейските лидери започнаха грозно боричкане за овладяване на лидерството при необходимите съвместни действия. Европейските граждани останаха с впечатлението, че от една страна, държавите участнички са водени единствено от личните амбиции на своите президенти и министър-председатели, а от друга, от желанието да си отмъстят на Кадафи за дългогодишните унижения, на които ги е подлагал.</p> <p>Така, вместо да бъдат чути истинските аргументи за наложената зона, забранена за полети над Либия, бяха чути всевъзможни схеми, сравними с най-смелите конспиративни теории. Френският президент Никола Саркози се оказа, че е воден от желанието да спечели следващите президентски избори на фона на поредната заплаха от националистическия кандидат Марин льо Пен, и ситуацията му е предоставила уникалния шанс, който не е за изпускане. Или пък че Саркози, заплашен от перспективата Кадафи да разкрие всички добре прикривани тайни за финансирането на предизборната му кампания, е решил да затвори устата на либийския лидер.</p> <p>Не по-малко граничещо с фантазията е и предположението, че Кадафи е заплашил Саркози да анулира многомилиардните договори за производство и доставка на оръжейна техника, сключени в периода на размразяване на отношенията между Либия и западния свят. Никой не чу, че както и в Сърбия в края на 90-те, става въпрос за кървава разправа с противниците на режима, нито пък можа да приеме сравнението с първата война в Персийския залив през 1991 година, когато целият свят отговори на иракската инвазия в Кувейт и Саддам Хюсеин беше изтласкан до Багдад. Това, че той беше оставен на власт, се оказа една от най-големите грешки на Запада, защото след като западните съюзници се изтеглиха от страната, започна разчистването на сметките с онези, които си позволиха публично да се обявят за сваляне на режима.</p> <p>Не по-различно беше тълкувано и включването в коалицията на Великобритания. Британският премиер Дейвид Камерън беше заподозрян в реваншизъм заради заповядания от самия Кадафи атентат над Локърби, при който загинаха стотици хора. Също и че иска да поправи грешката, допусната от предишните управляващи, с пускането на осъдения за същия атентат либийски гражданин Ал Меграхи. Подобен еднопластов поглед върху събитията доведе и до промяна на позициите на едни от най-важните поддръжници на намесата в Либия &ndash; Арабската лига и Африканския съюз. Вътрешното разцепление сред страните от Европейския съюз също допринесе за колебливата позиция на много страни.</p> <p>Отказът на Германия да участва по какъвто и да е начин даде сигнал на нейните &bdquo;сателити&rdquo; в Европа да заемат също категорично антивоенни позиции. Традиционно противопоставящите се на всякакъв вид военни действия, нарушаващи суверенитета на държавите, страни като Русия и Китай този път бяха подкрепени от Индия и Бразилия. Оформилата се четворка, в която се включи и Германия, в момента се определя като двигател на световната икономика и възможен гарант за излизане от нея. Затова и противопоставянето им беше допълнителен аргумент за много страни да променят отношението си към наложителната военна намеса.</p> <p>Несъмнено и Съединените щати, и Европейският съюз са поставени в доста сложна ситуация. Американците водят две войни в Ирак и Афганистан и нямат нито нужния човешки ресурс, нито нужните финансови средства, за да си позволят да поемат пълния контрол върху сегашната операция по предотвратяването на кървавата разправа на режима на Кадафи с неговите противници. И администрацията на Обама, и Конгресът изпитват все още ефектите от икономическата и финансова криза. Една нова война в арабския свят не само ще разпали наново едва преодоления антиамериканизъм, завещан от ерата &bdquo;Буш&rdquo;, но и ще докара още дългове, които и на настоящия етап са на границата на позволения по закон таван. От своя страна ЕС с мъка успя да прокара нови строги правила за финансова дисциплина, в опит да спаси потъващите икономики на Гърция, Ирландия, Португалия и изпитващите все по-силни затруднения Исландия и Италия. И това &ndash; на фона на трупалата се с години неспособност да бъдат създадени единни военни структури за реакция в подобни на сегашната кризисни ситуации.</p> <p>Общата евроатлантическа шапка в лицето на НАТО също се оказа неспособна да реагира адекватно заради противопоставянето на ключов неин член като Турция. Дали заради постоянно отлаганото европейско членство, или заради желанието да запази авторитета си в арабския свят, нараснал значително в последните години, не е от особено значение. Важно е, че беше поставена под сериозно съмнение необходимостта от съществуването на една колективна система за сигурност, която е неспособна да действа. Макар и създадена да се защитава срещу външна агресия, НАТО успя, особено след падането на Берлинската стена, да си създаде имиджа на защитник на потискани по всякакъв начин малцинства или народи. Сега и тази роля е сериозно ерозирала и се налага да се търсят компромисни, доста осакатени варианти за запазване на авторитет. Контролът на наложената зона, забранена за полети,&nbsp;с основание&nbsp;може да бъде определен като унизително упражнение за доскоро най-мощната военна организация в света.</p> <p>Въпреки надеждите за скорошно успокояване на обстановката, направените прогнози са далеч от подобно развитие. Трудно е да се каже в каква посока ще поемат събитията, затова е добре не само да се следи динамиката, но и да се действа изключително внимателно. Опасността от неконтролируем разпад и последваща мощна експлозия не е отминала. Тук, за разлика от Япония, където все пак перспективите за овладяване на ситуацията са добри и последиците ще бъдат по-скоро локални, имаме огромни човешки маси, където напрежението се е трупало в продължение на десетилетия, никой не знае в каква посока ще избие и последиците могат да се окажат глобални. Както видяхме, крачката от виртуалното към реалното е малка, а епидемията може да се разпространи за секунди.</p>