Окупирай... протестите!

<p>"Не бъдете самовлюбени. Карнавалите са евтино зрелище. От значение е следващият ден, когато отново ще трябва да се върнем към всекидневието. Дали нещо ще се е променило?"</p> <p>По онова време "Окупирай Уолстрийт" набира все повече последователи и наблюдателите са щедри на суперлативи. Медиите тръбят, че "99-те процента" са се събудили, както и че"американският политически пейзаж вече никога няма да бъде същият". Един от някогашните ветерани на в. Ню Йорк Таймс - Крис Хеджис, дори стига до заключението: "Крехкото статукво, налагано от елитите в продължение на десетилетия, се взриви. Революцията започна!"</p> <p>За "революцията срещу престъпната дейност на банките и големите корпорации" вече са написани десетки книги. Според колумниста на Harper&rsquo;s Magazine Томас Франк обаче, в тях се разказват едни и същи анекдоти, цитират се едни и същи комюникета, обръща се внимание на едни и същи дреболии.</p> <p>"Как барабанистът на джембе (африкански барабан) държал хората будни &ndash; нещо, което наистина се е случило на Бруклинския мост; защо и как еди-кой си се е оказал на това място; на кого първи му е хрумнало да се организират общи събрания; как една нощ всички трескаво са участвали в почистването на парка, за да не се допусне протестиращите да бъдат прогонени и т.н."</p> <p>Уви, величавата епопея се оказва краткотрайна. След два месеца лагеруващите са изгонени от парка, движението "Окупирай Уолстрийт" се разпада, само тук-таме остават няколко самотни групички.</p> <p>"Медийната вихрушка, която беше нахлула в палатките в парка "Зукоти", замина да бушува на друго място", коментира Томас Франк в статията си "Окупирай Уолстрийт" &ndash; едно самовлюбено движение", а в серия от публикации за собственото си списание The Baffler посочва и основните причини за провала на движението:</p> <p style="text-align: center;"><strong>Култ към участието</strong></p> <p>Как да вдъхнеш живот на карнавал, когато тайно мислиш за експерт-счетоводители и данъчна администрация?</p> <p>Отговорът е: като се въздържиш да поискаш конкретни мерки. Ако предявиш искания, това означава да приемеш, че надутите и лишени от чувство за хумор старчоци са поели управлението и че забавлението е свършило.</p> <p>Този тактически ход на движението в началото действа безотказно, но в същото време предопределя неговия печален финал.</p> <p>Като си забранява да изисква каквото и да било, "Окупирай Уолстрийт" се затваря в това, което през 1973 г. Кристофър Лаш нарича "култ към участието". Или, иначе казано, протест, чието съдържание се изчерпва с удовлетворението да се протестира.</p> <p style="text-align: center;"><strong>Нарцисизъм</strong></p> <p>Какво да направи един протест, за да се разгърне и да прерасне в мащабно социално движение?</p> <p>Участниците в него трябва първо да размишляват, да анализират и да теоретизират.</p> <p>"Окупирай Уолстрийт" успява да си избере девиз (Ние сме 99-те процента), да посочи противник, да привлече общественото внимание и да даде сила на понятието солидарност.</p> <p>Движението обаче не излъчва лидери, не задава посока и не предлага алтернатива. Нарцистичните рефлекси бързо упражняват съкрушително влияние и превръщат "Окупирай Уолстрийт" в сцена за индивидуално изтъкване на кариеристи.</p> <p>Състезанията по остроумие траят месец-два, после идва ред на пърформансите. Идеите бързо се изчерпват, акциите стават все по-самоцелни.</p> <p style="text-align: center;"><strong>Неприемане на критика</strong></p> <p>Има ли начин да чуеш различното мнение, когато си убеден, че представляваш 99-те процента?</p> <p>Участниците в движението се вземат прекалено на сериозно и възприемат враждебно всеки опит за критика. На тяхна страна са интелектуалци като Ноам Чомски и много известни личности (Йоко Оно, Сюзан Сарандън, Алек Болдуин), което им дава допълнително самочувствие.</p> <p>Така наред с остроумните плакати, постепенно се появяват лозунги като болшевишкия "Който не е с нас, е против нас!"</p> <p>В социалните мрежи започва яростно ънфрендване на позволилите си да направят дори добронамерена забележка. Те автоматично биват обявявани за ретрогради и провокатори.</p> <p style="text-align: center;"><strong>Аналогиите с летните протести у нас се натрапват веднага:</strong></p> <p>В началото бунтът на морално разгневените беше вдъхновяващ. Недоволството се изразяваше с ирония и вкус. Появиха се остроумни лозунги като "Не съм платен, мразя ви безплатно!", "Олигархски = Оревоарски", "Стига ДЕМО-крация, искаме пълната версия", "Ай сиктир, ще им свирим всеки ден под прозорците, да не са Лайза Минели!".</p> <p>Всякакви опити протестите да бъдат компрометирани от провокатори или използвани от "представящите се за техни приятели", биваха парирани и осмивани. Гневът беше автентичен и затова походът на отвратените от отвратителните изглеждаше наистина красиво.</p> <p>Лошо, но лека-полека на улицата се промъкна един нездрав патос, който не само противопостави "умните, интелигентните и красивите на оскърбените и унизените от февруари, а даде тласък на поредица от нарцистични акции. Вместо да мислят каква държава искат да си направят, протестиращите претовариха Фейсбук със снимките си в профил и анфас.</p> <p>Усмивката се превърна в поза, рисунките с тебешири изместиха остроумието. Възможността за изява на скритите таланти превърна шествията в нещо като асамблея "Знаме на мира". Ако управляващите имаха разума и доблестта да посочат ясен хоризонт за действията си и не продължаваха с нелепите до абсурдност назначения, протестът щеше да остане в историята по-скоро като карнавал.</p> <p>За сметка на това се случи нещо по-лошо, което напомни за изречението "Световната война вървеше добре, докато не се намеси Генералният щаб". Перифразирайки Ярослав Хашек, то би трябвало да прозвучи така: след влизането на някои пиарски и рекламни агенции в ролята на организатори на ивенти, основателното недоволство затъна в бутафория и кич.</p> <p>Намесиха се, с други думи, приятелите, които казват, че ги подкрепят, но вече са започнали да работят усърдно, за да разводнят протестите &ndash; независимо дали го правят нарочно, или просто не са в състояние да бъдат наистина "креативни"...</p> <p>Това нямаше да изглежда чак толкова притеснително, стига ивентите да бяха плод на леко инфантилно, но все пак оригинално хрумване, и не повтаряха едно към едно превърналите се вече в клишета протестни пърформанси:</p> <p>В началото на юли, например, на улицата се появи балерина. Присъствието й беше обяснено с фотопроекта Urban Butterflies (Градски пеперуди), но и балерините, и пеперудите бяха силно застъпени като образи-послания в Ню Йорк.</p> <p>Нещо повече, плакатът с балерината, стъпила върху скулптурата "Атакуващият бик" &ndash; символ на Нюйоркската фондова борса и на пазарния капитализъм, се превърна в плакат на движението "Окупирай Уолстрийт".</p> <p>Пак от Ню Йорк дойде идеята за изнасянето на пиана и рояли на улицата. На 13 юни, ден преди началото на българските протести, музикант пренесе рояла си на размирния площад "Таксим" в Истанбул, като цяла нощ повдига настроението на демонстрантите с импровизиран концерт.</p> <p>Жестът му беше изключително симпатичен, защото се дължеше на спонтанност, каквато липсваше във внезапната поява на бял роял на софийските жълти павета.</p> <p>Същото се отнасяше и за живата възстановка на "Свободата води народа".</p> <p>Снимката на повелата множеството красива млада туркиня силно напомняше за картината на Йожен Дьолакроа, а и циркулираше из интернет поне месец преди да бъде имитирана на българска почва. Освен за епигонство, нашата имитация свидетелстваше и за липсата на знания и култура, доколкото манекенката беше разголила гръд в навечерието на 14 юли (датата на Великата френска революция от 1789 г.), без да знае, че картината е била вдъхновена от друго събитие - Юлската революция от 28 юли 1830 г., когато един режим сменя друг...</p> <p>Добавим ли към този безпросветен кич бутането на кашони, символизиращи Берлинската стена, и плажуването с шезлонги пред парламента, прегледът на художествената самодейност ще излежда още по-нелепо.</p> <p>Но не в това е проблемът. Най-стряскащото е, че всеки критик на тази самодейност моментално биваше и бива обявен за платен от властта провокатор, а критиките се възприемаха и възприемат "на нож".</p> <p>И защо така?</p> <p>Нали настръхването срещу различното мнение и убедеността, че съществува само една истина, нямат нищо общо с порива към свобода? Нали с него няма нищо общо и интелигентността, защото интелигентният се усъмнява, не се има за непогрешим? Той няма да се обяви нито за красив, нито за умен, тъй като е взискателен и ироничен към себе си. Няма да се отнесе с високомерие към провинцията, няма да подпише харта като "интелектуалец" и няма да размаха никому пръст...</p> <p>Впрочем преди дни си направих експеримент - изпратих на моя протестираща приятелка думите:</p> <p>"Да, но и в България се провеждат свободни избори, които наскоро бяха спечелени от опозицията. При демокрацията властта е огледално отражение на обществото: тези хора са избрани. Понякога изборите се печелят и от разни типове от стария апарат, които заслужават всичко друго, но не и симпатии. Демокрацията обаче важи за всички, а не само за възвишените и умните."</p> <p>Тя реагира с възмущение и отвърна, че е "абсолютно възмутена" от &bdquo;защитната ми реч за Олигархски&rdquo;. Така го възприе, макар да не го бях казала аз, а Адам Михник - бившият полски дисидент, известен антикомунист и настоящ главен редактор на най-големия полски вестник "Газета Виборча"...</p> <p>И после защо имаме ДЕМО-крация, а не пълната версия, а?</p> <p>ОК, но докато се караме и разделяме, протестите могат и да заглъхнат. А ако заглъхнат, няма как да се върнем към що-годе уреденото всекидневие на окупиралите "Уолстрийт" нюйоркчани. Единствената ни надежда е през септември отново да се появят остроумните и да напишат своите лозунги. А най-добре е да напишат своя (остро)умен план.</p> <p>Преди това, разбира се, ще се наложи белият роял да изчезне от жълтите павета. На негово място трябва да се настани гневът.</p>