Омаскарилият се депутат има само един достоен изход – да напусне парламента!

<p><strong>Що за наказание е да загубиш пост в комисия?</strong><br /><br />Е, да, въпросната "многострадална" Геновева Алексиева ще трябва да се лиши от 25-те процента върху основната заплата, които й се полагат за отговорните постове. Но да не забравяме, че тя остава член на постоянната делегация на Народното събрание в Асамблеята на европейската сигурност и отбрана, председател на групата за приятелство с Португалия и член на още четири приятелски групи &ndash; с Испания, Италия, Русия и Франция. Запазва и лидерството си в женската организация на ГЕРБ и най-подир &ndash; остава депутат. Ще признаете, че лишенията й не са зверски.<br /><br />По същия начин бившият зам.-председател на НС Лъчезар Иванов слезе от парламентарния президиум и сдаде шефското място в здравната комисия след тежки съмнения за корупция и клиентелизъм. Предаденото народно доверие депутатът плати евтино &ndash; неколкостотин лева по-малко от заплатата. Но продължи да е член на същата тази комисия по здравеопазване и да гласува важни решения. Доколко е безпристрастен в избора, можем само да гадаем.<br /><br />Тези два илюстративни случая повдигат вечния въпрос на прехода &ndash; трябва ли да бъдат отзовавани от парламента депутати, доказали се като лобисти на лични, корпоративни и обществено вредни интереси? Буквоядците веднага ще отвърнат: Не може! Конституцията не го позволява!<br /><br />Нима е възможно основният закон на една държава да толерира морално компрометирани люде да я управляват? Не ми се вярва. Или законът е сбъркан, което не допускам, или тълкуването му. При ширещата се у нас политическа фарисейщина второто ми изглежда по-основателно.<br /><br />Депутатката Геновева Алексиева в своята обезоръжаваща простота възкликна, докато оправдаваше връзкарството на дъщеря си, че законът стои по-горе от морала. А по закон, видиш ли, тя няма как да си направи отвод по морални съображения, дори и да иска. Е, същото е и с отзоваването на депутатите от Народното събрание. Те един вид нямат нищо против, но конституцията просто не го позволява.<br /><br /><strong>А нима не е "несъвместимост", ако предадеш народа</strong><br /><br />който те е избрал, в името на нечий частен интерес? Ако си погазил закона, за да осигуриш печалба на определен алкохолен производител, имаш ли право да представляваш народа в законодателния орган? И ако живееш в къщата на виден митничар, който очевидно охолства над доходите си, а жена му си назначил на сладка служба в парламента, можеш ли да ковеш закони, съобразени с нормите на морала? Защото в същата тази конституция е записано, че "цялата власт произтича от народа". Тълкуванието на г-жа Алексиева за закона и морала шокира с цинизма си, защото де факто не само отрича връзката на закона с морала, скрепена още в римското право, но и взема закона като предлог за отмяна на морала в дадения случай.<br /><br />Но дори да признаем правото на буквоядците, в конституцията има ясно предвидена възможност народният представител сам да подаде оставка и да напусне парламента. Това напомняне е адресирано по-скоро към лидера на ГЕРБ и министър-председател Бойко Борисов, който изглежда<br /><br /><strong>единствен има власт "да разпорежда" на своите подчинени<br /></strong><br />Всеки, който се е компрометирал публично, трябва да си ходи. Нещо повече &ndash; шуробаджанащината, връзкарството и търговията с влияние вече са квалифицирани като закононарушения и са достатъчно основание за отстраняването на един парламентарист, па бил той и личен лекар на премиера или очен хирург с 10 000 операции. Още едно основание за отзоваването на депутат, предвидено в основния закон на републиката.<br /><br />Няма нищо утешително и нищо похвално в това да отстраниш някого от началническо място в комисия, а да го оставиш да натиска копчето за гласуване. Не разбирам ентусиазма, с който се поощрява това парламентарно "строго мъмрене". Изглежда престъпното нехайство на предишни правителства към прегрешенията на своите ни прави недопустимо снизходителни. За омаскарилия се народен представител има само един достоен изход &ndash; да напусне парламента. Защото е във висша степен отвратително да гледаш изкривените от озлобление физиономии на депутати, сгащени на местопровинението, които дори отказват да признаят вината си, опирайки се на същите тия закони, които са нарушили.</p> <p><em><strong>Коментарът е публикуван във в. "Сега".</strong></em></p>