ООН съвсем се оплете покрай трибунала си за бивша Югославия
Убедена съм, че и други страни ще обявят бойкот - това което сърбите направиха през войната никога няма да им бъде простено. Не и от това поколение.
Очевидно идиотщините на косоварите, например с талибани, наркотици, човешки органи,разрушаване на църкви и манастири, са опростени.
Когато внимателно сравните това , което казвате за косоварите с това, което са направили сърбите - ще си отговорите на въпроса.
Трябва човек да е с промит мозък, за да смята, че основните престъпници в тази дирижирана от американците война са сърбите.
Често са ми казвали , че "нямам мозък". Благодаря.
Цитат: "Често са ми казвали , че "нямам мозък". Благодаря." Замисли, се защо ли.
Извод може да се направи и като сравниш броя на бомбардираните училища,с броя на унищожените сръбски танкове.Ама се обзалагам,че няма да го направиш.Може да е щото "нямаш мозък".
Пред трибунала отсъстват главните виновници- Клинтън, Олбрайт и сие компания от НАТО
Moge bi i IVAN BAZOB e bez mozjk kogato pisheshe za Srjbskia nazionalizm i zverstvata po bulgarskite zemi i naselenie v Macedonia.A posleditzite na tezi izdevatelstva sa nas sa vse oste sred nas.Otidete v Bitola i ako naychat che ste BULGARIN ste vi nabijat ili napsyvat naj malkoto. A samo predi 100 godini vsichki \"makedontzi\" sa imali bulgarsko nazionalno samosjznanie!!! Eto vi resyltata ot shovinisma i nationalizma.
През април 1913г. народният поет Иван Вазов в изблик на своите емоции пише знаменитото си стихотворение,,Па шта си ти?''. То е посветено на трагедията на българите от Македония, които вместо освобождение от турците в хода на Балканската война през 1912г. са поробени от Сърбия. Конкретният повод, който кара Иван Вазов да грабне перото е шамара, който получава 7-годишната Василка Зойчева в Скопие на 14 октомври 1912г. от сръбския престолонаследник и бъдещ крал Алекдандър заради това,че се нарича българка. ПА ШТА СИ ТИ? Иван Вазов Па шта си ти? - таков прашање поставува во твојот дом безочно странец. Па шта си ти? - со Таква псувня меша душата ти некакен пришълец; Па шта си ти? - тоа прашај наштети - при Дрим, кај Шар, кај Вардар, Преспа драги о, бъларино, Србин ти вложува и чека со начумерен лик донел. Но ти чува се, прав донел не давај. Кажи се португалец Курд, Сириец, лапонец, црнец, циганин, Индиец - но Бугарин се само не признаваат. Дека тоз грев смртен прошка таму не знај: влече срам, тепање затвор, изгнанье - невидлив во прежните тирани. Сокриј дека си Бугарин во повеќето бугарскиот крај; дека си потомок Самуилова, на Атонский Паисиј внук; скриј на која мајка син, на кој јазик Пеј мътний Вардар, сини Дрим, и езерата и шумите македонски! Не споменувай Лозеград, Люлебургас, ни Булаир ужасни: ти би разбуди сомневањата опасни, дека на ликовите нивни може да си брат. Молчи! А наместо тебе секој дол, патека, дъбрава, езеро, река, рид, планина ќе викаат со глас во сите времиња: "Тука се Бугари, Бугари од памтивека!" Април, 1913 година
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД