- 10 Sep 2020
- 71
- 3
Единственото нещо, в което настоящото правителство проявява последователност, е поставянето на все повече социални и стопански дейности в зависимост от държавата. Щом Борисов и министрите му заговорят за реформи, то винаги тези реформи са свързани с повече зависимост от държавата, ограничаване на свободната инициатива и свиване на ролята на пазара в обществения и стопанския живот на страната. От идването си на власт ГЕРБ прокарват последователна политика, според която щом в определена дейност, принадлежаща към частния сектор, се появят проблеми, то тя или трябва да бъде поставена под строг регулативен режим, който да задълбочи проблемите й, или направо да бъде одържавена, с което да спре да съществува. С какво „повечето държава” ще помогне например при регулирането на междуселищния автобусен транспорт, пенсионното осигуряване, здравеопазването или търговията със стоки, произвеждани от месо?
<p>До момента от ГЕРБ не са дали смислен отговор на този въпрос, но това не пречи на повечето от министрите да се надпреварват в изработването и налагането на решения, които са в пълно противоречие с принципите на демокрацията и пазарната икономика.</p>
<p>Одържавяването на пенсионните фондове, все по-ограничените възможности за получаване на здравни услуги, държавната намеса в предлагането на междуселищни транспортни услуги и стандартът „Стара планина” не са просто проблеми, създадени от некадърни държавни чиновници, а начин на мислене. Това автентично разбиране за политиката не засяга само икономическото развитие на страната. То накърнява възможностите за свободен избор.</p>
<p>Драматичната икономическа ситуация, в която се намираме, е резултат от правителствената политика, която се изразява в непрестанно възпиране на стопанската и гражданската активност, придружено с лобиране в полза на частни интереси.</p>
<p>В продължение на повече от година Борисов ясно демонстрира разбирането си, че за него държавата е самодостатъчна и трябва да бъде независима от гражданската и икономическата активност. ГЕРБ води последователна политика, според която гражданите са длъжни редовно да плащат пенсионните си осигуровки, без да им се дават каквито и да било права върху тях. Правата са за държавата. Тя решава къде ще се лекуват болните, с коя автобусна фирма ще пътуват пътниците и кои месопреработватели ще останат на пазара. <br />Последното надхвърля дори регулациите и одържавяването. Става въпрос за стандарта „Стара планина“, чрез който земеделският министър практически ликвидира пазара на месните хранителни стоки. Това е един от най-ярките примери за антипазарното мислене на ГЕРБ. Производството на кайма, кренвирши, кебапчета и т.н. привидно остава в частния сектор, но държавата определя как фирмите да произвеждат и продават продукцията си. Стандартът „Стара планина” има препоръчителен характер, но ако която и да било фирма не го възприеме, тя рискува да бъде заклеймена като предлагаща нискокачествена стока от земеделския министър и множеството медии, в които той се изявява от сутрин до вечер. Стандартът „Стара планина“ ликвидира частните търговски марки. Няма значение дали кренвиршите са „Кен” или „Тандем”. Щом носят на етикета си наименованието „Стара планина”, за потребителите те са еднакви. Щом трябва да се произвеждат и продават по един и същи начин, не може да има и разлика в цената.</p>
<p>Така чрез своите мерки държавата се превърна не просто в регулатор на сектора, а създаде ситуация, в която нищо друго освен нея няма значение. Нямат значение производителите, нямат значение потребителите, няма значение стоката. Ако държавата реши, тя ще бъде обявявана за качествена по всички национални и кабелни телевизии, ако ли пък не – за негодна или дори вредна за консумация.</p>
<p>Можем само да гадаем кой има интерес от всичко това. Губещите обаче са известни. Това са българските граждани, които са лишени от правото на свободен избор. Това са и тези български фирми, които със своята реална пазарна дейност досега финансираха държавата чрез данъци и правеха бавното и трудно промъкване през кризата все пак възможно.</p>
