- 10 Sep 2020
- 72
- 3
Гватемала стана поредната страна, която ще се опита да проведе съдебен процес за престъплението геноцид. В сряда там започна дело срещу бившия диктатор Ефраин Риос Монт, който отговаря за убийството на 1771 души от коренното население на страната през 1982 – 1983 г.
Проблемите тук са поне два – геноцидът е почти немислимо за доказване в съд престъпление, а генералът е на цели 86 години.
<p style="margin-bottom: 0cm;">Като вземем предвид, че делата за геноцид продължават години наред и изключително рядко завършват с положително решение на съда, можем да заключим, че тази инициатива на Гватемала е почти със сигурност обречена на неуспех. Диктаторът надали ще доживее края на този процес, а самият процес е малко вероятно да завърши с удовлетворяваща обществото присъда.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Защо тогава се започва поредното обречено дело? И защо ООН приветства началото му като единствен случай в света, когато държавен глава ще отговаря пред национално, а не пред международно съдилище за това, че е извършил геноцид?</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Опитът да се доказва точно това престъпление със съдебни средства е правен поне 6 пъти в историята, откакто този термин е въведен в края на 40-те години.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">За първи път това беше направено в извънредния трибунал за бивша Югославия, където убийството на 7000 мъже и момчета мюсюлмани в Сребреница беше прието от съда като геноцид. Същият съд обаче отказа да произнесе подобна присъда за останали събития от югославските войни.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Вторият път това беше направено в международния трибунал за Руанда. Този случай и досега е единствен в света, когато за геноцид се приема почти всяко събитие от тримесечното насилие на <em>хуту</em> срещу <em>тутси</em>.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Всички останали опити да се доказва геноцид със съдебни средства досега са неуспешни. В специалния съд за Ирак опитът не успя, защото с предимство се гледаха „по-малките“ дела и тежкото престъпление геноцид някак не стигна до разглеждане. Да не говорим, че и дефиницията на това престъпление не беше като тази в международната конвенция. Да не говорим, че половината демократичен свят изобщо не приема този съд за легитимен.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">В извънредния трибунал за Камбоджа също има дело за геноцид, но то стремително върви към неуспешния си край заради възрастта на обвиняемите /най-младият е на 83 години, един от обвиняемите беше освободен от отговорност, след като се установи, че страда от Алцхаймер, друг почина/. А също и заради удивително успешния корупционен натиск, който правителството в Пном Пен успява да окаже върху този полу-национален, полу-международен съд.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Пети опит беше извършен в Етиопия – срещу комунистическия диктатор Менгисту Хайле Мариам, наричан „Черния Ленин“. Но и това дело не е за пример, защото някогашният лидер беше съден в негово отсъствие, а и дефиницията за геноцид, която беше приложена, не отговаряше на международната конвенция.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Шести опит има в постоянния Международен наказателен съд, който повдигна обвинение към президента на Судан заради ситуацията в Дарфур. Омар ал Башир беше обвинен още през 2009 г., но няма как да бъде арестуван и откаран в Хага, защото съдът няма своя полиция и разчита на съдействието на местните власти.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Сега е ред на Гватемала, където диктаторът е обвинен в унищожаване на коренното население <em>като такова</em>. По време на 18-месечното управление на генерал Риос Монт през 1982 – 1983 г. са убити поне 30 000 души, а други 100 000 са принудени да напуснат домовете си. Коренното индианско население обаче е по-особен потърпевш – според прокурорите то е преследвано не защото има други политически разбирания, не защото е просто мразено и не защото насилието тогава е обичаен начин на живот в цялата страна, а защото режимът е целял да го унищожи <em>като такова</em>.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Изразът „като такова“ е тъкмо онзи термин, в който се препъват съдебните дела за геноцид. Помолени да обяснят какво се има предвид под този израз, съдиите в трибунала за Руанда го определиха като „умствен фактор“, с което допълнително задълбочиха трудността това престъпление да бъде доказвано в съдебната зала.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Някои наблюдатели смятат, че дефиницията за геноцид напълно отговаря на сложността на това огромно престъпление и че това логично води до практическа невъзможност то да се доказва в съд. Опитът до този момент показва, че така наречените „комисии за установяване на истината“ и политическите разследвания и декларации водят до по-удовлетворяващи обществата изводи от разочароващите съдебни решения. Арменският геноцид например е признаван от парламенти, не от съдилища. Конгресът на САЩ обяви за геноцид и престъпленията в Дарфур.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Гватемала в момента опитва най-трудното – да съчетае политическия и съдебния подход, като направи и двете. Досега има две „комисии на истината“, представили доказателства за извършен геноцид срещу индианците. На тези събрани факти разчита и прокурорът, който днес започна да представя тезите си.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"> </p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"> </p>
